РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Пловдив, 03.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330105726 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от Д. П. П. с ЕГН: **********, с адрес
в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. *, чрез пълномощниците му. адв. Т. Т. и
адв. Е.Т., със съдебен адрес в гр. П., ул. „Ч. я.“ № **, ет. *, офис ** против
„КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, /сграда А/, ет. 2, Бизнес център
„България“, представлявано от *** **** Г. Х. К. и С. Р. Я., с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1,т. 9а и т. 10, чл. 11, ал.1, т. 22 от ЗПК и чл. 4 от ЗПФУР, за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит № **** от 11.04.2020г.
поради неспазване на изискваната от закона форма и като заобикалящ закона, морала и
добрите търговски практики.
В исковата молба се твърди, на 11.04.2020г. между страните бил сключен
Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който на ищеца бил
предоставен заем при следните условия: размер на заема-1866,60 лева, срок-20 месеца,
при 20 броя погасителни вноски, всяка в размер на 129,36 лева, лихвен процент по
кредита-40% и годишен процентна разходите- 48,21%. Посочена била и общо
дължимата сума в размер на 2587,20 лева.
Ищецът счита, че сключения договор е потребителски по смисъла на закона и
към същия следва да се прилагат разпоредбите, предвидени в Закона за защита на
потребителите. Твърди се в исковата молба, че договорът не отговаря на изискванията
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като не бил еднакъв по вид и формат, а шрифта видимо бил по-
малък от 12, поради което счита същия за нищожен. Въвеждат се и редица други
1
основания за нищожност на договора- нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК, чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗПК и чл. 4 от ЗПФУР.
Твърди се в исковата молба, че по никакъв начин в договора не било посочено
как се определя и изчислява лихвения процент. Не бил посочен също редът за
осъществяване на предсрочно погасяване на кредита, което ограничавало
потребителските му права. Според ищецът договора бил нищожен и на основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, поради неспазване на предписаната от закона форма. Позовава се в
тази връзка на разпоредбата на л. 146 от ЗЗП, съгласно която неравноправните клаузи
са нищожни, освен ако не са индивидуално уговорени. Освен това счита, че в случая са
накърнени и добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищецът не
разбрал в пълен обем обременяващия за него договор, поради липсата на
информираност за същия от страна на търговеца. Въз основа на гореизложените
съображения съдът е сезиран с искане да обяви договора за недействителен поради
неспазване на предвидената от закона форма, заобикалящ закона, морала и добрите
търговски практики. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, чрез
процесуалния му представител- юрк. В. С. е постъпил писмен отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта на
сключване на процесния договор, нито параметрите при които е сключен. Счита обаче,
че договорът е действителен и отговаря на всички императивни изисквания досежно
неговата форма и съдържание. Оспорва твърденията на ищеца за нарушение на
цитираните в исковата молба правни норми при сключването му. Моли за отхвърляне
на предявения иск и претендира присъждане на направените разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца и ответното дружество е сключен на 11.04.2020г. Договор
за потребителски кредит № *****, по силата на който на ищеца бил предоставен заем
при следните условия: размер на заема-1866,60 лева, срок-20 месеца, при 20 броя
погасителни вноски, всяка в размер на 129,36 лева, лихвен процент по кредита-40% и
годишен процентна разходите- 48,21%. Посочена била и общо дължимата сума в
размер на 2587,20 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски
кредит от 11.04.2020г., ведно с Приложение № 1 към него, съдържащо условията на
кредита и Общи условия за предоставяне на кредити, Стандартен европейски
формуляр, декларация за обработване и съхраняване на лични данни за целите на
сключване и изпълнение на договор за кредит.От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице С. М. се установява, че
процесния Договор, Общите условия и Приложение № 1 към него са написани със
шрифт големина 12,283 пункта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът
е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
2
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно
чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11
ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване
на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както
и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение
да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,21%, а възнаградителната лихва- 40 %, но
от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява
разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като
неспазено изискване на посоченото законово основание.
включена в съдържанието и в погасителния план. В този смисъл са абсолютно
несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че двата договора не били
свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно
от описанието на дължимите по кредита суми се установява точно обратното.
Предвид горното, съдът намира, че с уговорката за заплащане на допълнителна
услуга, предвидена в договора за поръчителство, но включена във вноските по
погасителния план на кредита, се нарушава императивната норма на чл. 10а от ЗПК.
Формално в договора за кредит не е вписана такса за действия, свързани с усвояване
или управление на кредита, но реално тази допълнителна услуга по естеството си
представлява именно заплащане на разходи, свързани с отпускането и управлението на
кредита.
По договора за поръчителство е предвидено заплащането на такса, платима по
погасителния план на кредита, по този начин въпросната такса се превръща в разход по
кредита по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и така се надвишава ограничението на чл. 19
ал. 4 от на закона, са нищожни.
Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1
т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до
нейната недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от
3
една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между
интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че клаузата е недействителна, на основание чл. 22 от ЗПК,
във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се
обсъждат останалите аргументи на страните. Макар възражението, че договорът е
написан със шрифт, по-малък от предвидения в закона да е неоснователно, видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза, то това не променя извода на съда
за недействителност на договора на посоченото по-горе основание.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, които се претендират в размер на общо 974,67 лева,
от които- адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева и заплатена ДТ в размер на
74,67 лева.
Направено е от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, поради което адвокатското възнаграждение ще се
редуцира до предвидения в Наредбата минимален размер, изчислен с оглед цената на
иска- 411,09 лева, към която сума ще се прибавят 100 лева за явяване в повече от едно
съдебно заседание или общия размер на възнаграждението, което ответника следва да
бъде осъден да заплати ще се определи в размер на 511,09 лева, към която сума следва
да се добави и заплатената държавна такса.
Направените от ответника разноски следва да си останат за негова сметка.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „КРЕДИСИМО“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ и Д. П. П. с ЕГН: **********, с адрес в
гр. П., ж. к. „Т.“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. *, че Договор за потребителски кредит №
****** от 11.04.2020г. е нищожен.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център
„България“ да заплати на Д. П. П. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ж. к. „Т.“, бл.
***, вх. „*“, ет. *, ап. * сумата от общо 585,76 лева /петстотин осемдесет и пет лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които-
заплатена държавна такса в размер на 74,67 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 511,09 лева.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5