№ 541
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100108122 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Т. Р., с която са
предявени срещу С.-С.-3 ООД искове както следва:
с правно основание чл. 55, ал. 1, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД за сумата от
40262,72 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена по
развален предварителен договор за изработка на строително-монтажни работи
на недвижими имоти;
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 20485,57 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03.02.2016 до 01.08.2022 г.
Ищцата твърди, че на 31.08.2007 г. е сключила с ответника
предварителен договор за изработка на довършителни строително-монтажни
работи на обект в груб строеж, находящ се в новострояща се от ответника
сграда върху имот в гр. София, местността „Люлин – 2 МР“, ул. „Ицках
Грациани“, представляващ апартамент № *******“, на втори жилищен етаж и
склад № *******“ сутерен. Цената по договора е 20586 евро, срокът на
изпълнение - 31.12.2008 г. Договорената цена е платена на продавача на
датата на подписване на договора. С анекс от 20.10.2008 г. страните са
удължили сроковете за изпълнение с по една година. През 2021 г. ищцата е
разбрала, че със съдебно решение, влязло в сила на 03.02.2016 г., лицата,
които са учредили право на строеж в полза на ответника за построяване на
жилищната сграда, в която са апартаментът и складът, са развалили по
съдебен ред учреденото право на строеж. Твърди, че от 31.07.2009 г.
ответникът е в неизпълнение по процесния договор за изработка, а от
1
03.02.2016 г. ответникът е в невъзможност да изпълни задълженията си по
процесния договор. С исковата молба е прави изявление за разваляне на
договора за изработка и иска връщане на платената по договора цена в размер
на 20586 евро. Претендира законна лихва върху процесната сума, считано от
01.08.2022 г., както и сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва заявените в исковата молба
факти, от които ищцата черпи правата си, не твърди да е изпълнил
задълженията си по договорите, но се позовава се на изтекла погасителна
давност за разваляне на договора, както и за вземането за неоснователно
обогатяване на основание чл.110 и чл.87, ал.5 ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 31.08.2007 г. страните са сключили „Предварителен
договор за изработка на довършителни строително-монтажни работи“ и
Приложение №1 към същия договор. Предмет на договора е изпълнение на
СМР в недвижим имот, за който в същия ден страните са подписали друг
договор - предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и
който договор не е предмет на делото. Съгласно уговорките на страните в
процесния договор, довършителните работи е следвало да бъдат извършени в
обект, находящ се в гр. София, местността "Люлин- 2 МР", ул. „Ицках
Грациани“, представляващ АПАРТАМЕНТ №*******“, на втори жилищен
етаж и в СКЛАД №2, във вход „Б“ сутерен. По силата на договора ищцата е
поела задължение като възложител да заплати на ответника, в качеството му
на изпълнител, възнаграждение в размер на 20586 евро, а ответникът се е
задължил да извърши посочените в Приложение №1 работи в срок до
31.12.2008 г. (чл.3.4 от Договора).
Следва да се отбележи, че макар озаглавен „Предварителен договор“,
процесният договор няма характера на такъв в по чл.19 ЗЗД – с него не се
поема задължение за сключване на окончателен договор. Процесното
правоотношение представлява такова по договор за изработка по смисъла на
чл.258 ЗЗД.
Установява се от квитанция от 31.08.2007 г., че ищцата е заплатила в
брой на ответника дължимата цена по договора в размер на 20586 евро.
Установява се от Анекс от 20.10.2008 г., че страните са предоговорили
срока за изпълнение на довършителните строително-монтажни работи,
установен в чл.3.4 от Договора, като новият срок за изпълнение е 31.07.2009
г.
2
Между страните няма спор, че ответникът не е изпълнил задължението
си по процесния договор.
От изложеното следва, че в полза на ищцата е възникнало
потестативното право едностранно да развали договора на основание чл.87,
ал.1 ЗЗД поради виновно неизпълнение на договора от страна на ответника и
да иска връщане на платеното по договора поради отпадане на основанието за
плащане.
Основателно е възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност. По силата на закона – чл.87, ал.5 ЗЗД правото на разваляне на
двустранните договори се погасява с петгодишна давност. Началният момент
на срока на давността за вземанията се определя според чл.114 ЗЗД. Както бе
посочено по-горе, падежът на задължението (съобразно Анекс от 20.10.2008
г.) за извършване на работите е 31.07.2009 г. Давността за разваляне на
договора започва да тече от тази дата, като това е началният момент на
давностния срок, както за разваляне на договора, така и за претенцията за
връщане на даденото по него, тъй като в момента на възникване на
потестативното право по чл.87 ЗЗД, за ищеца възниква и вземане за връщане
на даденото по договора, от който момент за него тече давността съгласно
чл.114, ал.2 ЗЗД. Петгодишният давностен срок за разваляне на договора и за
вземането за връщане на даденото е започнал да тече на уговорения в
договора падеж – 31.07.2009 г. и е изтекъл на 31.07.2014 г. Исковата молба, с
която е предявено вземането, е постъпила в съда на 01.08.2022 г. Ето защо
претендираното вземане е погасено по давност.
Неоснователни са твърденията на ищцата, че договорът й с ответника е
развален по право (чл.89 ЗЗД) на 03.02.2016 г. поради невъзможност за
изпълнението му, тъй като на посочената дата - 03.02.2016 г. е развален по
съдебен ред договорът, с който на ответника е учредено право на строеж за
изграждане на сградата, в която се намират обектите, в които е предвидено да
се извършат процесните СМР. След като възникналото в по-ранен момент в
патримониума на ищцата право за разваляне, съответно – вземане за връщане
на даденото, е погасено по давност, последващи обстоятелства като
посочените не могат да доведат до ново възникване, съответно – ново
погасяване на правото и вземането. Противното би означавало да се
продължат давностните срокове извън законоустановените, което
противоречи и на закона, и принципа на правна сигурност и стабилност на
оборота в гражданските отношения. Отделно от горното, не са налице и
основанията по 89 ЗЗД за разваляне по право. Константната съдебна практика
приема, че посоченото основание за разваляне се прилага при обективна,
настъпила не по вина на длъжника, невъзможност каквато невиновна
невъзможност е налице само при наличието на институтите на непреодолима
сила и стопанска непоносимост (решение № 375 от 11.02.2019 г. по т. д. №
527/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и др.). Ако изпълнителят се постави в
невъзможност да изпълни задълженията си по договора, поради това че
заради виновното му неизпълнение е загубил учреденото му право на строеж,
3
това не е обективна невъзможност за изпълнение.
По изложените съображения съдът приема, че искът за с правно
основание чл. 55, ал. 1, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД за сумата от 40262,72 лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума, платена по развален
предварителен договор за изработка на строително-монтажни работи на
недвижими имоти, е неоснователен – погасен по давност.
Неоснователен е и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 20485,57 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03.02.2016 до 01.08.2022 г. – на
основание чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него акцесорни вземания, каквото представлява това за
лихва.
По разноските:
На ответника следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
направените разноски за адвокатско възнаграждение. Основателно е
възражението на ищеца за прекомерност – уговореното възнаграждение не е
съобразено с правната и фактическа сложност на делото и следва да се
намали, съобразно размерите по Наредба №1/2004 г. – до сумата от 2500 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Т. Р., ЕГН: **********, срещу „С.С.-
3“ ООД, ЕИК: *******, искове както следва: с правно основание чл. 55, ал. 1,
вр. чл.87, ал.1 ЗЗД за сумата от 40262,72 лв., представляваща подлежаща на
връщане сума, платена по развален предварителен договор за изработка на
строително-монтажни работи на недвижими имоти и с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 20485,57 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03.02.2016 до 01.08.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Т. Р., ЕГН: **********, да заплати на „С.С.-3“ ООД,
ЕИК: *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2500 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4