О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер:
134 04.12.2019 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
след като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 266 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано
е по жалба на П. М. Р. от гр. Р., ж.к. „******”, бл. **,
ет. **, чрез адв. А.
Е. от АК – Русе, срещу Решение № 242 от 22.10.2019 год. на Директора
на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП. С обжалваното решение е потвърден
Ревизионен акт № Р-03001718001088-091-001 от 27.02.2019 год. , издаден от орган
по приходите при ТД на НАП Варна. В титулната част и в петитума на жалбата изрично е посочено,
че тя е срещу Решение № 242 от
22.10.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП и се иска
неговата отмяна.
Съдът е
констатирал нередовност на жалбата поради непредставяне на документ за платена
държавна такса и неяснота, кой акт се оспорва с оглед разпоредбата на чл. 156,
ал. 1 от ДОПК. С разпореждане от 19.11.2019 съдът е оставил жалбата без
движение и е дал 7-дневен срок за отстраняване на
нередовността ѝ, като е дал изрични указания на жалбоподателя да представи документ за платена държавна такса и
да уточни кой акт обжалва – дали Решение № 242 от 22.10.2019
год. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП или потвърдения с
него ревизионен акт, като изрично е посочил разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 25.11.2019 год. чрез
процесуалният му представител – адв. А. Е.
от АК – Русе, редовно упълномощена с представено към жалбата пълномощно. На
03.12.2019 год. по делото е постъпила молба от оспорващия, чрез адв. А.
Е., с която е представен документ за
платена държавна такса и изрично е уточнено, че се оспорва именно Решение № 242
от 22.10.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП и
наведените в жалбата доводи, касаят именно неговата незаконосъобразност. Други
изявления до изтичане на дадения от съда 7-дневен
срок, а и до настоящия момент не са постъпили.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира подадената жалба за
недопустима.
Съгласно чл. 156, ал. 1, изр. първо от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е
отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в
14-дневен срок от получаването на решението. Съгласно чл. 156, ал. 2 и 3 от ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред
в частта, в която не е обжалван по административен ред и не може да се обжалва
по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. С оглед
на тези разпоредби следва изводът, че решението на директора на Дирекция
"ОДОП" не подлежи на самостоятелно оспорване.
Предвид изложеното, с разпореждането си съдът
е дал на жалбоподателя ясни инструкции да уточни изрично дали обжалва Решение №
242 от 22.10.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП
или потвърдения с него ревизионен акт при указване на последиците от
неизпълнението. Т.е. съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, да даде указания на жалбоподателя относно неточно
наведения предмет на оспорване, като му
е дадена процесуална възможност да отстрани допуснатите нередовности и да
уточни петитума си като посочи надлежния и подлежащ на обжалване акт на
приходната администрация. Видно от представената жалба и допълнителна молба по
делото, жалбоподателят изрично поддържа заявеното от него оспорване единствено Решение
№ 242 от 22.10.2019 на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, като
изрично посочва, че наведените доводи касаят незаконсъобразността именно на този
акт.
Съдът е обвързан с петитума на
жалбата, съдържащ искане за проверка
законосъобразността на конкретен административен акт. След като оспореният с
жалбата административен акт - решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна
при ЦУ на НАП, не е акт, подлежащ на самостоятелно обжалване, то подадената
жалба се явява процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото – прекратено.
Мотивиран
така и на основание чл. 159, т. 1 от АПК
във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК
и чл. 156, ал. 1 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДЕАНЕ жалбата на П.
М. Р. от гр.
Р., ж.к. „*****”, бл.**,
ет.**, чрез адв. А.
Е. от Адвокатска колегия – Русе,
срещу Решение № 242 от 22.10.2019 год.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна
при Централно управление на Национална агенция по приходите.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 266/2019 год. по
описа на Административен съд Разград
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд чрез
Административен съд Разград в 7 дневен срок от съобщаването му.
Съдия:/п/