МОТИВИ
към решение № 299 от 07.11.2019г.,
постановено по АНД № 1376/2019 г. по описа на Районен
съд- гр.Несебър
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесен в съда от Р.п.Н. обвинителен акт срещу А.К.М., ЕГН **********,
за това, че на 07.06.2019г., около 13:40 часа, на главен път Е 87, пред КПП „К.“,
община Несебър, област Бургас, с посока на движение от село К. към град Несебър,
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил, марка „С.***", с
рег.№ ****, собственост на Д.П.Ц., в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0769-000154/22.01.2019г., издадена от полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Бургас, връчена му на
05.03.2019г. и влязла в законна сила на 20.03.2019г.- престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1
За Районна прокуратура- гр.Несебър, редовно уведомени,
представител не се явява.
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично като
изразява съжаление за стореното.
Защитникът му пледира за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по правилата на чл.78а от НК, като моли за минимално наказание.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Обвиняемият е е
със средно образование, неженен, неосъждан, безработен.
На 22.01.2019 г. спрямо него е била
издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0769-000154
от полицейски инспектор към ОД на МВР- Бургас, Сектор Пътна полиция- Бургас, с
която на М. е била наложена принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. ЗПАМ е била
издадена във връзка с това, че на 21.01.2019 г., около 20,40 ч., в гр. Бургас,
обвиняемият е управлявал лек автомобил, като отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство. На
05.03.2019 г. свидетелството за управление на МПС е било предадено доброволно
от М., когато му е била връчена и заповедта. Последната е влязла в сила на
20.03.2019 г.
На 07.06.2019г., около 13,40 часа, в гр.
Несебър, по главен път Е87, посока от с.К. към гр. Несебър, обвиняемият
управлявал МПС- лек автомобил „С.“, с рег. № ****. По същото време свидетелите П.
и Т. изпълнявали служебните си задължения като командировани служители в РУ-
Несебър, назначени за автопатрул. Св. Т. спрял за проверка управлявания от
обвиняемия автомобил, като установил водача като А.К.М.. След извършена
служебна справка се установило, че обвиняемият бил неправоспособен, тъй като
бил с отнето с свидетелство за управление на МПС със заповед за принудителна административна
мярка. Св. Т. съставил АУАН на водача за
управление на МПС като неправоспособен водач. Въз основа на този АУАН не било
издадено НП, тъй като се установило, че деянието му представлява състав на
престъпление, поради което преписката била изпратена на РП- Несебър по
компетентност.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства. Показанията на
свидетелите са последователни, непротиворечиви и си кореспондират помежду си.
Кореспондират си с обясненията на подсъдимия, в които той признава извършеното
престъпление, като заявява, че съжалява за случилото се. С цитираната по- горе
ЗПАМ, както и от справката за нарушител/водач е видно, че действително е било
отнето свидетелството за управление на МПС на М. Всички останали писмени
доказателства потвърждават така установената фактическа обстановка.
Налага се краен извод, че събраните
писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за
категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. Направеното от
подсъдимият признание относно авторството на деянието напълно кореспондира на
събрания доказателствен материал. По делото не се събраха доказателства, които
да поставят под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 вр.
ал. 1 НК.
Разпоредбата
на чл. 343в, ал. 3 НК изисква от обективна страна деецът да е
управлявал МПС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство. В случая с влязла в сила на 20.03.2019 г. заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0769-000154 свидетелството за управление на МПС на обвиняемият е било временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „Б” до решаване на въпроса с отговорността.
Фактическото предаване на СУМПС е било извършено доброволно на 05.03.2019 г.
Видно от писмо от ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция”- Бургас, се установява,
че към 14.06.2019 г. въпроса за отговорността на М. за деянието, за което е
била издадена ЗПАМ не е бил решен с влязъл в сила акт поради обжалване на
издаденото наказателно постановление. Т.е. към 07.06.2019г. принудителната
административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство е действала. От фактическа страна по
делото се установява, че на 07.06.2019г. М.
е управлявал МПС. Следователно се налага извод, че в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство обвиняемият е управлявал МПС, поради
което същият е извършил деянието от обективна страна.
Налице е и субективната страна на деянието
по чл. 343в, ал. 3 НК, доколкото М. изрично признава вината си, което налага
извода, че е формирано съзнание у него, че управлява МПС, без да има надлежно
свидетелство за управление, съзнавайки, че същото му е временно отнето с
налагане на принудителна административна мярка. Наред с това той е съзнавал, че
такава му е наложена- налице е заповед, която му е връчено лично на 05.03.2019г.
В заповедта изрично е посочено, че принудителната административна мярка ще
действа до решаване на въпроса за отговорността. Ето защо обвиняемият е
съзнавал, че управлява МПС в рамките на срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство.
С оглед изложеното съдът достигна до краен
извод, че М. е извършил престъплението по чл. 343в, ал. 3 НК.
Налице са и предпоставките на чл. 78А НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание. Предвидените в чл. 343в, ал. 3 вр.
ал. 1 НК наказания са лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до
хиляда лева, а с престъплението не са причинени имуществени вреди.
При определяне размера на наказанието,
съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. №
4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по
чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и
наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки, съдът прие, че
наложеното наказание „глоба” следва да бъде определено в размер от 1000 лв. Обвиняемият
е с чисто съдебно минало, съдействал е за разкриване на обективната истина,
като се е признал за виновен, демонстрира добро процесуално поведение и
изразява съжаление за случилото се. Тези обстоятелства се отчитат като
смекчаващи отговорността. Наред с това обществената опасност на престъплението
по чл. 343в, ал. 3 НК не е висока, като и самият деец следва да се определи
като лице с ниска степен на обществена опасност. При отчитане на всички
обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до извод, че деянието е
осъществено единствено при смекчаващи вината обстоятелства, като при ниската
обществена опасност на извършеното от обвиняемия, размерът на наказанието е
определен в минимума, предвиден в чл. 78 НК- 1000 лв. Така наложеното наказание
в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху М. и
обществото. Размерът на наказанието е съобразен и с обстоятелството, че
обвиняемият е безработен.
Съдът
намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на обвиняемият като личност и напълно достатъчни по размер
да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран
от гореизложените съображения настоящият съдебен състав постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: