Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 213 17.01.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми
граждански състав
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Марина Димова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 6472 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Янко Комитов № 30, представлявано от П.С.С., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът И.Р.Р., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата
от 462 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № 3160/14.05.2018 г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и длъжника, и договор за допълнителни услуги от 14.05.2018 г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и длъжника, сумата от 9,12 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода 14.05.2018 г. – 05.02.2019 г., сумата от 20,29 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено
за периода
15.06.2018 г. – 04.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението – 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1119/2019 г. на БРС.
Твърди се, че на 14.05.2018
г. между Р. и „Фреш кредит“ АД е сключен договор за
потребителски кредит, ведно с общи условия към него и договор за допълнителни
услуги. Ответникът е получил заем в размер на 300 лева, който се е задължил да
върне с оскъпяване под формата на договорна лихва. Дължат се и сумите 132 лева
главница по договор за допълнителни услуги и 30 лева главница по т. II от последния за „смс извстяване“. Поради просрочия в плащанията „Фреш
кредит“ ЕООД е упражнил правото си на вземане към поръчителя „Гаранционен Фонд
България“ ЕООД, като писмено го е поканил да плати в 30-дневен срок сумата от
491,41 лева, като същата е платена от настоящия кредитор на 05.02.2019 г.,
поради което и последният предявява претенциите си спрямо длъжника на основание
чл. 74 ЗЗД.
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на
съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
Ответната страна не е изразила становище по
исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски кредит № 3160 от 14.05.2018
г. общи условия и договор за допълнителни услуги към него, както и погасителен план, сключени между Р. и „Фреш кредит“ ЕООД. В договора е посочено, че на Р. е предоставен заем в размер на 300 лева. Уговорена
е годишна лихва в размер на 14,50 % върху заетата сума, като общата сума за
погасяване е в размер на 309,12 лева, платима на 4 равни месечни вноски с краен
падеж 14.09.2018 г. Посочено е, че в случай че кредитополучателят не предостави
обезпечение на кредита, кредитодателят осигурява
дружество - поръчител, като възнаграждението за поръчителя е в размер на 132
лева. Тази услуга е договорена между страните с подписания от тях договор за
допълнителни услуги. На 14.05.2018 г. е сключен и договор за гаранционна сделка
(поръчителство) между „Фреш кредит“ АД, Р. и „Гаранционен
Фонд България“ ЕООД, в който е посочено, че последното се задължава като
поръчител по сключения договор за кредит и отговаря солидарно с длъжника при
неплащане на задълженията по договора за кредит в срок.
Получаването на сумата по
договора за кредит от Р. се установява от разписка от 14.05.2018 г.
В представената по делото
счетоводна справка за задълженията на ответника е отразено, че към 05.02.2019
г. същият не е заплатил нито една вноска.
На 05.02.2019 г. е връчена на ищцовото дружество покана за плащане на сумата по договора
за кредит, като на същата дата е погасено задължението на Р., видно от
представеното платежно нареждане.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира предявените искове за частично основателни.
Съдът намира, че ищецът успя да
установи наличие на валидно облигационно правоотношение между Р. и „Фреш кредит“ АД, възникнало по силата на сключен
договор за заем. Установява се, че „Фреш кредит“ АД е бил изправна
страна по договора и е предал сумата от 300 лева на
ответника, видно от представената по делото разписка. Поради това съдът намира
за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение,
цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне
на сума срещу задължение на кредитополучателя да връща ежемесечно уговорена в
договора минимална погасителна вноска. За ответника е възникнало задължение на
падежа 14.09.2018 г. да върне предадената му в заем сума, като по делото не е
установено Р. да е върнала претендирата в
производството главница по договора за заем. Поради това искът за заплащане на
главница е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Основателен се явява и искът за
заплащане на главница по договор за допълнителни услуги. Видно от съдържанието
на договора за кредит сключването на договор за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита, а то
е по избор на потребителя и зависи от неговата
воля, като такъв избор е направен
от Р.. Пакетът за допълнителни услуги е закупен по избор
на кредитополучателя, видно от заявеното от него
в договора, който пакет от
допълнителни услуги включва финансиране
на поръчител за обезпечение на задълженията по договора за кредит. Следователно сключването
на този договор за допълнителни услуги не е е задължително условие за получаване на
кредита – видно от чл. 3 и чл. 4 от
договора за кредит изрично е уговорено между страните, че ползването на
допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за предоставянето на кредита.
Ето защо и този разход на кредитополучателя не се включва в дефиницията, дадена
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следователно договорът за заем не е
недействителен, тъй като не са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и в този смисъл не е налице
заобикаляне на закона. В
договора за допълнителни услуги е посочено изрично каква е таксата, която дължи
за услугата, в какъв срок следва да бъде заплатена и каква е месечната вноска
за това. В представения по делото погасителен план към договора за кредит,
подписан от кредитополучателя, са включени всички дължими от Р. суми, разбити
по пера по вноски – за главница, лихва и възнаграждение за поръчител. Ето защо и
този иск за заплащане на
сумата 132 лева главница по договор за допълнителни услуги и сключен договор за
гаранционна сделка от 14.05.2018 г.е
основателен.
Съдът намира за основателни и исковете
за заплащане на договорна лихва в размер на 9,12 лева възнаградителна
лихва за периода 14.05.2018 г. – 05.02.2019 г., както и за сумата от 20,29 лева
обезщетение за забава, начислено върху главницата по договора за кредит за
периода 15.06.2018 г. – 05.02.2019 г., след като направи съответните изчисления
в calculator.bg.
Съдът намира, че искът за заплащане на
сумата 30 лева, дължима за СМС известяване, е неоснователен, тъй като
заплащането на подобна такса не е предвидено в договора между страните. В
договора за допълнителни услуги е уговорено единствено възнаграждение по
договор за поръчителство в размер на 132 лева, но не е предвидена такса за СМС
известяване. Ето защо и искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Видно от представеното по делото писмено
доказателство ищецът е погасил сумата от 491,41 лева. Съгласно чл. 74 ЗЗД този, който
е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това, встъпва
в правата на кредитора. Поръчителят
има правен интерес да изпълни, защото той е солидарно отговорен с длъжника
съгласно чл. 141, ал. 1 ЗЗД и имуществените му права са застрашени от
бездействието на последния да изпълни на падежа. Следователно ищцовото дружество е встъпило в правата на кредитора за
сумите, останали да се дължат след извършените частични плащания. Поради това
исковете са доказани и следва да бъдат уважени с изключение на иска за
заплащане на такса СМС известяване.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
исковото и заповедното производство в размер на общо 140,84 лева, съразмерно на
уважената част от претенциите.
Поради
изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.Р.Р., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Гаранционен Фонд
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. Янко Комитов № 30, представлявано от П.С.С., сумата от 432 лева
(четиристотин тридесет и два лева), представляваща дължима главница –
задължение по договор за потребителски кредит № 3160/14.05.2018 г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и длъжника, и договор за допълнителни услуги от 14.05.2018 г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и длъжника, сумата от 9,12 лева (девет лева и дванадесет
стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода 14.05.2018 г. – 05.02.2019 г., сумата от 20,29 лева (двадесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода
15.06.2018 г. – 04.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението – 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1119/2019
г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата 30 лева – такса за СМС
известяване.
ОСЪЖДА И.Р.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на
„Гаранционен Фонд България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Янко Комитов № 30, представлявано от П.С.С., сумата
от 140,84 лева (сто и четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/ не сечете/
Вярно с оригинала! МД