Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Калина Анастасова ч.гр.дело № 6534
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на В.К.Ж., ЕГН **********,
като малолетна действаща чрез своята майка и законен представител Р.И.В., ЕГН **********
и Й.К.Ж., ЕГН **********, като непълнолетна действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Р.И.В., ЕГН ********** /длъжници в изпълнителното производство/ срещу Разпореждане /Постановление/ от 15.01.2020
г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ постановено по изпълнително дело № 370/2016,
с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради бездействие на взискателя по изпълнителното
производство в продължение на две години.
Излагат правни и
фактически доводи, че атакуваното действие на ЧСИ е неправилно и немотивирано.
Заявяват, че в случая са налице предпоставките на цитираната разпоредба /чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК/ за прекратяване на изпълнителното производство по силата
на закона, след като взискателят е бездействал в продължение на повече от две
години.
Ответникът по жалбата взискателят
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не заявява становище по жалбата.
По делото са депозирани
мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с които
се заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че в
периода от смъртта на първоначалния длъжник до конституирането на неговите
наследници срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК не тече. При условията на
евентуалност заявява, че за конституираните наследници двугодишния срок по чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК започва да тече от датата на тяхното конституиране. Заявява,
че по образуваното производство взискателят не е бездействал в продължение на
повече от две години, поради което не са налице сочените предпоставки.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело №
400/2010г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ е образувано по молба,
депозирана на 13.01.2016 г. от взискателя „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД срещу длъжника К.Ж.Д.,
въз основа на изпълнителен лист от 22.10.2015 г., издаден по ч.гр.д. №
1792/2015 г. по описа на Видински районен съд, с което е осъден К.Ж.Д. да
заплати на взискателя сумите посочени в изпълнителния лист.
С молбата за образуване
на изпълнителното производство молителят е поискал да бъде проучено имуществото
на длъжника, да бъде наложен запор върху банковите сметки и в случай, че
работи, запор на трудовото възнаграждение.
На 04.02.2016 г.
длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение.
На 05.08.2016 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава в „Х.Б.“
ЕООД. В резултат на това за месеците 09.2016 г., 10.2016 г. и 11.2016 г. са
постъпвали суми от удръжките от трудовото възнаграждение на длъжника. На
31.07.2017 г. е получено уведомление от работодателя „Х.Б.“ ЕООД, че трудовото
правоотношение на длъжника е прекратено.
На 18.05.2017 г.
съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника, който е
следвало да се състои на 19.07.2017 г.
На 14.07.2017 г. е подадена
молба за конституиране от цесионера и настоящ взискател „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД. В резултат - ЧСИ Н.М. е конституирал с постановление от
26.07.2017 г. като взискател в производството „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД. В същата молба е направено искане за проучване на имуществото
на длъжника, в случай, че такова се открие то да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
На 05.01.2018 г. е
поискано от взискателя отново проучване на имуществото на длъжника, като в
случай, че били открити банковите сметки, е отправил искане да се наложи запор
върху тях.
На 23.04.2018 г. е
подадена молба от взискателя да се насрочи опис на движимите вещи, собственост
на длъжника. ЧСИ М.е разпоредил да се насрочи опис на 20.08.2018 г. На
04.07.2018 г. е изпратена призовка до длъжника, като в графа „получател“ е
отбелязано от куриера „починал“.
На 29.10.2019 г. е
поискано от ЧСИ М.да бъде издадено удостоверение за наследници, като от
последното се установява, че длъжникът К.Ж.Д. е починал на 08.03.2018 г., като
единствени негови наследници по закон са настоящите жалбоподатели - В.К.Ж., ЕГН
**********, като малолетна действаща чрез своята майка и законен представител Р.И.В.,
ЕГН ********** и Й.К.Ж., ЕГН **********, като непълнолетна действаща лично и
със съгласието на своята майка и законен представител Р.И.В., ЕГН **********.
С оглед това на
27.11.2019 г. е подадена молба от взискателя да се конституират наследниците на
длъжника. С разпореждане от 29.11.2019 г. ЧСИ М.е конституирал като
правоприемници на длъжника жалбоподателите, на които е изпратена покана за доброволно изпълнение. В
графа „получател“ на ПДИ е отбелязано от куриера, че адресатите са в чужбина,
като не са налице данни са редовно връчване на поканата.
На 09.01.2020 г. е
подадена молба от наследниците на длъжника за прекратяване на делото на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С Разпореждане
от 15.01.2020 г. ЧСИ е отказал да прекрати делото.
При така установеното, СГС
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години, с изключение на делата за издръжка. Смисълът на тази правна
норма е свързан с това, че в изпълнителния процес взискателят има задължението
със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само
от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на
определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване
на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали
е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както
и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да
отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава в период от две години, води до неговото
прекратяване. Прекратяването на производстввото става ех 1еgе с изтичане на двугодишния срок и актът на частния
съдебен изпълнител има декларативно действие.
Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Съгласно ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Така последното
изпълнително действие се явява наложения запор на трудовото възнаграждение на
длъжника - 05.08.2016 г., в резултат на който са постъпвали плащания до
08.11.2016 г., представляващи удръжки от трудовото възнаграждение. Вследствие на поисканото изпълнително действие е налице
удовлетворяване на вземането на взискателя, като той не е задължен да поиска
ново изпълнително действие и не може да започне да тече срок по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. Такъв срок ще тече от момента, в който поисканото изпълнително
действие приключи без вземането да бъде реализирано или без да доведе до
пълното му удовлетворяване. Тази дата следва да се счита 09.11.2016 г., на която датата са преустановени плащанията от
работодателя.
Извършването на опис на
вещ е валидно изпълнително действие (както е посочено и в мотивите към т. 10 на
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). То поставя началото на изпълнителния способ
изпълнение върху движими вещи – глава 42 ГПК.
Насрочването на опис обаче не съставлява
част от този изпълнителния способ. Насрочването на опис е
техническа дейност от страна на съдебния изпълнител по подготовка на извършване
на същинското изпълнително действие и не е част от фактическия
състав по извършване на описа, поради което не представлява
валидно изпълнително действие. по делото липсват доказателства насрочените
описи да са били действително осъществени. Същото се отнася и до отправените
искания за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, такива реално не
са били наложени, като по делото липсват доказателство да е изпращано и запорно
съобщение до банките.
Съгласно разпоредбата на
чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК изпълнителното производство се спира в случаите на чл.
229, ал. 1, т. 2 ГПК – при настъпила смърт на някоя от страните. Със спирането
настъпва временна забрана да се упражняват процесуални права и да се изпълняват
процесуални задължения по делото, в т.ч. изпълнителният орган няма право да
извършва изпълнителни действия.
В случая е спорен
въпросът дали при спряно изпълнително производство по реда на чл. 432, ал. 1,
т. 3 ГПК текат процесуалните срокове, включително този по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК или напротив - докато изпълнителното производство е спряно, срокове не
текат. Съобразно общата разпоредба на чл. 61 ГПК при спиране на производството
се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В същото време
обаче уредбата на спиране, възобновяване и прекратяване на производството,
предвижда или служебно задължение за съда да отстрани пречката, довела до
спиране (виж чл. 230, ал. 1 ГПК) или ако възобновяването зависи от волята на
страните - въвежда краен срок, през който делото е спряно, след изтичане на
който същото се прекратява (виж чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 1 ГПК). Така
например съгласно чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 1 ГПК при смърт на ответника
ищецът е длъжен в 6-месечен срок да посочи правоприемници, а при спиране на
делото по общо съгласие на страните - в 6-месечен срок някоя от страните следва
да поиска възобновяване. При неизпълнение на това задължение делото се
прекратява. В изпълнителния процес е предвидена нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Спорният по делото въпрос е тече ли срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК при спряно изпълнително производство - т.е. дали този срок е със същото
правно значение на краен срок, в който производството може да бъде спряно
(аналогичен на сроковете по чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 1 ГПК ). За да вземе
становище по този въпрос съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 432 ГПК предвижда различни хипотези при които изпълнението се спира. Едната
хипотеза е на спиране на принудителното изпълнение от съда по чл. 432, ал. 1,
т. 1 и т. 4 - в случаите на допуснато обезпечение на иск чрез спиране на
изпълнителното производство, когато съдът спре допуснато предварително
изпълнение след представяне на обезпечение или при отмяна на решението или
когато съдът спре изпълнението до произнасяне по жалба от съдебния изпълнител и
др. В този случай спирането на принудителното изпълнение е разпоредено от съда
и за съдебния изпълнител е налице забрана да извършва действия по осребряването
на имуществото на длъжника. В тази хипотеза дори и съдебният изпълнител да
постанови акт за спиране на изпълнителното дело, то той ще има само констативно
значение, за внасяне на яснота пред страните в производството, а правното
действие на спирането е настъпва от акта на съда. Възможно е изпълнителното
дело да не се спре - ако страни по същото са други взискатели или други
длъжници, няма пречка изпълнителното дело да продължи по отношение на
реализиране на техните права или осребряване на тяхното имущество. Втората
хипотеза на спиране на изпълнителното производство е с акт на съдебния
изпълнител - по чл. 432, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и включва две групи
предпоставки: обективни и субективна. В случаите по чл. 432, т. 3 ГПК са налице
промени, отнасящи се до гражданскоправния статут на страните (промени в
правоспособността, дееспособността или правосубектността), водещи до
необходимост от предприемане на действия по конституиране на правоприемници,
учредяване на настойничество или попечителство и т.н. В тези случаи са налице
обективни причини, стоящи извън волята на страните, при настъпване на които
съдебният изпълнител следва да постанови акт за спиране на производството, като
доктрината приема, че актът също има констативно действие. За разлика от тази
група обективни предпоставки, спирането по чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК е при
настъпване на субективна предпоставка - изявление на взискателя, адресирано до
съдебния изпълнител, съдържащо искане за спиране на производството. Законът не
предпоставя в какви случаи взискателят може да иска спиране, това е оставено
изцяло на неговата преценка и воля. Тази хипотеза на спиране на изпълнението е
най-близка до спирането в исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК -
по общо съгласие на страните.
За да се отговори на спорния
по делото въпрос - тече ли срокът за перемиране на изпълнителното дело по време
на спряно изпълнително производство, следва да се отчитат спецификите на
различните хипотези на чл. 432, ал. 1 ГПК, така както бяха групирани по-горе.
Когато е налице спиране на принудителното изпълнение, постановено с акт на
съда, действа забрана за страните и съдебния изпълнител да предприемат действия
по осребряване на имуществото на длъжника. Ето защо в този случай срокове,
включително този по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не текат - в противен случай има
опасност от погасяване на правата на кредитора, каквато не е целта на спирането
- напротив: в тези случаи принудителното изпълнение е спряно, за да се съхрани
правното положение към момента на спирането, за предотвратяване на евентуално
увреждане на длъжника, ако се реализират права, които последният оспорва.
Погасяването на правата на кредитора поради изтичане на срокове (давностен,
преклузивен) не е целян от правото резултат, защото тук спирането е средство
длъжникът да предотврати изпълнението като установи, че правото на кредитора не
съществува или има пречка пред упражняването му. Затова в хипотезите на спряно
принудително изпълнение от съда, не текат срокове (включително преклузивния по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). Идентичен извод се налага и за случаите на спиране
на изпълнителното производство по обективна причина поради смърт на длъжника
чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК. Различна за приложението на посочената разпоредба на чл.433,
ал. 1, т. 8 ГПК е единствено хипотезата при спиране на изпълнителното
производство в случаите на чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК - по молба на взискателя-субективна
предпоставка, която в случая не е налице. В последния случай само крайният
срок, за който изпълнителното дело може да се спре по искане на взискателя, е
две години - по силата на чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК, като ако в този срок
взискателят не поиска възобновяване и извършване на изпълнителни действия,
изпълнителното производство следва да се прекрати.
В настоящия случай считано
от 08.11.2016 г., която е датата на последното плащане от работодателя, до
смъртта на длъжника – на 08.03.2018 г. не е изтекъл период от две години, в
който взискателят да е бездействал. От този момент /08.03.2018 г./ изпълнителното
дело е било спряно по силата на закона, съобразно разпоредбата на чл. 432, ал.
1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК до конституирането на наследниците на
длъжника К.Ж.Д. с разпореждане от 29.11.2019 г., постановено от съдебния
изпълнител. До момента на тяхното конституиране жалбоподателите не са били
страни по изпълнителното дело. Едва след този момент по отношение на тях
започва да тече перемпционният двугодишен срок по чл. 433, т. 8 от ГПК. От
обстоятелството, че наследниците на починалия длъжник са конституирани като
страни по изпълнителното дело едва на 29.11.2019 г. следва извод, че не е
изтекъл визирания в разпоредбата на чл. 433 от ГПК двугодишен срок и не са
налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалба с вх. № 010955/04.02.2020 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ подадена от В.К.Ж.,
ЕГН **********, като малолетна действаща чрез своята майка и законен
представител Р.И.В., ЕГН ********** и Й.К.Ж., ЕГН **********, като непълнолетна
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р.И.В.,
ЕГН ********** /длъжници в
изпълнителното производство/ срещу Разпореждане
/Постановление/ от 15.01.2020 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ постановено по
изпълнително дело № 370/2016, с което е отказано да бъде прекратено
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради
бездействие на взискателя по изпълнителното производство в продължение на две
години.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.