№ 129
гр. Ловеч, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на десети септември,
през две хилЯ. двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Гражданско дело №
20214300100080 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от Г. Д. В., ЕГН: **********, чрез
адв. М. Д. ЦВ. от АК – Варна срещу СН. П. Д., ЕГН: ********** с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и цена на иска 33 715.14 лв.
В нея твърди, че в периода от месец февруари до месец юни 2016 г.
заплатила недължимо по банковата сметка на ответницата, която пребивавала
в Дубай, сумата в общ размер на 33715.14 лв., както следва: на 05.02.2016 г.
сумата от 9880.00 лв., на 14.03.2016 г. сумата от 9908.64 лв. и на 06.06.2016 г.
сумата от 13926.50 лв. Посочва, че описаните плащания са осъществени чрез
банкови парични преводи от собствената й банкова сметка с IBAN:
BG48TTBB94001526627814, открита в „СГ Експресбанк“ АД, по банковата
сметка на ответницата с № АЕ640200000030088637001.
Твърди, че между тях не е налице договорна обвързаност, обуславяща
основание за получаване на сумата от 33715.14 лв. от страна на ответницата.
1
Счита, че е налице е неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД при начална липса на основание и даденото подлежи на
връщане от ответника. Тази хипотезата на неоснователно обогатяване в
резултат от даването, респ. получаването на нещо без правно основание (при
първоначална липса на основание), предполага едната страна да е престирала
фактически, както е налице в случая.
С оглед на факта, че е налице реално предаване на посочената сума от
33715.14 лв., която е преведена по банковата сметка на ответника на
посочените дати и не е върната на ищеца до настоящия момент, в условията
на евентуалност, в случай, че приеме, че между страните не е налице
договорна връзка и исковата претенция с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1
ЗЗД е неоснователна, моли съда да приемете, че ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 33715.14 лв. и дължи
връщането й на основание чл. 59 ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД да осъди СН. П. Д., ЕГН: **********, адрес: *******, да заплати
на Г. Д. В., ЕГН: **********, адрес: с******* сумата от 33715.14 лв., която
сума ответницата е получила без основание, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на подаването на ИМ в съда до
окончателното и изплащане.
В условията на евентуалност моли съда да уважи евентуално
съединения иск, като на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД осъди ответницата СН. П.
Д., ЕГН: **********, ацрес: гр. *******, да заплати на Г. Д. В., ЕГН:
**********, адрес: с*******, сумата от 33715.14 лв., ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на ИМ в съда до
окончателното и изплащане.
Моли да й бъдат присъдени направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
СН. П. Д., чрез адв. ИВ. Б. от САК, в който оспорва исковете като
неоснователни. Излага, че ответницата не си спомня да е получавала по своя
банкова сметка сумите, посочени в исковата молба, поради което оспорва
твърдението на ищцата, че е заплатила на С.Д. сумата от 33715.14 лв. Твърди,
2
че за да е налице заплащане на определена сума по банков път лицето, в
чиято полза е направено плащането, трябва да е получило сумата по своята
сметка, а не само същата да е наредена от платеца. Затова оспорва
представеното от ищцата извлечение от нейната банкова сметка в банка
Сосиете Женерал Експресбанк, тъй като същото не е подписано. Оспорва и
неговото доказателствено значение, защото от него не се установява какво е
основанието на плащанията, както и че сметката, по която са направени
плащанията, е действително на ответницата, както и обстоятелството, че тя е
получила парите.
На следващо място изтъква, че ищцата и ответницата са втори
братовчедки и двете са били много близки. Твърди, че в периода от 2006 г.
до 2010 г. е дала в заем на Г.В. за инвестиции суми в брой при посещенията
си в България и чрез банкови преводи над 40 000 щатски долара. Договори не
са сключвали, но банковите преводи са правени от банкова сметка на С.Д. и
от обща банкова сметка на С.Д. и съпруга й Б.Ф. Д. по банкова сметка на Г.В.
в Сосиете Женерал Експресбанк. Ищцата многократно заблуждавала
ответницата, че ще й върне всички пари, взети от нея в заем, но по-късно
разбира за нейните недобросъвестни действия и тогава отношенията им
трайно се влошават.
Изтъква, че ищцата е направила три различни превода - на 05.02.20216
г., 14.03.2016 г. и 06.06.2016 г. и в този смисъл е абсурдно твърдението, че е
направила преводите по грешка. Твърди, че направените банкови преводи
представляват частично погасяване на заемни средства, предоставени от
ответницата на Г.В..
Посочва, че ищцата е завела исковата молба, след като от С.Д. е
заведено гражданско дело в ОС Ловеч срещу Г.В. във връзка с продажба на
недвижими имоти от последната в качеството й на пълномощник на С.Д.
/гр.д.№241/2020 г./, както и след подаден сигнал до Прокуратурата относно
изясняване на факта кой е получил продажната цена на имотите, тъй като тя
не е била предадена на ответницата.
Прави възражение за прихващане в случай, че процесната сума е
преведена на ответницата и същата е задържана без основание. Излага, че на
27.04.2015 г. с пълномощно със заверка на подписа и съдържанието от
3
27.04.2015 г. с изх. № 885 и изх.№ 886 на С.С., завеждащ консулската служба
при Генералното консулство на РБългария в Дубай, е упълномощила ищцата
да продаде собствените й недвижими имоти, находящи се в обл. Плевен, с.
Николаево, както и да получи от нейно името продажната цена за тези имоти,
която е в размер на 81217 лв. Твърди, че към настоящия момент ищцата не й е
предала тази сума, която е продажната цена съгласно нотариалния акт за
покупко-продажба и за която дължи законна лихва.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените
искове и присъди направените от ответницата разноски.
В последното по делото заседание на осн. чл.226, ал.2 от ГПК съдът е
привлякъл като трето лице помагач на страната на ищцата С.Д.И.. Чрез
упълномощения адв.М.Ц. моли съда да постанови решение, с което уважи
исковата претенция като основателна и доказана.
Ищцата, редовно призована за съдебните заседания не се явява, но
чрез упълномощения адв.М.Ц. поддържа предявения иск и моли съда да
постанови решение, с което го уважи, а при условия на евентуалност и
предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като присъди й
направените по делото разноски. Счита, че направените от ответника
възражения са неоснователни и недоказани. Подробно съображенията си
излага в представената писмена защита.
Ответницата редовно призована се явява в последното по делото
заседание и чрез упълномощения адв. ИВ. Б. моли съда да постанови
решение, с което отхвърли предявения иск. В тази насока излага доводи в
представената писмена защита.
От приетите по делото писмени доказателства, показанията на св.Н.Й.,
Б.Р. и П.П., както и обясненията на ответницата, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установено следното:
Ицщата Г. Д. В. и ответницата СН. П. Д. са втори братовчедки.
С три отделни парични банкови превода, извършени в периода
05.02.2016 г. - 06.06.2021г., ищцата, в качеството си наредител е превела от
4
своя сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк“ с № BG 48
TTBB94001526627814, по сметка с № АЕ 640200000030088637001, банка
BBMEAEAD HSBC и получател СН. П. Д., с адрес SHEIKH ZIAD ROAD,
SKY TOWER, APARTMENT 205 DUBAI.UAE, парична сума в общ размер
на 33 715.22 лв. От приложените по делото 4 бр. история на сметка № BG 48
TTBB94001526627814 в „Сосиете Женерал Експресбанк“ с титуляр Г. Д. В. и
3 бр. платежни нареждания се установява, че на 05.02.2016 г. по цитираната
сметка на ответницата е направен превод в размер на 5600 USD с левова
равностойност 9880.08 лв. и посочено основание - превод, на 14.03.2016 г.
превод в размер на 5600 USD с левова равностойност 9908.64 лв. и посочено
основание – превод, а на 06.06. 2016 г. сумата в размер на 8050 USD с левова
равностойност 13 926.50 лв. и посочено основание - трансфер.
От ищцата е представено извлечение по сметка № 4340695 в
„Обединена българска банка“АД на името на Н.К.Й.. Между страните не се
спори, че същата е майка на ответницата СН. П. Д.. От приетото като
доказателство извлечение и писмо рег. № ПД-15358/16.06.2021 г. на „ОББ“АД
се установява, че превод реф. № FT 16006192100033 e нареден от сметка
BG77UBBS80022037245640 с титулят Н.К.Й. с ЕГН **********. Преводът е в
размер на 7000 щатски долара /12 810.00 левова равностойност/, бенефициент
СН. П. Д., сметка на получателя № АЕ 640200000030088637001 и основание
„частен трансфер“. Към писмото е приложена извадка от счетоводната
система на банката с детайлна информация за описания превод.
По делото е представен договор за цесия от 05.07.2021 г., с който
ищцата Г. Д. В. прехвърля на С.Д.И. всички свои настоящи и бъдещи
вземания от СН. П. Д. по гр.д. № 80/2021 г. по описа на ОС – Ловеч, гр.д. №
1103/2020 г. по описа на РС – Троян и гр.д. № 241/2021 г. по описа на ОС –
Ловеч.
От показанията св.Н.К.Й. – майка на ответницата, които съдът с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК цени с оглед всички данни по делото и
тяхната заинтересованост от изхода на спора, се установява, че страните са
втори братовчедки и били много близки. От м.декември 2010 г. С. живее в
Дубай, а отношенията им се влошили през м.декември 2015 г. Повод за това
било дадено от С. на Г. пълномощно за закупуване на 100 дка земя в
5
Плевенски окръг. Излага, че Г. продала имота на 15.05.2015 г. и не й дала
документа и парите, за да види за колко с твърдението, че ги сложила в
европейски субсидии. Свидетелката твърди, че след 2015 г. ищцата е
превеждала суми по банков път на С., но за дадени пари в заем в различни
периоди от време. В показанията си излага, че през м.ноември 2004 г. С. дала
на Г. 2000 евро, през м.юли 2005 г. – 2500 долара, м.март 2006 г. - 2500
долара , м.юли 2007 г. - 2500 долара, м.септември 2008 г. - 2000 евро , м.юли
2010 г. - 2500 долара и през м.септември 2011 г. - 2500 долара. Твърди, че
предаването на парите ставало у тях, като единия път присъствал съпруга на
С. – Д. и арабин на име Я., който също дал пари. Не подписвали разписка, тъй
като С. вярвала на Г.. Свидетелката Й. твърди, че С. си потърсила парите от
земята през 2015 г., когато й трябвали, но Г. ги била сложила в европейски
инвестиции. Г. пращала пари на порции на С., но от заема, който й бил даден,
а не от получените от земята. В показанията си свидетелката излага и за други
взаимоотношения между страните през периода 2006 г. – 2007 г., свързани с
дърводелски цех в с.Балабанско, който впоследствие отдали под наем. За тази
фирма твърди, че С. е дала по банков път 30 000.00 лв. Не уточнява кога Г. е
превела по нейната сметка 3000 долара, за да ги преведе на С. и плати таксата
от 40.00 лв.
В показанията св.Б.Р. посочва, че познава С. от 96-97 г., когато били
студентки и много близки приятелки. След това изгубили контакт, но когато
отишла да живее и работи със семейството си в Дубай през 2009 г.,
възобновили приятелството си. Свидетелката не познава Г., но ответницата й
споделяла за нея и тя била на мнение, че много й се доверява. Не знае точния
размер на сумите, които С. е пращала на своята братовчедка в България като
заем, но твърди, че са били превеждани по банков път от Дубай. Не е
присъствала, но от С. знае, че когато си е идвала лятото в България, е давала
на Г. на ръка в брой между 2000, 2500, 2600 долара. Последно знае за дадена
от С. сума през лятото на 2010 г. в размер на 2500-2600 долара. Не може да
каже общата сума, която С. е дала на заем на Г., защото това е продължило
много време.
Разпитания по делото св.П.П. излага в показанията си, че познава само
Г. Д. В., която преди 2015 г. го преупълномощила да се разпорежда чрез
продажба със земеделски земи в с.Николаево, собственост на СН. П. Д..
6
Земите били продадени на „МЕК Балкан“ЕООД, но не си спомня за каква
сума. Твърди, че парите били преведи по личната сметка на Г.В., но тя е по-
малка от тази, за която са продали земите.
Между страните в производството не се спори, а този факт се
установява и от представеното определение № 260043/11.09.2020 г. по гр.д. №
241/2020 г. по описа на ОС-Ловеч, че между тях е налице висящ спор за
сумата 81 217 лв., представляваща продажна цена на имотите, описани
подробно в приложения и по настоящето дело н.а. № 80, т.II, рег. № 3042,
дело № 203 от 19.05.2015 г. на Нотариус С.И., рег. № 516 на НК, район на
действие РС – Плевен и сумата 24 750.60 лв., представляваща законна лихва
за забава върху неизплатеното задължение за периода от 22.04.2017 г. до
датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимите суми. Ищец по гр.д. № 241/2020 г. е СН. П. Д., а ответник - Г. Д.
В.. При условията на евентуалност ищцата е направила искане, ако съдът
отхвърли предявените искове срещу Г. Д. В., да осъди „ПМ-Агро
Инвест“ЕООД /с ново наименование „Агро Инвест - Сашо Кръстанов“ ЕООД
да й заплати сумите, предмет на исковата претенцията.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за сумата 33 715.14 лв.,
получена от ответника без основание. Първият фактически състав на чл. 55,
ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от патримониума на едно лице в
патримониума на друго, като това може да се отнася до цялата получена
облага или на част от нея. Начална липса на основание ще е налице не само в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт или когато
предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта, но и в
хипотезата на липса на всякакво правоотношение / в този смисъл
Постановление № 1/79 Пленума на ВС /. Необходима предпоставка за
предявяването на този иск е и наличието на правен интерес, т.е. до деня на
предявяване на иска да липсва връщане на полученото без правно основание.
Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената облага, но и при предявяване на претенцията за реституция на
7
даденото. В случай, че по една или друга причина началната липса на
основание бъде отстранена преди поискване на реституцията, то тогава
полученото става основателно и платилото лице не би могло да претендира
връщане на даденото.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД при хипотезата на получено
без основание, изисква ищеца да докаже плащането, респ. получаване на
процесната сума от ответника и липсата на основания за това. Законодателят
не е регламентирал презумпция, че всяко плащане има своето основание, т.е.
че всеки, който е получил плащане по своя сметка може да го задържи до
доказването на липсата на основание. Затова в тежест на ответника е да
установи правно-релевантния факт, че полученото плащане е с основание.
В случая от представените по делото писмени доказателства по
безспорен начин се установява, че като титуляр на сметка в банка „Сосиете
Женерал Експресбанк“, ищцата Г. Д. В. е наредила три парични превода в
общ размер на 33 715.22 лв. по сметка № АЕ 640200000030088637001, банка
BBMEAEAD HSBC, с получател СН. П. Д.. От представените по делото
писмени доказателства, включително писмо рег. № ПД-15358/16.06.2021 г. на
„ОББ“АД се установи, че именно СН. П. Д. е бенифициент по банкова
сметка с № АЕ 640200000030088637001 в банка HSBC, по която суми е
превеждала и нейната майка св.Н.Й.. В тази връзка съдебният състав счита за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че
не е доказано кой е титуляр на посочената банкова сметка. Анализът на
събраните по делото писмени и гласни доказателства води до извод за
недоказаност и на твърдението, че СН. П. Д. не е получил процесната сума. В
обясненията си за обстоятелствата по делото, дадени по реда на чл. 176 ГПК,
ответницата заявява, че не е получавала такива суми и лично не е усвоявала
такива пари, защото в този период се развеждала и банковата сметка била
обща с бившия й съпруг, като не сочи доказателства в подкрепа на тези
твърдения. В отговора си на исковата молба твърди, че не си спомня да е
получавала по своя банкова сметка която и да било от сумите, но от друга
страна посочва, че направените банкови преводи представляват частично
погасяване на заемни средства, предоставени от С.Д. на Г.В.. В показанията
си св.Н.Й. – майка на ответницата твърди, че „Г. пращаше пари от заема,
който й е даден, защото ги пращаше на порции. Декември месец 2015 г. и
8
някъде до юни месец 2016 г. Г. ги връщаше тези пари“. Съдът дава вяра на
показанията на тази свидетелка, въпреки нейната заинтересованост от изхода
на спора, защото се подкрепят от останалите представени по делото писмени
доказателства. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК,
съдебният състав приема за доказано обстоятелството, че ответницата е
получила процесните суми, тъй като дадените от нея отговори са
противоречиви и уклончиви.
В хода на процеса ответникът не доказа, че с получените суми ищцата
е погасила свое задължение по договор за заем, каквито твърдения се
съдържат в отговора на исковата молба. Доколкото в представените по делото
3 бр. платежни нареждания от 05.02.2016 г., 14.03.2016 г. и 06.06.2016 г. като
основание е посочено „превод“ и „трансфер“, то именно в негова тежест е да
установи положителния факт, а именно основанието, поради което е получил
плащане от ищеца. Елементите от фактическия състав на договора за заем се
установяват в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, която съдържа определение
на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно,
че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически
състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са
негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора
за заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. В случай, когато предаването на парична сума е
установено, но липсват други данни на какво основание е направено то, не
може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор. Не
съществува законова презумпция, която да замести доказване на основанието,
на което сумата е преведена. Както беше посочено вече, в случая в тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи в
процеса, че процесната сума е дадена като заем, предадена е на ищцата и тя я
е приела като заем. Същият следва да докаже и другите елементи от
фактическия състав на договора за заем - поето насрещно задължение за
връщане на сумата от ищцата и други условия на договора, ако има такива -
срок на връщане, лихва и др.
От показанията на разпитаната по делото св.Б.Р. не може да се
установи сумата по твърдените договори за заем, постигнатото между
9
страните съгласие и срока за връщане. Тази свидетелка твърди, че сумите,
които С. е давала на заем на Г. са били превеждани по банков път от Дубай в
България, но доказателства за такива преводи и основанието за тях не бяха
ангажирани от ответната страна.
Съдът не дава вяра на показанията на св.Н.Й. предвид тяхната
евентуална заинтересованост от изхода на спора и на второ място отчитайки
съдържащите се в тях противоречия. От една страна свидетелката твърди, че
при идванията си в България С. е давала на ищцата суми за закупуване на
имота, за който сега се съдят. От друга страна твърди, че Г. пращала пари от
заема, който й е даден, но без да уточнява неговия размер. На трето място
посочва, че С. давала пари на Г. за да правят общ бизнес – дърводелски цех в
с.Балабанско.
Средствата по извършените банкови операции по посочената банкова
сметка не са възстановени до приключване на устните състезания, а в
причинно-следствено връзка с това е настъпилото обедняване на ищеца.
Наред с това между страните не се доказа наличие на конкретно правно
основание, породило задължение за имуществено разместване. Твърденията
на ответника, че в периода 2006-2010 година на ищцата са предоставяни в
заем парични суми в различен размер се явяват недоказани. В тази връзка
нито свид. Н.Й., нито свид. Разсолкова установяват кога, на какво основание,
в какъв размер и по какъв начин ответницата е предоставяла в заем на ищцата
парични суми.
При тези доказателства настоящата инстанция приема, че е налице
разместване на имуществени блага между правните сфери на ищеца и
ответника без основание за това, в размер на превода по трите платежни
нареждания и са налице условията на чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД за
уважаване на заявения иск със законните последици.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
С отговора на исковата молба от страна на ответника е направено
възражение за прихващане, което съдът намира за допустимо, но
10
неоснователно. Твърди се, че като пълномощник на С.Д., ищцата Г.В. е
продала по договор за поръчка, сключен между двете недвижимите имоти,
собственост на С.Д. за сумата 81 217.00 лв. До момента Г.В. не е предала на
С.Д. продажната цена на имотите съгласно нотариалния акт за покупко-
продажба, като дължи и законната лихва върху тази сума. Съдът е длъжен да
разгледа и се произнесе по направеното възражение за съдебно прихващане,
независимо от факта, че насрещното вземане не е ликвидно и изискуемо към
момента на релевиране на възражението. Между страните не се спори, че за
сумата 81 217.00 лв., представляваща продажната цена на обективираната в
представения н.а. дело н.а. № 80, т.II, рег. № 3042, дело № 203 от 19.05.2015
г. на Нотариус С.И., рег. № 516 на НК, район на действие РС – Плевен сделка
е налице правен спор, предмет на образуваното пред ОС – Ловеч гр.д. №
241/2020 г. След като едното вземане е спорно, следва да се счита, че
прихващането е предявено под предвиденото в разпоредбата на чл.104, ал.1,
изр.1 ЗЗД условие, при сбъдването на което ще настъпят предвидените в
чл.104, ал.2 ЗЗД последици. Прихващането е потестативно право с
перемпторен характер, което се упражнява с едностранно волеизявление на
носителя на активното вземане и има ретроактивно погасително действие, тъй
като срещу- поставените ликвидни и изискуеми вземания се погасяват до
размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
извърши. За настъпване ефекта на компенсацията не е необходимо
вземанията да произтичат от едно и също правоотношение, но предпоставка
за проявление на погасителното му действие е те да бъдат насрещни, т.е.
носителят на активното вземане следва да е длъжник по пасивното такова и
обратно. Затова волеизявлението за прихващане няма погасително действие,
когато е отправено до лице, което макар да е длъжник по активното по
компенсацията вземане, не е кредитор по пасивното такова. Такова
волеизявление няма погасителен ефект, защото е адресирано до страна, която
не е действителен носител на вземането, чието погасяване се цели с
компенсаторното изявление. На следващо място е достатъчно насрещните
задължения да са парични или да имат за предмет еднородни и заместими
вещи, както и да са налице останалите елементи от фактическия състав на
компенсаторното право, за да бъдат те годни за прихващане, но при
субективен идентитет на страните по тях. В случая от представените по
делото доказателства се установява, че насрещните задължения са парични и
11
произтичат от различни правоотношения, които са предмет на настоящото
гр.д. № 80/2021 г. и гр.д. № 241/2020 г. по описа на ОС – Ловеч. Настоящ
състав счита, че не е налице един от елементите на фактическия състав на
компенсаторното право, а именно субективен идентитет на страните по двете
дела и направеното волеизявления за прихващане няма погасително действие.
От приложеното определение № 260043/11.09.2020 г. по гр.д. № 241/2020 г.
по описа на ОС-Ловеч се установява, че ищец е СН. П. Д., а ответник - Г. Д.
В.. При условията на евентуалност обаче ищцата е направила искане, ако
съдът отхвърли предявените искове срещу Г. Д. В., да осъди „ПМ-Агро
Инвест“ЕООД /с ново наименование „Агро Инвест - Сашо Кръстанов“ ЕООД
да й заплати сумите, предмет на исковата претенцията, а именно: сумата
81 217 лв., представляваща продажна цена на имотите, описани подробно в
приложения и по настоящето дело н.а. № 80, т.II, рег. № 3042, дело № 203 от
19.05.2015 г. на Нотариус С.И., рег. № 516 на НК, район на действие РС –
Плевен и сумата 24 750.60 лв., представляваща законна лихва за забава върху
неизплатеното задължение за периода от 22.04.2017 г. до датата на
предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Поради изложените съображения СН. П. Д. следва да бъде осъдена да
заплати на Г. Д. В. на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата 33 715.14
лв., получена без правно основание, ведно със законната лихва от 09.02.2021
г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на сумата 1348.60
лв. платена държавна такса и 3500.00 лв. адвокатско възнаграждение. По
отношение на претендираните разноски в представения списък по чл.80 от
ГПК, а именно: 40.00 лв. д.т. по ч.гр.д. № 186/2021 г. на БОС, 10.00 лв. д.т. за
обезпечителна заповед, 15.00 лв. платена д.т. за вписване на възбрана и 60.00
лв. заплатени такси на ЧСИ Р.Д. доказателства не представени и искането
следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното съдът
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА СН. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на
Г. Д. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********** и съдебен адрес:
********, адв.М.Ц., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата 33 715.14
лв. /тридесет и три хилЯ. седемстотин и петнадесет лева и 14 стотинки/
получена без правно основание като банков превод на 05.02.2016 г.,
14.03.2016 г. и на 06.06.2016 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба - 09.02.2021 год. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА СН. П. Д., ЕГН: **********, с адрес : ****** да заплати на
Г. Д. В., ЕГН. **********, с постоянен адрес: *********** и съдебен адрес:
********, адв.М.Ц. направените по делото разноски по в размер на сумата
1348.60 лв. платена държавна такса и 3500.00 лв. адвокатско възнаграждение
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, а искането за присъждане на
сумите 40.00 лв. д.т. по ч.гр.д. № 186/2021 г. на БОС, 10.00 лв. д.т. за
обезпечителна заповед, 15.00 лв. платена д.т. за вписване на възбрана и 60.00
лв. заплатени такси на ЧСИ Р.Д. оставя без уважение като недоказано.
Решението е постановено при участието на трето лице С.Д.И. с ЕГН
**********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчване на съобщението на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
13