№ 6870
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110107927 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/, с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 51190/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 75,45лв.,
представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 01.09.2021г. до изплащане на
вземането, 16,86лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 31.01.2019г. до 23.08.2021г., 28,39лв., представляващи цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 29.02.2020г.,
ведно със законната лихва от 01.09.2021г. до изплащане на вземането, и 5,80лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2018г. до 23.08.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба
на топлинна енергия за имот, находящ се в /населено място/, аб. № *********, въпреки
отправената покана, но същият е ползвал такава, поради което се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца и следва да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава и дължи и
мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Посочва, че не е получавал фактури за дължими
суми, както и че не е ползвал реално обектът, за който се претендират сумите.
Евентуално прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – /фирма/, не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът
не разполага с друг иск, с който може да се защити.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото
разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до
размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна
енергия и стойността на извършената услуга дялово разпределение, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и ползването на услугата дялово
разпределение и спестяване на разходи за тяхното овъзмездяване, както и наличието на
връзка между обогатяването и обедняването.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот. По делото не е спорно също, а
и се установява от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, че
сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа. От
представения на л. 56 договор се установява, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по сключен на 27.09.2012г. договор № 9122/*********
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден имот.
В същия е отбелязано, че се сключва за срок от 5 години, считано от 27.09.2012г., тоест
до 27.09.2017г. Съдът намира, че макар срокът на договора да е изтекъл, това не
означава автоматично прекратяване на облигационната връзка между страните, след
като продължава ползването на услугите по предоставяне на топлинна енергия в
имота, издават се и се осчетоводяват фактури за стойността на потреблението.
В исковата молба ищецът се позовава на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, където е
регламентирано, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. И
тъй като договорът между страните е изтекъл, ищецът прави извода, че договорът е
прекратен и ответникът дължи стойността на потребеното количество на
извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване. Тези доводи не могат да
бъдат споделени.
Процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, което е
безспорно. Ирелевантно е, че собствеността принадлежи на юридическо лице, а не на
физическо. В същия чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмен договор между доставчик на топлинна
енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР
№ 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците или
2
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот и
дължат цената на доставената топлинна енергия. В ТР изрично е посочено, че
писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. В
чл. 149, ал. 1 ЗЕ е предвидена писмена форма за всички договори, поради което следва
да се приеме, че изводите на ОСГТК на ВКС намират приложение и за формата на
договора, сключен с небитови клиенти – тоест, същата е само за доказване, а не за
действителност на правоотношението. Съжденията, които са изложени в ТР, следва да
намерят съответно приложение и когато потребител не е физическо лице (битов
клиент), а юридическо лице, притежаващо имот в сграда в режим на ЕС. В противен
случай, физическите лица – потребители, на които по принцип законът предоставя
много по-голяма защита, биват поставени в по-лошо и неблагоприятно положение от
юридическите лица.
В случая страните по делото са две търговски дружества и не може да се приеме,
че правоотношенията между тях следва да бъдат уреждани на основата на
неоснователното обогатяване, доколкото ответникът притежава имот, който е
топлоснабден и се намира в сграда в режим на ЕС, и между тях е имало изрично
сключен договор за доставка на топлинна енергия, който е изтекъл. Изтичането му
обаче не променя обстоятелството, че имотът е в сграда в режим на ЕС и продължава
да е топлофициран. Следователно, по същите аргументи, изложени в горецитираното
ТР, ответникът се намира в облигационна връзка с доставчика на топлинната енергия и
дължи заплащане на нейната цена като всеки друг етажен собственик.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че между
страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, което изключва приложението на института на неоснователното
обогатавяне, тъй като договорното правоотношение дерогира извъндоговорното. Това
от своя страна обуславя извод за неоснователност на претенцията.
Но дори гореизложените съображения да не бъдат споделени, настоящият
съдебен състав счита, че в случая не е доказан и фактическият състав на
неоснователното обогатяване. С оглед предмета на заявената претенция по чл. 59 ЗЗД,
по делото следва да се установи, че ответникът чрез физически лица (работници,
служители, представители и т. н.) фактически /реално/ е ползвал имота през процесния
период и е потребил твърдяното количество топлинна енергия и е ползвал услугата
дялово разпределение. Доказателства в тази насока не са ангажирани. По отношение на
услугата дялово разпределение няма никакви данни същата да е извършвана от
ищцовото дружество или последното да е заплащало за нейното извършване. Както се
посочи по-горе, необходимо е чрез пълно и главно доказване ищецът да установи в
хода на производството, че реално е доставил твърдяното количество топлинна
енергия и е извършвал услугата дялово разпределение, чиято парична равностойност
претендира. За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД, е необходимо да се установи обогатяването на ответника чрез консумирането на
доставена топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, което е
обусловено и от установяване на факта на упражняване на фактическа власт върху
имота от ответника чрез конкретни физически лица, предвид че същият е юридическо
лице. При изрично оспорване на ползването на имота от страна на ответника през
процесния период, в чиято подкрепа са и нулевите отчети на измервателните уреди,
ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване това релевантно за
претенцията обстоятелство. При процесуалното бездействие на ищеца и предвид
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, се налага извод, че
съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че не са
3
налице елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради което
предявеното за установяване субективно право не е възникнало в патримониума на
ищеца. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен и на това основание.
Доколкото вземането за лихва е акцесорно, при липса на главно вземане не
възниква и добавъчното – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът. Последният обаче не е ангажирал доказателства за извършването на
такива, поради което не му се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от /фирма/, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу /фирма/,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
51190/2021г. на СРС, ГО, 40-ти състав, а именно: 75,45лв., представляващи цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г.
за имот, находящ се в /населено място/, аб. № *********, ведно със законната лихва от
01.09.2021г. до изплащане на вземането, 16,86лв., представляващи мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2019г. до 23.08.2021г.,
28,39лв., представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2018г. до 29.02.2020г., ведно със законната лихва от 01.09.2021г. до
изплащане на вземането, и 5,80лв., представляващи мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 23.08.2021г., с които
главни вземания ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Бруната България“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4