Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 23.05.2019 г.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                                                                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

            При участието на секретаря: ***  

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 338/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН *** ***, чрез упълномощения адвокат *** ***, с която срещу ***, е предявен иск за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № *** г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „***”.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, между страните е налице трудово правоотношение, по силата на което *** заема длъжността ***. На 02.01.2019 г. на ищеца е връчена заповед № *** от същата дата, с която е наложено наказание „***” затова, че не е изпълнил основни задължения, а именно: Във връзка с явяването му в качеството на свидетел на ищцата *** по гр. дело № 3526/2018 г., гр. дело № 3427/2018 г. и гр. дело № 3527/2018 г., и трите по описа на Добричкия районен съд, на 04.12.2018 г. е отсъствал от работа от 10,00 часа до 14,00 часа като не е изпълнил задължението си съгласно чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ, а именно не е поискал писмено да му бъде разрешен такъв вид отпуск, не е представил копие от призовката, от която да е видно че е редовно призован по реда на ГПК и с което да удостовери датата на делото.

*** настоява, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на КТ при осъществяване процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Сочи се, че в поисканите от ищеца писмени обяснения, във връзка с инициираната дисциплинарна процедура, не са описани нарушения на трудовата дисциплина, които *** да е извършил.

В тази връзка ищецът оспорва относимостта на поставените му от работодателя въпроси по реда на чл. 193 от КТ. Сочи се, че не е било необходимо съгласието на ответника *** да се яви като свидетел по посочените граждански дела. Ищецът настоява, че не е бил длъжен да бъде на работното си място от 10,00 часа до 14,00 часа. Заповедта е незаконосъобразна, според ищеца, поради това, че в нея са посочени нарушения, които са различни, в сравнение с тези, посочени от работодателя в поисканите обяснения.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, съгласно който исковата претенция е неоснователна и недоказана. Настоява се предявеният иск да бъде отхвърлен, поради правилност и законосъобразност на атакуваната заповед на изпълнителния директор на ***. Аргументите за това са свързани на първо място с липсата на допуснати нарушения на закона при осъществяване процедурата по налагане на дисциплинарно наказание – безспорно е установено осъщественото нарушение от страна на ищеца, като при определяне вида и тежестта на наказанието е взето предвид цялото поведение на ищеца като служител на ответното дружество.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на сключения между страните трудов договор *** г. *** е заемал в *** длъжността ***. Съгласно заповед от 06.02.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „***” на основание чл. 195, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от с.з.

Предмет на настоящото дело е Заповед № *** г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „***”.

В мотивната част на заповедта е посочено, че ***, във връзка с явяването му в качеството на свидетел на ищцата *** по гр. дело № 3526/2018г., гр. дело № 3427/2018 и гр. дело № 3527/2018 г., и трите по описа на Добричкия районен съд, на 04.12.2018 г. е отсъствал от работа от 10,00 часа до 14,00 часа, като не е изпълнил задължението си съгласно чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ, а именно не е поискал писмено да му бъде разрешен такъв вид отпуск, не е представил копие от призовката, от която да е видно че е редовно призован по реда на ГПК и с което да удостовери датата на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и от една година от извършването му. Установените с тази разпоредба срокове са преклузивни, т. е. с изтичането им се погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, съответно се преклудира правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание. Цитираната норма има императивен характер и неспазването й е абсолютно нарушение, водещо до незаконосъобразност на наложеното наказание и основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Уредените два вида срокове в чл. 194, ал. 1 от ГПК, се различават освен по своята продължителност, но и по своя начален момент. Този на двумесечния срок е датата на откриване на нарушението, т. е. момента, в който субектът на дисциплинарна власт е установил съществените признаци на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, а именно: установяване субекта на нарушението, времето и мястото на извършването им и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна. В настоящия случай е безспорно установено, че атакуваната заповед е постановена в двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ.

По своята правна природа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание представлява едностранно волеизявление на субекта на дисциплинарна власт, чрез което се упражнява неговото субективно право по трудовото правоотношение да санкционира работника или служителя за извършено нарушение на трудовата дисциплина. С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ законодателят е указал какво трябва да бъде нейното съдържание. Като абсолютна предпоставка за нейната законосъобразност е предвидено същата да бъда писмена, с посочване на нарушителя, описание на нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Непосочването от страна на работодателя на тези задължителни реквизити накърнява правото на защита на работника или служителя срещу дисциплинарното наказание, а от друга страна прави невъзможна проверката от страна на съда на законосъобразността на наложеното наказание.

Процедурата по осъществяване на дисциплинарната отговорност, респективно налагането на дисциплинарно наказания, като поредица от предвидени в закона правни действия, осъществявани от субекта на дисциплинарна власт, с оглед налагането на справедливо дисциплинарно наказания за извършено нарушение на трудовата дисциплина, следва да включва няколко елемента. На първо място във връзка с възнамеряваното дисциплинарно наказания работодателят следва да се запознае с обясненията на работника или служителя относно извършеното от него нарушение. На следващо място за работодателя съществува задължение да събере доказателства за нарушението на трудовата дисциплина и обстоятелствата, при които е извършено /чл. 193, ал. 1 от КТ/. След осъществяване на описаната процедура работодателят пристъпва към фактическото налагане на дисциплинарното наказания чрез издаване на заповед по чл. 195 от КТ.

В настоящия казус вмененото в тежест на *** дисциплинарно нарушение, е описано ясно и точно, с всички присъщи негови обективни и субективни признаци – посочено в какво се изразява „неизпълнението” на основно и важно трудово задължение за трудовата функция на служителя.

Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ субектът на дисциплинарна власт е длъжен да се запознае с обясненията на работника или служителя, относно описаното дисциплинарно нарушение. В тази връзка законодателят е предвидел две форми на фактическото осъществяване на тази процедура – писмена и устна. По какъв начин съответният работник или служител ще даде обясненията си е негово право, съобразно преценката му как най-добре ще защити позицията си по повод налагането на дисциплинарното наказания, като най-важното изискване, поставено от закона, същите да бъдат получени от субекта на дисциплинарна власт преди налагане на наказанието. Депозираните след това обяснения нямат правно значение и не валидират заповедта на работодателя. Правното значение на обясненията на работника или служителя, относно извършеното нарушение на трудовата дисциплина е твърде съществено, като то е издигнато в абсолютна предпоставка за законосъобразност на наложеното наказание.

В настоящата хипотеза безспорно е установено, че ищецът не е бил лишен от възможността да даде обяснения във връзка с предстоящото налагане на дисциплинарно наказание, касателно вменените му нарушения, като такива той е дал в писмен вид. Посочените обяснения са обективирани в заявление от ищеца до изпълнителния директор на ответното дружество.

От съдържанието на тези обяснения става ясно, че ищеца оспорва вмените му нарушения на трудовата дисциплина. Според него през целия работен период е изпълнявал стриктно поставените му задачи.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, с оглед постигане на баланс между дисциплинарното наказание и нарушението на трудовата дисциплина, при определяне на вида на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Именно тази преценка на работодателя, като орган на дисциплинарна власт, подлежи на съдебен контрол в трудовия спор, възникнал по повод налагането на обсъжданото дисциплинарно наказание.

В обсъждания случай установената по делото фактическа обстановка дава основание да се приеме, че наложеното на ищеца наказание не е адекватно на нарушението на трудовата дисциплина, допуснато и осъществено от последния, в качеството му на „***” на ответника. Съображенията, които следва да се изложат в тази насока са, че работодателят е предприел и осъществил всички дейности по създаване на оптимални условия на труд в ответното дружество.

В чл. 157 от КТ е уредено ползването на отпуск извън платения годишен, наложен от обстоятелства, свързани с личния живот на работника (встъпване в брак, бременност, смърт на близък), както и с изпълнението на граждански и обществени задължения (кръводаряване, призоваване пред съд или друг орган на съдебната система, участие в заседания на държавен орган или като съдебен заседател, обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи). Текстът урежда правото на работника да ползва отпуск при възникване на изброените обстоятелства, без да определя ред за разрешаване на ползването му, различен от установения за ползването на платен годишен отпуск. Независимо, че отпускът по чл. 157 от КТ е с кратък период на продължителност в рамките на няколко работни дни или само за определени часове, изискването този отпуск да бъде ползван след писмено разрешение на работодателя не отпада – обстоятелствата, поради които се разрешава ползването му и продължителността на отпуска нямат отношение към изискването за ползването му след писмено разрешаване, което предполага работникът да е отправил писмена молба, в която изрично да е посочил причините и времето, през които ще ползва отпуск по чл. 157 от КТ, както и да е удостоверил необходимостта от ползването му със съответен документ в зависимост от основанието, което налага ползването на отпуска. (решение № 914 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. дело № 4336/2008 г., IV г. о., ГК).

Доколкото се касае за отрицателен и неоспорен от ищеца факт, съдът приема за установено отразеното в оспорваната заповед обстоятелство, че работникът не е подал молба за ползване на отпуск до работодателя и за времето на своето участие по посочените дела не е ползвал разрешен му по надлежния ред отпуск, на осн. чл. 157 ал. 1 т. 4 от КТ.

Следва да се отбележи, че трайната съдебна практика приема, че текстът на чл. 157 от КТ не определя ред за разрешаване на ползването му, различен от установения за ползването на платен годишен отпуск, като този отпуск следва да бъде ползван след писмено разрешение на работодателя, което предполага работникът да е отправил писмена молба, в която изрично да е посочил причините и времето, през които ще ползва отпуск по чл. 157 от КТ, както и да е удостоверил необходимостта от ползването му със съответен документ в зависимост от основанието, което налага ползването на отпуска.

Изискването за ред при ползването на отпуск следва от характера на трудовото правоотношение – от основната престация, която е предоставянето на работна сила за определено време, през което време работникът следва да е на разположение на работодателя. Поради необходимостта работодателят да съобрази нуждите на работния процес с правото на работника на платен годишен отпуск, както и необходимостта по времетраене на трудовото правоотношение работодателят да разполага с точна представа за наличните работни ресурси, законодателят въвежда ред за ползването на отпуските, включващ изискване за писмена молба на работника и заповед на работодателя, въз основа на която може да започне ползването на отпуска - чл. 172, ал. 1 от КТ.

Тъй като в разглеждания случай ищецът не е отправил до работодателя писмена молба за ползване на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ на датите, посочени в заповедта и не е получил разрешение за ползването му от страна на работодателя, отсъствието му от работа за времето, в което е бил ангажиран по делата в ГРС съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ.

В случай, че ищецът е заявил отпуск от посочения вид за защита на правата си и такъв не е бил разрешен от работодателя, самоволното му отклоняване от работа не би съставлявало виновно неизпълнение на трудовите му задължения. Само ако работодателят  създава неоправдано пречки за работника да защити правата си, отсъствието  от работа  няма да може да бъде вменено във вина на ищеца.

След като в случая работодателят не е бил уведомен за намерението на ищеца да отсъства от работа, не е налице неосигуряване от страна на работодателя на безпроблемното му явяване пред правозащитни органи, отказ за документално оформяне на съответния отпуск и неизпълнение на задължение за освобождаване от работа. Отклонението е самоволно и по причини, които могат да се вменят във вина на работника, представлява нарушение на трудовата дисциплина и за него следва да бъде понесено наказание. В тази насока е Решение № 45 от 05.03.2019 г. на Добричкия окръжен съд по в. гр. дело № 39/2019 г.

Не се установи по делото ищецът да е уведомил работодателя, че отсъствието му е наложително поради необходимостта да се яви като свидетел по граждански дела, за които е призован по надлежния ред, нито, че е представил съобщението от съда – обстоятелства, имащи отношение към преценката на работодателя по чл. 189 от КТ, доказването на които е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 от ГПК.

Изложените съображения обосновават извода за законосъобразност на атакуваната заповед. Предявеният иск за нейната отмяна е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед гореизложеното, Добричкият районен съд

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с ЕГН *** *** срещу ***, иск за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № *** г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „***”.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                           

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: