Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 14764 по описа за 2019 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Г.Д.Н., ЕГН ********** против „Е.“ АД,
ЕИК*** осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 6000.00
лева, представляваща имуществени вреди
от неизпълнение на задълженията на
ответника навреме и незабавно да уведоми клиента и титуляр по дебитна карта за
извършените чрез нея трансакции и да регистрира без пропуски само разрешени трансакции,
които задължения са поети с договор от 05.03.2013 г. за ползване на
разплащателна сметка с IBAN:***та „V. E.” с пластика с последни цифри от номера 4590, които вреди са формирани от
общо 15 броя неразрешени транзакции – изтеглени суми от по 400.00 лева всяка,
на дата 19.12.2016г., от 18.57 часа до 19.15 часа, без знанието и
съгласието на титуляра, с изпратени съобщения за тях от банката от 20.10 часа до 20.15 часа на същия ден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 16.09.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди в исковата молба, че с ответника са страни по договор от 05.03.2013 г. за ползването на
разплащателна сметка с IBAN: ***та „V.
E.” с пластика с
последни цифри от номера 4590. На 19.12.2016 г. около
21.00 часа ищецът установил, че от оставената по – рано през деня от него чанта
в автомобила му, липсва пластиката на дебитната карта. След това и по същото
време ищецът видял, че има получени на мобилния си телефон съобщения за
извършени в периода от 18.57 часа до 19.15 часа на същия ден общо 15 броя
изтеглени суми от по 400.00 лева всяка, чрез АТМ терминал на различна банка,
находящ се на ул. „С. Р.“ № *. Сочи, че съобщенията за платежните операции били
изпратени близо час по-късно, от 20.10 часа до 20.15 часа на същия ден. По този
начин той бил лишен от възможността своевременно да узнае за неразрешените
тегления и да се защити чрез незабавно искане за блокиране на картата, вината
за което е на ответника, дължащ регистриране само на надлежни транзакции и
уведомяване на титуляря на картата незабавно след извършването им.
Малко
по-късно на същия 19.12.2016 г. ищецът уведомил по телефона за случващото се, а
на следващия ден подал пред ответника и заявление, с което да оспори
гореописаните транзакции, като неразрешени от него. Отделно той подал и жалба
пред РП-В., като образуваното по нея ДП било спряно, поради липса на данни за
потенциалния извършител.
Ищецът
твърди категорично, че нито той е извършвал трансакциите, нито е предоставял
пластиката на кратата си или ПИН кода към нея, на
когото и да е от негови близки или познати. Затова твърди трансакциите за
ненадлежни, като по твърдените причини по вина на ответника той е претърпял
вреди в размер на сбора от изтеглените суми, равен на исковата сума.
Поддържа,
че ответникът не е проявил необхоидмата грижа по
раздел V.1, т. 2 от ОУ, според която банката може да блокира платежния инструмент
при съмнение за неразрешена употреба. Твърди, че обичайно не е извършвал
няколко тегления в брой през една минута, което обстоятелство е следвало да
породи съмнение у ответната страна. Ищецът сочи още, че банката не е имала
основание да осчетоводи на следващия ден извършените трансакции, след като е
получила уведомление от него, че не е извършил тези трансакции. Ищецът твърди,
че има теч на информацията от универсалния праводател на ответника, включително
и досежно ПИН
кода.
Моли за
уважаване на иска и за съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. В него той не оспорва, че страните по
делото са страни и по договор от 05.03.2013 г. за ползването на разплащателна
сметка с IBAN: ***та „V.
E.” с пластика с последни цифри от номера 4590; че на 19.12.2016 г., в периода от 18.57 часа
до 19.15 часа, чрез АТМ терминал на друга банка, находящ се на ул. „С. Р.“ № *,
са били изтеглени от карата на ищеца общо 6000.00 лева на 15 пъти по 400.00 лева
всеки; че СМС-ите относно това са били
изпратени до ищеца от 20.10 часа до 20.15 часа на същия ден; че по-късно след 21.00 часа ищецът е уведомил
по телефона служители на ответника относно ситуацията, а на следващия ден
ищецът подал и писмено възражение.
Исковете
обаче оспорва изцяло по основателност. Твърди, че всичките от тегленията са били извършени с пластиката на дебитната
карта на ищеца, защото самата карта била снабдена с чип с пълна защита от
криптиране, а самият ищец признавал, че картата е липсвала в чантата му. Освен
това при всяко от тях е бил въвеждан верен ПИН код от първия път. Освен това
всяко от тегленията е било успешно регистрирано и
точно осчетоводявано. Следователно или ищецът сам е извършил транзакциите, или
го е направил чрез другиго с предоставяне на карта и ПИН, или поне е проявил
груба небрежност, оставяйки в колата си и без надзор чантата си с дебитната
карта вътре, с което не е спазил основно свое задължение да пази банковата
карта с грижа на добрия стопанин. Следователно не банката, а самият ищец е
виновен за случилото се. Относно изпращаните СМС-си твърди, че е спазен
договореният срок за уведомяване със СМС за транзакция, но ако не се сподели
това акцентира, че самият ищец сам е признал, че след като по-рано на същия ден
е оставил чантата си в колата, едва около 21.00 часа се е уведомил за
липсващата пластика и за СМС-ите. Следователно дори ответникът да не бил
напълно изправен, самият ищец се е поставил в ситуация да установи липсата на
картата, тегленията от нея и съобщенията за това,
едва след 21.00 часа, едва след което е можел да поиска блокирането.
По
същество моли за отхвърляне на иска за съдебни разноски.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание
чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
Между ищеца и ответника не съществува спор относно
това, че същите са страни по договор от 05.03.2013 г. за
ползването на разплащателна сметка с IBAN: ***та „V.
E.” с пластика с последни цифри от номера 4590, което
обстоятелство се установява и от представения по делото договор /л.9/ и общи
условия към него /л.34/, както и това че на 19.12.2016 г., в периода от 18.57
часа до 19.15 часа, чрез АТМ терминал на друга банка, находящ се на ул. „С. Р.“
№ *, са били изтеглени от карата на ищеца общо 6000.00 лева на 15 пъти по
400.00 лева. Страните не спорят и относно това, че СМС-ите са били изпратени до
ищеца от 20.10 часа до 20.15 часа на същия ден, както и че по-късно след 21.00
часа ищецът е уведомил по телефона служители на ответника относно ситуацията, а
на следващия ден ищецът подал и писмено възражение, което е в унисон и със
заявлението за оспорване на картова транзакция за индивидуални клиенти.
От
представената декларация /л.32/ се установява, че ищецът на 06.04.2016 г. е
получил карта В. Е. и запечатан плик с ПИН код по договора за издаване на
банкова карта.
Видно от
постановлението на РП-В. от 20.03.2017 г., постановено по пр. пр. № 289/2017 г.
на РП-В. по сигнал на ищеца е образувано и наказателно производство, което е
спряно, доколкото не е установен извършителят на деянието.
С писмо
с изх. № RN-3948-04 от 25.04.2017 г. ответникът е оставил без уважение оспорванията на ищеца с
мотив, че транзакциите са осъществени с оригинална карта и при коректно въведен
ПИН код.
От
представеното банково удостоверение /л. 127/ се установява, че за 2016 г. в „Е.“
АД има регистрирани 346 жалби на клиенти, свързани с оспорени операции,
извършени с банкова карта. Две от жалбите касаят неразрешени трансакции,
наредени с открадната карта на банкомат, при извършването на които операции е
въведен верен ПИН.
От
показанията на свид. Д. А., на които съдът дава вяра,
макар че е в приятелски отношения с ищеца от 15-20 г., доколкото същите са в
унисон както с останалите доказателства, така и с признанията на страните, се
установява, че последният заедно със своята съпруга на процесната дата около
19.00 часа са посетили дома на свидетелката. Установява се, че ищецът е
започнал да получава съобщения от банката след около час от пристигането им,
като до получаване на съобщенията, категорично не е излизал от дома. След това
е слязъл до колата, която била заключена и се качил с наръчник за документи,
като едва тогава е установил, че процесната карта не е сред останалите
документи. Свидетелката излага, че след бърза реакция се обадили до банката, за
да я блокират, като и поддържа, че ищецът не е записал ПИН-кода върху картата.
От приобщеното
по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ се установява по
несъмнен начин точният час, в който ищецът е довел до знанието на ответника извършените
без неговото знание и съгласие трансакции, а именно – 22.04 часа. От
заключението се констатира още, че картата е блокирана от банката по време на
разговора, а от „Б.“ АД на 20.12.2016 г. в 09.09 часа. Преди да бъдат извършени
процесните трансакции в 18.56 часа е извършена справка за наличност по сметка,
а последната такава е сторена на 16.10.2016 г. в 09.35 часа. Оспорените от
ищеца операции са осчетоводени по сметката на последния на 20.12.2016 г. От
експертното заключение се констатира, че при реализиране на всяко едно от тегленията е бил прочетен чипът на картата и е бил въвеждан
верен ПИН. Системата на Б. не е отчела въвеждане на нито един грешен ПИН за
процесните транзакции, като технологията на банкови карти с чип е с
най-високата степен на сигурност. Информацията на чипа е в криптиран вид и не
може да бъде успешно копирана. Експертът в заключението си сочи, че при всяка
една операция е бил прочетен чипът на картата. Поддържа още, че не е възможно
ПИН-кодът да бъде извлечен от самата банкова карта, така че да бъде използван
за последващо извършване на операции на АТМ, доколкото данните за ПИН се
намират в чипа и са криптирани, както е посочено по-горе. Категорично излага,
че банката/банкоматът не са в състояние да установят, че процесните операции са
неразрешени при коректно въвеждане на ПИН-код и прочитане на данните от чипа –
те не могат да направят разлика между различни лица, приносители на оригинална
пластика и верен ПИН. Вещото лице категорично отвхърля
възможността за изработване на дубликат на банковата карта с чип, издаден от
банката, така че да може да се използва за извършване на тегления в брой,
доколкото поддържа, че процедурата по създаване на банкова карта и печатането
на ПИН е достатъчно сложна и обвързана със защитни механизми.
В хода
на откритото съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва,
че информацията за ПИН-кода я има само в масивите на Б., като същият е
разпечатан в плик, непрозрачен, който физически се предоставя на банката и
банката го предоставя на техни клиенти, което е в унисон и с представената
декларация /л.32/. Сочи, че когато в един АТМ банкомат се постави карта на
въпросната банка, информацията постъпва директно в сървъра на „Б.“, там се
преглежда и автентичността на картата, верността на ПИН-кода и се отправя
запитване към сървъра на банката за това дали може да обслужи трансакция с въпорсната сума, която е поискана. От сървъра на банката се
отговаря съответно с код дали е оторизирана тази трансакция или не е
оторизирана трансакцията, дали има наличност, дали няма друга пречка – надвишен
лимит или др., след което Б. връща сигнал към банкомата съответно да изплати
или не въпросната желана сума.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно материалноправната норма, обективирана в разпоредбата
на чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, кредиторът има право на обезщетение, в случай че длъжникът
по учредената облигационна връзка не удовлетвори неговия интерес.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по
чл. 79 от ЗЗД, ищецът следва да
установи по несъмнен начин при условията на
пълно и главно доказване следните елементи от фактическия
състав на
предявения осъдителен иск:
твърдяното
договорно правоотношение с ответника по ползването на разплащателна сметка с
дебитна карта; своята изправност по всички задължения по правоотношението с
нужната по договор грижа на добрия стопанин; соченото събитие /изтеглени
парични средства от дебитната карта, чрез сочения терминал, без знание и
съгласие на ищеца/; момента на регистриране на транзакциите, момента на
изпращане на съобщения за тях и момента на уведомяване на банката; претърпяните
по вид и размер вреди; причинно-следстената връзка между
неизпълнението на поетото договорно задължение и настъпилите вреди, както и
останалите положителни твърдения, на които се позовава.
В тежест
на ответника е да проведе
насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от
кредитора – да докаже, че е изпълнил
договорните си задължения с грижата на добрия търговец,
в това число автентичността, точната регистрация и извършването на транзакциите с оригинала на дебитната
карта, снабдена с чип за защита.
В
конкретния случай основаният спор между страните е концентриран върху наличието
на причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и действията на
ответника, т.е. до това дали банката, като доставчик на платежни услуги, е
положила грижата на добрия търговец, изразяваща се в незабавното уведомяване на
ищеца-ползвател на платежни услуги при съмнение за неразрешени от последния банкови
операции с неговата дебитна карта и по неговата разплащателна сметка.
Видно
от клаузите на общите условия, които имат силата на закон между страните – арг. от чл. 20а от ЗЗД, на които се позовава и ищецът и
които го обвързват по правилата на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, банката има
право да блокира използването на платежните инструменти по обективни причини,
свързани със сигурността на платежния инструмент; съмнение за неразрешена
употреба на платежен инструмент; употреба на платежни инструмент с цел измама и
значително нараснал риск титулярът да не е в
състояние да изпълни задължението си за плащане – при платежни инструменти с
предоставяне на кредит. В тези случаи банката незабавно уведомява титуляра за блокирането и за причините, които са го
наложили.
В
конкретния случай от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, която
съдът кредитира като обективно, пълно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, по несъмнен начин се установява, че тегленията
са извършени с оригиналната пластика на дебитната карта, като при всяко едно
отделно теглене – общо 15 бр. чипът, който е защитен от копиране, е бил
прочетен и е бил въвеждан верен ПИН за процесните транзакции. За банката/банкомата
не съществува обективна възможност да направи разлика между различните лица,
приносители на оригинална пластика и верен ПИН. Системата на Б. също не е
отчела въвеждане на нито един грешен ПИН. Т.е. за ответника не са били налице
обективни данни, които да предизвикат съмнение за извършване на неразрешени
транзакции с дебитната карта, имайки предвид установената автентичност на
банковите операции. По делото липсват и данни за това банковата операция да е
засегната от техническа повреда или друг недостатък.
Ето
защо съдът счита, че извършените трансакции са разрешени по смисъла на закона –
чл. 56 от ЗПУПС.
Отделно,
в самите общи условия към договора блокирането на карата при съмнение за
неразрешена употреба на платежния инструмент е уредено като право на банката, а
не като задължение – Глава „Платежни инструменти“, Раздел А „Общи правила“, чл.
V.1.
от ОУ. Т.е. в конкретния случай
банката има право да блокира картата при съмнение за неразрешени от платеца
трансакции, но има задължението при вече упражненото право незабавно да уведоми
картодържателя. В настоящия казус не може да се
приложи и разпоредбата на чл. VIII.2, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 от Раздел Б „Банкова карта“, доколкото от
заключението се установява, че обаждането до банката е постъпило в 22.04 часа,
т.е. след около почти 3 часа от платежните операции и 2 часа от получаване на
съобщенията за същите, както и това, че нито един път от 15-те тегления ПИН
кодът не е бил сгрешен. Картата няма данни да е била и задържана от АТМ
устройството.
В
конкретния случай дори да е налице едночасово забавяне в изпращането на
съобщенията до титуляра на дебитната карта във връзка
с извършените транзакции, съдът счита, че ответникът следва да бъде освободен
от отговорност на основание чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. От цялата
доказателствена съвкупност се установява, че доставчикът на платежни услуги е престирал процесната сума пари на друго лице, без обаче да
знае за това, т.е. същият е бил добросъвестен, като незнанието не се дължи на
неполагане на грижата на добрия търговец, а на едно случайно събитие, каквото е
изгубването/открадването на пластиката на дебитната карта. По делото се
установиха и множество факти от обективната действителност, които по
недвусмислен начин са овластили другото лице пред
банката, което да получи изпълнението, а именно сумата в размер на 6000.00 лева.
Отделно, ищецът има призната и гарантирана от закона възможност да насочи
своята искова претенция срещу лицето, което е получило процесната сума пари – арг. от изр. 2 от цитирания законов текст.
Крайният
извод на съда е за неоснователност на предявения осъдителен иск, доколкото по
делото не се установи по несъмнен начин причинната връзка между претендираните
вреди и поведението на ответника.
При
този изхода от делото на основание чл. 78, ал. 8 вр.
ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва съразмерно с отхвърлената част да се
присъдят сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски в общ размер
на 350.00 лева, от които 250.00 лева – депозит за вещо лице и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против „Б. Д.” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, в качеството му на универсален правоприемник на
„Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 6000.00
лева, представляваща имуществени вреди
от неизпълнение на задълженията на
ответника навреме и незабавно да уведоми клиента и титуляр по дебитна карта за
извършените чрез нея трансакции и да регистрира без пропуски само разрешени трансакции,
които задължения са поети с договор от 05.03.2013г. за ползване на
разплащателна сметка с IBAN:***та „V. E.” с пластика с последни цифри от номера 4590, които вреди са формирани от
общо 15 броя неразрешени транзакции – изтеглени суми от по 400.00 лева всяка,
на дата 19.12.2016г., от 18.57 часа до 19.15 часа, без знанието и съгласието на
титуляра, с изпратени съобщения за тях от 20.10 часа
до 20.15 часа на същия ден, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
16.09.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, Г.Д.Н., ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Б. Д.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 350.00 лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, от които 250.00 лева – депозит за вещо лице и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: