О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260036
гр. Пловдив, 20.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова в.ч.н.д. № 25/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения К.К.
против определението от 06.01.2021 г., постановено по ЧНД № 655/2020 г. по описа на ПзОС, с което
е отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от
свобода.
В жалбата е изложена претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което молбата за УПО да се уважи. Не се сочат конкретни съображения.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като въззивна
инстанция, след като се запозна с атакуваното определение и прецени
събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Няма спор по делото относно
наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на К.К.
по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Действително той фактически е
изтърпял повече от 1/2 от наложеното му по н.о.х.д. № 14057/20 г. на РС-София наказание
четири година лишаване от свобода (остават му по-малко от два месеца).
Няма ги обаче другите предпоставки.
За да се счете за основателно нечие искане за условно предсрочно освобождаване,
е необходимо да са налице и доказателства, че осъденият се е поправил по
смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице примерно поведение и честно отношение към
труда. Доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за действията и бездействията му по време на изтърпяване на наказанието. Това означава цялостно
изследване на неговия пенитенциарен престой.
От приложеното становище на
началника на Затвора-* и оценка на психолога Ц.Я. на актуалното му психическо
и емоционално състояние се извличат данни за отлична адаптация към условията и
субкултурата в местата за лишаване от свобода и относителна ефиктивност на
поведенческия самоконтрол. Същевременно са наблюдавани враждебно отношение към затворническата
администрация и към правоохранителните органи като цяло, неадекватно
възприемане на критика, неспособност да разпознава проблемите си и липсващи
умения за пълноценното им разрешаване, което води до обосновано предположение
за агресивно отреагиране при евентуална провокация. Тези негативни нагласи са
се развили на фона на егоцентричност, слаба емпатийност и нереално завишена
самооценка и манипулативност със склонност към демонстративни и ултимативни
действия. Г-н К. не се е оказал склонен и да спазва и дисциплината, поради
което е бил четирикратно наказван. Освен това е проявил избирателност и
претенциозност във връзка с предложения за работа вследствие на което е останал
трудово неангажиран.
Не са отчетени позитивни промени при оценката на риска от рецидив. Той и
понастоящем е много висок – 81 т. с ясно изразени дефицитни зони: осъденият продължава
да отрича криминално поведение и да не изпитва вина за престъплението; липсва
му и финансова стабилност, а и перспектива за подобна във връзка с липсата на
трудови навици, а обкръжението му продължава да се състои от криминално
проявени приятели. Предвид сериозните личностни дефицити и неблагоприятната
криминологична прогноза осъденият е носител на потенциално висок риск и от
сериозни вреди по отношение на околните.
Крайното заключение в посочените
становища е, че планът за изпълнение на присъдата не е постигнал своята приоритетна
цел, а именно изграждане на нагласи за трайно законосъобразно поведение при
живот на свобода.
Ето защо се оказва коректно
виждането на окръжния съд, че корекционната работа с К.К. трябва да продължи за
оставащия период. Прогнозата за живот на свобода без извършване на престъпления
е все още неблагоприятна.
С оглед направената и от
въззивната инстанция констатация за недостатъчност на пенитенциарно въздействие
жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението от 06.01.2021 г.,
постановено по ЧНД № 655/2020 г. по описа на ОС-Пазарджик, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения К.Й.К. за условно предсрочно освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: