Определение по дело №79/2024 на Административен съд - Търговище

Постъпила е искова молба от адв. К.Г.Т. - ВТАК против Прокуратурата на БР, представлявана от Изп. функцията Главен прокурор БС. Посочените правни основания са чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. с чл.74 ЗЗД по реда на чл.203 и сл. АПК. Претенцията е в размер на 900 лв., която представлява обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са последица от действията на Окръжна прокуратура Велико Търново, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата претенция.

Основния довод на ищеца са причинени неимуществени вреди от отказ да се предостави достъп за запознаване с материали по преписка.

Съгласно чл.2, ал.3 ЗОДОВ исковете за обезщетение за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда, се разглеждат по реда, установен в ГПК, поради което компетентността на тези дела е на гражданските, а не на административните съдилища. В същия смисъл чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК определя, че на административните съдилища са подведомствени делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, каквито по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК са само органите, принадлежащи към системата на изпълнителната власт, както и всички носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон. Според глава Шеста от Конституцията на Република България прокуратурата и следствените органи са част от съдебната, а не от изпълнителната власт, като същевременно чл. 8 от Конституцията прокламира основния принцип на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Съответно на заложените в Конституцията основни положения, статутът на съдиите, прокурорите и следователите е регламентиран в Закона за съдебната власт.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да е допустим такъв иск се изисква да е налице предварително отменен по надлежния ред административен акт или искът за обезщетение да е предявен заедно с оспорването на административния акт.

В случая, са цитирани множество решения на СЕС и ЕСПЧ като не е обоснован извод за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз от правораздавателната дейност на адм. съд.

Отговорността на държавата от достатъчно съществено нарушение на норми по правото на ЕС, е регламентирана в чл. 2в ЗОДОВ, а именно:

"Чл. 2в. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:

Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;

Гражданския процесуален кодекс - извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7. "

В случая, от изложените основания на иска от ищеца е очевидно, че не се касае за правораздавателна дейност на административните съдилища, което на още едно основание изключва разглеждането на процесния иск по реда на АПК и от административен съд.

Както се посочи, исковете за обезщетения за вреди, причинени от дейността на правозащитните органи, се разглеждат от общите съдилища по реда, установен в ГПК, в това число: по чл. 2 ЗОДОВ - в изрично предвидени в разпоредбата хипотези, и по чл.2в, т.2 ЗОДОВ - поради съществено нарушение на правото на ЕС.

Поради изложеното, подадената искова молба не попада в нито една от хипотезите за допустимост по чл. 203 и чл. 204 АПК, исковата претенция не може да се отнесе към подведомствеността на административните съдилища по чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК и не подлежи на разглеждане от административния съд.

Следователно исковете не са такива по чл. 203, ал. 1 или ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 1, ал. 1 или по чл. 2в, ал. 1, т. 1 или ал. 2 от ЗОДОВ, а по чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, поради което не са подсъдни на административния съд и не следва да се разглеждат по реда на АПК, а на общите граждански съдилища, съответно разглеждането им е по реда на ГПК.

Родовата подсъдност на делото е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за наличието на която съдът следи служебно. Съгласно чл. 135, ал. 1 от АПК всеки съд сам решава дали заведеното пред него дело му е подсъдно, като съгласно ал. 2 ако намери, че то не му е подсъдно, го изпраща на надлежния съд, в който случай делото се счита за образувано от деня на завеждането му пред надлежния съд. Съгласно чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съобразявайки цената на иска с ограничението на чл. 104, т. 4 от ГПК, настоящия съд намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и същото изпратено по подсъдност на съответния РС.

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ: " (1) Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. (В случая ищецът е избрал съда по мястото на увреждане.). От молбата се извлича, че претенцията е насочена против ВТОП и мястото на увреждане не е свързано по никакъв начин с гр. Търговище, а гр. В. Търново. Ищецът изрично е изписал в исковата молба „…с представител по право ВТОП.“.

Посочено е АД №294/2023 г. по описа на Адм.съд Търговище, по което е оставена без разглеждане жалбата на адвокат К.Г.Т.,*** против мълчалив отказ на наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура-Велико Търново по прокурорска по описа на същата прокуратура, постановен по подадено от него Заявление за предоставяне на копие от протокола за случаен избор на наблюдаващ прокурор по посочената прокурорска преписка, както и информация под формата на разпечатка за отразения документооборот в УИС по същата преписка и производството по делото е било прекратено.

Жалбата на адвокат К.Г.Т.,***, против отказ на наблюдаващ прокурор при Окръжна прокуратура-Велико Търново-Н И И по прокурорска преписка по описа на същата прокуратура, постановен по подадено от К.Г.Т. Заявление от посочената дата е била изпратена на Апелативна прокуратура - Велико Търново, за произнасяне по подведомственост.

Прекратителното определение на Адм.съд Търговище, в случая е неотносимо за определяне на подсъдността. Образуваното и цитирано дело е било изпратено в Адм.съд Търговище, с оглед отвод на всички съдии от Адм.съд В.Търново, което отново не свързано по никакъв начин с мястото на увреждане или претенции против Адм.съд. Ищецът изрично е посочил в ИМ„…с представител по право ВТОП.“, като именно от нея претендира вреди и според него това е мястото на увреждане.

Следователно, по правилата за местна и родова подсъдност и избраната от ищеца в случая, компетентен съд се явява РС-В.Търново .

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът


О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 79/2024 по описа на Адм.съд - Търговище.

ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ адм. дело № 79/2024 по описа на Адм.съд - Търговище на РС-В.Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на ищеца чрез изпращане на препис от него.

Съдия: