№ 905
гр. София , 27.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефан Милев
СъдебниВЕНКО ЙОРДАНОВ
заседатели:МИХАЙЛОВ
ТИНКА ДРАГНЕВА
ЛУМБАРСКА
при участието на секретаря МАРИЕЛА П. МИЛАНОВА
и прокурора Събина Ненчева Христова (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Стефан Милев Наказателно дело от
общ характер № 20211100202936 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ С.С.М. – редовно призован, се явява с
упълномощения от него защитник адв. Д.К..
ПОСТРАДАЛОТО (според описаното в обвинението
деяние) ЛИЦЕ М.С.С. – редовно призована, явява се.
ПОСТРАДАЛОТО (според параметрите на деянието) ЛИЦЕ
И.С.С. – редовно призован, явява се.
Пострадалите М. и И.С.а представят писмено
пълномощно за овластяване на АДВ. С.З. в качеството на
техен повереник по делото, който също се явява в залата.
За СГП се явява ПРОКУРОР Х..
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Получил съм преди повече от 7 дни
обвинителния акт и разпореждането за насрочване на
разпоредителното заседание.
ПОСТРАДАЛИТЕ ЛИЦА /поотделно/: Получили сме
призовката и разпореждането за насрочване на делото
преди повече от 7 дни.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на
1
разпоредителното заседание.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на подсъдимото лице от лична
карта:
С.С.М. – ЕГН **********, роден на **** г., в гр.
София, българин, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, безработен, живущ на адрес с.
Локорско, община Столична, област София (столица), ул.
****.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подсъдимия процесуалните му права
в разпоредителното заседание и при евентуално по-
нататъшно разглеждане на делото по същество,
включително и правото му на отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Разбрах правата си. Няма да правя
отводи.
СЪДЪТ СНЕ самоличност и на двете пострадали лица.
М.С.С. – дъщеря на починалия С.А., с ЕГН
**********, родена на 04.11.1981 г. в гр. София,
българка, български гражданин, неосъждана.
И. С. С. – внук на починалия С.А., с ЕГН **********,
роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на пострадалите лица правото им да се
конституират по делото като частни обвинители или
граждански ищци.
ПОСТРАДАЛИТЕ ЛИЦА /поотделно/: Разбрахме правата
си. Желаем да участваме като частни обвинители. Във
връзка с деянието, описано в обвинителния акт, да
поддържаме частно обвинение срещу подсъдимия М..
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ С.: Не желая да се конституирам
като граждански ищец.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ С.: Желая да се конституирам и
като граждански ищец.
2
АДВ. З. (от името на пострадалото лице И.С.): Моля
И.С. – внук на починалото лице С.А., да бъде
конституиран като граждански ищец за сумата от 10 000
лева, тъй като повереникът ми е имал трайни връзки с
дядо си и до ден днешен страда, затворил се е в себе
си, не излиза и всички тези мъки, които са причинени от
неговата загуба, са довели до влошено здравословно
състояние на повереника ми.
Във връзка с настъпилото ПТП на 18.01.2018 г. около
22:30 часа в София, претендирам граждански иск за
сумата от 10 000 (десет хиляди) лева неимуществени вреди
вследствие причинената смърт на С.М.А. от С.С.М. и моля
същият да бъде конституиран като граждански ищец и
частен обвинител. Ще се възползваме изцяло само от
материалите по делото по делото, няма да претендирам за
събиране на други доказателства.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ И.С.: Поддържам изцяло казаното
от моя повереник адв. З..
ПРОКУРОРЪТ: Молбата изхожда от процесуално
дееспособно лице, че същата е основателна, допустима и
своевременно предявена.
АДВ. К.: Поддържам становището на прокуратурата. Да
се приеме така предявеният граждански иск.
СЪДЪТ, след съвещание намери, че следва да допусне
за съвместно участие по делото, на първо място, в
качеството на частни обвинители двете лица, които
твърдят, че са претърпели и неимуществени вреди от
смъртта на починалия С.А., а именно неговата дъщеря –
М.С., както и неговия внук – И.С.. Правното основание на
претенциите им за участие като частни обвинители е
изцяло сведено до описаните в обвинителния акт факти,
поради което няма причина бъде отклонявано като
недопустимо, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА пострадалата М.С.С. като частен
обвинител срещу подс. С.С.М. във връзка с повдигнатото
му обвинение.
КОНСТИТУИРА пострадалия И.С.С. като частен
обвинител срещу подс. С.С.М. във връзка с повдигнатото
му обвинение.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
В същото време съдът намери, че следва да допусне за
съвместно разглеждане и предявения на деликтно
основание с претенция за неимуществени вреди граждански
иск от пострадалия И.С. към подсъдимия С.М. за сумата от
10 000 (десет хиляди) лева, доколкото, макар и устно
изложена, исковата молба съдържа всички необходими
реквизити; в нея бяха посочени видът на вредите,
деянието, от което са настъпили и уточнението, че ищецът
няма да иска събиране на други доказателства, които биха
довели до отлагане на наказателното дело, поради което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА И.С.С. като граждански ищец срещу
подсъдимия С.С.М., като допуска за съвместно разглеждане
предявения от С. граждански иск за сумата от 10 000
(десет хиляди) лева, съставляваща претенция за
неимуществени вреди.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на конституираните страни – частно
обвинение и граждански ищец, техните процесуални права в
наказателното производство.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ (поотделно):
Разбрахме правата си. Ще ползваме адвокатска помощ от
адв. З..
СЪДЪТ, след като изясни параметрите и страните,
които ще вземат участие по делото, намери, че следва да
изслуша същите по реда на чл. 248, ал. 1 НПК относно
въпросите, които подлежат на обсъждане в
разпоредителното заседание и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване на конституираните по
делото страни относно въпросите по чл. 248, ал. 1 от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че с оглед правилата на
родовата и местната подсъдност, делото е подсъдно на
Софийски градски съд. Считам, че не са налице основания
за прекратяване или спиране на наказателното
производство. На досъдебното производство не са
допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване
4
процесуалните права на обвиняемия и пострадалия. Не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила и при закрити врата. Не са налице
основанията за привличане на резервен съдия и съдебни
заседатели и за назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник, и извършване на съдебно-
следствени действия по делегация.
В конкретния случай мярка за процесуална принуда
спрямо обвиняемия не е взета в конкретното производство.
Моля делото да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание. Нямам доказателствени искания.
АДВ. З. (от името на ЧО и ГИ): Изцяло подкрепям
представителя на СГП. Считам, че делото е подсъдно на
Софийски градски съд. Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
На досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила.
В зависимост от решението на защитата е възможно
разглеждане на делото по особените правила или пък по
общия ред, това е по преценка на подсъдимия.
Не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врата. Не са налице основанията за привличане на
резервен съдия и съдебни заседатели и за назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник, и
извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
По отношение на взетата мярка за процесуална
принуда, няма такава. Нямаме искане за събиране на нови
доказателства. Моля да насрочите делото за разглеждане
по процедура.
АДВ. К. (от името на подсъдимия): Относно
становището ми по чл.248 НК поддържам казаното от
прокуратурата. Единствено смятам, че е налице, са
основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила, а именно по гл. 27 НПК, като смятам,
че делото може да бъде разгледано по съкратеното
производство на основание чл. 371, т. 2 НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Придържам се към казаното от
защитника ми.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
5
СЪДЪТ, след съвещание, намери, че в действителност
делото му е подсъдно и няма основания за неговото
спиране или прекратяване, но независимо от готовността
на подсъдимия да признае по реда на гл. 27 НПК изцяло
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съдебният състав прецени, че начинът, по който тези
факти са формулирани в обвинението - тяхната вътрешна
алогичност и множество противоречия, налагат
прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на СГП за отстраняване на съществени процесуални
нарушения именно при изготвянето на обвинителния акт.
Формулировката на обвинението е довела до
ограничаване на правото на защита на подсъдимото лице и
съставлява пречка да се дефинира по еднопосочен начин
предмета на доказване, така че да бъде несъмнено ясно
какъв предел от обстоятелства ще подлежи на изясняване в
съдебната фаза на производството и кои от тях имат
пряка връзка с вмененото в отговорност на подсъдимия
деяние.
На първо място, има противоречия във фактите
относно мястото на деянието. В обстоятелствената част на
обвинителния акт то не е описано чрез административна
локация, така че да става ясно къде точно е настъпил
инкриминираният удар (според утвърдения стандарт за
реквизитите по чл. 246, ал.2 НПК), а чрез посочване на
метрите отстояние от понятието „ориентир“, което има
изцяло процесуално-техническо значение и по никакъв
начин не може да обозначава фактическото място, на което
са се развили събитията. Нещо повече - самото твърдение
на прокурора е противоречиво, защото на л. 4 (гръб)
н.о.х.д., в първия абзац, както и на л. 7 (гръб), от
фактическа страна прокуратурата твърди, че мястото на
удара е „на около 280 метра след линията на ориентира“,
без изобщо да пояснява къде се намира този ориентир,
докато в диспозитива на обвинителния акт, мястото на
удара е посочено като „280 метра преди № 520“, при това
– в същата посока на движение. В крайна сметка
прокурорът следва еднопосочно да заяви дали ударът е
бил на 280 метра преди или след въпросния
административен адрес - № 520 (и в каква посока са
изчислени тези метри). Да се посочи мястото на
деянието по смисъла на чл. 246, ал.2 НПК, не означава да
се посочи ориентирът, ползван като процесуално понятие
в протокола за оглед, защото този термин има изцяло
техническо значение и не е свързан с обективното
6
изясняване на фактите.
В обвинителния акт е допусната и тотална вътрешна
обърканост и противоречия относно формулирането на
т.нар. „опасна зона“, с което на практика не е
дефинирано ясно от кой момент и на какво разстояние
подсъдимият е можел или съответно - не е можел, да
възприеме движещия се на пътното платно пешеходец. Така
например, на л. 8 от н.о.х.д. има три противоречащи си
в тази насока твърдения. Първото от тях е, че
разстоянието между автомобила и пешеходеца в момента, в
който водачът е имал възможност да възприеме опасността
за движението, е било 94,24 метра. Няколко абзаца по-
нататък се цитира, че разстоянието, на което се е
намирал автомобила, до мястото на удара е 90,67 метра, а
две изречения по-нататък за същата величина се твърди,
че разстоянието, на което се е намирал пешеходецът, до
мястото на удара в момента, в който водачът е могъл да
го възприеме, е 3,57 метра. Само в рамките на една
страница за едни и същи твърдения са посочени три
различни мерни разстояния, с което изобщо не става ясно
каква всъщност в случая е опасната зона за спиране, а
оттам е невъзможно да се формулира и предметът на
доказване какво поведение е било изискуемо в конкретния
случай от водача на лекия автомобил.
Независимо, че подсъдимият е готов да признае тези
факти, те не са еднопосочно формулирани, така че не
могат да доведат до постановяването на каквато и да е
присъда, независимо дали същата би била осъдителна или
оправдателна.
По-нататъшен проблем с формулировката на фактите е
недопустимият процесуален подход прокурорът да не излага
собствени фактически твърдения за това какво (според
него) се е случило и в крайна сметка - какво ще подлежи
на доказване по делото в централната съдебна фаза, а да
преразказва съдържанието на протоколи за разпит и
отразените в тях свидетелски показания от досъдебното
производство. Обвинителният акт на практика представлява
преразказ на свидетелски показания, без да става ясно
дали тези показания са фактически твърдения на
прокурора за настъпили обстоятелства, или просто
позоваване на това кой свидетел какво твърди. Последното
е недопустим подход при формулиране на обвинението,
защото стандартът в тази насока изисква прокуратурата
ясно да посочи какво, според нея, се е случило и в
7
каква последователност, като по този начин да формулира
предмета на доказване. Така например, на л. 5 от
н.о.х.д., последен абзац, прокуратурата е преразказала
изцяло свидетелските показания на свидетеля Станислав
М., без да става ясно това твърдения за факти ли са или
просто преразказ на показания. Аналогично на л. 5 (гръб)
е процедирала с показанията на свидетеля Стоян Тошков.
Нещо повече, именно от така проявения подход на
преразказ е допуснато още по-сериозно противоречие.
Обвинението срещу подсъдимия М. включва квалифициращия
елемент „бягство от местопрестъплението“, който акт (по
отношение на самото бягство) при всички положения
изисква умишлена форма на вина. В същото време, обаче,
в самата обстоятелствена част на обвинителния акт такъв
умисъл не се твърди, защото прокуратура цитира, че едва
на следващия ден – 19.01.2018 г. „от новините по
телевизията“ подсъдимият и неговият баща „разбрали, че
в този район е бил блъснат човек и той е починал“ – л.
5 (гръб) от н.о.х.д. На практика, описанието на така
нареченото „бягство“ по никакъв начин не отговаря на
предявената правна квалификация, доколкото не става ясно
подсъдимият умишлено ли е напуснал местопрестъплението
или просто по немарливост не е разбрал, че е настъпило
ПТП. Напротив - има цитиране на свидетелски показания,
от които става ясно, че М. е научил за инцидента едва на
следващия ден.
Неяснота има и по отношение на предявените
извъннаказателни разпоредби, за чието нарушение
подсъдимият М. е бил обвинен. Изобщо не става ясно в
каква пряка връзка се намират те с настъпилия летален
инцидент, при който е починал пешеходецът С.А..
За яснота съдът намери за необходимо да разгледа
трите предявени с бланкетното обвинение разпоредби
поотделно. С една от тях – чл.16, ал.1 ЗДвП,
подсъдимият е обвинен за това, че при забраната да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, е
направил това. Самата разпоредба обаче изрично
предвижда, че забраната не е абсолютна и тя не важи в
случаите „на изпреварване“ и „заобикаляне“ – това е
изрично цитирано в текста на обвинението. Следователно,
от фактическа страна прокуратурата изрично е следвало да
изясни дали при навлизането си в платното за насрещно
движение подсъдимият е направил това без никаква
причина, т.е. без да се налага да заобикаля препятствие
8
в неговото пътно платно или изпреварване на друго МПС,
или в действителност такива фактори, налагащи
навлизането, са съществували. Този въпрос не е изяснен
от фактическа страна, доколкото фактическото обвинение е
сведено единствено до твърдението, че „по някое време
водачът М. навлязъл с автомобила в лентата за насрещно
движение“ – л. 4 от н.о.х.д. Необходимо е изрично да
има изясняване дали това навлизане е самоволно, без да
са налице основания, или е имало необходимост от
заобикаляне или изпреварване, за да се прецени доколко
относима в случая е разпоредбата на чл.16, ал. 1 ЗДвП.
В противен случай няма как да се издирва в рамките на
предмета на доказване пряка връзка между твърдяното
нарушение и настъпилия съставомерен резултат.
Аналогичен проблем съществува и с предявената като
нарушение разпоредба на чл.25, ал. 1 ЗДвП, защото с нея
се твърди, че вследствие маневрата „навлизане в насрещно
движение“ подсъдимият е създал опасност за участниците
в движението и е причинил смъртта на починалия С.А.. За
да се повдигне обвинение във връзка с нарушение по тази
разпоредба обаче изрично се налага детайлно описание на
разположението на отделните обекти (други МПС или
пешеходци) към момента на извършването на маневрата, за
да може да се изясни прецизно дали в действителност при
предприемането й водачът е взел необходимите мерки. А
това именно налага да се посочи какво е било
отстоянието между съответните обекти - други МПС или
пешеходци; каква е била на практика фактическата
обстановка на самата маневра, защото само по този начин
може да се прецени има ли нарушение на правилата за
маневриране и намира ли се то в пряка връзка с
настъпилия впоследствие фатален удар. В тази насока
фактическото обвинение е изцяло лаконично, защото
единственото, което е споменато в него, е, че „по някое
време водачът М. е навлязъл с автомобила в лентата за
обратно насрещно движение“ и именно това навлизане е
инкриминирано като вид маневра, извършена при
несъобразяване на факторите по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Не
става ясно дори на какво разстояние преди настъпване на
удара водачът е провел тази маневра (напр. - 1
километър, 200 метра, 100 метра и т.н.), за да се
прецени нейната наказателна съставомерност в конкретния
случай.
На практика - един и същи факт (непосоченото по
време и място преместване на подсъдимия в лентата за
9
насрещно движение) е ползван за инкриминиране на две
разпоредби – на чл. 16 и на чл. 25 от ЗДвП, без да се
изясни каква е връзката му с настъпилия в последствие
удар. Ясното формулиране на предмета на доказване в
конкретния случай изисква прокурорът изрично да посочи
как предприетата маневра е довела като пряка причинна
връзка до впоследствие настъпилото ПТП; какво не е
изпълнил при нейното предприемане подсъдимият; какво е
трябвало да направи и какво е било разположението и
отстоянието на отделните обекти, така че да се обоснове
в действителност, че той не е изпълнил задълженията си.
В противен случай обвинението остава изцяло голословно
и незапълнено с необходимите факти, което на практика не
само лишава подсъдимия от възможността да се защитава по
него, но и прави за съда невъзможно изследването на
обстоятелствата и на приложимия спрямо тях материален
закон.
По отношение на обвинението за нарушаване на режима
на скоростта (чл. 21, ал.1 ЗДвП), отново е налице липса
на ясно заявена (предявена като факт) връзка между
заявените в обстоятелствената част факти. Независимо,
че подсъдимият е обвинен в т.нар. „превишена“, а не за
„несъобразена“, скорост, от фактическа страна на
практика се твърди, че той не е съобразил факторите,
относими към понятието „опасна зона за спиране“ като
например - отстоянието между управляваното от него МПС и
тялото на пострадалия малко преди настъпването на удара.
Ето защо, по отношение на режима на скоростта
прокуратурата следва ясно да дефинира дали обвинява
подсъдимия в движение със скорост над разрешената от 90
км/ч и именно това нарушение е довело като пряка
причина до удар в тялото на пострадалия, или го
обвинява в несъобразяване на правилата за скоростта по
отношение на изискването да избере такава скорост (с
оглед видимостта и дължината на светлините), която макар
и под 90 км/ч, е щяла да му позволи да може да спре
автомобила или да намали скоростта, след като забележи
лице на пътното платно. Последното обаче е относимо към
други разпоредби от ЗДвП, които съдът не намира за
необходимо да цитира, доколкото не е длъжен да дава
указания на досъдебните органи как точно следва да
квалифицират обвиненията си.
При всички положения, така поднесените факти и
механично съотнесените към тях разпоредби не позволяват
по никакъв начин провеждане на легитимно съдебно
10
изследване на обстоятелствата, независимо, че
подсъдимият е готов да ги признае, защото заплашва
стабилността на бъдещата присъда, каквато и да е тя.
Ето защо делото следва да бъде върнато на СГП за
изготвяне на нов обвинителен акт, в който всички
констатирани от съда нарушения да бъдат съобразени при
формулирането на новото обвинение.
Констатирайки основания за прекратяване на
съдебното производство, СЪДЪТ не намери причина да се
произнася по-нататък по въпросите по чл. 248, ал. 1, т.
4 и сл. НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД №
2936/2021 г. по описа на СГС, НО, 30 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК,
посочени в мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-
дневен срок, считано от днес, пред Софийски апелативен
съд, по реда на гл. ХХІІ НПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД №
2936/2021 г. по описа на СГС, НО, 30 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК,
посочени в мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-
дневен срок, считано от днес, пред Софийски апелативен
съд, по реда на гл. ХХІІ НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:10
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
11
2._______________________
Секретар: _______________________
12