О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1785/21.07.2023 г.
гр. Пловдив,
Административен съд
Пловдив, ХVІ състав, в закрито заседание на
двадесет и първи юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1024, по описа на съда за
2023г., намери за установено следното:
Производството е по реда
на чл. 628 от Гражданско процесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Делото е образувано по
жалба на М.Х.Р., чрез адв. И., против Решение №2153-15-30 от 18.01.2023г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Разпореждане №
153-00-353-4/05.03.2021г. на Ръководителя на осигуряване за безработица в ТП на
НОИ Пловдив за възстановяване на неоснователно изплатени суми, представляващи
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица и същото е
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото е постъпило
искане от М.Х.Р., чрез процесуалния му представител адвокат П. за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ по реда на чл. 628 и
чл. 629 ГПК във вр. с чл. 267 ДФЕС по следните въпроси:
1. Допуска ли чл. 34 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и
принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от
Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на
Европейския съюз национална правна норма, която да предвижда като санкционна
норма връщане на цялото ползвано от работника обезщетение за безработица заради
неизпълнение от работодателя на задължителни предписания, дадени две години
след подаване на молбата за обезщетение и ползването му?;
2. Чл. 34 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и принципът
на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от Договора за
Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз
допускат ли национална правна норма, която да позволява корекция от
административните органи със задна дата на подадени от осигурителя данни,
включително чрез заличаване на подадени декларации? И как държавата е осигурила
спазването на принципа за правна сигурност, след като национална правна
позволява заличаване подадени преди години данни от работодателя, а към датата
на подаване на заявлението за безработица работникът добросъвестно се е уверил,
че осигуровките му са декларирани от работодателя?
3. Чл. 34 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и принципът
на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от Договора за
Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз,
допускат ли национална правна уредба, която приравнява липсата на търговска
дейност на осигурителя - дружеството-работодател, с липса на положен труд, след
като са начислени осигурителни вноски, трудовото възнаграждение е изплащано и
са налице писмени доказателства, че жалбоподателят е полагат труд?
4. Допуска ли чл. 34 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и
принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от
Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на
Европейския съюз национална правна уредба, при която въз основа на
административно производство, което се развива между държавен орган -
Националния осигурителен институт, и осигурителя - дружеството-работодател, и в
което жалбоподателят не участва, да се заличават данни за осигурителен и трудов
стаж на жалбоподателя, и което административно производство се използва като
доказателство в съдебното производство по обжалване на административния акт от
жалбоподателя и развиващо се между жалбоподателя и Националния осигурителен
институт за доказване на липса на положен труд от жалбоподателя?
5. Следва ли да се приеме
за нарушение на залегналия в чл. 41, параграф 2, буква „а“ от Хартата на основните
права на Европейския съюз принцип на правото на всяко лице да бъде изслушвано
преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала
неблагоприятни последици за него, фактът, че в административно производство,
което се развива между държавен орган - Националния осигурителен институт и
осигурителя - дружеството-работодател и в което жалбоподателят не участва, да
се заличават данни за осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя, който факт
безспорно има неблагоприятни последици за жалбоподателя?
6. Допуска ли Хартата на
основните права на Европейския съюз като последица осигуряваният работник да
бъде лишен от осигурителен стаж, право на обезщетение за безработица и временна
неработоспособност, ако работодателят не е успял да му осигури ефективна
заетост, независимо че е изпълнил задължението си като работодател да подаде
съответните документи (декларация обр. 1 и обр. 6) пред компетентните органи на
съответната държава- членка на ЕС? И, ако да, следва ли държавата да предвиди
механизъм в законодателствата си, чрез който работникът да проверява
работодателят ежемесечно, за да не страда от поведението на администрацията на
съответната държава-членка?
Съдът е дал възможност на
ответната страна да се запознае с искането за отправяне на преюдициално
запитване и да изрази становище по него, което ответният административен орган
е сторил в срок, излагайки в писмено становище съображения за неоснователност
на искането, съответно – искане за оставянето му без уважение.
Административен съд –
Пловдив като взе предвид становищата на страните по делото и приложимата правна
уредба, намира искането на М.Х.Р. за отправяне на преюдициално запитване за
неоснователно поради следното:
Съгласно постоянната
практика на СЕС предвиденото в член 267 ДФЕС производство е инструмент за
сътрудничество между Съда на Европейския съюз /СЕС или Съдът/ и националните
юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за
тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящи пред
тях спорове (в т.см. решения Geistbeck, C-509/10, EU:C:2012:416, т. 47, както и
Impacto Azul, C-186/12, EU:C:2013:412, т. 26 и цитираната съдебна практика).
Процедурата уредена в чл.
267 ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните съдилища или
юрисдикции, чрез който СЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за
тълкуване на правото на Европейския съюз, които са им необходими за разрешаване
на спор, с който са сезирани. Практиката на СЕС е категорична за това, че
въпросите в преюдициалното запитване трябва да са в конкретна връзка с предмета
на делото, но същите следва да са свързани не с обстоятелства, изискващи
отговори, относими към решаване на делото по същество, а само такива, отнасящи
се към тълкуване на разпоредба/и на правото на ЕС. /в т.см. Решение на СЕС от
16 юли 1992 по дело С-83/91, точка 22 и 23; Решение на СЕС от 24 март 2009 по
дело С-445/06, точка 65; Решение на СЕС от 5 февруари 2004 по дело С-380/01, т.
20 и др./
В конкретния случай, с една
част поставените в искането въпроси се търси не тълкуване на разпоредби на
Общностното право, а конкретен отговор на въпроси, пряко свързани с
основателността на жалбата, по която е образуван настоящия правен спор. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че СЕС не разполага с компетентност да
установява какви са правомощията на една от страните по главния спор, в случая-
правомощията на ТП на НОИ-Пловдив и дали тази страна е изпълнила точно тези
правомощия. Друга част от посочените в искането въпроси, касаят тълкуване и
прилагане на национални правни норми, в аспект дали противоречат на нормите на
общностното право. Последните са пряко приложими, поради което ако национална
правна норма им противоречи, то съдът следва да ги остави неприложени и да
приложи пряко общностната норма. Поради това противоречието се установява от
националния съд и не е необходимо сезиране на СЕС.
Следва да се има предвид
и че решението на настоящия съд подлежи на касационно обжалване(тъй като не
попада в хипотезата на чл. 119 от КСО), поради което съгласно чл.267, ал.3 от
ДФЕС като първа съдебна инстанция не е задължен да сезира СЕС с поставените
въпроси, негова е преценката дали за повдигнатите въпроси е необходимо решение на
СЕС, за да постанови своето решение.
По аргумент от чл.630 от ГПК, преюдициалното заключение по поставените въпроси следва да е от значение
за правилното решаване на делото, а не да е дадено по хипотетични въпроси. Така
формулирани, въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване
на разпоредби на правото на ЕС, а искане СЕС да отговори на правни въпроси,
съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, което е недопустимо и
е предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Искането
за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение
като целящо фактически установявания по делото. В тази връзка съдът намира, че
не е необходимо да се отправи преюдициално запитване по така поставените в
искането въпроси, тъй като не съществуват предпоставките за допускане на
преюдициално запитване, а именно: не е налице разпоредба на съюзното право,
която да предполага тълкуване по начин, че националния съдия да не успява или
да няма право да даде отговор при прилагане на съюзни правни норми.
С оглед така изложените
съображения искането на М.Х.Р. за отправяне на преюдициално запитване по реда
на чл. 628 и чл. 629 ГПК във вр. с чл. 267 ДФЕС до Съда на Европейския съюз
като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение
искане от М.Х.Р., чрез адв.П. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз по реда на чл. 628 и сл. от ГПК във вр. с чл. 267 от ДФЕС.
Насрочва делото в открито
съдебно заседание, което ще се проведе
на 17.10.2023г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
Определението не подлежи
на обжалване.
Преписи от определението
да се изпратят на страните за сведение.
СЪДИЯ: