№ 1263
гр. В., 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110112746 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от Я. И. Д. ЕГН **********
срещу ЗАД „А. Б.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. С.
№ **, иск с правно основание вр. с 405, ал.1 КЗ, който след допуснато изменение по реда
на чл.214 ал.1 пр.3-то от ГПК е за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца
сумата в размер на от 347,57лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващо се в увреждане на преден десен калник, в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № **-****/***/****** за застраховка „К.", клауза „П.",
на лек автомобил марка „М. * ***", с peг. № ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се с исковата молба и за осъждане на ответното дружество да заплати
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът,
сочи, че между „У.Л.“ЕАД и ЗАД „А. Б." е била сключена застраховка „К.", клауза „П. К."
на лек автомобил марка „М. * ***". с peг. № ***, със срок на действие от 14.10.2021г. до
13.10.2022г. Автомобилът е бил застрахован за 34 960 лева, като застрахователната премия,
съгласно застрахователна полица № **-****/***/****** възлизала на 1 592.18 лева.
Премията е била разсрочена на 4/четири/ вноски, като всички вноски са били платени.
Застрахователния договор е бил сключен при договореност, при настъпване на
застрахователно събитие автомобилът да се възстановява в официалният сервиз на марката.
Като лизингополучател на процесния автомобил, след придобиването му е уведомил
ответника, като същият му прехвърлил всички права по застрахователния договор, за което
1
е бил издаден Анекс №BG/01/122000001059/01 от 20.05.2022г. Автомобилът, според
изнесеното, е бил паркиран в гр.В.. бул.“Я. Х.и“*. На 18.08.2022г., около 09:00 часа,
отивайки до автомобила, ищецът сочи, че е установил, че е увреден преден десен калник на
автомобила. На 19.08.2022г., е уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие,
като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и изготвил Списък
на констатирани увреждания на МПС № 0300/22/747/500838, като в него е описал
увредените детайли: преден десен калник. Като обезщетение за претърпените вреди, ищеца
сочи, че е получил сумата в размер на 100.00 лева, която не отговаряла според него на
действително нанесените щети ло л.а. От проведеното проучване установил, че сумата,
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 660.00лв.
Във връзка с гореизложеното се обосновава правен интерес за завеждане на настоящия иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „А. Б.", ЕИК
***, със седалище: гр. С., район Л., ул. С. № **, е депозирал отговор на исковата молба,
обективиращ съображенията му за оспорване на така предявените искове, като
неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорва се твърдението на ищеца, че
автомобилът следва се възстанови в официален сервиз на марката. Според изнесеното, в
конкретния случай, в подаденото уведомление за щети по МПС, застрахованият
първоначално е отбелязал, че желае вредите да бъдат възстановени в доверен сервиз на
застрахователя, а след това изрично е променил желанието си като на 08.09.2022г. е
посочил, че желае застрахователно обезщетение да бъде изчислено по експертна оценка на
Сочи се, че съгласно т. 96.3 от приложимите Общи условия и цените на официален сервиз
не се прилагат, с оглед обстоятелство, че няма данни за отремонтиране на автомобила. Сочи
се, че неточно е твърдението на ищеца, че е получил обезщетение в размер на 100 лева по
щета № 0300/22/747/500838. Напротив, А. Б. е определил и заплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 123,15лв. С оглед заплатено застрахователно
обезщетение, ответникът счита, че А. Б. е репарирал всички вреди описани по щетата изцяло
и в пълен размер, поради което исковата претенция на ищеца се настоява, че се явява
неоснователна. Представя се като Приложение № 4 към отговора платежно нареждане
28899848 от 12.09.2023 г. за сумата от 123,15лв., изплатена от А. Б. на ищеца Я. И. Д. като
застрахователно обезщетение по щета № 0300/22/747/500838. Оспорва се твърдението, че
твърдяното застрахователно събитие представлява покрит от Застрахователния договор
риск. Твърди се, че е налице изрично изключен риск по Застрахователния договор. Съгласно
т. 16.22 от Общите условия, се сочи, че А. Б. не изплаща застрахователно обезщетение при
съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по
превозното средство и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щети,
което с оглед на фактите е приложимо и в настоящия случай. При условията на
евентуалност, се оспорва посочения в исковата молба размер на вредите за сумата от 660,00
лева. Счита се, че размерът на твърдените вреди е посочен произволно и не отразява
реалният размер, необходим за възстановяването на претърпените вреди. Ищецът не е
предоставил доказателства за поправянето на твърдените вреди, както и доказателства
2
относно действителния размер на претърпените вреди. Оспорва се и претенцията по
акцесорният за законна лихва за забава от датата на исковата молба. Счита се, че
неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на
законна лихва за забава.
Моли се при изложеното, да се постанови решение, по силата на което да се отхвърлят
исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендират се сторените по делото
разноски.
При условията на евентуалност, се отправя искане да се вземе предвид и да се приспадне
изплатеното вече от ответника обезщетение в размер на 123,15лв. Претендират се за
присъждане сторените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните:
-че е налице действително застрахователно правоотношение по Застрахователна полица за
застраховка „К." № **-****/***/****** за л.а. „М.", модел „***", с per. № ***, между „У.Л.
ЕАД -клон В.", като собственик и застраховащ и А. Б., като застраховател, със срок от 12
месеца и валидност от 00.00 часа на 14.10.2021 г., до 24.00 часа на 13.10.2022 г.
(„Застрахователният договор").
-наличието на редовни плащания на застрахователна премия по Застрахователния договор.
-че ищецът Я. И. Д., считано от 21.05.2022 г., е придобил всички права и задължения по
Застрахователния договор като нов собственик на застрахования автомобил съгласно
Добавък № **-****/***/******/01 от 20.05.2022г.
- че сумата в размер на 123,25 лева, съгласно представеното по делото платежно нареждане
е платена.
Както се посочи, че е спорно, че е била сключена застраховка „К.", клауза „П. К." за лек
автомобил марка „М. * ***". с peг. № ***, със срок на действие от 14.10.2021г. до
13.10.2022г.
Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.
Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автомобила, като ответникът е
съставил Опис - заключение по щета № 0300/22/747/500838 за причинени увреждания по
автомобила.
Към дата на провеждане на съдебно заседание не се спори, че на ищеца е платена като
обезщетение сумата в размер на 123,25 лева.
От заключението по допуснатата САТЕ, което съда кредитира като компетентно, ясно и
3
обосновано, се установява следното:
-Събитието е установено на 18.08.2022 r. около 09:00 часа в гр. В. бул. „Я. Х." *.
-Участник I в събитието: неизвестен извършител
-Участник II в събитието: лек автомобил „М. * ***" с рег. N: ***, собственост на Я. И. Д.,
паркиран.
-За събитието е уведомен застрахователя и след оглед на автомобила от негов представител
е съставен Опис на щета № 0300/22/747/500838
На въпроса: Какъв е механизмът на настъпване на щета № 0300/22/747/500838, установена
на 18.08.2022 г., вещото лице сочи следното: Участник II в с лек автомобил „М. * ***" с рег.
N: ***, управляван от Я. И. Д., е паркирал своя автомобил в гр. В., на бул. „Я. Х." до № *.
На 18.08.2022 г., около 09:00 часа отивайки до автомобила, е установил увреждания по него
от неизвестен извършител. За събитието е уведомен застрахователя и след оглед на
автомобила от негов представител е съставен Опис на щета № 0300/22/747/500838. След
съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „М. * ***" с рег. N: *** (описани от
застрахователя в Опис на щета и видими на предоставения снимков материал), експертизата
счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е
следния - пряк контакт между превозното средство, докато е в паркирано състоЯ.е и обект,
движещ се в близост до него. Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на
автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на щета №
0300/22/747/500838 и видими на предоставения снимков материал, а именно: Калник преден
десен - ремонт и боядисване. Посочено е от вещото лице, че уврежданията, които са
установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя, се
изразяват в наранено лаково покритие, с големина около 1 см. Обичайно такъв тип
увреждания се получават, докато превозното средство е в покой и вследствие на
съприкосновение с отваряща се врата на друго превозно средство, което се намира в близост
до него. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания,
според експерта става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „М. * ***" с рег. N: *** и е възможно същите да
са причинени по степен и вид от настъпилото събитие. Според вещото лице, стойността на
щетите на автомобила - Калник преден десен, поотделно и като обща сума по средни
пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна цена на
труда се извърши справка в поне 10 сервиза на територията на гр. В., като при изследването
включи сервизи работещи във всички ценови диапазони, включително и официалният
сервиз на марката, е в размер на 422.82 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС,
съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй
като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на
4
произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира
със също толкова амортизирани и овехтели части.
В тази връзка, следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г.
по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и
действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна
премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ.
Застрахователят се позовава на договорната свобода и постигнатите между страните
уговорки за начина на определяне на обезщетението съобразно Общите условия към
договора за имуществено застраховане, като поддържа определяне на обезщетението по
експертна оценка.
Съдът счете за неоснователно по същество възражението за приоритет на ОУ на
застрахователя пред нормите на КЗ. Методиката на застрахователя следва да бъде
съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице
спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания
казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне на размера на
обезщетението не отразяват адекватно действителната стойност на причинените вреди, тъй
като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за
закупуване на ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилата вреда.
5
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2 КЗ,
съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда, представлява
възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, които са необходими за възстановяване на това имущество във вида преди увредата,
без прилагане на обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014
г. на ВКС, първо т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране в доверен сервиз,
съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.
на КФН. Тази методика е от значение при определяне обезщетението от самия
застраховател, евентуално Гаранционен фонд, но не може да бъде обвързваща по отношение
на съда, който прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл.400 и чл.386 КЗ, следва да
съобрази Методиката само като минимални стойности, но да определи обезщетението в
размер на среднопазарната стойност на ремонта. Горна граница на обезщетението
представлява посочената в договора сума.
Безспорно клаузите на КЗ имат приоритет пред клаузите на ОУ, въпреки зачитане на
договорната свобода между страните при сключване на имуществената застраховка.
Цитираната от застрахователя клауза от „Оценка на щетите и размер на обезщетението” от
ОУ, препраща при определяне размера на обезщетението по цена съобразно експертна
оценка, което директно противоречи на закона, а и на утвърдената практика при приложение
на нормата на чл.400 КЗ. Определеното по този начин обезщетение във всички случаи би се
различавало от действителната пазарна цена на щетата в ущърб на потребителя. Поради
това съдът намира, че договорът поражда за застрахователя задължение при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от
събитието вреди, чиято стойност се определя от разпоредбата на чл.386 КЗ. При съдебно
предявена претенция, съдът е обвързан при определяне размер на обезщетението от
императивните правни норми на КЗ /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
По делото е изслушано заключението на вещото лице А. В. по допуснатата от съда САТЕ,
от което се установи, че получените увреждания могат да настъпят по описания начин.
Необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 422,82лв. по средни
пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна цена на
труда се използва цената, предлагана в сервизи, които притежават европейски сертификат за
качество и такива, които не притежават. Предвид установения размер на претърпените
щети, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца
6
следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска. Реализираните
разноски са в общ размер на 880,00 лева /50,00лв. - държавна такса; 350,00лв. – депозит
вещо лице и 480,00 лева с ДДС възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 405, ал. 1 КЗ, ЗАД „А. Б.", ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район Л., ул. С. № **, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Я. И. Д. ЕГН
**********, сумата в размер на от 347,57лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на преден десен калник, в резултат на
настъпило застрахователно събитие по договор № **-****/***/****** за застраховка „К.",
клауза „П.", на лек автомобил марка „М. * ***", с peг. № ***, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 03.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А. Б.", ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район Л., ул. С. № **, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Я. И. Д. ЕГН
**********, сумата в общ размер на от 880,00лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски за адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7