№ 177
гр. Варна, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000185 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. Л. С. от гр.Силистра срещу
решение №9/13.01.2023 г. по т.д.165/2021 г. по описа на ОС – Силистра, в частта с която е
отхвърлен предявения от В. Л. С. от гр.Силистра срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.София,
иск с правно основание чл.432 от КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - морални болки и страдания от загубата на баща й Л В К, починал на
26.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата, за горницата над 50 000 лева до предявения
размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени
болки и страдания. Счита, че не са налице основания за намаляне размера на обезщетението,
тъй като още в исковата молба ищцата е заявила, че отчита наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на баща й, като го е определила в размер на 50 %, поради
което вместо обезщетение в размер на 200 000 лева е претендирала половината, а именно
100 000 лева, който размер счита за справедлив.
Насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.София, не е подала отговор на
жалбата.
Варненският апелативен съд, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност на деянието; наличието
на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
1
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя; наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, в размер на 50 %.
Следователно – процесните претенции са доказани по основание, доказано е и
насрещното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, предвид съвпадащите твърдения на страните, че вредоносният резултат е
причинен по равно от виновният за ПТП С А и починалия Л К.
Въззивните възражения на ищцата са сведени единствено до неправилността на
съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като се поддържа, че е
налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му
занижаване в нарушение на принципа за справедливост.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от
когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат
да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки
и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на
времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера
на дължимото обезщетение.
Впечатления относно състоянието на въззивницата след произшествието имат
свидетелите М Т и Ц И.ова. Според свидетеля М Т – майка на въззивницата, макар да не
живеели в едно домакинство, отношенията на дъщеря й с нейния баща са били много
близки, често са се срещали и разговаряли по телефона. Свидетелката излага, че
въззивницата е изживяла изключително тежко загубата на баща си, което е довело до
задълбочаване на съществуващо автоимунно заболяване на стресова основа. Свидетелката Ц
И.ова сочи, че въззивницата е била изключително разстроена от смъртта на баща си, а след
това често е говорила с болка за случилото се.
В този смисъл е и заключението на вещото лице по изготвената в
първоинстанционното производство съдебно – психиатрична експертиза. Вещото лице сочи,
че в резултат на внезапната смърт на баща си, въззивницата е отключила разстройство в
адаптацията с тревожно депресивна симптоматика. Първоначално душевната травма била с
висок интензитет и е довела до дезорганизация в ежедневието и на работното място.
Експертът е установил, че внезапната загуба на родител в случая е оказала влияние върху
емоционалното състояние на ищцата за продължителен период.
Следва да се съобрази, че търпените от ищците болки и страдания, както в
психологичен, така и в емоционален план, не се ограничават само до изживените към
момента на загубата от смъртта на близък, скъп и незаменим за В. С. – баща й, настъпила
вследствие на процесното ПТП, а тези болки и страдания продължават и след това, като
нанесените травми не са отшумели, за което говорят както събраните свидетелски
показания, така и заключението по СПЕ. В един миг дъщерята на пострадалия, макар и зрял
индивид е претърпяла огромната скръб от загубата на скъп и незаменим за нея човек, която
горчивина не би могла да бъде заличена, отчитайки близките и топли отношения на
дъщерята и нейния баща. Ищцата завинаги и до края на живота си ще трябва да живее с
болката от нелепата загуба, изгубвайки баща си си при трагични обстоятелства, като такава
загуба няма паричен еквивалент.
2
Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение. Основната функция на съда е да
осигури прилагането на закона и тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон,
установен в обществен интерес. В съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът
следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт,
поради което оценката на увредения по отношение на претърпените неимуществени вреди,
която намира своя израз в петитума на исковата молба, не е ограничителен критерий за
определяне размера на справедливото обезщетение от страна на съда. Ето защо посоченият
от пострадалия паричен еквивалент на претърпените от него неимуществени вреди, не
обвързват съда, тъй като законодателят е възложил именно на него задължението да
определи размера на справедливото обезщетение (чл.52 ЗЗД). При постановяване на
решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, от значение за размера на вредите,
настъпили след предявяване на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК), тъй като продължаващите в хода
на процеса страдания не са ново правопораждащо основание. Размерът на заявената
претенция не съставлява решаващ фактор при преценката относно действителния размер на
вредата, подлежаща на обезщетяване, тъй като претендираното обезщетение може да не е
равно по размер на определеното от съда по справедливост. В този смисъл са и дадените
разяснения в ТР 1/2021 г., постановено по тълкувателно дело N1 по описа за 2021 г. на
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Наред с това, следва да се посочи, че още в исковата молба ищцата е заявила, че
отчита наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на баща й, като го е
определила в размер на 50 %, поради което вместо обезщетение в размер на 200 000 лева е
претендирала половината, а именно 100 000 лева, който размер счита за
справедлив.
Ето защо, по изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
определеното от СОС обезщетение за неимуществени вреди, преди разглеждане на
възражението за съпричиняване, в размер на 100 000 лева е занижено съобразно
гореопределените критерии и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД е необходимо
паричният еквивалент на болките и страданията на ищцата В. С. да се завиши с още 80 000
лв.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на
чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко
положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и
средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на
деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в
икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди. Задължението на застрахователя е
функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а
същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на
застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда
на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла
на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. №
795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о.,
Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. II т. о. и редица други.
При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като
съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия
състав на престъплението, за което е признат за виновен деликвента.
Анализирайки механизма на настъпване на вредоносния резултат и предвид
3
съвпадащите твърдения на страните, че вредоносният резултат е причинен по равно от
виновният за ПТП С А и починалия Л К, съдът намира, че е налице съпричиняване, като
вината на пострадалия за настъпване на пътно - транспортното произшествие е 1/2 в
сравнение с тази на водача на МПС. В този смисъл размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от 180 000 лв., след определяне на приноса на пострадалия за
настъпилия вредоносен резултат, следва да се намали на 90 000 лева.
Следователно предявения иск е основателен за сумата от 90 000 лева или следва да се
присъдят допълнително /над присъдените от първата инстанция/ още 40 000 лв.
В останалата обжалвана част, решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
пълномощника на В. С., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско
възнаграждение за въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбата, в
минимален размер – 4620 лева с включен ДДС.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски във
въззивното производство, поради което такива не се дължат.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.София, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на съда, държавна такса върху уважената част от иска, в размер
на 1600 лв. и държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от иска в размер
на 800 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №9/13.01.2023 г. по т.д.165/2021 г. по описа на ОС – Силистра, в
частта с която е отхвърлен предявения от В. Л. С. от гр.Силистра срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********,
със седалище гр.София, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от загубата на баща й Л В
К, починал на 26.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата, за горницата над 50 000 лева
до предявения размер от 90 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление ул.»Стефан Караджа» ДА
ЗАПЛАТИ на В. Л. С., с ЕГН ********** от гр.Силистра, ул.“Ал.Стамболийски“ 12, ап.12,
допълнително сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди – морални болки и страдания от загубата на
баща й Л В К, починал на 26.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата, на осн. чл.432 от
КЗ, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2021 г. до окончателно изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №9/13.01.2023 г. по т.д.165/2021 г. по описа на ОС –
Силистра, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление ул.»Стефан Караджа» ДА
ЗАПЛАТИ на адв. И. С. А., с ЕГН ********** от АК-Силистра, служ. адрес гр.Силистра,
ул.“Христо Ботев“ №2, офис 2, като пълномощник на В. С., сумата от 4620 (четири хиляди,
шестстотин и двадесет) лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1,
4
т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление ул.»Стефан Караджа» ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Варна,
сумата от 1600 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от иска и сумата
от 800 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от
исковете, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5