№ 765
гр. София, 29.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Александър Желязков
Иван Стойчев
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600908 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат С. Н., защитник на лишения от
свобода А. В. Б., срещу протоколно определение от 10.08.2022г. по ЧНД №
2591/22г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно
условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване
от свобода“ в размер на 8 месеца и 10 дни към датата на постановяване на
атакувания съдебен акт.
В частната жалба се поддържа, че постановеното определение на СГС е
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата е изразено несъгласие с
констатацията на първоинстанционния съд по отношение липсата на втората
предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а
именно, че не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, като се
акцентира на факта, че освен и наказван е бил и награждаван и е полагал труд
, като многократно е подавал заявления да бъде назначен на работа, но му е
било отказвано. Изтъкнато е също,че рискът от рецидив е с твърде ниски
стойности, подчертават се вписаните в актуалния доклад изяви на осъдения в
положителна насока- активността му за изпълнение плана на присъдата,
участие в културно-информационни дейности и корекционни програми,
съвестно изпълнение на задачи, семейна подкрепа, липса на вредни навици и
1
зависимости, безконфликтност. Адв. Н. сочи, че тези обстоятелства не са
отчетени от затворната администрация, както и от първия съд при
произнасянето на проверяваното определение.
Формулирано е искане постановеното определение на СГС да бъде
отменено и да бъде постановено условното предсрочно освобождаване на
л.св. Б..
Преписи от частната жалба са връчени на Софийска градска
прокуратура и на Началника на Затвора- гр. София, като отговор не е
постъпил по делото.
Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба,
материалите по делото и служебно провери правилността на атакуваното
пределение на СГС, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява основателна.
Въззивният съд в настоящия съдебен състав установи следното:
Лишеният от свобода А.Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в
размер от 3 години и 4 месеца, наложено по НОХД № 1241/2017г. по описа на
ОС Пловдив за престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
От данните по делото и най- вече от представената справка от
10.08.2021г., издадена от МП ГД“ИН“ Затвора- гр.София (л.19 от
първоинстанционното производство) е видно, че безспорно е налице първата
предпоставка по чл.70, ал.1 НК, необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване. Осъденият Б. е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, а именно към 10.08.2021г. същият е
изтърпял фактически 2 година, 6 месеца и 5 дни, от работа 1 месец и 15 дни
или всичко 2 години, 7 месеца и 20 дни, като неизтърпяният остатък е бил 8
месеца и 10 дни.
От друга страна, втората кумулативна предпоставка по чл.70, ал.1 от НК
изисква и наличието на доказателства за поправянето на л.св. Б.. По мнение
на въззивния съд приложените по делото доказателствата сочат на започнал и
напредващ процес на корекция. Първоинстанционният съд е изградил своите
изводи основно върху становището на началника на Затвора- София с рег.
2
№200 от 05.07.2022г., доклада с изх.№132 от 23.06.2022 г. на ИСДВР при
ЗОЗТ „Кремиковци“ и представения индивидуален план (препланиране) на
присъдата.
По мнение на въззивния съдебен състав, от цитираните документи се
установява, че при осъдения А.Б. е налице започнат поправителен процес.
Лишеният от свобода от началото на изтърпяване на наказанието е полагал
труд (за периода, преди да бъдат установени промени в здравословното му
състояние, изискващи прекъсвания в изтърпяването на наказанието,
медицински грижи, извършването на изследвания и лечение). Няма данни
същият да е участвал в конфликти с останалите лишени от свобода. С цел
поощрение и запазване на наличната положителна линия на поведение
осъденият е бил награден веднъж с писмена похвала (със заповед от
15.10.2020г.) за участие в културно-масова дейност. Това обстоятелство се
установява от наличната в затворническото досие заповед, но неправилно не е
отразено в доклада на ИСДВР, както и не е отчетено от градския съд при
произнасянето.
Съдът в първата инстанция не е отчел и активната позиция на лишения
от свобода по отношение извършването на трудова дейност, за което по
делото са налице доказателства. към молбата за условно предсрочно
освобождаване е приложено копие от справка, издадена от ИСДВР П.У., с
дата 04.04.2022 г., от която се установява, че в периода от 9.11.2021 г. до
04.02.2022 г. осъденият Б. е подал 12 заявления за назначаване на различни
трудови позиции. В тази насока основателни са възраженията на защитата на
лишения от свобода, че при констатираното неосигуряване от страна на
затворническата одминистрация на възможността да работи, не може да се
обоснове успешно тезата за непредставяне от страна на лишения от свобода
на доказателства относно отношението му към труда. При това положение,
следва да се отчете демонстрираната нагласа за полагане на труд, въпреки
цялостно усложненото здравословно състояние на Б., за което в
затворническото досие са налице множество писмени доказателства. видно от
приложената на лист 242 в затворническото досие справка за изтърпяното
наказание на осъдения, ако на същия е било предоставено правото да работи,
както е поискал последователно, очакваната дата на пълно изтърпяване на
наказанието би била 15.12.2022 г. но такава възможност не е била
предоставена по независещи от лицето обстоятелства.
3
Съобразно данните в гореспоменатите документи и становища,
представени от служителите на затворническата администрация, които пряко
са ангажирани с провеждането на корекционната работа и които имат
непосредствени възприятия от поведението на осъденото лице, е установено
по делото, че актуалната оценка на риска от рецидив е 18 точки.
Първоначалната стойност на риска от рецидив също е била в тази ниска
стойност - 18т. като е била завишена до 29 точки в резултат от отчитането на
четири последователно извършени от лишения от свобода нарушения, за
които е бил наказан, в периода м.01- м.05.2021 година. След този период,
който по мнение на въззивния съд се явява краткотраен спрямо целия период
на фактическо изтърпяване на наказанието, лишеният от свобода е започнал
отново да демонстрира старание за съблюдаване на режимните изисквания,
поради което след период от една година, от страна на администрацията е
била извършена преценка за последващо редуциране на оценката на риска от
рецидив – от 29 т. отново на 18 точки. Всички тези данни, които САС
съобразява, са изнесени в текущите доклади от 24.05.2021 г. на ИСДВР
Пасков и от 16.05.2022 г. на ИСДВР У., но необяснимо защо, не са в пълнота
възпроизведени в доклада от 22.06.2022 г. от ИСДВР Соколова. От тази
информация, както и от психологическите заключения, изготвени при
постъпване на лицето в затвора и след образуване на настоящото
производство, може да се формират изводи относно тенденциите в
поведението на лишения от свобода. Следва да се приеме, че след
първоначална добра адаптация на осъдения Б. при постъпването в затворното
заведание и близо 7-месеца проявена линия на положително поведение, вкл. и
награждаване, след това,за период от 4 месеца осъденият е допуснал
влошаване на показателите за своето поведение. След наложените наказания
и промяна в режима на изтърпяване, лишеният от свобода е започнал да
демонстрира положителна промяна за период от повече от 1 година и 2
месеца, заявил е желание за труд, снижил е с поведението си риска от рецидив
с 11 точки. Следва да се отчете, че и първоначалната оценка е била в ниска
стойност, поради което и за непродължителния престой /многократно
прекъсван поради необходимост, отчитана от прокурора, за лечение от редица
заболявания/ е резонно да се приеме, че това снижаване не е незначително.
Съдебната преценка за наличие или липса на поправяне от страна на
лишения от свобода се извършва въз основа на данните за протеклите
4
процеси, действия и бездействия на осъденото лице, респ.на затворническата
администрация спрямо него, настъпили след първоначалното отчитане на
фактите относно престъплението и въз основа на наблюдение за
последващата тенденция в личностното развитие на лицето.
Въз основа на осъществената до настоящия момент корекционна работа
спрамо л.св.Б. се установява положителна промяна в оценката на риска от
вреди, като рискът за обществото е нисък, рискът за персонала в затвора е
нисък, рискът за трети лица е нисък, рискът за самия осъден е нисък, както и
рискът за другите лишени от свобода е също нисък.
По отношение на най-изтъкваната дефицитна зона: „отношение към
правонарушението“ е отчетен спад с 2т. Също с две точки е снижена оценката
в другата дефицитна зона – „умение за мислене“. Най-съществено е
подобрението в зоната „начин на живот и обкръжение- от 2 точки на нула.
В първоначалния и последващите текущи доклади неизменно е отчетено
като ресурс за поправяне и социализация на осъдения Б. семейния му
ангажимент, непрекъснатата връзка с близките и подкрепата им,жилищното
устройване.
Въпреки че контролираният съд е изградил своите изводи основно
върху документите, изготвени от служителите на пенитенциарната
администрация за целите на производството във връзка с подадената от
л.св.Ц. молба за условно предсрочно освобождаване, настоящата въззивна
инстанция, съпоставяйки данните от тези документи с данните от останалите
документи, приложени в затворническото досие на л.св. Б. установява
съответствие с обективните данни от затворническото досие (отразени в
документи, съставени не за целите на производството във връзка с молбата за
условно предсрочно освобождаване, а преди да е била депозирана същата
молба от осъдения Б. в посочения смисъл). Въз основа на тези данни и
проявената тенденция в поведението на лишения от свобода, въззивният съд,
в различие от първостепенния съдебен състав приема, че може да бъде
направен обоснован извод, че при осъдения е започнал процес на поправяне,
до степен, която да обоснове възможност за допускане на условно предсрочно
освобождаване.
Въпросите, свързани с влошеното здравословно състояние на осъдения
Б., принципно не са относими към предмета на произнасяне в рамките на
настоящото производство по чл.440, ал.2 от НПК, тъй като при процедурата
5
свързана с преценката, дали да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване, се акцентира на коментираните по- горе данни, касаещи
личността на лишения от свобода и доказателства за неговото поправяне. В
тази насока, обаче, обстоятелствата относно медицинското състояние на
осъденото лице не следва да бъдат подминати без обсъждане през призмата на
дължимата от съда преценка на възможността на лицето за поправяне.
В случай на нужда и при доказана необходимост от предприемане на
мерки, предвид налични сериозни здравословни проблеми, в НПК е
предвидена възможност за прекъсване изпълнението на наказанието, като
тази възможност се реализира в друго производство, такова във вр. с чл.447,
т.3 от НПК и е от компетентността на друг решаващ орган, а именно-
окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието. В тази връзка в
затворническото досие на л.св. Б. има достатъчно данни, че подсъдимият по
време на изтърпяване на настоящото наказание „лишаване от свобода“,
многократно е бил подлаган на диагностика и лечение на редица установени
заболявания.
Периодът на прекъсване изпълнението като обща продължителност
спрямо срока на наложеното наказание се явява продължителен, като такова
прекъсване е било постановявано от прокурора периодично, след уверяване в
здравословното състояние на осъденото лице. Не може да се пренебрегне
обстоятелството, че всякога, при провежданото лечение извън затворното
заведение, лишеният от свобода безусловно е спазвал режимните изисквания
и е проявявал дължимото поведение, завръщал се е безпроблемно в
затворното заведение, с което, по мнение на настоящия въззивен състав е дал
достатъчно убедителни доказателства за поправянето си и последователно
положително отношение към изпълнение плана на присъдата.
Анализирайки данните от текущия доклад на ИСДВР и съобразявайки
становището на Началника на Затвора и Началника на ЗО, СГС е приел, че с
оглед данните за поведението на осъдения в пенитенциарните заведения, не
са налице убедителни и еднопосочни доказателства, че А.Б. се е поправил до
степен, че да бъде освободен преди изтичане на неизтърпяната част от срока
на наложеното му наказание. Очевидно, за изграждане на крайния извод
съществено влияние са оказали данните за наложените наказания, които,
впрочем, не биха могли да бъдат заличени до края на срока на наказанието,
6
поради приложението на чл. 109, ал.2 от ЗИНЗС. Всички други данни за
лишения от свобода, обаче, са изцяло положителни.
Софийският апелативен съд, въз основа на наличните
доказателствени източници, формира обратни по своето съдържание
решаващи изводи. От материалите по делото се установява, че осъденият се
повлиява от проведената до настоящия момент корекционна работа, налице
са доказателства, сочещи на трайна положителна промяна у него, което
обосновава възможност възпитателното въздействие спрямо осъденото лице
да продължи без да е необходимо фактическо изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода през неизтърпяния остатък от наложеното му наказание.
В принципен план доброто поведение в затвора, участието в трудови
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да са правило при
изпълнение на наказанието, а не изключение. За да се приеме, че лишеното от
свобода лице е дало доказателства за своето поправяне, следва да е било
демонстрирано поведение, надхвърлящо задължително изискуемото от всеки
осъден. Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че от
доказателствата, налични в затворното досие на осъдения Б. може да се
приеме, че е налице забележима проява на предсрочно поправяне на
осъденото лице, особено след като същият е бил повлиян от наложените му
наказания и влошаване на режима. В продължение на повече от една година
последователно е изразена активна лична позиция на лицето, въпреки
очевидните сериозни здравословни проблеми, които са довели до прекъсване
изпълнение на наказанието, съответно и неговото пролонгиране. Всичко
изложено несъмнено може да формира извод за демонстрирано поправяне на
лишения от свобода.
Ето защо, атакуваното определение, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения А. В. Б. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови условното предсрочно
освобождаване на лицето.
Наред с това, САС намира, че за да се преодолее възможността от
рецидив на осъдения след фактическото му освобождаване, спрямо него е
подходящо да бъде постановено определяне на задължителна пробационна
мярка за продължителен срок, сравним и близък с неизтърпения остатък от
наказанието, респ. за изпитателния срок на условното освобождаване, а
именно – 7 /седем/ месеца. Подходяща такава се явява пробационна мярка
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК,
Софийски апелативен съд
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.08.2021 г. на СГС, НО – 8
състав, постановено по НЧД № 2591/2022 г. по описа на същия съд, с което е
оставена без уважение молбата на защитника на лишения от свобода А. В. Б.,
с ЕГН **********, за постановяване на условно предсрочно освобождаване
от изпълняваното към момента наказание лишаване от свобода за срок от 3
години и 4 месеца, наложено му по НОХД № 1241/2017 г. на ОС Пловдив.
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъдения А. В. Б., с ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода наложено му по НОХД № 1241/2017 г. на
ОС Пловдив.
На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер
на неизтърпяната част от наказанието с остатък към датата 10.08.2021 г. - 8
месеца и 10 дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“-Затвора град София /л.19
от ЧНД № 2591/2022 г. на СГС/.
На основание чл. 70 ал.6 пр.2 от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение
на А. В. Б., с ЕГН ********** изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а
ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 7 /седем/ месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8