Р Е
Ш Е Н
И Е
№113
02.03.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 1375 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.Б.Г. ***, подадена чрез
пълномощник – адв. И.И. – ХАК, със служебен адрес: ***, офис .., против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №19-0254-000305/28.11.2019г.,
издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с която на
оспорващия била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,
б.“б“ от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията
на лек автомобил „Ф… Ф.“ с рег. №Х…ВС за срок от 1 година.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като се твърди, че същата била неправилно завишена и
липсвало каквото и да е законово основание за продължителния срок. В съдебно
заседание процесуалният представител на оспорващия поддържа жалбата. Уточнява,
че не се оспорва заповедта като цяло, а срока на наложената мярка. Твърди, че
на жалбоподателя била наложена дерегистрация на личния автомобил за срок от
една година, при положение, че законодателят предвидил в подобна ситуация да се
налага подобна мярка за срок от 6 месеца до 1 година. Всъщност бил поставен
максималния срок, който закона допускал. Съдейки от представената от КАТ
справка за нарушител/водач и като се изключи акта, съставен месец ноември,
когато било констатирано процесното нарушение, последното негово нарушение,
санкционирано от закона, било 2010г. Съдейки по тези факти и при положение, че
нямало представено предварително становище на наказващия орган, можело да се
предположи, че този човек не бил системен нарушител, не извършвал често такива
нарушения, за което да му бъде наложен максималния срок на дерегистрация на
автомобила. Навеждат се доводи, че ставало въпрос за тенденциозна проверка.
Няколко дни преди нея отишли служители на реда в с. С., където жалбоподателят
живеел и работел в хранителен магазин. Искали да прегледат камерите в магазина,
разрешил им, но поискал с тях да има човек от магазина, тъй като ставало въпрос
за сервизно помещение – склад. Възникнал конфликт между него и полицейските
служители и оспорващият считал, че поради това, тенденциозно, била наложена
най-високата мярка. Предвид това, че последното нарушение било 2010г., моли
този срок да бъде намален. Моли да бъде наложен срок за дерегистрация на
автомобила от 6 месеца.
Ответникът – полицейски инспектор при РУ Димитровград
към ОДМВР – Хасково - А.А., оспорва жалбата. Счита издадения акт за
законосъобразен. Сочи, че издаване на ПАМ за дерегистриране на автомобили от 6
месеца до 1 година по никакъв начин не била обвързана с досието на водача, тъй
като не винаги автомобила се водел на водача, управляващ същия. Наложена била
мярката от 12 месеца дерегистрация, тъй като употребата на наркотични упойващи
вещества и техните аналози била криминализирана. Водачът, който управлявал това
МПС, след тестване с техническо средство „Drud test
5000“ – апаратът
отчел наличие на тетрахидрокарбинол, т.е. марихуана. Управлението на МПС след
употребата на наркотици заслужавала тази мярка от 12 месеца. Водачът отказал
кръвна проба за доказване на употребата или отхвърляне на тази употреба и като
участник в движението застрашавал останалите участници в движението, било то
водачи или пешеходци. Според ответника, наложената мярка – 12 месеца
дерегистрация, била напълно законна.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 28.11.2019г. е издадена процесната заповед, с която
на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,
б.“б“ от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията
на лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег. №Х…ВС за срок от 1 година. В заповедта е
посочено, че се издава на Д.Б.Г., за това, че на 28.11.2019г. около 13:15 часа
в гр. Д. на кръстовището на ул. „И.“ и ул. „Г. М.“ като водач на МПС – Ф.. Ф. с
рег. №Х..ВС, управлява посочения лек автомобил, като при извършената проверка в
РУ Димитровград с техническо средство Drager Drud Test 5000 SN ARLR – 0007 в 14:10 часа, се установило,
че Г. е употребил „Канабис“, установено с проба №29. В заповедта е отбелязано,
че е издаден талон за медицинско изследване №0027715. Показанията са показани
на водача. Връчени 7 бр. стикери. Прието е, че с горното Д.Б.Г. е извършил
следното: управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. Отнети документи: 1)
СРМПС №*********; 2) 2 бр. рег. табели с рег. №Х…ВС.
От разписката към заповедта е видно, че е връчена на
лицето срещу подпис на 28.11.2019г.
Жалбата до съда е подадена на 05.12.2019г. чрез ОДМВР
– Хасково, РУ на МВР Димитровград и заведена с вх. № 254000-7585/05.12.2019г.
По делото е представен Акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер 187407, Серия АА, от 28.11.2019г.,
съставен срещу Д.Б.Г. за това, че на 28.11.2019г. около 13:15 ч. в гр. Д… на
кръстовище между ул. „И..“ и ул. „Г.. М.“ управлява лек автомобил „Ф. Ф.“ с
рег. №Х…ВС, като при извършената проверка в РУ Димитровград с техническо
средство „Drager Drug Test 5000“ SN ARLR – 0007 в
14ч и 10 мин., се установило, че Г. е употребил „канабис“, установено с проба
№29. Издаден талон за медицинско изследване №0027715. Показанията са показани
на Д. Г.. Връчени 7 бр. стикери.
Приложена е служебно изготвена Справка за
нарушител/водач на лицето Д.Б.Г., ЕГН **********.
За доказване компетентността на издателя на оспорения
акт, по делото се представя Заповед № 272з-906/20.03.2019г. на Директора на
ОДМВР – Хасково, с която същият оправомощава да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5,
т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, посочените в заповедта
длъжностни лица от ОДМВР – Хасково.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен
за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
Съдът, на основание чл.168, ал.1 от АПК, е длъжен
служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на
индивидуалния административен акт.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Няма спор, че конкретен издател на жалената заповед е служителят, изпълняващ длъжността Полицейски
инспектор VI-V степен (ПК)
в група „Охранителна полиция. Съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за
служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР, утвърден със Заповед
№8121з-140/24.01.2017г. на Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.13 от
07.02.2017г., в сила от 01.02.2017г., изменян и допълван впоследствие, в Раздел
А, IX.1, т.9 и 10 длъжността „Полицейски
инспектор“ V, съответно VI степен в
ОДМВР, районни управления, е предвидена за заемане по служебно правоотношение,
т.е. изпълняващият е държавен служител и по силата на същия класификатор е и
полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
По делото се представя Заповед №272з-906/20.03.2019 г.
на Директора на ОДМВР - Хасково, която се визира и в процесната заповед, като
акта, с който материално компетентния орган в изпълнение на предоставените му
от закона правомощия делегира правомощия на изрично посочени длъжностни лица,
включително и полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто е и полицейски
инспектор при РУ Димитровград към ОДМВР – Хасково. Видно от
посочената заповед, административният
орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения
вид.
Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма. Същата съдържа
както правни, така и фактически основания, представляващи материалноправните предпоставки
за издаването ѝ. Независимо от това, съдът констатира, че изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК не са спазени в цялост, доколкото липсва обосновка по
какви причини процесната ПАМ е приложена за максималния предвиден в закона
срок. В тази връзка оплакването за немотивираност на заповедта съдът счита за
основателно по отношение на частта, касаеща срока на приложената ПАМ. В
останалата
част заповедта е мотивирана, като обективираните в същата фактически
обстоятелства позволяват да се извърши преценка за съответствието на същата с материалния закон.
Относно съответствието на
оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.171 от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Обжалваната ПАМ е приложена
на основание чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП, като в случая няма спор, че процесното
МПС е собственост на жалбоподателя. Безспорно от доказателствата по делото се
установява наличието на основанията за налагане на мярката, тъй като е
установено, че Г. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, което обстоятелство е установено след извършена проверка с
техническо средство,
а и не се оспорва и в сезиращата съда жалба. При това
положение органът е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, в която
разпоредба е предвидено, че ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една година,
като в настоящия случай мярката е наложена за срок от една година.
В заповедта за прилагане на
ПАМ,
както вече се посочи, липсват мотиви
защо ПАМ е наложена за предвидения в закона максимален срок от една година. В
конкретния случай, срокът е в определени в закона граници и е необходимо да се
изложат конкретни съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на
срока на действие на мярката. В случая такива липсват. Липсата на мотиви относно срока на наложената ПАМ препятства съдът да извърши проверка относно
законосъобразността на акта. Съдът може само да предполага какво е фактическото
основание за определяне на максималния срок на ПАМ. Това основание
не може да бъде въведено от административния орган в хода на съдебното
оспорване на акта, а следва да се съдържа в него. Като не е изложил конкретни мотиви за максималната продължителност на
срока на наложената ПАМ, в случая административният орган е допуснал съществено
нарушение на администртивнопроизводствените правила и не е спазил в цялост
изискването за форма по
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, предвидено и в чл.172, ал.1 от ЗДвП. Поради тази причина оспореният административен акт
следва да бъде отменен. Липсата на мотиви в тази насока препятства възможността
съдът да извърши адекватна преценка относно законосъобразността на акта в тази
му част. Следва да се има предвид, че доколкото определянето на срока е от компетентността на административния орган, съдът не може да намали предвидения в заповедта
срок, за който е наложена принудителната административна мярка и проверява
законосъобразно ли е определен срока за прилагане на принудителната
административна мярка с оглед изложените мотиви в акта.
С оглед пълнота следва да
отбележи, че фактът, че водач на МПС участва в движението под въздействието на
наркотични вещества или техни аналози сам по себе си поставя в опасност
останалите участници в движението, независимо от установена при проверката
конкретна рискова ситуация, но при налагането на оспорената ПАМ е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с излагането на мотиви относно срока на
ПАМ, тоест налице са пороци, които налагат отмяна на оспорения административен акт.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0254-000305/28.11.2019г., издадена от Полицейски
инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: