Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 01.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари през двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. № 9842/2017г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран е от ищците с
искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу застрахователя- с искане за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди
резултат от смъртта наТ.Н. П., които са в пряка причинна
връзка с ПТП, виновно предизвикано от МПС, управлявано от водач, застрахован по
риска Гражданска отговорност при ответника, ведно със законната лихва от
датата на изтичане на срока, предвиден в чл. 496, ал.1 КЗ до окончателното
изплащане на сумите.
ИЩЦИТЕ- С.Д.М., ЕГН: ********** (починала
в хода на производството, предвид което същото
продължава срещу конституираните с определение от 02.10.2017 г. нейни
наследници - Н.Т.П., ЕГН: ********** и А.Т.П., ЕГН: ********** и С.Т.П., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител – К.В.К. с ЕГН **********), Н.Т.П.,
ЕГН: **********, действащ в лично качество и А.Т.П., ЕГН **********,
действащ в лично качество чрез своята майка и законен представител – Н.А.А.,
ЕГН ********** твърдят, че на 26.11.2016
г., около 01:45 часа, на път VTR-1182, МПС марка „Опел“, модел „Корса“, с
peг. № *******управлявано отТ.Н. П., самокатастрофира встрани от пътя, в района
на км. 3 + 770 м. Водачът му потърсил помощ от пътниците в МПС марка „ВАЗ“,
модел 2121“, с peг. № *******, чийто водач спрял в лентата за движение от гр.
Долна Оряховица към гр. Лясковец, като автомобилът бил насочен с предницата си
към гр. Долна Оряховица. Докато всички се опитвали да изтеглят л.а. марка
„Опел“, друг автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с peг. № *******, движейки
се от гр. Долна Оряховица към гр. Лясковец, управляван от Б.А.А., се удря в МПС
марка „ВАЗ“, модел „2121“, с peг. № *******, вследствие на което на място са
загинали трима души, сред които иТ.Н. П.. Излагат, че вина за настъпването на
ПТП има водачът на автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с peг. № *******,
предвид което срещу него е образувано и досъдебно производство № 725/26.11.2016
г. по описа на РУП – Горна Оряховица, пр.пр. № 3163/2016 г. по описа на Оп-
Велико Търново. Твърдят, че след смъртта наТ.П., неговата майка – С.М.,
изпитвала тежка скръб, тъй като починалият бил единственият и син и между тях
имало близки отношения на обич, уважение и разбирателство. Той бил млад мъж, на
41 години, и неочакваната му загуба била непреодолима болка за майка му, която
била и онкологично болна, на легло и разчитала на него за всичко. Без неговата
финансова и материална подкрепа била напълно отчаяна и безпомощна. От друга
страна децата му- ищците Н. и А. П.,
изключително тежко изживели загубата на своя родител, който се грижел за тях,
бил модел за подражание, давал им морална, емоционална и финансова помощ. След
смъртта му животът им се преобърнал напълно, нямало кой да им дава съвети и да
подкрепя всяко тяхно начинание. Всички членове на семейството наТ.П. се
превърнали в затворени и неконтактни хора, постоянно плачат и се чувстват
безпомощни, незнаещи как да продължат живота си без него. Намират, че след като към датата на настъпване на ПТП за лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“, с peг. № ******* е бил налице валиден застрахователен
договор за риска гражданска отговорност на автомобилистите с ответното
застрахователно дружество, то е налице
основание за ангажиране на неговата отговорност. В тази връзка представят
доказателства за извънсъдебното сезиране на застрахователя на основание чл. 496 КЗ, като твърдят, че същият е поискал от тях да му представят документи, с цел
установяване на обстоятелствата около настъпване на ПТП, с които те не
разполагат към този момент. Заявяват, че предвид последното и до настоящия
момент застрахователят не се е произнесъл по представените пред него претенции.
С оглед изложеното молят съда да осъди „З.Л.И.“ АД да плати на Н.Т.П. сумата от 200 000 лв.
(двеста хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпените му неимуществени вреди от смъртта на баща муТ.П.,
настъпила в резултат от ПТП от 26.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от дата на изтичане на
определения срок в чл. 496, ал. 1 КЗ (30.03.2017 г.) до окончателно плащане на
дължимата сума; да осъди „З.Л.И.“ АД да плати на А.Т.П.
сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпените му неимуществени вреди от смъртта на баща муТ.П.,
настъпила в резултат от ПТП от 26.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от дата на изтичане на
определения срок в чл. 496, ал. 1 КЗ (30.03.2017 г.) до окончателно плащане на
дължимата сума; да осъди „З.Л.И.“ АД да плати на Н.Т.П. и А.Т.П.,
като наследници на първоначалния ищец С.Д.М. сумата от по 66 666,66 лв., на
всеки, представляващи обезщетение за претърпени от С.Д.М. неимуществени вреди
от смъртта на сина йТ.Н. П., настъпила в резултат от ПТП от 26.11.2016 г.,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
от дата на изтичане на определения срок в чл. 496, ал. 1 КЗ (30.03.2017 г.) до
окончателно плащане на дължимата сума. Ищците претендират разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********,
чрез пълномощника си юрисконсулт М.В. оспорва исковете като недопустими,
евентуално като неоснователни и прекомерни. Оспорва
наличието на валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“
за лек автомобил
марка „Форд“, модел „Мондео“, с peг. № ******* и/или настъпването на покрит
застрахователен риск при евентуалното наличие на застрахователна полица.
Оспорва механизма на възникване на ПТП, наличието на виновно и противоправно
поведение у водача на този автомобил, твърдените неимуществени вреди и
причинно-следствената връзка между тях и твърдяното ПТП. Заявява възражение за
изключителна вина на починалия за настъпването на ПТП и/или на водача МПС марка
„ВАЗ“, модел „2121“, с peг. № *******, евентуално прави възражение за наличие
на съпричиняване от починалия и/или за независимо съизвършителство от водача на
автомобил „ВАЗ“. Претендира разноски за производството.
Като трети лица помагачи на страната на ответника З.К.Л.И.”
АД, ЕИК ********, са конституирани Б.А.А. и З. „А.“ АД, които оспорват иска.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадал наследодателя на ищците.
Като спорни обстоятелства според отговора на ответника се очертават:
-
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек
автомобил „Форд“,
модел „Мондео“, с peг. № ******* при ответното застрахователно дружество,
евентуално наличието на покрит застрахователен риск;
- механизмът на настъпване на процесното ПТП;
-видът, характерът и размерът на причинените
неимуществени вреди;
-размерът на претендираното обезщетение;
- размерът и периодът на претенцията
за обезщетението за забава;
По
делото е представена като доказателство застрахователна полица №BG/22/l 16002600835,
като от съдържанието й сеустановява, че същата е сключена за временен
регистрационен №******* и е действаща при условията на представляващия неразделна част от нея
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
на фирми, извършващи внос и продажба на превозни средства, за предоставените им
временни регистрационни табели.
По делото са представени множество писмени доказателства, установяващи
фактическите твърдения на ищците, изложени в исковата молба, назначени и приети
са заключенията наСМЕ и САТЕ. Разпитан е един свидетел, доведен от ищците.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са неоснователни.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
Както бе посочено по-горе
оспорено от ответника е наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Представена е като доказателство застрахователна полица №BG/22/l 16002600835, като от съдържанието й се доказва, че същата е сключена за
временен регистрационен №******* и е действаща
при условията на представляващия неразделна част от нея договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на фирми, извършващи
внос и продажба на превозни средства, за предоставените им временни
регистрационни табели.
От застрахователната полица и договор към нея е видно, че покритието на
застраховката е само по повод и за
времето на осъществяване на търговската (по смисъла на чл. 30 от Наредба
№1-45) дейност на дружеството, на което са предоставени временните
регистрационни табели.
Посочената застрахователна полица е била издадена на 07.10.2016г., като изрично в съдържанието на
застрахователния договор е вписано, че същата е издадена на застрахования „М.-Й.“
ЕООД - гр. Лясковец, ЕИК ********за временен регистрационен №*******, като в
съдържанието й не фигурира отразяване
на конкретно превозно средство с конкретни индивидуализиращи
данни - рама, регистрационен номер, вид, поради което относно определяне на
покритието на конкретният застрахователен договор и съответно, във връзка с
управлението на кое превозно средство е предоставено то, правопораждащият
документ е полицата на застрахователния договор, ведно с договора към нея,
определящи условията на покритие. Посочената полица е била издадена на „М.-Й.“
ЕООД - гр. Лясковец, ЕИК ********във връзка с дейността на това дружество -
внос и износ на автомобили, за предоставения на това дружество временен
регистрационен №*******, предоставен с
оглед тестване и придвижване на превозните средства по смисъла на чл. 30 от
Наредба №1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, съгласно който на лица -
търговци по смисъла на Търговския закон, извършващи внос и продажба на превозни
средства се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок до една
година.
По делото се установи, че към момента на настъпване на транспортния
инцидент лек автомобил „Форд Мондео“ не
е бил собственост или търговски актив на „М.Й.“ ЕООД, както и
същото превозно средство не е било предоставено на това дружество в качеството
му на търговец на автомобили, за реализиране на пазара въз основа на договор за
консигнация, търговски лизинг или на друго формално/неформално основание, като
също се доказа, че към посочения момент и час на денонощието не е бил
изпробван, не е бил тестван, не е бил използван за придвижване до съответните
органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг
или до официално обявено изложение и във връзка с търговската дейност на „М.-Й.“
ЕООД - гр. Лясковец.
Към датата на ПТП, лек автомобил „Форд Мондео“ не е бил управляван чрез
използване на валидно основание на посочения временен регистрационен номер и
съгласно предназначението на регистрационните табели, нито са били налице
предпоставките, осигуряващи покритието, изрично вписано в съдържанието на
представляващия неразделна част от полицата, договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на фирми, извършващи
внос и продажба на превозни средства, за предоставените им временни
регистрационни табели.
Поради гореизложеното недоказано е твърдението, че към датата на ПТП
посочената полица №BG/22/l
16002600835 е била валидна, активна и в покритие спрямо
лек автомобил „Форд Мондео“ с рама №WF04XXGBB46S60685, и е в покритие
спрямо отговорността на управляващия това превозно средство, поради което не са
налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество.
Следователно към датата на
настъпване на застрахователното събитие не е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, липсата на
тази материална предпоставка, включена във фактическия състав на иска по чл.
432, ал. 1 от КЗ, води до извод за неговата неоснователност, поради което предявените
искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането следва да бъдат
отхвърлени.
За пълнота следва да се отбележи,
че по делото са представени постановени съдебни решения по процесното ПТП по
предявени искови молби от другите пострадали лица, по които по категоричен
начин е установено липсата на валидно застрахователно правоотношение, като
исковете срещу настоящия ответник З.“Л.И.“ са отхвърлени и е осъден ГФ (гр.
дело № 10590 по описа за 2017 на СГС, ГД, 11 състав, и гражданско дело № 10588 по описа за 2017 година на
СГС, ГО, 18 състав).
При този изход на делото на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направените разноски по делото съобразно представения списък по чл.80 от ГПК-300лв.
юриск. възнаграждение, 100лв. за възн. на в.лице по АТЕ, 5лв. за удостоверение,
общо 405лв..
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете с правно основание
чл. 432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от С.Д.М., ЕГН: ********** (починала в
хода на производството, предвид което същото
продължава срещу конституираните с определение от 02.10.2017 г. нейни
наследници - Н.Т.П., ЕГН: ********** и А.Т.П., ЕГН: ********** и С.Т.П., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител – К.В.К. с ЕГН **********), Н.Т.П., ЕГН: **********, действащ в
лично качество и А.Т.П., ЕГН **********, действащ в лично качество
чрез своята майка и законен представител – Н.А.А., ЕГН **********, срещу З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********;
адрес: гр. София, бул. “********Д, представлявано от М.М.-Г.- изпълнителен
директор и П. Д. - изпълнителен директор-
З.Л.И.“ АД, да плати на Н.Т.П. сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпените му неимуществени вреди от смъртта на баща муТ.П., настъпила в резултат от
ПТП от 26.11.2016 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди от дата на изтичане на определения срок в чл. 496, ал. 1 КЗ (30.03.2017 г.) до окончателно плащане на дължимата сума; да плати на А.Т.П. сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпените му неимуществени вреди от смъртта на баща муТ.П., настъпила в резултат от
ПТП от 26.11.2016 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди от дата на изтичане на определения срок в чл. 496, ал. 1 КЗ (30.03.2017 г.) до окончателно плащане на дължимата сума; да плати на Н.Т.П. и А.Т.П., като наследници на
първоначалния ищец С.Д.М. сумата от по 66 666,66 лв., на всеки, представляващи
обезщетение за претърпени от С.Д.М. неимуществени вреди от смъртта на сина йТ.Н.
П., настъпила в резултат от ПТП от 26.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от дата на изтичане на
определения срок в чл. 496, ал. 1 КЗ (30.03.2017 г.) до окончателно плащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА Н.Т.П.,
ЕГН: **********, действащ в лично качество и А.Т.П., ЕГН **********, действащ в
лично качество чрез своята майка и законен представител – Н.А.А., ЕГН **********,
на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на
З.К.Л.И.” АД,
ЕИК ********; адрес: гр. София, бул. “********Д, представлявано от М.М.-Г.- изпълнителен
директор и П. Д. - изпълнителен директор-
З.Л.И.“ АД, направените разноски по
делото в размер на 405 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: