Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260516
гр. Пловдив, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесета
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6048/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-0438-001151/09.09.2020 г. на ВПД началник сектор към 03 РУ при ОД на МВР Пловдив,
с което на Н.П.П. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр.
2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез
своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за липса на
материално правна компетентност на органа издал АУАН, липса на поставена задача
на автопатрула за извършване на проба за наркотични вещества, тестването не се
е осъществило на местоустановяването на автомобила, липсвало отбелязване в доклада
за проверени лица, че е взето отношение спрямо нарушителя, не били установени
външни признаци, които да провокират проверка за наркотични вещества, а това
било изискване на наредбата, не бил съставен протокол за извършена проверка за
наркотични вещества, нямало основание да се иска кръвна проба, не било доказано
по делото, че нарушителят отказал тестване за наркотични вещества, не било ясно
на жалбоподателя, че проверката била насочена именно към тестването му за
наркотични вещества, не бил спазен тридневния срок за възражения.
Въззиваемата страна
03 РУ ОД на МВР гр. Пловдив взема становище по жалбата с писмото за изпращане
на преписката до съда, в което схематично счита НП за законосъобразно и моли да
се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 04.09.2020 г. жалбоподателят
Н.П.П. бил водач на лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. № ***, собственост на Ш. Б.
М.. В 01:50 ч. в гр. Пловдив, П. управлявал автомобила, в който се возила и
свид. М. Б., като минавал по бул. България, където до № 31 били разположени
служителите на 03 РУ при ОД на МВР – командир на отделение свид. Б.В. и К. М.и
изпълнявали служебните си задължения по извършване на контрол и проверка на
съмнителни лица и МПСта. Направило впечатление на свид. В., че водачът на лекия
автомобил направил маневри с цел да избегне проверка, което го усъмнило и решил
да извърши проверка. Спрял автомобила и установил, че същият бил управляван от
жалбоподателя П.. Поканил го за извършване на справка и проверка за наркотици и
алкохол до служебния автомобил. Водачът заявил, че няма проблем да се тества за
алкохол, но няма да се тества за наркотици, тъй като бил употребил преди дни на
празненство. Свидетелката Б.чула, че полицаите обсъждат нещо по радиостанцията.
Водачът на автомобила бил поканен до 03 РУ за извършване на допълнителна
проверка, а именно тестване за алкохол и наркотици. В сградата на 03 РУ била
извършена проба за алкохол на жалбоподателя П., която дала отрицателен
резултат. П. отказал да се тества за наличие на наркотични вещества в кръвта. В
сградата на районното управление бил съставен и талон за медицинско изследване
№ 074517 за медицинско изследване за наличие на наркотични вещества, в който П.
собственоръчно вписал, че отказва да даде кръвна проба. Свид. В. съставил и Акт
за установено административно нарушение № 946565, който връчил на
жалбоподателя, и в който последния вписал възражението си, а именно че „не е употребил“.
Техническото
средство, с което е отказал да се тества било Drug
check 3000 STK5 с фабричен № ARNB-0821.
За извършеното нарушение
било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.А.В. -
актосъставител, свид. М. Б., както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, талон за изследване
№ 074517 от 04.09.2020 г., оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед №
8121к-8883/02.09.2020 г., заповед № 8121к-6075/30.04.2020 г., заповед №
317з-7914/20.12.2019 г. Протокол от проведен изпит по ЗДвП и КЗ, рег №
1030р-34129/19.12.2019 г., Ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата от 07 ч. на 03.09.20 г. до 07 ч. на 04.09.2020 г., Месечен график за
изпълнение на патрулно-постова дейност от служителите на 03 РУ при ОД на МВР
Пловдив, информационна карта на наряда за времето от 19 до 07 ч. на 03.09.2020
г. Доклад за проверени лица за наряда
03.09.2020 г. 19-07 ч., дневник пропускателен режим, ЗППАМ.
Съдът намира, че
следва да подложи на анализ свидетелските показания. На първо място следва да
се посочи, че не са налице противоречия между показанията на свид. В. и свид. Б.по
релевантните за доказване факти. Всеки от тях свидетелства за фактите, такива
каквито ги е възприел, като част от тях не съвпадат поради това, че са били
възприемани в различни моменти. Свидетелката не е възприела отказа на водача на
автомобила да бъде тестван за наркотични вещества, тъй като по време на
проверката на спрения автомобил не е била поканена заедно с водача да се
приближи към служебния автомобил на органите на реда. Същата не е възприела и
отказа на П. да се тества за наркотични вещества, тъй като не е била с него
през цялото време на извършваните действия в сградата на трето районно. Съдът
дава вяра на показанията на свид. В. в тази част, тъй като същите са подкрепени
от писмените доказателства, а в други свои части и от показанията на свид. Б.,
а именно съгласно картата за наряд – той е бил на смяна и е извършвал проверки
на съмнителни МПСта и лица, същият е установил като водач на автомобила лицето П.
и че е придружаван от спътничката му свид. Б.(показанията на Б.и доклад за
проверени лица) отказа на П. да му бъде проведен тест за наркотични вещества в
кръвта - АУАН, талон за медицинско изследване. Показанията му са обективни и без следа от заинтересованост, поради което и
съдът ги кредитира. Показанията на свид. Б.съдът също кредитира по причина, че
на практика не се установиха толкова преки противоречия колкото празноти и
непълноти, за които съдът намира причина в емоционалното състояние на
свидетелката по време на проверката – тя е била силно притеснена и разстроена
от извършваната проверка в сградата на 03 РУП и от отношението на полицаите,
поради това не е могла в пълнота да възприеме какво се е случило – с какво,
кой, кога е бил тестван и дали е отказал или не. Въпреки близките ѝ
отношения с жалбоподателя съдът кредитира показанията й в цялост, за това което
същата пряко е възприела и е била очевидец.
Съдът дава вяра на
събраните писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Същите се допълват и от гласните доказателствени средства
събрани по делото.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по
съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Действително се
установява, че АУАН не е съставен на мястото, където е установено нарушението,
но такова изискване в ЗАНН няма.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел очевидец. В същия
е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е
възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му,
когато е присъствал, и същият се е възползвал от това си право.
Съдът не споделя
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че актосъставителят
като командир на отделение не притежавал материално-правната компетентност за
извършване на проверки или съставяне на актове за нарушение по ЗДвП. Видно от
представените оправомощителни заповеди, както и от протокола за проведен и
успешно положен изпит по ЗДвП и Кодекса за застраховането – същият е
оправомощен видно от т. 1.4 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. допълнена със заповед № 8121з-825/19.07.2019
г. и отговаря на изискванията за това съгласно Протокол от положен изпит с рег.
№ 1030р-34129 от 19.12.2019 г. и заповед № 317з-7914/20.12.2019 г. На
автопатрула е била възложена задача по проверка на съмнителни лица и МПС-та,
което включва и осъществената проверка.
Съдът не споделя
възражението, че не е посочено в АУАН какво отказва водачът. Нарушението е
описано достатъчно подробно, като е посочено, че нарушителят отказва да бъде
изпробван с техническо средство Дрегер Дръг Чек 3000 STK5 с фабричен № ARNB-0821, което напълно
отговаря на установеното и запълва с факти диспозицията на законова норма.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия (т.2.9 от Заповед
8121з-515/14.05.2018 г.), в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени
са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните
реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита
на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на
наркотични вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да
извършат необходимия контрол.
Съдът не възприема възражението за опорочаване на
процедурата по издаване на атакуваното наказателно постановление поради
издаването му 5 дни след издаването на АУАН. Срокът за депозиране на
възраженията е изтекъл на 07.09.2020 г. – понеделник. Наказателното
постановление е издадено 2 дни по късно, т.е. напълно съответно на сроковете.
Съдът не преценява като нарушение на правото на защита фактът, че наказателното
постановление е издадено толкова скоро след
изтичане на законовия тридневен срок за възражения, тъй като дори да
беше издаден преди това, не бяха въведени твърдения от страна на жалбоподателя
за ограничаване на правата му в тази посока, а и той е успял своевременно и в
пълнота да разгърне защитата си, като е подложил административния акт на
съдебен контрол.
Съдът не споделя възражението на защита, че липсата на
отбелязване в доклада за проверени лица, че е взето отношение спрямо
проверените лица опорочава процедурата по издаване на атакуваното наказателно
постановление, тъй като такова изискване в ЗАНН или ЗДвП не съществува, което
го поставя в страни от изследвания предмет.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и
техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Установява се, че Н.П.П. като водач на МПС лек автомобил БМВ320Д с рег. № ***,,
на 04.09.2020 г. около 01.50 часа в гр.
Пловдив на бул. „България“, до № 31 е отказал да бъде пробван с
техническо средство за наличието на употреба на наркотични вещества и техни
аналози, като е потвърдил отказа си да бъде тестван и с техническо средство „DRUG
CHECK 3000 STK5, както и да даде проба в медицинско заведение и в сградата на 03 РУП при ОД на МВР
Пловдив. Затова му бил издаден талон за
медицинско изследване № 074517 от същата дата.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и
недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични
вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му
задължение. Това е видно и от изписания текст в талона за медицинско
изследване, където е посочено че на П. е издаден талон за изследване единствено
за установяване на употреба на наркотични вещества и същият е вписал
собственоръчно – отказвам да дам кръвна проба, което не представлява нищо друго
освен продължение на отказа да се тества с техническо средство за наличие на
наркотични вещества, както е посочено по-нагоре в талона за медицинско
изследване.
Съдът не възприема възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не бил извършен отказ за тестване на нарушителя за наркотични
вещества, а такъв за кръвна проба за алкохол, тъй като съставените и връчени
документи, както и показанията на сивд. В. свидетелстват за тъкмо обратното.
Възражението вписано собственоръчно от нарушителя в АУАН, е че не е употребил,
а не, че не е отказал. Във всички документи е записано, че е отказана проба за
тестване с техническо средство а не за кръвна проба. Естествено продължение на
отказа за тестване с техническо средство е и отказа да се даде кръвна проба за
химически анализ, като в талона за медицинско изследване е изрично посочено че
става въпрос за проба за наркотични вещества. Напълно е лишено от правна логика
твърдението някой да е искал от лицето кръвна проба за алкохол, тъй като тази с
техническо средство е била отрицателна. Не се събра нито едно доказателство
което да опровергае гласните и писмените доказателства или дори да породи
основателно съмнение, че не е имало отказ от тестване с техническо средство
за употреба на наркотични вещества, напротив цялата фактическа обстановка че Н.П.
е отказал да се тества за наличие на наркотични вещества се потвърждава от
всички събрани доказателства, включително и от собственоръчно посоченото от
него във връчените му документи.
Полицейският служител – свид. В. е категоричен, че жалбоподателят е
отказал да бъде тестван за установяване на наличие на наркотични вещества или
техни аналози в организма му по време на проверката, както и по-късно.
Съдът намира, че при проверката и последващия опит за тестване в сградата
на РУ при ОД на МВР Пловдив неразривната връзка между правилото за поведение и
контрола върху движението по пътищата не е прекъсната, тъй като видно от
показанията на полицейския служител лицето действително е управлявало МПСто в
един много близък до отказа момент.
Във връзка с възприетата от правовия ред в РБългария принцип на нулевата
толерантност при употребата на наркотични вещества и управлението на МПСта по
пътищата, същия е доразвит и в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , който не
изисква нито непосредствено боравене с приборите на МПС, нито изследване на повлияването
от наркотичните вещества. Поради това съдът намира, че са доказани всички
релевантни елементи на нарушението. А именно жалбоподателят е бил водач на МПС
и е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на защитата,
че не бил съставен протокол за извършена проверка за наркотични вещества, тъй
като такава на практика не е била извършена, като извършването ѝ е
осуетено от отказа на нарушителя да бъде тестван. Ето защо това възражение не
може да бъде споделено. Именно в цитирания от процесуалния представител на
жалбоподателя чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е посочено , че
резултата от проверката с техническото средство се вписва в търсения от защитата протокол, но такъв
резултат няма и то именно в резултат на активното поведение на жалбоподателя: направен
отказ. Ето защо, не може противоправното поведение на нарушителя да откаже тестване
с техническо средство и да препятства контролните органи да осъществяват
функциите си, да се употребява като източник на благоприятни за него последици,
а именно допускане на процесуално нарушение водещо до отмяна на санкциониращ
поведението акт.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че липсвала доказателствена обезпеченост на фактите, тъй като по
делото липсвала разпечатка на показанията за отрицателна проба и протоколи за
личен обиск и проверка на автомобил. Тези факти остават извън предмета на
доказване по делото. Същите биха били фактор при други наказателни или
административнонаказателни производства с други основания и последици. В случай,
че лицето счита че неговите права са били нарушени то пътят, по който да търси
обезвреда, не е чрез отмяна на съставения акт за отказа да бъде тестван с
техническо средства за наличие на наркотични вещества в кръвта. Абсолютно без
значение е и тестването за наличие на алкохол, тъй като
административнонакзателната отговорност на жалбоподателя не е ангажирана за
това.
По направеното възражение, че у лицето са липсвали външни признаци, които
да са водели до извода, че следва да му се направи тест за наличие на
наркотични вещества в кръвта, то съдът намира, че текстът на чл. 5 ал. 1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, не поставя императивно
изискване при изчерпателно изброяване на условията, при които едно лице да може
да бъде изпробвано за наркотични вещества. Същата дава общи критерии, които да
насочват органите на реда при осъществяването на техните правомощия по опазване
на сигурността на участниците в движението. Смисълът на закона и респ.
Наредбата, е контролните органи да имат свобода на преценката при осъществяване
на задълженията си и поради това не е поставено изискване за установяване на
конкретни предпоставки за извършване на проверки. Поради това, съдът намира че
липсата на външни прояви на повлияване от наркотичните вещества не е
процесуално нарушение, което да води до опорочаване на процедурата по
установяване на нарушението.
Съдът не споделя аргумента на
процесуалния представител на жалбоподателя, че опровергаването на даденото пред
свид. В. оправдание за отказ да бъде тестван за наркотици би довело до
дискредитиране на истинността на неговите показания, тъй като първо това е
извън предмета на доказване и освен това, дали има истинност в неговото
твърдение или не, не влияе върху основанието за ангажирането на
административнонаказателната му отговорност.
Жалбоподателят е изпълнил състава на нарушението при отказа да бъде
тестван с техническото средство. Последващото изпълнение на задължението на
органите по НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози за издаване на талон за
медицинско изследване е свързано единствено с поредната възможност на лицето да
преустанови противоправното си поведение. Правилно е преценено от
административнонаказаващия орган, че отказът на лицето да извърши химическо
изследване на наличието на наркотични вещества в кръвта, чрез взимане на кръвна
проба, не е отделно нарушение. Това е едно и също нарушение, тъй като
поведението на водача на първо място е свързано с един и същи момент, в който
той е имал качеството водач на МПС и на следващо място отказът е персистиращо
поведение, което не е прекъсвано. П. не се е възползвал от дадената му
възможност за вземане на кръвна проба, като действията му са били продължение
на заявеното пред органите на реда и съответно е отказал да му бъде взета проба
за изследване, което не изключва санкциониране на изразения от него отказ за
тестване.
Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма предписваща поведение,
така и санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на
изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът
да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен
чрез медицинско изследване. От друга страна нарушенията се разделят и по
отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества. Законът
дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на място или да бъде
подложен на медицинско изследване. В този смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016
г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив. В конкретния случай напълно
ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за което се повдига
обвинение чрез АУАН, е именно отказът на място на водача да бъде тестван с техническо
средство. Не е посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя
да бъде подложен на медицинско изследване и да не е дал проба. Съвсем ясно е
въз основа на кои факти е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно
отказът на нарушителя да се подложи на тест на място. Така Решение № 85 от
14.01.2016 г. по н. д. № 3076 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят
в пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при
управление под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, и е искал
настъпването на последиците, а именно да не бъде тестван.
За размера на наложената
имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът
намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното
наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в
предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДВА наказателно
постановление № 20-0438-001151/09.09.2020 г. на ВПД началник сектор към 03 РУ
при ОД на МВР Пловдив, с което на Н.П.П. с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата е наложена
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.