О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
No37
гр. Ботевград, 06.01.2020 г.
Районен съд – Ботевград, V граждански състав, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. д. No
1731 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Международната банка
за икономическо сътрудничество (МБИС) със седалище гр. Москва, Руска Федерация,
с данъчен идентификационен номер (ИНН) **********, срещу наследниците на Христо
Вълков К., посочени в исковата молба и
уточняваща молба вх. No
8979/23.12.2019 г. (общо 32-ма) и “ГМ
Капитал”
ЕООД, ЕИК ********* - в несъстоятелност. С
исковата молба са предявени следните искове: 1. иск за прогласяване нищожността
на Решение No 6601/18.03.2015 г. на ОСЗ –
Правец в частта му, в която на наследниците на Христо Вълков К. е признато
право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
имот от 1.003 дка, находящ се в строителните граници на гр. Правец, местността “Диков дол”,
представляващ имот пл. No 114, който
попада в УПИ V-обектова охрана, кв. 23,
съгласно действащия ПУП-ПР на гр. Правец, като е възстановено правото на
собственост върху 0.663 дка от посочения имот; 2. иск за прогласяване
нищожността на Решение No
122/11.06.2018 г., постановено по гр. д. No 1836/2017 г. на РС- Ботевград; 3. иск за прогласяване
на нищожност на Решение No 47/11.02.2019 г. по в. гр. д. No 673/2018 г., с което е потвърдено горното решение на
РС- Ботевград; 4. отрицателен
установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за
правото на собственост на описания по-горе недвижим имот, възстановен на
наследниците на Христо Вълков К. с процесното решение на ОСЗ – Правец; 5.
осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл. 108 от ЗС за признаване
за установено по отношение на наследниците на Христо Вълков К., че процесният
недвижим имот е собственост на ответника “ГМ Капитал” ЕООД -
в несъстоятелност, и осъждането на ответниците- наследници на Христо Вълков К.
да предадат владението на имота на ответника “ГМ Капитал” ЕООД -
в несъстоятелност.
Ищецът сочи, че през 2009 г. МБИС е предоставила на “ГМ Капитал” ЕООД
(н.) кредит в размер на 14 000 000 евро по силата на сключен между
тях договор за кредит от 15.12.2009 г., като за обезпечение на кредита “ГМ Капитал” ЕООД
(н.) учредил ипотека върху свой недвижим имот, подробно описан в исковата
молба. Кредитополучателят не погасявал задълженията си по кредита, поради което
МБИС инициирала арбитражно производство пред Международния търговски арбитражен
съд при Търговско – промишлената палата на Руската Федерация. Арбитражното
производство приключило с осъдително решение в полза на МБИС. По образувано
търговско дело по подадена от МБИС молба до СГС арбитражното решение било
признато и допуснато до изпълнение, както и бил издаден изпълнителен лист в
полза на МБИС. В исковата молба се твърди, че МБИС е присъединена като кредитор
в производството по несъстоятелност по отношение на “ГМ Капитал” ЕООД
(н.), като процесното вземане на Банката е включено в списъка на приетите
вземания. Ищецът излага, че реална част от процесния ипотекиран имот е
реституирана с решение на ОСЗ- Правец на ответниците по настоящото
производство- наследниците на Христо Вълков К.. Във връзка с решението за възстановяване
на собствеността, П.И.Ц. – като наследник на Христо Вълков К., предявил иск по
чл. 108 от ЗС срещу “ГМ Капитал” ЕООД (н.) за процесния недвижим имот, реституиран с
атакуваното решение на ОСЗ- Правец. С Решение No 122/11.06.2018 г. по гр. д. No 1836/2017 г. на РС- Ботевград е признато правото на
собственост на П.И.Ц. като един от наследниците на Христо Вълков К. и “ГМ Капитал”
ЕООД (н.) е осъдено да му предаде владението на имота,
като решението е потвърдено с Решение No 47/11.02.2019 г. по в. гр. д. No 673/2018 г. и е влязло в сила.
Съдът, при извършената служебна проверка на исковата
молбата на основание чл. 130 от ГПК намира, че предявените искове са недопустими,
като съображенията за това са следните:
Процесуалният закон обуславя допустимостта на иска от
процесуалните предпоставки за предявяването му. Искът е допустим при
кумулативното наличие на положителните процесуални предпоставки и липса на
отрицателните предпоставки за правото на иск. Положителни предпоставки са
правният интерес от защита, процесуалната легитимация на страните,
процесуалната правоспособност и подведомственост на делото на съдилищата.
Правният интерес се преценява с оглед изложените от ищеца твърдения в исковата
молба и заявено искане, a процесуалната
легитимация на страните се определя от вида на търсената защита. За посочените процесуалните
предпоставки за допустимостта на иска съдът следи служебно.
В настоящото производство ищецът по същество
обосновава правния си интерес от исковете с възможността да насочи принудително
изпълнение на изискуемо и непогасено негово вземане към ответника “ГМ Капитал”
ЕООД (н.) върху имущество, собственост на
последното дружество, и което дружество към момента е обявено в
несъстоятелност. Съгласно чл. 637, ал. 6 от ТЗ, след откриването на
производство по несъстоятелност е недопустимо образуване на нови съдебни или
арбитражни производства по граждански или търговски дела срещу длъжника, освен
в изчерпателно изброените хипотези в т. 1-3 на ал. 6, нито една от които не е
налице в настоящия случай.
Независимо от последното, съдът намира, че предявените
искови претенции са недопустими поради липса на активна процесуална легитимация
на ищеца. Както по исковете за прогласяване нищожността на реституционното
решение на ОСЗ- Правец, така и по исковете за собственост – отрицателен
установителен и осъдителен иск, предпоставка за допустимостта им е твърдението
на ищеца, че той е носител на спорното право на собственост, а не
ответникът/ответниците, чието право се отрича с исковете. В случая такива
твърдения от страна на ищеца не са заявени.
По исковете за прогласяване нищожността на решението
на ОСЗ- Правец, с което на наследниците на Христо Вълков К. е възстановено
право на собственост на процесния недвижим имот, ищецът не разполага с активна
процесуална легитимация, тъй като не е бил страна в административното
производство, а по силата на чл. 17, ал. 2 от ГПК в такава хипотеза съдът може
да се произнесе по валидността на административния акт единствено по пътя на
косвения съдебен контрол, но не и по предявен иск за нищожност. След като
ищецът не твърди да е собственик на имота, засегнат от позитивното решение на
ОСЗ, с което на трети лица е възстановено право на собственост на имота, и не
предявява иск за собственост в свое лице на този имот, то същият не разполага с
възможността да иска съдът да се произнесе и инцидентно по валидността на
административния акт .
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ГПК никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона
случаи. В случая не е налице някое от предвидените със закон изключения за
възможността за предявяване на чуждо право, поради което и предявените вещни искове
за правото на собственост на лице, различно от ищеца – а именно “ГМ Капитал”
ЕООД (н.), респ. за отричане правото на
собственост на ответниците – наследници на Христо Вълков К., при липса на
твърдение, че ищецът е носител на вещното право, се явяват недопустими. Следва
да се посочи, че между двете групи ответници спорът за собственост на процесния
недвижим имот е разрешен с влязло в сила решение, поради което и по силата на
чл. 299, ал. 1 от ГПК този спор не може да бъде пререшаван – както по иск на
някоя от страните в производството по този спор, така по иск на трето лице
/принципно недопустим поради липса на активна процесуална легитимация/.
Недопустими поради липса на активна процесуална
предпоставка са и исковете за прогласяване нищожността на решенията на РС-
Ботевград и решението на въззивната инстанция – Софийски окръжен съд,
постановени по спор за собственост между един от наследниците на Христо Вълков К.
– ответникът П.И.Ц., и ответника (“ГМ
Капитал” ЕООД
(н.). Ищецът не е бил страна в съдебното производство, поради което не може да
иска установяване нищожността на съдебните решения. Същевременно, съгласно
разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК, очертаваща пределите на силата на
пресъдено нещо, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и
на същото основание, като в случая атакуваните решения са непротивопоставими на
ищеца като трето за спора лице. Последното също обуславя извод за
недопустимостта на исковете, тъй като ищецът няма правен интерес от
установяване нищожността на решенията, които по силата на чл. 298, ал. 1 от ГПК
са му непротивопоставими, а както беше посочено по-горе, никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона
случаи, какъвто не е настоящият.
По тези съображения съдът приема, че предявените
искове са лишени от абсолютни положителна процесуални предпоставки, обуславящи
правото на иск, което води до тяхната недопустимост.
С оглед изложеното и на
основание чл. 130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено като недопустимо.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК исковата молбата на Международната банка за икономическо сътрудничество
(МБИС) със седалище гр. Москва, Руска Федерация, с данъчен идентификационен
номер (ИНН) **********, по която е образувано гр. д. No 1731/2019 г. по
описа на Районен съд- Ботевград, поради недопустимост на иска, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Софийски окръжен в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: