Решение по дело №2271/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

...........................

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                              ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

С участието на прокурора СИЛВИЯН И. и при секретаря Камелия Александрова, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д. № 2271/2022 г. по описа на АдмС – Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Началника на сектор „Охранителна полиция“, ІІ РУ при ОД на МВР – Варна, подадена чрез гл. юриск. К.Л.-А. , срещу Решение № 1031 от 27.07.2022 г. по АНД № 2346/2022 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 22-0436-000092 от 20.06.2022 г., издадено от касатора за налагане на И.Т.И. на административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ).

С жалбата се настоява, че решението на районния съд е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Касаторът заявява, че не споделя изводите на въззивния съд, че е допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. неправилно е посочена нарушената разпоредба – чл. 638, ал. 3 КЗ, която е санкционна. Поддържа се, че нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ предписва правило за поведение, като съдържа и санкцията за нарушаването му, поради което правилно е определена квалификацията на процесното нарушение. Изтъква се, че дори да е погрешно посочена правната квалификация или санкционната норма, то съдът разполага с правомощия да преквалифицира нарушението. Искането е да се отмени решението на РС – Варна и да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на другата страна в минимален размер. С писмени бележки касаторът поддържа изложените доводи и направените искания с жалбата.

Ответникът в касационното производство – И.Т.И., чрез процесуалния си представител адв. Г.А. , в хода на делото поддържа становище за неоснователност на жалбата, като се сочи, че същата противоречи на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2020 г. Искането е да се остави в сила решението на РС – Варна като правилно и законосъобразно.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на РС - Варна е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които са установени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от И.Т.И. срещу НП № 22-0436-000092 от 20.06.2022 г., издадено от Началника на сектор „Охранителна полиция“, ІІ РУ при ОД на МВР – Варна, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ на И. е наложено наказание “глоба” в размер на 400 лева.

Според НП нарушението се състои в следното: На 11.05.2022 г., в 15:16 ч., в гр. Варна, ул. „Царевец“ до бл. 9, посока бул. „Генерал Колев“, И.Т.И. управлява л.а. Ауди 80 с рег. № ***, собственост на Н.П.Н., без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочено е, че лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно нарушава чл. 638, ал. 3 КЗ.

В НП е пояснено, че по молба на нарушителя и на основание чл. 58г, ал. 3 ЗАНН е сключено Споразумение № 22-0436-С000002/12.05.2022 г., което И. е подписал, но на същия ден – 12.05.2022 г., е постъпило възражение от И., в което се твърди, че към момента на проверката е имал валидна „Гражданска отгорност“, но при извършената проверка е установено, че за МПС има активна застраховка с начална дата на покритие 11.05.2022 г. от 16:00 ч., а съставеният АУАН е с дата 11.05.2022 г. в 15:16 ч., т.е. без валидна застраховка ГО към момента на съставянето му. Посочено е, че НП е издадено, след Мотивирано постановление № 436р-20560/20.06.2022 г., с което на основание чл. 58г, ал. 13 ЗАНН е обявено, че Споразумение № 22-0436-С000002 не е постигнато, т.к. глобата по него в размер на 280 лева, която на основание чл. 58г, ал. 10 ЗАНН е следвало да бъде заплатена в 14-дневен срок от датата на сключване на споразумението, не е заплатена от И...

Районният съд приема, че НП е издадено от компетентен орган и в 6-месечния срок, както и че същото е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН.

За да отмени НП, въззивният съд намира, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, т.к. е приел, че нарушението е по чл. 638, ал. 3 КЗ, но това е санкционна норма, като според съда, ако наказващият орган е преценил, че следва въззивника да бъде наказан, то е следвало нарушението да бъде по чл. 483, ал. 1 КЗ, за което нарушение се носи отговорност по реда на чл. 638, ал. 3 КЗ. Направен е извод, че това противоречие е довело до ограничаване правото на защита на въззивника, т.к. същият не знае срещу какви факти и обстоятелства да се защитава и какви доказателства да ангажира. На следващо място, РС – Варна посочва, че въззивникът не е собственик на автомобила и не би следвало да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 483, ал. 1 КЗ. Крайният извод е, че НП е незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Решението на районния съд е неправилно. Установява се наличието на касационните основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК – решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Районният съд е допуснал неправилно приложение на закона, приемайки, че неправилно е посочена като нарушена санкционната норма на чл. 638, ал. 3 КЗ. Административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ съдържа не само санкция, но и диспозиция – деянието, което законът забранява, определяйки го като административно нарушение с посочването на съставомерните му признаци. Разпоредбата съдържа и правилото за поведение, нарушаването на което е предвидено като основание за ангажиране на отговорността с налагане на административно наказание. Според чл. 638, ал. 3 КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Разглежданият текст съдържа едновременно както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В случая в НП е посочена правилната правна квалификация на констатираното противоправно деяние – чл. 638, ал. 3 КЗ, т.е. неспазеното материално правило за поведение. Безспорно е установено, че процесното МПС е управлявано от И., който не е собственик на МПС, поради което правилно И. е определен като субект на административна отговорност именно за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

РС – Варна посочва взаимно противоречиви мотиви по отношение на това, че ако административнонаказващият орган е преценил, че следва въззивникът да бъде наказан, то е следвало нарушението да бъде по чл. 483, ал. 1 КЗ, а по-надолу районният съд посочва и че доколкото въззивникът не е собственик на автомобила не би следвало да бъде ангажирана отговорността му по чл. 483, ал. 1 КЗ.

От друга страна, въззивният съд не е изпълнил задължението си да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти не са установени в пълнота от районния съд, като при съвкупната преценка на непълно изяснените факти е изведен неправилен извод.

       Още с жалбата си до РС – Варна наказаното лице сочи, че в 14 ч. е сключило застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, като настоява, че е бил с редовна застраховка и със залепен стикер, както и че служителката, съставила полицата му е казала, че гражданската отговорност влиза в сила веднага след съставянето й. Въпреки че в жалбата е посочено, че се прилага извадка, че полицата е валидна от 14:17:48 ч. на 11.05.2022 г., такава извадка не е приложена към жалбата. Районният съд обаче не е изискал представянето на доказателства за сключването на процесната застраховка в 14:17 ч. на 11.05.2022 г.

       От показанията на свидетеля К.Н.К. – актосъставител, се установява, че при проверката водачът И.И. е предоставил екземпляр от полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от която било видно, че застраховката му започва да тече от 16:00 ч. и към момента на проверката няма валидна полица.

Доколкото нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ изисква във връзка с използването/управлението на МПС да има и сключен, и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то е налице необходимост от изясняване в случая на факта дали към момента на проверката в 15:16 ч. на 11.05.2022 г. е налице въобще действително сключен договор за процесната застраховка (както наказаното лице твърди), кога точно е сключен, както и същият действащ ли е. Последното обстоятелство е от значение както за преценката за съставомерността на деянието, така и за преценката за евентуалната маловажност на случая.

Изложеното налага отмяната на обжалвания съдебен акт на РС – Варна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото РС – Варна следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в АдмС – Варна.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

            ОТМЕНЯ Решение № 1031 от 27.07.2022 г. по АНД № 2346/2022 г. на Районен съд – Варна.

            ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.