Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2056
гр. Пловдив, 03.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на
секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5580/2018г.
по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 1030 от 03.08.2018г. издадено от Заместник кмет „Транспорт” в
община Пловдив, с което на Д.М.А., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 3
от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства
на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 6, ал. 2 от НРСППППСНТГП.
Жалбоподателят желае да бъде
отменено обжалваното НП по изложени съображения в жалбата.
Въззиваемата страна – община
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, а с молба от гл. юриск. Т.
моли за потвърждаване на НП като обосновано и издадено при спазени всички
законови изисквания.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от процесуално легитимиран субект и като такава се явява
процесуално допустима. По същество
жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 08.05.2018 г. на Д.М.А. бил
съставен фиш за неправилно паркиране – паркиране на лек автомобил „Пежо“ с
рег.№ ****в гр. Пловдив, ул. „Филип Македонски“ № 76, върху тротоар без
разрешение на администрацията, с което нарушил чл. 6, ал. 2 от НРСППППСНТГП.
Вместо да заплати глобата А. оспорил фиша депозирайки жалба. С разпореждане №
10066 от 21.05.2018г., ПРС, XVI
н.с. прекратил производството поради недопустимост на жалбата и изпратил
преписката на наказващия орган за спазване процедурата по чл. 39, ал.3 от ЗАНН.
Разпореждането влязло в сила на 07.06.2018.
На 02.07.2018г. на Д.М.А. бил
съставен АУАН № КТ 037683 в негово отсъствие. В съставения АУАН на
жалбоподателя било вменено извършване на нарушение по чл. 6, ал. 2 от
НРСППППСНТГП – а именно че Д.М.А. паркирал МПС марка „Пежо“ с рег.№ ****в гр.
Пловдив, ул. „Филип Македонски“ № 76, върху тротоар без разрешение на
администрацията. Било записано, че нарушението било извършено в 10:05 часа. В
акта било описано, че жалбоподателят бил поканен за съставяне на акта с писмо с
изх. № 18 СП – 694/3/ от 18.06.2018г.
Акта бил предявен на нарушителя
на 17.07.2018г., същия го подписал като в графа „Възражения“ записал , че има
такива, без да конкретизира.
Въз основа на съставения акт
било издадено и обжалваното НП, в което твърдяното за извършено от Д.А.
нарушение е описано по сходен начин и отново е квалифицирано като нарушение на
чл. 6, ал. 2 от НРСППППСНТГП.
По делото като свидетел е
разпитан актосъставителя В.С.В.. Същият потвърждава, че той е съставил фиш
против жалбоподателя и в последствие и АУАН. Заявява, че автомобилът на
жалбоподателя бил паркиран на тротоар, който обаче не бил оформен като такъв,
тъй като нямал плочки и други характерни белези на тротоар. Твърди, че на
жалбоподателя било изпратено писмо, за да се яви да му бъде съставен акт, но
тъй като не се явил му бил съставен такъв в негово отсъствие. Актът бил
съставен, защото началниците били го извикали и след като нарушителя не дошъл,
той съставил акт в негово отсъствие.
Съдът кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел, като обективни, логични и в съответствие с
приложените по делото писмени доказателства - АУАН, разписки, кореспонденция,
заповеди, докладна записка, разпореждане на ПРС, фиш.
На база така установените
фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени
поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:
Съдът счита, че в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни, че Д.М.А. е извършил нарушение на чл.6, ал.2 от
НРСППППСТГП, тъй като на посочените в акта и постановлението дата е паркирал
лек автомобил „Пежо“ с рег.№ ****в гр. Пловдив, на ул. „Филип Македонски“ № 76,
върху тротоар без разрешение на администрацията. В тази насока да се направи
положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя,
лишени от каквато и да било субективна оценка и подкрепени напълно от писмените
доказателства по делото, а именно АУАН.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване
направените в АУАН констатации, а всъщност потвърждава, че именно той е
паркирал автомобила върху тротоара на ул. „Филип Македонски“ № 76 в гр.
Пловдив. Твърдението на Д.А., че на процесното място нямало тротоар, а
натрошени камъни, плевели и част от стъблото на отрязано дърво се явяват
неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства, като за това свое
твърдение, същият не ангажира каквито и да било доказателства, а според съда
дори и даден тротоар да е със счупени плочки това не означава, че по него не
минават хора, които ако са възпрепятствани от паркирани неправомерно коли
трябва да слизат на пътното платно и да рискуват да бъдат ударени от
преминаващи автомобили. С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че
извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са
опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на
инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на
територията на Община Пловдив да не се осъществява паркиране на МПС на тротоар
без съответно разрешително.
Въпреки гореизложеното при
извършена служебна проверка съдът констатира
допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по съставянето
на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. От материалите в
административно наказателната преписка, включително и от показанията на
актосъставителя се установява, че АУАН е издаден при условията на чл.40, ал.2
от ЗАНН в отсъствието на жалбоподателя. Посочената норма допуска актът да бъде
съставен в отсъствие на нарушителя, когато последният е известен, но не може да
се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В настоящия случай е
била отправена покана до нарушителя с посочване на дата, час и място за
явяването му за съставяне на АУАН. Следва да се вземе предвид, че поканването е
действително, само когато нарушителят надлежно е получил поканата преди датата,
на която е следвало да се яви, което се удостоверява с подписана от него или
негов представител писмена разписка. По делото обаче липсват данни за надлежно
връчване на поканата на А. или на упълномощено от него лице, т.е. липсват
доказателства за своевременното му уведомяване за датата на съставяне на акта.
Въпреки това процесният АУАН е съставен с отразяване на обстоятелството, че
нарушителят не се е явил и актът е съставен в негово отсъствие. С оглед
обстоятелството, че не са били налице условията за приложение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят не е бил редовно призован за съставяне на акта
съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Нарушението е съществено, тъй
като пряко засяга правото на защита на санкционираното лице и възможността му да я реализира в пълен обем
и то още в първия момент от образуваното административнонаказателно
производство, когато следва да узнае
какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и обстоятелства, за да
може да даде обяснения по тях и да направи възражение още при съставянето на
АУАН. Ако същите бъдат приети за основателни би могло да не се стигне до издаване
на наказателно постановление. В случая, жалбоподателят е бил лишен от тази
процесуална възможност, в резултат на което се е стигнало до ограничаване на
негово право на защита, което от своя страна е основание за отмяна на
обжалваното НП.
Отделно от горното при самото
съставяне на акта в отсъствие на нарушителя също е било допуснато нарушение и
по-конкретно на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН. Той визира, че АУАН се съставя
в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършването
и установяването на нарушението. В случай, че липсват свидетели на извършването
или установяването на нарушението и нарушителят също не се явил след надлежна
процедура по уведомяването му, съгласно ал. 3 на чл. 40 от ЗАНН актът се
съставя в присъствието на двама свидетели, като това се отбелязва изрично в
акта. Настоящия акт е съставен в отсъствие на нарушителя, както се посочи
по-горе, и в присъствието на един свидетел, за който е установено от
показанията на актосъставителя, че е свидетел на съставянето на акта, а не на
установяването или извършването на нарушението. Това означава, че актът е
съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като не е съставен в
присъствието на двама свидетели, което е самостоятелно основание за отмяна на
издаденото въз основа на него НП.
Предвид всичко гореизложено,
настоящият съдебен състав намира, че жалбата, като основателна, следва да бъде
уважена, а обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно,
следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 57 от 25.01.2017г.
издадено от Заместник кмет ОР в Община Пловдив, с което на Т.А.Б., ЕГН **********,
на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътните превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за извършено
нарушение на чл. 6, ал. 2 от
НРСППППСНТГП.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.