РЕШЕНИЕ
Номер 2069 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав
На 27.05
Година 2019
В публично заседание на 07.05.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 2761 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и
чл.220, ал.1 от КТ.
Ищцата Г.И.П. от гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да
признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***/12.03.2018 г. на ***
на ответното училище, да я възстанови на предишната й работа, и да осъди
ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението през периода 22.01.2019 г. – 22.07.2019 г. в размер на 4 928, 82
лева, както и сумата 821, 47 лева, представляваща обезщетение за неспазен
едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски.
Ответникът Средно училище “***” – гр. Пловдив, оспорва
обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника по трудово
правоотношение за неопределено време при условията на чл.70 от КТ – с уговорен
в полза на работодателя 6-месечен срок за изпитване, последно като „***“, от 15.09.2017
г. С процесната Заповед – която, както посочва самата
ищца и не се оспорва от ответника, й е била връчена на 22.01.2019 г., трудовото
правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ – по
инициатива на работодателя, преди изтичането на срока за изпитване, уговорен в
полза на работодателя, считано от датата на връчване на Заповедта – като от
събраните по делото доказателства не се установява Заповедта да е била антидатирана и да е издадена на по-късна дата от посочената
в нея.
Тъй като трудовият
договор с ищцата е бил сключен при условията на чл.70, ал.1 от КТ с уговорен
в полза на работодателя шестмесечен изпитателен срок, това дава
възможност на работодателя до изтичане на този срок да прекрати договора по
всяко време без предизвестие, но тъй като в рамките на срока за изпитване е
ползвала продължителни отпуски за временна неработоспособност, съобразно
разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ това време не се е включвало в срока за
изпитване – поради което съдът намира за неоснователни наведените доводи от
ищцата за немотивираност на Заповедта и за трансформиране на трудовото й
правоотношение в безсрочно поради непрекратяване на трудовото правоотношение
след изтичане на изпитателния срок. Неоснователни са и наведените доводи за
незаконосъобразност на уволнението поради прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата без изпълнение на процедурата по чл.333, ал.1, т.1 и
т.4 от КТ – доколкото, както вече бе посочено, не е налице трансформация на
трудовото правоотношение в безсрочно и основанието на което е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата не изисква предварително разрешение от
Инспекцията по труда преди уволнението.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че уволнението на ищцата на
основание чл.71, ал.1 от КТ е съставомерно, а оттук – че процесната
Заповед се явява законосъобразна и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ и се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли и
на това основание. С оглед
отхвърлянето на този иск и акцесорният характер на обективно
съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ и с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, съдът намира, че те
също се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят
– още повече, че обезщетение за неспазен срок на предизвестие не се полата при
прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ.
С оглед на изхода
от спора ищцата следва да заплати на ответната страна направените разноски за
производството по делото в размер на 1 200 лева – платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв. Н.Р.,
против Средно училище „***“ – гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от ***
***, със съдебен адрес:***, офис 6, адв. Т.Д., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.220, ал.1 от КТ – за признаване за
незаконна и отмяната като такава на Заповед № ***/12.03.2018 г. на *** на
ответното училище, възстановяване на ищцата на предишната й работа и осъждане
на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода
22.01.2019 г. – 22.07.2019 г. в размер на 4 928, 82 лева, както и сумата 821,
47 лева, представляваща обезщетение за неспазен едномесечен срок на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, заедно със
законната лихва върху двете главници, както и направените разноски за
производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г.И.П., с
посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Средно училище „***“, с
посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 200 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.