Определение по дело №6/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 2
Дата: 4 януари 2024 г. (в сила от 4 януари 2024 г.)
Съдия: Мартин Данчев Данчев
Дело: 20242200600006
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
гр. С., 04.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20242200600006 по описа за 2024 година
На основание чл. 64, ал. 8 от НПК, Окръжен съд гр. С.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1172/28.12.2023 г. по ЧНД № 1739/2023 г. по описа на
РС – С..
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“ по отношение на обв. А.
В. А. с ЕГН ********** по досъдебно производство № 1842/2023 г. по описа на РУ С.,
Вх. № 6461/2023 г. по описа на РП – С..
Мярката за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“ да се изпълнява на адрес с. ж.В.,
общ. С., Животновъдна ферма, находяща се в имот с идентификатор 29194.202.13, в
стопански двор на с. ж.В..
На основание чл.62 ал. 6 от НПК мярката за неотклонение „ДОМАШЕН
АРЕСТ“ да се контролира чрез средства за електронно наблюдение, по реда предвиден
в ЗИНЗС.
ПРЕПИС от определението да се изпрати НЕЗАБАВНО на Началника на РУ С.
за осъществяване на контрол на изпълнението на мярката за неотклонение
„ДОМАШЕН АРЕСТ“.
1
ПРЕПИС от определението да се изпрати НЕЗАБАВНО на РС „Изпълнение на
наказанията“ – С. за ИЗПЪЛНЕНИЕ.
ПРЕПИС от определението да се изпрати НЕЗАБАВНО и на Ареста при Затвора
– С., за ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И

към определение № 2/04.01.2024 г. по вчнд № 6/2024 г. по описа на СлОС

Въззивното производство е образувано по молба, имаща характер на частна
въззивна жалба от адв. Д. Д. от АК - С., в качеството му на защитник на А. В. А., обвиняем
по досъдебно производство № 1842/2023 г. по описа на РУ на МВР – С., вх.№ 6461/2023 г.
по описа на Районна прокуратура – С., срещу определение № 1172/28.12.2023 г.
постановено по ЧНД № 1739/2023г. по описа на Районен съд – С..
С атакуваното определение по отношение на А. В. А., обвиняем по досъдебно
производство № 1842/2023 г. по описа на РУ на МВР – С., вх.№ 6461/2023 г. по описа на
Районна прокуратура – С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража".
С въззивната частна жалба, депозирана в установения от закона срок за обжалване,
определението на Районен съд – С. се атакува като неправилно и незаконосъобразно. В нея
се заявява, че обвиняемият е съдействал на разследващите органи и не е възпрепятствал по
никакъв начин протичането на действията по досъдебното производство, а в съдебното
заседание проведено на 28.12.2023 г. са били събрани нови доказателства и е отпаднала
необходимостта спрямо него да бъде приложена най-тежката мярка за неотклонение. Сочи
се, че мерките за принуда се налагат е оглед нормалното развитие на наказателният процес и
в тази връзка се настоява за определяне на по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият А. А., редовно
призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният поддържа
оплакванията против атакувания съдебен акт, като определят същия за неправилен и
незаконосъобразен. Акцентира на наличните доказателства по делото и обосновава извод, че
обвинението за закана за убийство не е доказано, предвид депозираните от пострадалото
лице нови показания в с.з. пред първата инстанция. Навежда доводи относно
взаимоотношенията в семейството на обвиняемия, пострадалата и нейните родители и брат,
с които обяснява започването и развитието на наказателното производство до настоящия
момент. С оглед на събраните нови доказателства и естеството на взаимоотношенията в
семейството на обвиняемия и пострадалата се аргументира и възможността целите на
мярката за неотклонение да се постигнат с по-лека мярка, а именно – „Домашен арест“.
Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за вземане спрямо обвиняемия на по-
лека мярка за неотклонение - „Домашен арест“. Самият обвиняем също настоява за по-лека
мярка за неотклонение.
Представителят на Окръжна прокуратура – С. намира жалбата за неоснователна и
настоява същата да бъде оставена без уважение. Излага съображения, че правилно
районният съд е приел за установена фактическа обстановка, базираща се на доказателствата
събрани на досъдебното производство, като по отношение на променените показания на
свид. Ивелина А.а се сочи, че същите противоречат на изложените от нея твърдения при
първоначалния й разпит. По отношение на заявеното в молбата, с която се иска определяне
по по-лека мярка за неотклонение, с оглед съдимостта на обвиняемия, се обосновава извод,
че по отношение на него са налице основания да се предположи наличие на опасност за
извършване на друго престъпление от общ характер. В тази връзка се заявява, че по-лека
мярка за неотклонение евентуално би могла да бъде „Домашен арест“, но доколкото в
конкретния случай обвинението е за закана с убийство извършено при условията на
домашно насилие, тази мярка за неотклонение реално не би изпълнила целите си. Настоява
за потвърждаване на определението на районния съд.
Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в частната жалба на защитника на обвиняемия, като обсъди изложените в нея
1
доводи и съображения, както и тези наведени от защитата и обвиняемата в съдебно
заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за
основателна.
Районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 1842/2023 г. по описа на РУ на МВР - С., вх.№
6461/2023 г. по описа на Районна прокуратура - С. е започнало на 21.12.2023 г. за това, че на
същата дата в с. ж.В., общ. С. в условията на домашно насилие е отправена закана за
убийство спрямо И..А. А.а, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 т.3 вр.ал.1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 22.12.2027 г. в качеството на обвиняем е
привлечен А. В. А. за извършено престъпление по чл.144 ал. 3 т.1 и т.3 вр.ал.1 от НК –
затова, че на 21.12.2023 г. в с.ж.В., общ. С., в условията на домашно насилие се заканил с
убийство на И..А. А.а и нейни близки и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Обвинението е предявено на А. А. на 27.12.2023 г. Разпитан в качеството на
обвиняем, той е заявил, че разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен. Отказал е
да даде обяснения.
Видно от материалите по досъдебното производство до настоящия момент е
изготвен протокол за оглед на местопроизшествие и са извършени разпити на обвиняемия
/при който той е отказал да даде обяснения/ и на свидетелите И..А. А.а, ТТ.А.Т., Т.К.А.,
А.Т.А., Е.Р. Х., Р.Е.Р. и Б.Е. Х..
От приложената по досъдебното производство справка за съдимост на обвиняемия
А. е видно, че същият е осъждан с влязло в сила на 14.09.2020 г. споразумение по НОХД №
216/2019 г. по описа на СлОС, по което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две години и десет месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от пет години.
От приложената по досъдебното производство характеристична справка, изготвена
от полицейски инспектор при РУ на МВР – С., е видно, че обвиняемият А. употребява
редовно алкохол и става много агресивен.
Към така приетото за установено от фактическа страна в мотивите на атакуваното
определение, настоящата инстанция намира за необходимо да допълни, че в хода на
производството пред първоинстанционния съд е бил проведен разпит на обвиняемия А. А. и
на свид. Ивелина А.а.
В обясненията си обв. А. е заявил, че действително е причинил повреди на
автомобилите, паркирани пред дома на родителите на съпругата си, както и че ги е псувал,
но отрича да е отправял закани с убийство.
В показанията си пред съда свид. А.а също заявява, че по време на инцидента пред
дома на родителите й съпругът й не е оправял спрямо нея и родителите й закани за
убийство.
Въз основа на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е
стигнал до извода, че искането на прокуратурата за вземане по отношение на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е основателно и като такова следва да го уважи.
Настоящата инстанция не споделя този извод и го намира за необоснован и
неправилен.
Районният съд е мотивирал решението си да определи мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемото лице с направената от него констатация, че от
2
данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил вмененото му престъпление, както и е налице реална опасност да извърши и
други престъпления, ако се намира на свобода.
Действително на обв. А. е повдигнато и предявено обвинение за тежко умишлено
престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” до шест години.
Направеният от първата инстанция анализ на доказателствения материал по делото вкл.
преценката на депозираните пред него обяснения от обвиняемия и показания на свид.
Ивелина А.а, обаче, не може да бъде изцяло споделен. Изводът, че обясненията на
обвиняемия и показанията на свид. А.а, дадени в съдебно заседание не се подкрепят изцяло
от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е съвсем точен и обоснован,
доколкото действително са налице някои съществени противоречия с показанията на
свидетелите Тинка Александрова и Александър Александров, но пък от друга страна
същите не противоречат и на практика се подкрепят от показанията на свидетелите Енчо Х.,
Руси Радев, Богомил Х. и Тодор Тодоров. Тези свидетели /един от които е брат на свид. А.а/
са присъствали на инцидента и заявяват, че не са възприели отправянето на закани за
убийство от страна на обвиняемия по отношение на свид. А.а и нейните родители.
Свидетелите Александър Александров и Тинка Александрова действително заявяват, че
обвиняемият ги заплашвал, че щял да ги избие и да им запали къщата, както и че е
заплашвал свид. Ивелина А.а, че ще я убие, но следва да се държи сметка, че същите са
родители на пострадалата Ивелина А.а и в този смисъл несъмнено са предубедени и
заинтересовани. Като недостоверни в мотивите към определението са преценени
показанията на свид. Ивелина А.а депозирани от нея пред съда /за сметка на показанията й
пред разследващия полицай, на които е била дадена вяра/, като изложените в тази връзка
съображения не са достатъчно убедителни и обосновани и поради това не могат да бъдат
споделени. Вярно е, че същите по същество оневиняват нейния съпруг, но пък от друга
страна са депозирани именно от пострадалото лице и в този смисъл показанията й дадени
пред разследващия полицай биха могли да бъдат поставени под съмнение именно на това
основание. Свид. А.а е депозирала показанията си пред съда само седем дни след инцидента
и поради това не може да се прави извод за тяхната по-малка достоверност заради изтеклия
период от време. Освен това, в показанията си пред съда тя обяснява причината да депозира
именно такива показания – емоционалното си състояние в резултат на скарването със
съпруга си, на когото тя била силно ядосана и е искала по този да му навреди. Посочените в
мотивите на районния съд противоречия на показанията на свидетелката с обясненията на
подсъдимия са несъществени и също по никакъв начин не се отразяват на преценката за
достоверността им. Вярно е, че разследването е в много начален етап, при който не е
проведено пълно и цялостно разследване на всички факти и обстоятелства, събрани към
настоящия момент, но от друга страна тези „нови“ доказателства, съдържащи се в
обясненията на обвиняемия и в показанията на свид. А.а пред съда, несъмнено поставят под
съмнение извода за наличие на обосновано предположение, че обвиняемото лице е
извършило престъплението, за което е било привлечено към наказателна отговорност.
При това положение следва извода, че не е налице една от предпоставките за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно – наличието на обосновано
предположение, че обвиняемото лице е извършило престъплението, за което е обвинено,
което съобразно разпоредбата на чл.64 ал.4 от НПК предполага да не се вземе мярка за
неотклонение или да бъде взета по-лека такава.
В настоящия случай следва да се отчете факта, че макар с оглед на новосъбраните
доказателства да е бил разколебан извода за наличие на обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към вмененото му престъпление, все пак са налице някои
доказателства, които го свързват с деянието, предмет на досъдебното производство.
Въпреки, че те не са достатъчни за аргументирането на извод за обосновано предположение,
действително следва да се държи сметка, че разследването е все още в началната си фаза и
3
предстои събирането и на допълнителни доказателства, както и провеждането на
необходимите процесуално-следствени действия за установяването на обективната истина и
в този смисъл е необходимо спрямо обвиняемия да бъдат приложени определени
процесуални ограничения, обезпечаващи нормалното развитие на производството.
Настоящият съд споделя констатациите на първата инстанция за завишената степен
на обществената опасност на обвиняемия предвид обремененото му съдебно минало и
недобрите характеристични данни, с оглед на което и предвид направените по-горе изводи
относно наличните по делото доказателствени материали, прецени, че спрямо обвиняемото
лице следва да бъде взета мярка за неотклонение, макар и различна от най-тежката.
Поради изложените съображение молбата респ. частната жалба на защитника на
обвиняемия се явява основателна и като такава същата следва да бъде уважена.
Следва да се отмени атакуваното определение на районният съд, с което спрямо
обвиняемия А. В. А. е взета най-тежката мярка за неотклонение.
Вместо това, спрямо обвиняемия следва да бъде взема по-лека мярка за
неотклонение, а именно – „Домашен арест“.
Предназначението на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на
обвиняемото лице за нуждите на наказателното производство, да му се попречи да се укрие
или да извърши престъпление. С оглед на горните констатации относно всички
обстоятелства имащи значение за преценката на законосъобразността на задържането, съдът
стигна до извода, че към настоящия момент по-леката мярка за неотклонение „Домашен
арест“ би могла да осигури постигането на целите визирани в разпоредбата на чл. 57 от
НПК.
Мярката за неотклонение „Домашен арест“ следва да се изпълнява на посочения от
защитата адрес - с. ж.В., общ. С., Животновъдна ферма, находяща се в имот с
идентификатор 29194.202.13, в стопански двор на с. ж.В.. Този адрес е различен от адреса,
на който живее съпругата на обвиняемото лице – свид. И..А., което допълнително
минимизира възможността обв. А. не само да се укрие, но и да извърши ново престъпление.
На основание чл.62 ал.6 от НПК контролът по спазване на мярката за неотклонение
„Домашен арест” следва да се осъществява чрез средство за електронно наблюдение.
С оглед осъществяването на необходимия контрол препис от определението на съда
след влизането му в сила следва да се изпрати на Началника на РУ на МВР – С. и на РС
„Изпълнение на наказанията“ - С., за изпълнение на задълженията, произтичащи от
разпоредбата на чл. 62 от НПК, относно контролиране изпълнението на мярката за
неотклонение „Домашен арест”.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.
4