№ 12437
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря М. АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110115321 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетната С. И. И., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Д. Т. Г., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал.
2 СК срещу И. Р.а И., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете от 200,00 лв. на 269,25 лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба /17.03.2025 г./.
В исковата се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по силата
на решение № 20136375 от 09.06.2021 г., постановено по гр.д. № 70567/2019 г., СРС, III ГО,
86-ти състав, да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение – 15.07.2021 г. Сочи, че от момента на присъждането
на последната издръжка до иницииране на настоящото производство, е изминал значителен
период от време, през който многократно е изменян размера на минималната работна
заплата в страната, която към днешна дата е в размер на 1077,00 лв. В тази връзка,
претендира се увеличаване на месечната издръжка от 200,00 лв. на 269,25 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпването на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Моли съда да
допусне предварително изпълнение на решението. В съдебно заседание ищцата поддържа
исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който са изложени
съображения за недопустимост на производството. С молба-становище ответникът е
посочил, че исковата молба е неоснователна и искът следва да бъде отхвърлен, поради
настъпили нови факти, касаещи предмета на делото. Сочи, че малолетното дете не живее
1
при майка си по собствено желание. Детето се отглежда изцяло от баща му, който полага
грижи и поема издръжката за дъщеря си.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена - увеличена, респективно
намалена - чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
фактите, че: 1) ответникът е родител (баща) на ищцата; 2) ищцата не е навършила
пълнолетие към датата на исковата молба; 3) ответникът е осъден в слязло с вила решение да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200,00 лв.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито
съдебно заседание от 11.06.2025 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването на отделените за безспорни факти за доказани.
Същите се установяват и от представеното и прието по делото решение № 20136375/
09.06.2021 г., постановено по гр.д. № 70567/2019 г., СРС, III ГО, 86-ти състав, влязло в
законна сила на 15.07.2021 г., с което ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на
детето С. И. И. в размер на 200,00 лв. / л. 3-4 от делото/.
По повод преценката за основателността на исковата претенция е необходимо да бъдат
отчетени някои основополагащи положения, които са значими в принципен порядък, за
изменението на по – рано определена издръжка на детето. За да бъде изменен размерът на
вече присъдена издръжка, е необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при
които тя е била формирана (чл. 150 от СК). В тази насока релевантни са нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал. 1 от
СК). Следва да се отбележи, че нуждите на оправомощения да получи издръжката се
предопределят от неговата възраст, образование, както и всички други обстоятелства,
относими към случая, а възможностите на задълженото лице – от неговите доходи, имотно
състояние и квалификация (т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от дата – 16.11.1970 г. на
2
Пленума на ВС.
В настоящия случай се касае за дете, което към момента на приключване на съдебното
дирене, е на 13 години. Тъй като и двамата родители дължат издръжка на малолетното си
дете, на изследване подлежат материалните възможности както на бащата, така и на
майката, като се отчитат и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето
фактически живее.
От първоначалното определяне на издръжката, чието изменение се иска (с
горецитираното съдебно решение, за което между страните няма спор, че е влязло в законна
сила), когато размерът й е бил фиксиран на 200,00 лева, са изминали 4 години. При тези
данни, особено поради нарастването на възрастта на детето, трябва да се приеме, че е
настъпила промяна досежно издръжката му, чрез съответно повишаване на разходите за
прехрана, облекло и задоволяване на останалите текущи потребности.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или 269,25 лв. към
момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер
касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото този размер се съотнася с
минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на
трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка
спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. Съгласно представена и приета по
делото справка от НАП, И. Р. И. за периода 09.05.2023 г. – 09.05.2025 г. е назначен на
постоянен трудов договор в „Й.С.Б.“ ООД. За периода 01.05.2023 г. – 31.05.2025г г.
ответникът е реализирал средномесечено трудово възнаграждение в размер на 1351.57 лв.
От показанията на разпитаната в хода на процеса свидетелка Моника Георгиева И. се
установява, че с ответника са съпрузи като последният има две деца – едното е от предишна
връзка. Сочи, че детето живее при тях от два месеца. Твърди, че детето преди това е живяло
при майка си, но откакто живее при баща си не се е виждала с майка си по нейно желание.
Към настоящия момент грижи за детето полагат свидетелката и бащата на детето. Съдът
кредитира показанията на свидетелката изцяло, тъй като същите са последователни логични
не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът може да осигурява издръжка на
малолетното си дете, като дължи издръжка в размер на 269,25 лв. месечно. Ето защо съдът
намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен за
пълния предявен размер. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба –
17.03.2025 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж до 10-то число
на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законово основание за нейното
изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
3
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото се полагат.
Установява се по делото и направата на такива в размер на 500,00 лв., поради което и следва
да бъдат присъдени в този размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
съда държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 99,72 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от И. Р.а И., ЕГН **********, определена с решение № 20136375 от 09.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 70567/2019 г., СРС, III ГО, 86-ти състав, влязло в сила на 15.07.2021
г., в полза на С. И. И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Д. Т. Г., ЕГН **********, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК И. Р.а И., ЕГН **********, да
заплаща на С. И. И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Д. Т. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 269,25 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба 17.03.2025 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на
законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Р.а И., ЕГН **********, да заплати на С. И.
И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д. Т. Г., ЕГН
**********, сумата от 500,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК И. Р.а И., ЕГН **********, да заплати в полза
на Софийски районен съд общо сумата от 99,72 лв. – държавна такса върху увеличената
издръжка на детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от уведомяването на страните /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4