Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 410
гр.Пловдив, 05.03.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в открито съдебно заседание на двадесет и
седми февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7297 по описа за 2019
година на ПРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 36-0000532 от 30.10.2019г. издадено от А.В.Г.на изпълняваща
длъжността Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Пловдив, с
което на „Измир Логистик“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление с.Браниполе, обл.Пловдив,
ул.“Гергана“ № 2, представлявано от Х.Р. Х.с ЕГН ********** на основание чл.53
от ЗАНН и чл.97, ал.1, предл. последно от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от
ЗАвПр.
С жалбата се прави искане за отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано. Представя се становище за издаване на
атакуваното НП при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния
закон. С жалбата се правят и доказателствени искания
за допускане разпита на един свидетел в режим на довеждане.
Дружеството - жалбоподател
редовно уведомено, в съдебно заседание се представлява от адв.Д.Я.,
който поддържа жалбата и представя писмени доказателства удостоверяващи
спазване сроковете за подаване на жалбата против атакуваното НП. В пледоарията
си излага основания по същество на искането си за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, ОО „Автомобилна администрация”
гр.Пловдив редовно призована не изпраща представител. Преди даване ход на
делото представя писмено становище с което оспорва основателността на
депозираната жалба и излага съображения за това, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при спазването на изискванията на закона и се прави искане
за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Атакуваното
наказателно постановление е издадено въз основа констатациите съдържащи се в
съставен на 26.09.2019г. против дружеството акт за установяване на
административно нарушение /АУАТ/ серия А-2018 бланков № 265461 за това, че на
19.09.2019г. около 10,01 часа в гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82 – седалище
на ОО“АА“ Пловдив като превозвач притежаващ лиценз на Общността № 18260 валиден
до 22.10.2027г. извършва следното нарушение : 1. Не представя за проверка
данните изискани с писмо с изх.№ 11-04-4571/21/31-07.2019г. и повторно изискани
с писмо с изх.№ 11-04-4571/30/11.09.2019г. описани в т.2 на последното за
товарен автомобил с рег. № ****. С непредставянето на данните превозвачът
осуетява извършването на проверката свързана с транспортната дейност на
фирмата. Съгласно посоченото в АУАН,
същия е съставен в Областен отдел
„автомобилна администрация“ в отсъствие на управителя или упълномощено лице и
са нарушени разпоредбите на чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози. Съставения АУАН е бил връчен за запознаване на 08.10.2019г. на
упълномощено от дружеството лице, което лице на същата дата е получило и препис
от съставения АУАН, надлежно удостоверено с разписка за това действие,
неразделна част от съставения АУАН.
На основание
констатациите в съставения АУАН е издадено и атакуваното НП с което е
ангажирана отговорността на дружеството. Издаденото НП е получено от
дружеството на 06.11.2019г. съгласно известие за доставяне. В срок пред РС
Пловдив е било обжалвано издаденото НП.
Разпитан в съдебно
заседание като свидетел С.М. посочи че автор на акта е негов колега П.Г. с
когото са извършили проверката на дружеството – жалбоподател. Свидетелят посочи
че неговия колега е връчил на 31.07.2019г. на място писмото от началника на
отдела и са направени искания за представяне на документи.По отношение на
второто писмо свидетелят заяви, че не знае кой и как е било изпратено, както и
не знае дали е било получено в дружеството и кога.
В съдебно заседание
се разпита допуснатия като свидетел С.М.Х.който заяви че по силата на
пълномощно е представлявал фирмата. Свидетелят заяви, че на 31.07.2019г. в
офиса на фирмата в гр.Пловдив, на ул.Кукленско шосе е имало служители на ИА“АА“
и е било представено писмо с искания за представяне на документи във връзка с
проверка, който е бил лично подписан от собственика на фирмата. Свидетелят
посочи че във връзка с проверката, по телефона е имало и обаждания от
проверяващите за представяне на документи, което от страна на дружеството е
било изпълнявано. Свидетелят посочи че в офиса е била получена само една покана
за явяване за съставяне на АУАН, както и че при отиване в ОО“АА“ му било
съобщено че имат съставени актове против дружеството които да получи.
Свидетелят посочи че е подписал и получил 24 акта, включително и актът по
настоящето дело.
Тази фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства – писмени и гласни такива каквито са показанията на свидетелите С.М.
и Синан Х..
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
За да се
произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита
за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е
да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено
като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84
от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски
районен съд счита, че обжалваното наказателното постановление е издадено от
орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма,
съобразно представена по делото Заповед № 864 от 20.05.2019г. на изпълнителния
директор на ИА“АА“ София и Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията с която е възложено на АНО
да издават наказателни постановления при констатирани нарушения по ЗАвПр, както и
органите които да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗАвПр. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на Закона за автомобилните
превози, както и на посочената Заповед на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съдът намира, че АУАН е съставен от
компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
Наказателното
постановление е издадено в срок, но съдът констатира, че при издаването на НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и поради което
и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, поради следните основания:
Административно
наказателното производство е започнало при съществено нарушение на
процесуалните правила. В настоящия случай АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, което принципно е възможно в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, но
само когато е спазено изискването, известният нарушител след покана не се е
явил за съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда
възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако
е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят,
след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за
извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне
на акта. Това означава, че поканата следва да съдържа недвусмислено изявление
на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно да
му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на
надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви на определения ден и
час, съставянето на акта в негово отсъствие е възможно и би било допустимо с
оглед разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Законодателната уредба не дава
възможност актосъставителят да състави АУАН при
известен извършител, без да го е поканил, или без да се е уверил че поканата е
получена. В чл.40 от ЗАНН подробно е описана последователността и
предпоставките, които актосъставителят е длъжен да
съблюдава, както и изключенията от тях. В процесния
случай се установява, че административно наказаното лице не е било поканено по
надлежния ред за съставяне на АУАН. От показанията на свидетел М. се установи,
че първо е установен извършителят, след което е бил съставен АУАН, като по
отношение писмото с което се изисква представяне на документи от 11.09.2019г.
не знае кой, кога и как го е изпращал, както и дали същото е било получено преди
датата на която е съставен АУАН.
Посочените
нарушения в процедурата по съставяне на АУАН водят до незаконосъобразност на
издаденото НП. Жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за започването на
административно наказателна процедура спрямо него. Изискванията към реквизитите
на АУАН и на НП, и императивно определените разпоредби за образуване и водене
на административно наказателно производство имат за цел да осигурят на
привлеченото под отговорност лице ефективна защита, както по правните, така и
по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения и в двете фази на
производството. Съдът, както и административно наказващият орган в досъдебната
фаза на производството, е длъжен да следи за ненакърняване на правото на защита
на обвинения в извършване на административно нарушение и когато установи по
безспорен начин противното, следва да отмени НП като незаконосъобразно.
Освен изложеното
съдът констатира, че при съставянето на АУАН серия А-2018 бланков № 265461 е
допуснато и друго нарушение на процесуалните правила, което по своята правна
същност е значително и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в
хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални
документи съгласно чл. 40, ал.4 от ЗАНН. Законът изисква още в акта да са
посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне
един от свидетелите да подпише акта.
Във връзка с така
изложено и при извършената служебна проверка от съда на съставения АУАН, се
констатира че от страна на контролните органи при негово съставяне е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. В случая актосъставителят
е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство
изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При съставянето на
АУАН серия А-2018 бланков № 265461 е присъствал един свидетел а именно С.М. който
по това време също е служител на ОО“АА“ Пловдив. Липсата на втори свидетел се
явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е
основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000532
от 30.10.2019г. издадено от А.В.Г.на изпълняваща длъжността Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр.Пловдив, с което на „Измир Логистик“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление с.Браниполе, обл.Пловдив, ул.“Гергана“
№ 2, представлявано от Х.Р. Х.с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.97, ал.1, предл. последно от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от
ЗАвПр.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
вярно с оригинала!
В.И.