ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 378
гр.
Пловдив, 21.02.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия ДИЧЕВ административно дело № 3913 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.А.Д.
***, против: 1.МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА; 2. ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ; 3.
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Като основание на иска е посочен
чл.4, § 3 от Договора за европейския съюз във вр. с
чл.2в от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение за имуществени вреди в размер на
6 630,14 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000
лв., вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на ответниците,
в условията на солидарност, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че: 1. НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ „не е транспонирало достатъчно ясно директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги в
Закона за енергетиката и закона за енергийната ефективност, както и не е
предприело мерки да преустанови прилагането на порочните правила на Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
– „методиката за дялово разпределение“ чрез изменения в посочените закони.“ В
уточнение на исковата молба сочи, че претенциите спрямо този ответник са по
повод упражнявана от него законодателна дейност; 2. МИНИСТЕРСТВО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА приело Наредбата за топлоснабдяване в
противоречие с правото на ЕС; 3. ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ „приложил създадените от административния
орган норми, макар същите да се конфронтират с разпоредбите на имащото
предимство пред националното законодателство право на европейския съюз,
предвиждащи преки задължения за държавите членки.“ Изтъква се, че била налице
неразривна логическа и правна връзка между действията на ответниците.
Те осъществявали деликтен състав, като увреждането
било съвкупен резултат от техни последователни действия. Сам по себе си нито
един от актовете нямало да доведе до същия вредоносен резултат. Поради това
ищецът предявявал претенции за солидарност на ответниците,
съгласно чл.4, ал.2 от ЗОДОВ.
При така изложеното и като съобрази съответните
правни норми, съдът приема следното:
Съгласно чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ „Когато вредите са причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от
съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния
кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2.
Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по
делата се определя по реда на чл. 7.
Използвана законодателна техника в чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ води до недвусмислен извод, че чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ е изключението,
а правилото се съдържа в чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Този извод следва от ясното
посочване, че административните съдилища разглеждат единствено искове за вреди
по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд. Аналогично е
разрешението, дадено в чл.128, ал.1, т.6 от АПК, който определя лимитативно
подведомствеността на административните съдилища. Съгласно последната
разпоредба „На административните съдилища са подведомствени всички дела по
искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от
правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд.“ Тук следва да се отбележи, че последната цитирана
разпоредба е изменена /допълнена/ с ДВ, бр. 94 от 2019 г., с който ДВ е изменен
и допълнен и ЗОДОВ, в това число е създадена и новата разпоредба на чл.2в от ЗОДОВ. Ако законодателят имаше предвид нещо различно по отношение
компетентността на административните съдилища, то той щеше да посочи това
изрично в АПК, като този извод следва от паралелното съществуване на норми на
ЗОДОВ и АПК във връзка с разглеждания проблем.
Не може да доведе до някакъв различен извод и
разпоредбата на чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ, съгласно която „Когато искът по ал. 1 е
предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по
делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо
лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.“ Цитираната
разпоредба е приета в противоречие с чл.9 и 10 от ЗНА, като същата е крайно
непрецизна и създава възможност за произволно тълкуване в най-различни аспекти.
Едва ли обаче законодателят е имал предвид, че само с посочването като ответник
на кое да е юридическо лице, за което се твърди, че е причинило вреди при или
по повод административна дейност, подсъдността автоматично ще бъде на
административните съдилища, най-малкото предвид факта, че съдебната практика неизменно
приема, че произнасянето по отношение на този ответник по въпросите дали са
причинени вреди, дали същите са пряка и непосредствена последица от
административна дейност, както и дали е налице причинна връзка, е въпрос по същество, но също и предвид факта, че гражданските съдилища разглеждат
вече искове с правно основание § 4, ал.3 от ДЕС против НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, както и за вреди от правораздавателната дейност на общите
съдилища. Крайно нелогично е в едни случаи дела срещу НС, както и срещу общите
съдилища, да се разглеждат от гражданските съдилища, а в други случаи, какъвто
е настоящият, от административните съдилища. От друга страна няма причина да се
мисли, че законодателят е дал възможност на ищеца „да си избира съд“ въз основа
на обстоятелствата в исковата молба и посочването на ответниците
/защото той можеше и да не посочи като ответник МЕ и тогава без съмнение делото
щеше да се разгледа от гражданския съд/,
предвид ясното правило на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ и разпоредбата на чл.128, ал.1,
т.6 от АПК. Впрочем от мотивите на законопроекта за изменение на ЗОДОВ и от
обсъжданията в пленарна зала също ясно личи, че идеята на законодателното
изменение е да се запази общата подсъдност на гражданските съдилища, с
единствено предвиденото изключение за вредите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и тези от
правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС.
Казано по друг начин, исковете за обезщетение на
вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз във връзка със
законодателна дейност на Народното събрание и правораздавателна дейност на
граждански или наказателен съд не могат да бъдат подсъдни на административните
съдилища. Относно Народното събрание това мнение е изразил и законодателят, тъй
като от информацията на интернет страницата на НС е видно, че е съществувало
предложение за изменение в ЗОДОВ, по силата на което исковете за обезщетение на
вреди, произтичащи от дейността на Народното събрание да са подсъдни на
административните съдилища и това предложение е било отхвърлено. Следователно,
хипотезата на чл. 2в, ал.2 ЗОДОВ има предвид само и единствено случаите, когато
вредите са причинени в резултат на развитието на изцяло административни
правоотношения, респективно при проявлението на юридически факти, обуславящи
възникването, изменението и прекратяването на административни правоотношения.
Само тогава, предвид и изключителната компетентност на административните
съдилища, е оправдано подсъдността на исковете срещу няколко ответника да се
определя по посочения в цитираната разпоредба начин.
Конкретният спор обаче се свързва с твърдението за
неправилно транспониране на директива, което е дало отражение върху
националното законодателство, както и върху правораздавателен акт. Претендира
се обезщетение за вреди от законодателна дейност на Народното събрание и от
правораздавателна дейност на граждански съд. Ако такъв иск за обезщетение бъде
разгледан от административен съд, въпреки че не му е подведомствен, то
поставеното решение ще е недопустимо по силата на ТП № 1/29.09.2016 година,
постановено по тълк. д. № 1/2015 година на ОСГТК и
ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. При
това положение, независимо от посочването, че се претендират вреди и от
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА в условията на солидарност, като се имат предвид:
така очертания предмет на спора;
обстоятелството, че незаконосъобразността на действията на органи и
длъжностни лица на Министерство на енергетиката се твърди да следва от
неправилното транспониране на директива; общата компетентност на гражданските
съдилища; изискването да не се затруднява прекомерно реализирането на
отговорността на държавата за вреди от нарушаване правото на ЕС, предвидената в
чл. 4, ал.2 ЗОДОВ солидарна отговорност, както и гореизложените мотиви,
компетентен да се произнесе по исковата молба на К.А.Д. ***, е Районен съд –
Пловдив, съобразно цената на иска.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д. № 3913/ 2019 г. по описа на Административен
съд – Пловдив.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по
подсъдност на Районен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: