РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330105711 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на „Институт по консервиране и качество на храните
– Пловдив„, създадено със закон юридическо лице в състава на Селскостопанската
академия, БУЛСТАТ *********, адрес в Пловдив, бул. „Васил Априлов „ № 154, депозирана
против „Бакалски“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив,
ул. „Съборна „ № 2 , и искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 232 ал. 2
от Закона за задълженията и договорите , вр. чл. 79 и 92 от същия закон.
Според фактите в исковата молба, между страните имало сключен на дата 18.06.2018г.
договор за наем на недвижими имоти - стаи №№ 18 и 19 на ет. 6 от административната
сграда на „Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив „, БУЛСТАТ
*********, по силата на който на ответното дружество било предоставено ползването на
тези помещения, а той от своя страна се задължил да плаща наемна цена в размер на 310
лева/ месечно без ДДС ( или 372 лв. с ДДС), както и консумативните разходи при
ползването на имота - стойност на консумирани електричество и питейна вода). Ответното
дружество получило ползването на двете стаи, а за цената и вече платените от него
консумативни разходи, наемодателят издавал в тежест на ответното дружество ежемесечна
фактура. При сключването на договора, „Бакалски“ ООД предало в депозит на ищеца и сума
от 372 лева, стойност на наем за един месец.
Договорена била и неустойка в случай на забава в плащанията, изчислявана като 0.5 %
върху наеманата цена за всеки просрочен ден до деня на освобождаването.
1
Считано от май 2020г, ответното дружество изпаднало в забава за плащане на наемната
цена.
За наемната цена за месец май 2020 г била издадена фактурата № 3614/07.05.2020г., която
включвала и 5.50 лева дължима стойност на питейна вода ; за месец юни във фактурата №
3632/10.06.2020г. била включена и стойност на електричество от 9.75 лева; за месец юли –
съответно фактура № 3646/06.07. 2020г. и цена на електричество от 2.20 лева , за август - №
3681/10.08.2020г, и цена на електричество от 4.18 лева, а за септември и октомври 2020г. ,
фактурите , съответно №№ 3698 и 3720, включвали само наемната цена от 372 лева.
На дата 25.08.2020г между страните била сключена по повод забавата спогодба, в която се
констатирало , че са останали неплатени фактурираните наемни цени и разходи по
фактурите с № 3614/07.05.2020г., № 3632/10.06.2020г, № 3646/06.07. 2020г. и №
3681/10.08.2020г на обща стойност от 1513.96 лева. „Бакалски„ ООД се задължило да
плати сумата на две части – 500 лева до 04.09.2020г, и остатък от 1013.96 лева – до
30.09.2020г. Платени били само първите 500 лева.
Договорът бил развален поради неизпълнение на 02.10.2020 год., останалата част от
наемните цени за месеците от май до септември 2020г. не била платена.
Част от вземанията за наемната цена били погасени чрез плащането на 500 лева по
спогодбата , друга част – чрез прихващане на внесения от наемателя депозит, след което
останали неплатени следните суми: по фактура 3720/ 06.10.2020г. - 244 лева наемна цена за
октомври 2020г. ; по фактура 3614/07.05.2020г - 6.60 лева, консумативни разходи. Така ,
останали неплатени цените за юни, юли, август ( по 372 лв. ), 244 лв. от наемната цена за м.
октомври 2020 год., 6,60 лв. от заплатена за обекта вода и 19.36 лв. заплащана за обекта
електрическа енергия, тоест, общо 1360 лева наем и 25.96 лева стойност на комунални
плащания, за които суми Институт по консервиране и качество на храните се снабдил със
заповед за плащане, издадена по ч. гр. дело № 16470/2020 година. В заповедта била
заповядана и неустойка в общ размер 1351.04 лв., начислена от датата на падежа на всяка от
фактурите до дата 30.11.2020 година.
Тъй като ответникът възразил в срок против тази заповед, се иска от съда да постанови
решение , с което да признае за установено по реда на чл. 422 от ГПК следното вземане:
1360 лева- наемни цени за месеците от юни до август и октомври 2020 г., 25.96 лева
консумативни разходи, ведно със законната лихва върху сбора им (1379.36 ) от датата на
подаването на заявлението в съда - 09.112.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, 1351.04 лева неустойка за периода от датата на падеж на всяка от фактурите до
30.11.2020г.. Иска се и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски.
Ответното дружество е оспорило исковете, моли се те да бъдат отхвърлени . Отрича
съществуването на договор – сключения такъв бил нищожен или унищожаем, тъй като
финансирането на ищцовия институт можело да се извършва чрез държавни субсидии и чрез
научна дейност, но не и чрез отдаване на помещения под наем, а на свой ред директора на
института не разполагал с представителна власт да сключва договори за наем. Прави
2
възражение за прихващане на наемната цена със стойността на извършения от него ремонт
на наетите помещения и монтираните в тях климатични системи. Моли исковете да бъдат
отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.
Вещото лице по проведената съдебно техническа експертиза дава заключение, че ремонта
на помещенията е бил на стойност от 3828 лева и е довел до увеличена стойност на имота от
2967 лева, а стойността на монтираните в тях два климатика е 1776.48 лева.
Исковете са допустими като установителни , спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК
, а има и идентичност между заповяданото за плащане вземане и това, описано в исковата
молба .
Съдът , като съобрази изложените факти и доводи, и с оглед доказателствата , приема
следното от фактическа и правна страна:
По сключването на договора за наем на недвижимите имоти – две стаи в стопанисвана от
ищеца административна сграда в Пловдив – не се спори , копие от договора е представено в
заверено от страната копие, на л. 9 от делото. Установява се, че страните са договорили
отдаването на имота под наем срещу месечна цена от 372 лева с включен данък добавена
стойност , ( чл. 4 ), платима на ежемесечно, до десето число на текущия месец. Договорено
било също така (чл. 11 т.2 ) разходите за ток и вода за тези помещения да се заплащат от
наемателя, а при забава в плащането на наемна вноска, била договорена в чл. 17 и
неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден.
Установява от показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, че в наетите
помещения ответника е извършил ремонт, включително монтирал там закупени от него
климатични системи.
Плащанията на наемната цена са извършвани точно до април 2020г, за цената за месец май
ответника изпаднал в забава. Плащане на вноската за месеците от май до октомври не се
твърди или доказва от ответната страна, с изключение на сумата от 500 лева и прихващането
на депозита. Не се доказва и плащането на консумативните разходи.
Ищецът е юридическо лице, създадено със Закона за селскостопанската академия ( обн.,
ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г., последно изменение, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от
1.01.2023 г), научен институт по смисъла на чл. 6 ал. 2 от ЗСА, като фигурира ( под № 12 ) в
приложение № 2 към устройствения правилник на академията. Директорът представлява
научния институт, отговаря за цялостната му дейност, поемането на финансови
ангажименти и отговаря за стопанисването и използването на имуществото му. Нито в ЗСА,
нито в устройствения правилник е изрично забранено на директора да сключва договори за
наем на помещения, като такава не може да се изведе и чрез тълкуването на тези два акта;
източниците на финансиране на дейността на института като низово звено на академията не
са изчерпателно изброени и само от това, че между тях договорите за наем на имущество не
са посочени, не може да се изведе забрана за сключването на такива, тяхната
недействителност или унищожаемост като сключени от лице без представителна власт.
Процесния договор за наем е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал. 1 от Търговския
3
закон, но и за нея важи правилото на чл. 32 от Закона за задълженията и договорите
,според което унищожаване може да иска ( вкл. чрез възражение) само страната, в чийто
интерес законът допуска такава и ответното дружество не може да черпи права от каквато и
да било липса на представителна власт у лицето , сключило договора от името на
насрещната страна.
Следва да се отбележи и спогодбата между страните от дата 28.08. 2020г., с което
вземанията по процесните фактури са признати от ответното дружество.
Възражението за прихващане също не може да бъде споделено , в договора изрично е
записано, че „наемателят може да извършва вътрешни преустройства и ремонти на имота
само след писменото съгласие на наемодателя“ , но такова липсва. Нещо повече, в чл. 11 т. 3
от договора се съдържа изрична договорка, според която след прекратяването на договора
стойността на направените подобрения не се дължи от наемодателя под каквато и да било
форма. Двата климатика са движими вещи ( вж. и заключението на вещото лице , което
съдът кредитира ) и като такива, не са собственост на ищцовата организация, а на
монтиралия ги ответник.
Тъй като по забавата на наемателя да плати цената не се спори , налице е и хипотезата на
чл. 17 от договора и съдът приема иска по чл. 92 от ЗЗД за основателен.
Разноските се присъждат в полза на ищеца, предвид изхода на спора ,като се имат предвид
и разноските на ищеца като заявител по частното дело.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователно възражението на „Бакалски“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Съборна„ № 2, за прихващане на исковите
суми (общо 2737 лева , от които 1360 лева- наемни цени за месеците от юни до август и
октомври 2020 г., 25.96 лева консумативни разходи, и 1351.04 лева неустойка) със
насрещно вземане на ответника срещу ищеца „Институт по консервиране и качество на
храните – Пловдив„ , БУЛСТАТ ********* за стойност на извършени подобрения в наетия
имот ( 3828 лв.) и стойност на монтираните в него два климатика от 1776.48 лева.
Признава за установено по отношение на „Бакалски“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Съборна„ № 2, че в отношенията между
страните , дължи на „Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив„,
създадено със закон юридическо лице в състава на Селскостопанската академия, БУЛСТАТ
*********, плащане на следните суми , за които е издадена заповед за плащане № 262462 по
частното гр. дело № 16470 /2020, ПРС : 1360 лева- наемни цени по договор от дата
18.06.2018г. за месеците от юни до август и октомври 2020 г., 25.96 лева консумативни
разходи, ведно със законната лихва върху сбора им (1379.36 ) от датата на подаването на
заявлението в съда - 09.112.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 1351.04
4
лева неустойка за периода от 11.05.2020г. до 30.11.2020г.
Осъжда „Бакалски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив,
ул. „Съборна„ № 2, да заплати на „Институт по консервиране и качество на храните –
Пловдив„ , БУЛСТАТ *********, сумата от 982.55 лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с препис съобразно чл. 7 ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5