Номер 382018.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503264 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №59458/02.11.2020г. на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. Витоша
№146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, против Разпореждане №
31418/15.10.2020г., по ч.гр.д. № 10478/2020г. по описа на ВРС, 49 състав, в частта, с която
подаденото от жалбоподателя заявление с вх. №56162/27.08.2020г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. С. И. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, *********, е
отхвърлено за сумата от 54.19лв. – административни разноски по кредита; сумата от
42.34лв., представляваща наказателна лихва в размер на законната лихва за забава,
начислена за периода 22.03.2018г. до 03.08.2020г.; сумата от 176лв., представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство от 16.01.2018г.
Жалбоподателят навежда оплакване, че изводът на първоинстанционния съд, че
административните разноски целят заобикаляне на забраната по чл.33 ЗПК и противоречи
на чл.10а, ал.2 ЗПК, е неправилен. Твърди, че претенцията е формирана от извършени
разходи от „Кредисимо“ ЕАД за извънсъдебно събиране на просроченото вземане, а именно:
разходи по ежемесечно изпращане на напомнителни писма, за изпратени покани с актуален
размер на задължението и указания за плащане, разходи за проведени разговори във връзка с
доброволното плащане на задълженията на длъжника. Поддържа се, че „Кредисимо“ ЕАД е
сторило административни разноски в размер от 54.19лв., за което е съставен протокол.
Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че на длъжника не е
предоставено право на избор и е бил принуден да избере поръчителството на „Ай Тръст“,
тъй като е имал опция да избере необезпечен кредит, да предостави банкова гаранция, или
да осигури поръчителство. Поддържа се, че предоставянето на обезпечение не е
задължително условие и за длъжника няма санкция ако избере необезпечен кредит. Сочи се,
че „Ай Тръст“ предоставя поръчителство не само на клиенти на Кредисимо и дейността му
1
намира законово право в свободната стопанска инициатива. Настоява се, че неправилно
заповедният съд е приел, че Кредисимо ЕАД не е спазило изискванията на чл.16 ЗПК да
оцени платежоспособността на потребителя. Моли за отмяната на разпореждането в
атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение, както и присъждане на сторените във
въззивното производство разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството по ч.гр.д. № 10478/2020 г. по описа на ВРС, 49 състав, е образувано
по заявление на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. С. И. , ЕГН **********, за суми, заплатени от заявителя
по Договор за кредит № 1011574 от 16.01.2018 г., сключен между Д. С. И. и „Кредисимо“
ЕАД, обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 16.01.2018 г., сключен
между „Ай тръст“ ЕООД /поръчител/ и Д. С. И. .
С разпореждане №29731/28.08.2020г. заповедният съд е дал указания на заявителя за
отстраняване на нередовностите в подаденото заявление, включително да индивидуализира
надлежно вземането за административни разноски, като посочи при какви условия страните
са уговорили тяхната дължимост и как е формиран размерът на тази претенция – за колко и
какъв вид конкретни разходи и за какъв период са извършени. С молба вх.
№57702/15.09.2020г. заявителят е изложил идентични твърдения на тези в сезиралата
въззивния съд частна жалба. В допълнение е посочил, че тези разноски са за сметка на
кредитополучателя съгласно чл.3.4, раздел VIII от Общите условия.
При така установеното, по отношение на сумата 54.19лв., представляваща
административни разноски, съставът на въззивния съд намира, че на първо място липсва
надлежна индивидуализация на вземането, изискуема от чл.410, ал.2 ГПК. Последната не е
постигната и с въведените допълнителни твърдения и представени доказателства с
уточняващата молба на заявителя в отговор на надлежните указания на съда. Представеният
с частната жалба протокол също не внася яснота на какво основание, как е остойностен
всеки упоменат разход, респективно как е формирана общата сума от 54.19лв. и кога и дали
са реално извършени тези разходи. Цитираният текст на чл.3.4, раздел VIII от Общите
условия от заявителя в уточняващата му молба не сочи на основание за начисляване на
претендирани административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането, а само на
разноски, сторени в съдебно производство. При неотстраняване нередовностите на
заявлението в тази част, същото подлежи на отхвърляне на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
2
Ведно с гореизложеното, с определяне на такова плащане по същество се заобикаля
ограничението на чл. 33 ЗПК /предвиждаща при забава потребителят да дължи обезщетение
за забава, което не може да надхвърля законна лихва/ и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А по
силата на чл.21, ал. ЗПК кредиторът не може валидно да изисква плащания, които
противоречат, или заобикалят закона.
По отношение на компонента от претендираното вземане за дължимо
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 16.01.2018 г., съдът
намира, че същият е в противоречие с чл.19 ЗПК. Макар и да е уговорено по отделен
договор като възнаграждение в полза на поръчител, от представените от заявителя договори
към заявлението, включително от Приложение 1 към договора за кредит и Приложение 1
към договора за предоставяне на поръчителство, е видно, че сключеният с дружеството –
заявител, чийто едноличен собственик на капитала е кредиторът по договора за кредит,
договор за поръчителство, е изцяло обвързан с погасителния план по договора за кредит,
като е предвидено за всеки месец по погасителния план по договора за кредит, потребителят
да заплаща възнаграждение на поръчителя в размер от 59.01лв. за целия период на действие
на договора за кредит. Т.е., реално възнаграждението за поръчител се кумулира към
погасителните вноски и месечният му размер се доближава до този на пълния размер на
вноската по договора за кредит, възлизащ в размер от 69.43лв. Това има за последица скрито
оскъпяване на кредита. Включено по този начин в погасителните вноски, възнаграждението
за поръчител – свързано лице с кредитора по договора за кредит, се явява допълнителна
печалба за заемодателя и се отразява на размера на годишния процент на разходите в посока
на увеличаването му. По този начин се заобикаля установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг
на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва /какъвто е размерът му по процесния договор за кредит, но без
съобразяване на възнаграждението за поръчител/. Налага се изводът, че клаузата на договора
противоречи на добрите нрави като илюстрира уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК,
което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и
задължения.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че в обсъжданите
части, в които е отхвърлено процесното заявление са налице отрицателните предпоставки на
чл. 411, ал.2, т.1, 2 и 3 ГПК.
С оглед недължимостта на посоченото основание на сумата от 176лв.,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, неоснователна се явява и
акцесорната й претенция за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 42.34лв.
наказателна лихва в размер на обезщетение за забава, по договора за предоставяне на
поръчителство за периода от 22.03.2018г. до 03.08.2020г.
3
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и
разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивно обжалване, в полза на частния жалбоподател не следва
да бъдат присъждани разноски.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 31418/15.10.2020г., по ч.гр.д. № 10478/2020г. по
описа на ВРС, 49 състав, в частта, с която подаденото от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. Витоша
№146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, заявление с вх. №56162/27.08.2020г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. С. И. , ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, *********, е отхвърлено за сумата от 54.19лв. – административни разноски по
кредита; сумата от 42.34лв., представляваща наказателна лихва в размер на законната лихва
за забава, начислена за периода 22.03.2018г. до 03.08.2020г.; сумата от 176лв.,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 16.01.2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4