№ 2065
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110155493 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.222, ал.1 КТ, и
чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 4893,83 лева – обезщетение за оставане без работа
при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ, ведно със
законната лихва от 18.09.2024 г. до окончателното изпълнение, и 760,44 лева – мораторно
обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за периода ... г. – ... г. включително.
Ищцата претендира и разноските по делото.
Ищцата И. С. А. твърди, че между нея и ответника е съществувало трудово
правоотношение което е било прекратено със заповед от ... г., считано от ... г. на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ поради закриване на щата на заеманата от нея длъжност. Твърди, че при
прекратяването на трудовото правоотношение ответникът не й е изплатил дължимото
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставането й без работа за срок от един месец, поради
което претендира изпълнение на паричното задължение и обезщетение за забавеното му
плащане в размер на законната лихва за периода ... г. – ... г. включително. Моли исковете да
бъдат уважени. В открито съдебно заседание поддържа исковете. Претендира разноски.
Ответникът ... оспорва претенциите с твърдения, че ищцата не му е представила
преди настоящия процес надлежни доказателства за оставането си без работа за повече от
един месец. Оспорва, че ищцата е останала без работа един месец, доколкото е сключила нов
трудов договор на ... г. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът като взе предвид изложеното, представените писмени доказателства и
приложимия материален закон, приема от фактическа и правна страна следното.
По иска с правно основание чл.222, ал.1 КТ.
1
В тежест на ищцата е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, съответно размера на брутното трудовото възнаграждение за съответния период,
включително фактите, обуславящи право на допълнителни възнаграждения по КТ,
трудовото правоотношение да е прекратено на твърдяното основание - чл.328, ал.1, т.2 КТ,
както и че е останала без работа, евентуално че е получавала по – ниско трудово
възнаграждение през исковия период.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задължението си за заплащане на претендираното обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото, съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, а именно,
че между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов
договор № ...г., като е заемала длъжността „главен счетоводител“ при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 3747 лв., че със заповед от ... г., считано от ... г.,
правоотношението между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, че
брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ месеца на
прекратяването, е било в размер на 4893,83 лева, както и че за периода ... г. – ... г.
включително ищцата е останала без работа, което обстоятелство ищцата е удостоверила пред
ответника преди процеса, като му е предоставила трудовата си книжка.
Съгласно нормата на чл.222, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
поради съкращаване в щата, служителят има право на обезщетение от работодателя.
Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, но за не повече от 1 месец. Доколкото страните не спорят, че за периода
... г. – ... г. включително ищцата е останала без работа, по претенцията е останало същата да
докаже единствено, че за датата ... г. /доколкото ... г. и ... г. са събота и неделя/ тя не е
получава възнаграждение за положен труд от друг работодател.
Видно от представения към исковата молба трудов договор № .../ ... г., ищцата е
сключила трудов договор на посочената дата с работодател ..., като съгласно отбелязването в
договора, е постъпила на работа на ... г., когато и е започнала да изпълнява трудовите си
задължения, за което й се следва уговореното между страните трудово възнаграждение.
Видно от приетите по делото като доказателства разчетна – платежна ведомост, фиш за
заплати за ... г. и справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране на НОИ, ищцата е
получила трудово възнаграждение и е била осигурена за 6 работни дни в месец ... на ... г., т.е.
за периода от ... г. до ... г. включително. Горното налага като единствен възможен извод, че
ищцата не е извършвала работа, за която да й е заплатено трудово възнаграждение за ... г.,
така че на същата се полага обезщетение и за този ден като време, през което е останала без
работа, т.е. й се следва обезщетение за пълен месец, така, както е претендирано.
Претенцията на ищцата е за сумата от 4893,83 лева, която съответства на размера на
брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ месеца на
прекратяването, съобразно изискването на чл.228, ал.1 КТ. Ответникът не представя
доказателства за погасяване на задължението си в посочения размер.
2
Предвид изложеното, съдът формира извод, че искът е изцяло основателен и подлежи
на уважаване в пълния предявен размер.
По иска с пр. осн. чл.86 ЗЗД, ищцата следва да докаже наличието на главен дълг
/предвид срочния характер на задължението, съгласно нормата на чл.228, ал.3 КТ/.
Съгласно нормата на чл.228, ал.3 КТ, обезщетението, като дължимо при прекратяване
на трудовото правоотношение, е следвало да се изплати на ищцата не по-късно от последния
ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. След изтичане
на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
Видно от заявление от ... г., входирано при ответника на ... г, ищцата е декларирала
пред последния, че е останала без работа за срок от един месец след прекратяване на
трудовоправната връзка между страните, което обстоятелство е удостоверила пред него и с
трудовата си книжка. Последната, видно от сведение на л. 52 от делото, неоспорено от
ответника, е предоставена на представител на ответника на ... г. за извършване на вписване
на прекратяването.
Поради изложеното, ответникът е следвало да изплати обезщетението най – късно до
... г., като считано от ... г. е изпаднал в забава в плащането на посоченото задължение. За
времето на забавата от ... г. до ... г. включително, работодателят дължи мораторно
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 760,44 лева.
Исковата претенция се явява основателна по основание и размер и подлежи на
уважаване.
Главницата се дължи заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба пред съда – 18.09.2024 г., до окончателното погасяване на задължението.
По разноските.
При този изход на спора, разноски се следват на ищеца, който е представил
доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено в производството
представителство от един адвокат в размер на 960,00 лева с включен ДДС. Разноските
следва да се възложат в тежест на ответната страна, загубила делото.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата 226,17 лева – държавна такса по уважените исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на И.
С. А., ЕГН **********, с адрес: ..., следните суми: 1./ на пр. осн. чл.222, ал.1 КТ сумата
4893,83 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа при прекратяване на
трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ /поради съкращаване на щата/, ведно
със законната лихва от 18.09.2024 г. до окончателното изпълнение, 2./ на пр. осн. чл.86 ЗЗД
3
сумата 760,44 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава върху главницата за
обезщетение за периода ... г. – ... г. включително, 3./ на пр. осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 960,00
лева с ДДС, представляваща заплатено възнаграждение за осъществено представителство
по делото пред първата инстанция от един адвокат.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ по
бюджетна сметка на Софийски районен съд, на осн. чл.78, ал.6 ГПК сумата 226,17 лева,
представляваща държавната такса по уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4