Решение по дело №11561/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261007
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20201100511561
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, …...11.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател: Георги Иванов

        Членове:Валерия Банкова

Десислава Зисова

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова ч.гр.д. №11561/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба от Ч.Е.Б. ЕАД – длъжник по изп.д. №20208510401599 на ЧСИ М.П.срещу отказа на ЧСИ да намали по възражение на длъжника приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 100 лв.

            Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение в размер от 400лв., претендирано от взискателя по делото, е прекомерно.

            Взискателят оспорва жалбата.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Основното процесуално действие, извършено от процесуалния представител на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното дело, в която са посочени изпълнителни способи. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. В деня, следващ подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, още преди на длъжника да е връчена покана за доброволно изпълнение, взискателят, чрез процесулания си представител, е оттеглил посочените изпълнителни способи и е определил способ на изпълнението единствено запор на бнковите сметки на длъжника. Други действия по процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото. Поради това, адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за плавна помощ в размер на 400 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.

            Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство, не са дължими и не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ М.П.от 09.09.2020г. по изп. дело №20208510401599, с което е постановен отказ за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение -  сумата от 200 лв.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                              Членове: 1.

 

                2.