№ 260002
гр.
Силистра,
22.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Н.
При секретаря Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Н. търговско дело № 147/2018 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове с правно основание
по първият основен иск чл. 26 ал. 1, пр. 3, ал. 2, пр. 2 и пр. 4 от ЗЗД, по
втория основен иск чл. 40 от ЗЗД. Правното основание на предявения в условията
на евентуалност иск е чл. 647, във вр. с
чл. 649 от ТЗ, във вр. с чл. 135 от ЗЗД.
Ищците - Л.К.У., род.
на ***г. и Н.А.У., роден на ***г., двамата с постоянен адрес Руска федерация,
Ленинградска област, гр. Сертолово, ул. „Благодатна", дом 2, чрез адвокат И.В.
***, в качеството му на пълномощник, със съдебен адрес:***, желаят съда да
постанови решение, с което да приеме за установено и прогласи за нищожен
договорът за продажба на недвижими имоти находящи се в в гр. Варна, м-ст „Свети
Никола", съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.954, с номер по
предходен план 1996, кв. 53, парцел X1V-954, с площ от 2060 кв.м. по акт за
собственост и 2118 кв.м. по кадастрална скица, при граници на имота ПИ с
идентификатори: 10135.2526.960; 10135.2526.9579; 10135.2526.9583; 10135.2526.9581;
10135.2526.956, заедно с построените в имота едноетажна вилна сграда с
идентификатор 10135.2526.954.1, с площ от 88 кв.м., състояща се от входно
антре, две стаи, кухня и баня, таванско помещение в подпокривно пространство с
площ от 20 кв.м., две избени помещения с обща площ от 88 кв.м., и гараж с
идентификатор 10135.2526.954.2 с площ от 18 кв.м., описани в нотариален акт №
104, том ХII, дело № 4531/15г., дв.
вх. рег.№8505 от 20.04.2015г. на Служба по вписванията- Варна, сключен между
„Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД, като продавач и „К.А.Инвестмънт" ЕООД, като купувач на
някое от алтернативно посочените правни основания, а именно чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД, - нищожност поради нарушение на добрите нрави; чл. 26, ал. 2, пр. 2
от ЗЗДС, нищожност поради липса на съгласие и чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, -
нищожност поради привидност /симулативна сделка/. На тези правни основания
ищците желаят съда да приеме, че договорът не е породил правни последици и
вещно-транслативен ефект чрез прехвърляне на собствеността върху недвижимия
имот и „К.А.Инвестмънтс" ЕООД, не е придобил вещни права на собственост
върху него.
Ищците
желаят още алтернативно съда да обяви на основание чл. 40 от ЗЗД,
недействителност на продажбата на недвижимите имоти описани в нотариален акт №
104, том XXII, дело №4531/15г. вх. рег. №8505 от 20.04,2015г. на Служба по
вписванията- Варна, между „Авмор шипинг енд трейдинг" ООД, като продавач и
„К.А.Инвестмънтс" ЕООД, като купувач, поради сключването на сделката във
вреда на представляваното дружество „Авмор шипинг енд трейдинг" ООД, от
вписаният в Търговски регистър като управител Андрий Корочанский.
В
условие на евентуалност ищците моля съда да обяви за недействителни спрямо
кредиторите в производството по несъстоятелност по т.д.н. № 18/2016г. на ОС –
Силистра продажбата на недвижим имот находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети
Никола", съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.954, с номер по
предходен план 1996, кв, 53, парцел XIV-954, с площ от 2060 кв.м. по акт за
собственост и 2118 кв.м. по кадастрална скица, при граници на имота ПИ с
идентификатори: 10135.2526,960; 10135,2526.9579; 10135.2526.9583;
10135.2526.9581; 10135.2526.956, заедно с построените в имота едноетажна вилна
сграда с идентификатор 10135.2526.954,1 с площ от 88 кв.м., състояща се от
входно антре, две стаи, кухня и баня, таванско помещение в подпокривно
пространство с площ от 20 кв.м., две избени помещения с обща площ от 88 кв.м.,
и гараж с идентификатор 10135.2526.954,2 с площ от 18 кв.м., описани в
нотариален акт №104, том ХII, дело
№4531/15г., дв.вх. рег.№ 8505 от 20.04.2015г. на Служба по вписванията-
Варна, между „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД и „К.А.Инвестмънт" ЕООД,
като увреждащи кредиторите в производството по несъстоятелност.
Съищецът – И.К. – синдик
на „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД, ЕИК *********, назначен в
производството по несъстоятелност по т.д.н. № 18/2016г. на ОС – Силистра,
изразява становище за липса на фактически основания обуславящи основателността
на претенциите и по конкретно приема, че договора – предмет на исковите
претенции е сключен в рамките на търговската дейност на дружеството – продавач
повече от година преди откривана на производството по несъстоятелност срещу
него и преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността. Синдикат
намира предявените искове за недопустими предвид на това, че са подадени от
лица без нужната активна процесуална легитимация позовавайки се на
обстоятелството, че ищците не са кредитори с приети вземания в откритото срещу
„Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД, производство по несъстоятелност, по което
е образувано т.д.н. № 16/2018г. на СОС.В тази връзка моли съда да прекрати
производството като недопустимо. Намира исковите претенции за неоснователни
позовавайки се на изтекъл преклузивен срок за тяхното предявяване. В подкрепа
на твърдението си сочи хипотезата на чл. 649 от ТЗ, и обстоятелството, че
производството по несъстоятелност по т.д.н. № 16/18г. на СОС е открито на
14.03.2016г., а исковата молба инициирала настоящото производство е депозирана
на 16.10.2018г. Коментира се твърдяната от ищците нееквивалентност на
престациите представляващи предмет на договора, чиято недействителност се
твърди и твърдяното от ищците накърняване на добрите нрави. Синдикът намира, че
когато сделката е между търговци /както е в случая/ са валидни правни принципи
и такива за търговска целесъобразност, а не етични и до нищожност на сделката
могат да доведат само противоречие със закона или липса на съгласие. Коментират
се всички хипотези обуславящи липса на съгласие включващи липса на
представителна власт, споразумение във вреда на представлявания и привидност на
сделката, като се излага становище за недоказаност на така изложените хипотези.
Синдика намира за недопустим поради липса на правен интерес и предявения в
условията на евентуалност Павлов иск, доколкото приема, че ищците не са
легитимирани, като кредитори с приети вземания в производството по
несъстоятелност на „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД. Като допълнителен
довод за неоснователността на предявения в условията на евентуалност иск се
сочи обстоятелството, че липсват каквито и да е данни за свързаност на
търговските дружества страни по договора чиято недействителност се твърди от
ищците.
Ответникът
– „К.А.Инвестмънтс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Варна, р-н „Одесос”, бул.’’Мария Луиза”, № 21, ет. 2, представлявано
от управител В. Красимиров Гичев, чрез упълномощен
процесуален представител в срок подава отговор на исковата молба изразявайки
становище за нейната нередовност, недопустимост и неоснователност. По конкретно
за да обоснове становището си за нередовност на молбата ответника твърди
непрецизност по отношение на очертаното от ищците правно основание на основния
им иск чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърдяната недопустимост на
исковите претенции ответника обуславя от липсата на активна процесуална
легитимация у ищците предвид хипотезата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, и твърдението,
че Л. и Н. Улибини не са включени, като кредитори в обявения списък на приетите
от синдика вземания. Ответникът приема предявените искове за неоснователни
поради изтекъл преклузивен срок за предявяването им, позовава се на чл. 645 от ТЗ, чл.646 от ТЗ, чл. 647 от ТЗ, както и тези по чл. 135 от ЗЗД, свързани с
производството по несъстоятелност, които могат да бъдат предявени в едногодишен
срок от откриването му, съответно от момента на обявяването на решението по чл.
632, ал. 2 ТЗ. В тази връзка ответникът се позовава на факта, че исковата молба
е депозирана на 16.10.2018г. - две години след откриване на производството по
несъстоятелност.
По
отношение на твърдяното от ищците накърняване на добрите нрави при сключване на
процесния договор поради нееквивалентност на престациите ответника коментира,
че такова не е налице тъй, като противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални норми на обществения живот, от гледна точка, на които е
морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да породи целените
от страните правни последици.
Според
ответника принципите за доброволност при договарянето съгласно установената в
чл. 9 от ЗЗД, договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на
договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи, които
са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би
могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или
липса на съгласие, не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал, 1 от ЗЗД.
Коментират
се твърдените от ищците липса на съгласие, липса на представителна власт при
сключване на процесния договор, споразумяване във вреда на представлявания и
привидност на сделката. Ответникът сочи аргументи оборващи тези твърдени от
ищците обстоятелства.
По
отношение на алтернативно предявения Павлов иск, се коментира задължението на
кредитора да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което
длъжникът е договарял, т.е., че третото лице е знаело фактите и
обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане. Твърди се, че
презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, въведена съгласно чл. 649, ал. 4 от ТЗ,
според която в производството по обявяване на недействителност на сделка или
действие, се прилага за всички свързани лица не е относима в конкретния казус,
тъй като търговските дружества, страни по процесната сделка, нямат характер на
свързани лица. Ответникът се позовава на съдебна практика, според която за да
се приеме, че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да
знае, че продавачът му има дългове, като твърди, че “К.А. Инвесмънтс” ЕООД, е
закупило имота след надлежно проучване и разполагайки с необходимата информация
за финансовото състояние на “АВМОР ШИПЙНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ” ООД. Информация, която
не съдържала индикации за възможни кредитори на последния, които да бъдат засегнати
от сделката.
Във
връзка с направените оспорвания ответникът “К.А. Инвесмънтс” ЕООД, моли съда да
прекрати производството по настоящото дело като недопустимо поради липса на
активна процесуална легитимация на ищците, алтернативно да отхвърли предявените
от Л. и Н. Улибини искове като неоснователни и недоказани. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът - „Авмор -
шипинг енд трейдинг“ ООД, ЕИК *********, чрез назначения особен представител
адвокат Н.Б. от Адвокатска колегия гр. Силистра в срок представя писмен отговор
на исковата молба изразява становище за нейната допустимост. Служебният
защитник на дружеството приема, че ищците са кредитори по несъстоятелността на
„Авмор - шипинг енд трейдинг“ ООД, с приети вземания и като такива имат активна
легитимация да бъдат ищци в настоящия процес. Намира изложените в исковата
молба твърдения за нищожност на процесната сделка поради липса на съгласие и на
представителна власт за неоснователни, като се позовава на твърдяната от ищците
фактология, но намира, че са на лице предпоставките по чл. 40 от ЗЗД, и
сделката следва да се обяви за недействителна по отношение на дружеството.
Така
сезиран съдът се произнесъл с Решение № 260005 от 07.03.2022г., с което приел
основният иск за недопустим и прекратил производството по отношение на него.
Предявените в условията на евентуалност претенции по чл. 649 от ТЗ, във вр. с
чл. 135 от ЗЗД, съдът приел за допустими и основателни, което го мотивирало да
обяви за относително недействителна спрямо длъжника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелност по т.д.н. № 18/2016г. на ОС – Силистра
продажбата на недвижим имот находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола",
съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.954, с номер по предходен план 1996,
кв, 53, парцел XIV-954, с площ от 2060 кв.м. по акт за собственост и 2118 кв.м.
по кадастрална скица, при граници на имота ПИ с идентификатори: 10135.2526,960;
10135,2526.9579; 10135.2526.9583; 10135.2526.9581; 10135.2526.956, заедно с
построените в имота едноетажна вилна сграда с идентификатор 10135.2526.954,1 с
площ от 88 кв.м., състояща се от входно антре, две стаи, кухня и баня, таванско
помещение в подпокривно пространство с площ от 20 кв.м., две избени помещения с
обща площ от 88 кв.м., и гараж с идентификатор 10135.2526.954,2 с площ от 18
кв.м., описани в нотариален акт № 104, том ХII,
дело №4531/15г., дв.вх. рег.№ 8505 от
20.04.2015г. на Служба по вписванията- Варна, между „Авмор Шипинг енд
трейдинг" ООД, и „К.А.Инвестмънт" ЕООД.
Срещу
така постановеният съдебен акт постъпили една частна жалба срещу
прекратителната му част подадена от ищците, и две въззивни жалби подадени от
синдика на Авмор - шипинг енд трейдинг“ ООД, и ответника „К.А.Инвестмънт"
ЕООД, срещу конститутивната част на решението. По жалбите било образувано
в.т.д. 2023001000456/2022г. на АС – Варна, а впоследствие с Определение № 333
от 19.10.2022г. производството по частната жалба срещу прекратителната част от
първоинстанционното решение било отделено в отделно производство, по което е
било образувано ч.т.д. № 614/2022г. на АС – Варна. Въззивният съдебен състав
приел частната жалба против прекратяването на производството по основния иск за
основателна и се произнесъл с Определение № 815 от 20.12.2022г. по ч.т.д. №
614/2022г. на АС – Варна, с което отменил прекратяването на производството и
върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Въззивното производство образувано по двете въззивни жалби на
ответниците е спряно да приключване на настоящото.
Съдът
след, като се запозна със становищата на страните и събрания по делото
доказателствен материал приема за установено следното
от фактическа страна:
С
Решение № 36 от 14.03.2016г. постановено по т.д.н. № 18/2016г. на ОС – Силистра
по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е открито производство по несъстоятелност
срещу ответника „Авмор Шилинг енд трейдинг" ООД, ЕИК *********, с начална
дата на неплатежоспособността 30.09.2015г. Спряното с коментираното съдебно
решение производство е възобновено на 17.10.2017г. с Решение № 87/17.10.2017г.
постановено по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, по същото дело.
Първоначално
по делото не е спорно, че преди откриване на производството по несъстоятелност
дружеството „Авмор Шилинг енд трейдинг" ООД, е притежавало вещното право
на собственост върху следния недвижим имот находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети
Никола", съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.954, с номер по
предходен план 1996, кв. 53, парцел X1V-954, с площ от 2060 кв.м. по акт за
собственост и 2118 кв.м. по кадастрална скица, при граници на имота ПИ с
идентификатори: 10135.2526.960; 10135.2526.9579; 10135.2526.9583;
10135.2526.9581; 10135.2526.956, заедно с построените в имота едноетажна вилна
сграда с идентификатор 10135.2526.954.1 с площ от 88 кв.м., състояща се от
входно антре, две стаи, кухня и баня, таванско помещение в подпокривно
пространство с площ от 20 кв.м., две избени помещения с обща площ от 88 кв.м.,
и гараж с идентификатор 10135.2526.954.2 с площ от 18 кв.м.
Едва
в проведеното на 02.02.2022г. открито съдебно заседание непосредствено преди
обявяването на делото за решаване представителя на ответника
„К.А.Инвестмънт" ЕООД, представи доказателства, от които евентуално да се
установи, че процесния имот е придобит от трети – неучастващи в настоящото производство
лица преди изследвания по делото период изтъквайки твърдените обстоятелства,
като доводи срещу основателността на исковите претенции. С оглед настъпилата
процесуално преклузия съдът приема за ненужно изследването и коментирането на
тези твърдени обстоятелства.
На
17.04.2015г. с Нотариален акт № 9104, том ХХН, дело №4531/15г., дв. вх.
рег.№8505 от 20.04.2015г. на Служба по вписванията- Варна, собствеността над
така описания имот е прехвърлена от „Авмор Шилинг енд трейдинг" ООД, на
„К.А.Инвестмънт" ЕООД, за сумата от 9000 /девет хиляди/ лева.
При
сключване на договора за покупко продажба дружеството продавач „Авмор Шипинг
енд трейдинг" ООД, е било представлявано от законният си представител Андрий Корочанский.
След
извършена справка по партидата на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, в ТР при
АВ съдът установи, че хронологично в представителството на дружеството са
настъпили следните промени: Дружеството е вписано с Решение на ОС – Варна от
06.12.2000г., като първоначално се е представлявало от управителите – Л. и Н.
Улибини, заедно и поотделно. От 16.03.2011г. управители са били Л. и Н. Улибини
и И. Борисов Иванов. На 30.10.2012г. И. Борисов Иванов е заличен, като
управител и дружеството се е представлявало само от Л. и Н. Улибини. На
11.08.2014г. Л. и Н. Улибини са заличени като управители на „Авмор – Шипинг енд
трейдинг“ ЕООД, а за такъв е обявен Андрий Корочанский. На 06.11.2017г. Андрий
Корочанский е заличен, като управител на дружеството и за такива са обявени
отново Л. и Н. Улибини. Последната промяна в представителството на „Авмор –
Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, е направена на 06.11.2017г. по силата на влязъл в
сила акт на съда по реда на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно Решение № 954 от 09.12.2015г.
постановено по т.д. № 696/2014г. на ОС – Варна, влязло в законна сила на
19.10.2017г., с което е прието за установено, че обстоятелствата вписани по
партидата на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, съобразно решения на ОС на
съдружниците от 02.08.2014г. и 25.08.2014г. са несъществуващи и за управители
на дружеството отново са вписани Л. и Н. Улибини, а Андрий Корочанский е
заличен, като управител.
След
извършена справка в ТР водим при АВ по партидата „Авмор – Шипинг енд трейдинг“
ЕООД, съдът установи, че двамата ищци са кредитори с прието вземане в
производството по несъстоятелност срещу дружеството, по което пред ОС –
Силистра се води т.д.н. № 18/2016г. Вземането на ищците е включено в приетия от
синдика и неоспорен Допълнителен списък с приети вземания обявен в ТР по
партидата на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, на 17.12.2017г. Приетите
вземания на двамата ищци се основават на постановеното на 09.12.2015г. Решение
№ 954, по т.д. № 1696/2014г. по описа на ОС – Варна, влязло в законна сила на
19.10.2017г. и представляват присъдени в тяхна полза съдебни разноски. В този
смисъл съдът приема, че коментираните вземания са възникнали на 19.10.2017г.,
когато решението за присъждането им е влязло в сила, и от който момент е
възникнало приетото в производството по несъстоятелност вземане на ищците срещу
„Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, легитимиращи ги, като кредитори на
дружеството. От справката в ТР може да се установи, че двамата ищци са
предявили и други вземания основани на твърдени договори за заем отпуснати от
тях в лично качество на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, датирани преди
прехвърлителната сделка – предмет на настоящото производство.
С Решение № 260007 от
24.08.2020г. по т.д. №40/2018г. по описа на Силистренски окръжен съд, по иск с
правно основание чл. 694 от ТЗ, молителите Л.К.У., и Н.А.У., са признати по
отношение на дружество „Авмор шипинг енд трсйдинг“ ООД,ЕИК ********* — в
несъстоятелност, синдика и кредиторите на несъстоятелността, че имат вземане
срещу „Авмор шипинг енд трейдинг“ ООД — в несъстоятелност и са негови
кредитори. За Л.К.У.-главница в размер на 148 000 лева и договорна лихва в
размер на 47 026 лев, произтичащи от предоставени и невърнати парични заеми от
06.12.2000г„ 20.01.2001г. и 31.01.2005г. и за Н.А.У. - главница в размер на 148
000 лева и договорна лихва в размер на 47 026 лев, произтичащи от предоставени
и невърнати парични заеми от 06.12.2000г., 20.01.2001г. и 31.01.2005г. Решение №260007 от 24.08.2020г. по т.д.
№40/2018г. по описа на Силистренски окръжен съд е влязло в сила на 14.02.2023г.
след постановяването на Определение №106/14.02.2023г. на Върховен касационен
съд по ч.т.дело № 2665/2022 година, с което е потвърдено прекратяването на
въззивното производство по обжалване на Решение №260007 от 24.08.2020г. по т.д.
№ 40/2018г. по описа на Силистренски окръжен съд, постановено с определение №
260015 от 14.09.2022 г. по в.т.д. № 28/2021 г. на Варненския апелативен съд.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СПЕ може да се установи, че
Подписът положен след „Купувач“ в нотариален акт № 104, том ХII, дело №4531/15г., дв. вх. рег.№ 8505 от 20.04.2015г. на Служба по
вписванията- Варна, сключен между „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД, като
продавач и „К.А.Инвестмънт" ЕООД, като купувач e изпълнен от Костянтин А. –
управител на „К.А. Инвесмънт“ ЕООД, по времето, когато е сключен договорът.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СТЕ може да се
установи, че към 17.04.2015г., приблизителната пазарна стойност на процесният
недвижим имот само за земята е била в размер на 152185 /сто петдесет и две
хиляди сто осемдесет и пет/ лева.
Видно
от представеното от ищците Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/20.11.2018г. издадено от Община Варна /лист № 28 от делото/
данъчната оценка на процесния имот през 2018г. е била на обща стойност от
100913.41 лв. /сто хиляди деветстотин и тринадесет лева и четиридесет и една
стотинки/ представляваща сбор от 95225.30 лв. /деветдесет и пет хиляди двеста
двадесет и пет лева и тридесет стотинки/, стойност на земята, 5643.70лв. /пет
хиляди шестстотин четиридесет и три лева и седемдесет стотинки/ стойността на
гаража и 44412.10лв. /четиридесет и четири хиляди четиристотин и дванадесет
лева и десет стотинки/ представляващи стойността на построената в имота жилищна
сграда. Тази сума - 100913.41 лв. /сто хиляди деветстотин и тринадесет лева и
четиридесет и една стотинки/ е приета от съда за цена на иска и върху нея е
определена платената от ищците държавна деловодна такса за основните искове по
ЗЗД. От представеният още с исковата молба Нотариален акт № 9104, том ХХН, дело
№4531/15г., дв. вх. рег.№8505 от 20.04.2015г. на Служба по вписванията- Варна,
/лист 8/ може да се установи, че данъчната оценка на продавания имот и
построените в него сгради, към него момент е била общо в размер на 47629.40 лв.
/четиридесет и седем хиляди шестстотин двадесет и девет лева и четиридесет
стотинки/, а платената продажна цена в размер на 900 /девет хиляди / лева.
От правна страна:
След
дадени задължителни указания с
Определение № 815 от 20.12.2022г. по ч.т.д. № 614/2022г. на АС – Варна, съдът
приема исковете по чл. 26 за процесуално допустими за разглеждане.
По
отношение на алтернативно предявеният иск по чл. 40 от ЗЗД, на съда са известни
разясненията дадени с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 5/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията Боян Цонев, регламентиращи кръга от лица
имащи активната легитимация да се позоват на чл. 40 от ЗЗД. Според този текст -
„Договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата
страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда
целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или
неговите универсални правоприемници“.
Според
тълкувателното решение настоящите ответници нямат процесуална легитимация да
водят иск по чл. 40 от ЗЗД, тъй като това е право само на представлявания по
сделката - „Авмор шипинг енд трейдинг" ООД /в несъстоятелност/, но имайки
предвид обстоятелството, че допустимостта на тази искова претенция вече два
пъти е потвърдена при въззивен контрол веднъж с Определение по ч.т.д. №
200/2021г. на АС – Варна и още веднъж с Определение № 851 от 20.12.2022г.
постановено по в.ч.т.д. № 614/2022г. на АС – Варна, съдът приема, че следва да
се произнесе и по него по същество.
За да обосноват
исковете си ищците на първо място се позовават на накърняване
на добрите нрави сочейки нееквивалентност на насрещните престации при
продажбата на процесния недвижим имот на „Авмор шипинг енд трейдинг" ООД,
на ответника „К.А. Инвестмънт" ЕООД, за сумата от 9000 лева с нотариален
акт №104, том XXII, дело №4531/15г. , дв. вх. рег.№8505 от 20.04.2015г. на
Служба по вписванията- Барна. В подкрепа на тезата си сочат цената, на която
дружеството е придобило същия имот с нотариалният акт № 20, том XXXIX,
рег.№13926/20.12.2000г., нот. дело №8877/2000г. на Служба по вписванията - гр.
Барна, за сумата от 38 500 щатски долара, което към него момент по курса на БНБ
се е равнявало приблизително на 83 160 лева. Позовават се още и на заключение
на вещото лице изготвило назначената от съда съдебно оценителна експертиза
според което стойността само на земята с площ от 2060 кв.м. е към момента на
атакуваната сделка е била 152 185 лева, което според ищците не кореспондира с
посочената в нотариалния акт за продажба на недвижимият имот обективиращ
атакуваната от тях сделка продажна цена от 9000 лева. Сочат и съдебна практика
в подкрепа на тезата си Решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. N9 753/1999 г.
на Пето Г.О. на ВКС; Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009
г. на III Г.О. на ВКС;
Вторият
ищцов аргумент изтъкнат в подкрепа на претенциите е твърдяната липса на
представителна власт у законният представител на дружеството продавач, към
момента на сделката.
Третото
искане на ищците предявено в условията на евентуалност по отношение на първите
две е за недействителност на коментираната сделка и е основано на хипотезата на
чл. 40 от ЗЗД, поради твърдяно действие във вреда на представлявания. Аргумент
в тази насока е разликата в цената на недвижимия имот предмет на продажбата
определена от вещото лице към момента на продажбата продажната цена обективирана
в оспореният нотариален акт.
Както
бе установено продажната цена определена между страните и платена от купувача
на продавача е в размер на 9000 /девет хиляди/ лева, а определената от вещото
лице текуща продажна цена към деня на продажбата е била само за земята в размер
на 152185 /сто петдесет и две хиляди сто осемдесет и пет/ лева, като отделно не
се оспорва наличието на жилищна сграда с тавански етаж и гараж, които несъмнено
увеличават стойността на имота. Така установеното мотивира съда да приеме, че е
налице увреда на кредиторите, като и твърдяната от ищците несъпоставимост на
насрещните престации, като размер. Макар налице да е продажба между търговски
дружества продавача, от които има за предмет на дейност включително и „покупка,
проектиране, менажиране, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба
или ползване“, съдът приема разликата в продажната цена и тази посочена от
вещото лице за значителна, което пък води на извода за наличие на твърдяната от
ищците несъпоставимост на престациите, като размер.
Съобразявайки
изложеното съдът приема, че продажната цена на имота – предмет на обсъждане
следва да се приеме за прекомерна, което и предвид на това, че продавачът –
търговско дружество е бил представляван при сключването на сделката от своя
законен представител обуславя наличието на първата предпоставка от хипотезата
на чл. 40 от ЗЗД.
Този
законов текст чл. 40 от ЗЗД, намира приложение и при органното представителство
на търговските дружества, каквато е практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, - цит.
Р № 232 от 16.11.2018 г. по гр. д. № 3745/2017 на Четвърто гр. отд. Така и в
мотивите към т. 6 на ТР 5/2014 на ОСГТК на ВКС, изрично е разяснено, че субективното
материално право по чл. 40 от ЗЗД преминава/ следователно съществува в
патримониума на праводателя/ и в универсалните правоприемници на ЮЛ, от чието
име е сключен договор, при който неговият представител по закон или пълномощие
се е споразумял в негова вреда с насрещната страна.
Съгласно
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. фактическият
състав, пораждащ абсолютната нищожност по чл. 40 от ЗЗД, се състои от два
елемента: вреда за представлявания и недобросъвестност на представителя и на
насрещната страна относно увреждането. По отношение на обективния елемент не е
необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за
нейното настъпване, но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на
интересите на представлявания, което не е незначително. В настоящият случай
съдът предвид установената значителна разлика в продажната и действителната,
към него момент цена на имота приема, че увреждане е налице. За субективния
елемент не е задължително да се докаже общ сговор и общо намерение (цел) у
представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а е достатъчно да
се установи знание за увреждането, като то не се предполага, а подлежи на
установяване от страна на представлявания в случая - „Авмор шипинг енд
трейдинг" ООД.
Фактическият
състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД, не включва преценка дали са
накърнени добрите нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите
на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име
представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т. е.
дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са. Преценката както за
наличие на увреждане интересите на представлявания, така и за недобросъвестност
едновременно на представителя и на насрещната страна по договора, се извършва
предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
случаи към момента на сключването на договора, като тежестта за доказване е за
представлявания, а в настоящият случай за ищците – негови кредитори.
В
този смисъл следва да се приеме, че договора за продажба е сключен във вреда на
представляваното дружество „Авмор шипинг енд трейдинг" ООД, и не
произвежда действие спрямо него. Изложеното мотивира съда да приеме, че в тази
си част исковите претенции са основателни и следва да се произнесе с решение, с
което да обяви продажбата за недействителна спрямо „Авмор шипинг енд
трейдинг" ООД.
За
пълнота съдът намира, че следва да обсъди и останалите ищцови аргументи
обусловили основните му претенции.
По
отношение на ищцовият довод за липса на представителна власт – респективно на
съгласие у законният представител на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, към
момента на коментираната продажба съдът съобрази текста на чл. 7 ал. 1 и чл. 8
от ЗТРРЮЛНЦ. Становището на съда е обусловено от разпоредбата на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която вписаното обстоятелство се смята, че е станало
известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а разпоредбата
на чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ постановява, че заличаването на вписването има действие
занапред, като в защита интересите на третите добросъвестни лица в нормата на
чл. 10, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, е предвидено, че те могат да се позоват на вписването
до момента на заличаването му, дори ако вписаното обстоятелство не съществува.
По тези съображения съдът приема, че за периода от 11.08.2014г. до 06.11.2017г.
действията извършени от Андрий Корочанский, като управител на „Авмор – Шипинг
енд трейдинг“ ЕООД, са породили действие спрямо всички трети добросъвестни лица
включително и досежно коментираните правоотношения. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.
141, ал. 6 от ТЗ, и формираната съдебна
практика, като например Определение № 343 от 23.07.2021 г. на ВтАС по в. ч. гр.
д. № 289/2021г.; Решение № 1217 от
18.12.2014 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1655/2014г.
Съдът
не кредитира ищцовият аргумент за наличие на накърняване на добрите нрави при
сключване на процесната сделка основан на очевидната неравностойност на
престациите. Становището на съда по този въпрос е обусловено от
обстоятелството, че продажбата е между две търговски дружества, като
дружеството продавач има за предмет на търговска дейност именно „покупка,
проектиране, менажиране, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба
или ползване“, което обуславя неговият търговски интерес от сделката, който
може да е различен от обичайния в гражданския оборот. Подобно становище е
застъпено и в множество актове на ВКС постановени по реда на чл. 290 от ГПК,
като например Решение № 24 от 09.02.2016г., постановено по гр.д. № 2419/2015г.
на ВКС, ГО, според което „Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките. В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на
Пето Г.О. на ВКС е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен
пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В това решение липсват критериите, по които
съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща
нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в противен
случай преценката на съда би заменила волята на страните. По този начин би се
накърнил принципът на свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/, защото
еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес. Затова като критерий в съдебната практика е
възприета изключително голямата разлика в престациите, в Решение № 615 от
15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009г. на ІІІ Г.О. на ВКС, например е
прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а
в Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485г. по описа за 2010 г. на І Г.О.
на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена. Във второто решение е подчертана
необходимостта от значителна липса на еквивалентност в насрещните престации. По
абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната
нееквивалентност в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О. на ВКС. Според това
решение съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите
нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде
по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е
практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът
може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни
условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв
иск е предявен. В обобщение само наличието на нееквивалентност на насрещните
престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до
извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна
обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от
страните с оглед техния интерес“. Настоящият съдебен състав приема, че така
изложените мотиви на върховните съдии изцяло обхващат настоящата хипотеза и
предвид коментирания по - горе аргумент, че страни по сделката са търговски
дружества прима този иск на ищците за недоказан.
По
изложените съображения съдът намира първите два иска за неоснователни, а предявеният
в условията на евентуалност иск по чл. 40 от ЗЗД, за доказан, което го мотивира
да го уважи и да обяви за недействителна спрямо „Авмор – Шипинг енд трейдинг“
ЕООД, коментираният договор сключен във вреда на дружеството.
Предвид
изхода от спора, чл. 78, ал. 1 от ГПК, и направеното искане ответниците следва
да бъдат осъдени да платят на ищците сторените деловодни разноски съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК. Направеното в открито съдебно заседание възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно предвид на това,
че посоченият размер е по нисък от този изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо съдът намира,
че следва да осъди всеки един от ответниците да заплати на ищците по 4523.51лв.
представляващи половината от разноските на ищците общо в размер на 9047.02лв.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА на основание чл.
40 от ЗЗД, за недействителен по отношение на „Авмор шипинг енд трейдинг"
ООД, , ЕИК *********, договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в
нотариален акт № 104, том XXII, дело №4531/15г. вх. рег. №8505 от 20.04,2015г.
на Служба по вписванията- Варна, сключен между, „Авмор шипинг енд
трейдинг" ООД , като продавач и „К.А.Инвестмънтс" ЕООД, ЕООД, ЕИК
*********, като купувач.
ОСЪЖДА „Авмор шипинг
енд трейдинг" ООД, , ЕИК *********, да заплати на Л.К.У., род. на ***г. и Н.А.У.,
роден на ***г., двамата с постоянен адрес Руска федерация, Ленинградска област,
гр. Сертолово, ул. „Благодатна", дом 2, 4523.51лв. /четири хиляди
петстотин двадесет и три лева и петдесет и една стотинки/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА „К.А.Инвестмънтс"
ЕООД, ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Л.К.У., род. на ***г. и Н.А.У., роден
на ***г., двамата с постоянен адрес Руска федерация, Ленинградска област, гр.
Сертолово, ул. „Благодатна", дом 2, 4523.51лв. /четири хиляди петстотин
двадесет и три лева и петдесет и една стотинки/, деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ исковете в
останалата им част.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………