Решение по дело №776/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Б.С., 24.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 29 януари, Две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА

при секретаря Таня Т., като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 776/2019год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Д.И.Т., ЕГН ********** ***, Д.Т.П., ЕГН **********,*** и И.Т.П., ЕГН **********,*** и тримата чрез пълномощника си адвокат В. С. от ВрАК, с адрес за призоваване и съобщения гр.Б.С., общ.Б.С., обл.В., ул."Димитър Благоев" № 83 против М.Г.Ч., ЕГН ********** ***, Н.Г.Н., ЕГН ********** *** и „ЕН-Т." ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от управителя Н.Н.М., с която се иска съдът да издаде решение по силата на което да приеме за установено спрямо ответниците, че 1/2 идеална част от описаните в искова молба земеделски имоти, а именно: 1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 024012, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 10.327 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Оградата", с граници: поземлени имоти №№ 024011, 024026, 024013 и 023024, 2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 130018, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 21.971 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Високия цер", с граници: поземлени имоти №№ 130017, 175001, 127001 и 130012, 3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 152010, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 9.987 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Гладния връх", с граници: поземлени имоти №№ 152009, 152022, 152030, 152011 и 143024, 4/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 186001, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ използвана ливада с площ от 1.785 дка, от която 1.445 дка трета категория и 0.340 дка шеста категория, намираща се в местността „Малка Усойка“, с граници: поземлени имоти №№ № 185001, № 194045, № 186002, № 135012, са собственост на ищците по наследство от техният общ наследодател Н.Й.Д., б..ж на с.В., починал на 02.05.1981г., като правата на първата ищца са в размер на 1/4 идеална част, а на втората ищца и третия ищец в размер на по 1/8 идеална част.

Молят на основание чл. 537, ал.2 от ГПК съдът да отмени изцяло Нотариален акт № 195, том 2, рег.№ 2156, дело № 374/15.06.2016 г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 1952/15.06.2016 г., акт № 18, том 5, дело № 728/2016 г.

Молят на основание чл.108 от ЗС, съдът да осъди третия ответник „ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С. да предаде на ищците владението върху следните три имота:

1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 024012, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 10.327 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Оградата", с граници: поземлени имоти №№ 024011, 024026, 024013 и 023024,

2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 130018, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 21.971 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Високия цер", с граници: поземлени имоти №№ 130017, 175001, 127001 и 130012,

3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 152010, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 9.987 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Гладния връх", с граници: поземлени имоти №№ 152009, 152022, 152030, 152011 и 143024.

Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Исковата молба е вписана в СВ при БСлРС на 04.07.2019г./л.38 от делото/.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 124,ал.1 от ГПК, чл.537,ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Н.Г.Н., чрез пълномощника си адв.И.И. от ВрАК е оспорил исковата молба, като неоснователна и недоказана по изложените в писменият отговор съображения.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника „ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С., общ.Б.С. е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като оспорил исковите претенции на ищците по изложените в него съображения.

Прави възражение за придобиване на имотите от него като добросъвестно лице-купувач.

Желае да се отхвърли така предявените искове като неоснователни и недоказани.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника М.Г.Ч., чрез назначеният й особен представител адв.Г.Х. от ВрАК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените от ищците спрямо ответниците искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено ксерокопие на Договора за доброволна делба на земеделски имоти рег. № 2157, №196, том 2 от 15.06.2019г., по описа на Нотариус № 407, ксерокопие на Акт за продажба на недвижими имоти № 125, том 1, дело 120/15.03.2017г., Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 10, том 1, дело 10/10.01.2018г. и документите приложени към нотариалните дела, заверено копие от нотариално дело № 374/15.06.2016 г. по което е издаден Нотариален акт № 195, том 2, рег.№ 2156, дело № 374/15.06.2016 г., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 1952/15.06.2016 г., акт № 18, том 5, дело № 728/2016 г.

Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба ищците твърдят, че заедно с първите двама ответници са наследници на Н.Й.Д., починал на 02.05.1981г. В наследство от него са останали процесните поземлени земеделски имоти, подробно описани в исковата молба:

2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 130018, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 21.971 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Високия цер", с граници: поземлени имоти №№ 130017, 175001, 127001 и 130012,

3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 152010, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 9.987 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Гладния връх", с граници: поземлени имоти №№ 152009, 152022, 152030, 152011 и 143024

4/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 186001, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ използвана ливада с площ от 1,785 дка, от която 1.445 дка трета категория и 0.340 дка шеста категория, намираща се в местността „Малка Усойка“, с граници: поземлени имоти №№ № 185001, № 194045, № 186002, № 135012, които са възстановени на наследниците му с Решение № 0010/15.08.1994г. на ПК-Б.С. по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне в землището на с.В., обл.В. по преписка вх.№ 128-6/13.11.1991г./л.116 от делото/.

Не са извършвали делба на тези имоти, като ги били разпределили помежду си, като ответниците ползвали вторият имот представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 130018, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 21.971 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Високия цер", а ищците ползвали останалите два обработваеми имота: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 024012, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 10.327 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Оградата", ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 152010, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 9.987 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Гладния връх", като ги били отдали за обработка на различни земеделски производители. През есента на 2018г. узнали, че не им се полага рента за ползваните две ниви, тъй като вече не били техни. След направена справка установили, че на 15.06.2016 г. първите двама ответници по и.м. М.Г.Ч. и Н.Г.Н., се снабдили с нотариален акт за собственост по давност за четирите поземлени имота и на същият ден ги поделили доброволно помежду си, а по-късно ги продали на третия ответник „ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С..

Ищците считат, че за първите двама ответници липсват предвидените от закона предпоставки за възникване право на собственост по давност за тези имоти, а след като не притежават това право те не могат и да го прехвърлят другиму, а той да го придобие. С оглед на това оспорват Нотариален акт № 195, том 2, рег.№ 2156, дело № 374/15.06.2016 г., по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 1952/15.06.2016 г., акт № 18, том 5, дело № 728/2016 г., в който е обективирано претендираното от първите двама ответници право на собственост, придобито по давност, върху описаните по-горе поземлени имоти, Договора за доброволна делба на земеделски имоти рег. № 2157, №196, том 2 от 15.06.2019г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 125, том 1, дело 120/15.03.2017г. и Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 10, том 1, дело 10/10.01.2018г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С., като последните два нотариални акта обективиращи покупко-продажбата на първите три от горепосочените недвижими имоти от първите двама ответници на последния от тях.

Ищците са представили Договор за аренда на зем.земя от 28.02.2007г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1330/28.02.2007г. на Нотариус Ан.К., вписан в СВ при БСлРС дв.вх.рег.№ 1092/13.03.2007г., том 3, № 66/2007г., партида № 10895, 24967 и Анекс към него от 01.10.2010г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 160/13.01.2011г. на Нотариус Г.Х., вписан в СВ при БСлРС дв.вх.рег.№ 21/19.01.2011г., том 1, Акт № 184, партида № 23748, 23749/л.149-152 от делото/.

Представили са също пълни справки за имотите изд.от ОбС“З“-Б.С., справка за заявените земи по чл.70 от ППЗСПЗЗ за стопанските 2013/2014г., 2014/2015г., 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. изд.от ОбС“З“-Б.С., както и писмо изх.№ РД-12-02-868-1/20.11.2019г. изд.от изд.от ОбС“З“-Б.С. за реалният ползвател на процесните два имота ПИ №№ 024012(посевна площ от 10.327 дка, в местността „Оградата", и 152010( посевна площ от 9.987 дка, в м. „Гладния връх“) в землището на с.В. през последните пет години, ведно със справка за отказани от заявителя имоти през този период./л.153-202 от делото/.

Предвид гореизложеното за тях се породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в петитумната част на исковата молба.

Ответника Н.Г.Н., чрез пълномощника си адв.И.И. от ВрАК в срока по чл. 131 от ГПК оспорил исковата молба като неоснователна и недоказана по изложените в писменият отговор съображения.

Представил е заверени ксерокопия на Договор за аренда на зем.земя от 11.09.2006г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 709/11.09.2006г. на Нотариус Г.Х., вписан в СВ при БСлРС дв.вх.рег.№ 4484/19.09.2006г., том 7, № 297, партида № 25226 и 6 бр.Анекси към него вписани в СВ при БСлРС за периода от 2007-2017г. с нотариална заверка на подписите./л.57-64 от делото/.

Ответника „ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С., общ.Б.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорил исковите претенции на ищците по изложените в него съображения.

Прави възражение за придобиване на имотите от него като добросъвестно лице-купувач.

Желае да се отхвърлят предявените искове на ищците, като неоснователни и недоказани.

Ответника М.Г.Ч., чрез назначеният й особен представител адв.Г.Х. от ВрАК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените от ищците спрямо ответниците искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

От приложено заверено копие от нотариално дело № 374/15.06.2016 г. (л.109-123 от делото) е видно, че с констативен Н.А. № 195, том 2, рег.№ 2156, дело № 374/15.06.2016 г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С. по обстоятелствена проверка на основание чл.587,ал.2 от ГПК ответниците Н.Г.Н. и М.Г.Ч. са признати за собственици върху процесните недвижими земеделски имоти придобити по давностно владение. Като свидетели в нотариалното производство са участвали А.М.Д., Ц.Х.Л.и Л.Й.Н., които установили, че наследодателят им Н.Й.Д., който починал повече от 35 години имал три ниви и една ливада в землището на с.В., които впоследствие са му възстановени. Посочили са и местностите и декарите на имотите. Пред нотариуса са заявили, че имотите от 10 години се стопанисват и обработват от арендатора „Сортови семена-Вардим“ ЕАД, като Н.Г.Н. и М.Г.Ч. били сключили договор за аренда с този арендатор, като не е имало прекъсване на арендуване на земята и са получавали рентата за имотите.Освен тях има и други наследници на Н.Й.Д., но свидетелите заявили, че никога не са идвали при арендатора да искат заплащане на рента или да претендират собственост върху земите.

В нотариалното дело е приложена молба-декларация от Н.Г.Н. и М.Г.Ч. (л.112 от делото), в която на гърба й се съдържа удостоверения от Дирекция „Общинска собственост, обществени поръчки и екология, Отдел „местни данъци и такси“ при Община Б.С., което удостоверява, че имотите описани в декларация не са общинска собственост и са записани на името на наследници на Н.Й.Д..

В нотариалното дело се съдържа Решение № 0010/15.08.1994г. на ПК-Б.С. по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне в землището на с.В., обл.В. по преписка вх.№ 128-6/13.11.1991г./л.116 от делото/, с което е възстановено правото на собственост на наследници на Н.Й.Д. в землището на с.В., скици на имотите, данъчни оценки на същите, у-ние за наследници и др. документи./л.109-133 от делото/.

На същата дата 15.06.2016г. ответниците Н.Г.Н. и М.Г.Ч. с Договор за доброволна делба на земеделски имоти рег. № 2157, № 196, том 2 от 15.06.2019г., по описан на Нотариус № 407 са си поделили процесните четири поземлени имоти помежду си, като в дял Н.Г.Н. се дава ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 130018, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 21.971 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Високия Цер", с граници: поземлени имоти №№ 130017, 175001, 127001 и 130012, а в дял на М.Г.Ч. се дава: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 024012, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 10.327 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Оградата", с граници: поземлени имоти №№ 024011, 024026, 024013 и 023024, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 152010, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 9.987 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Гладния връх", с граници: поземлени имоти №№ 152009, 152022, 152030, 152011 и 143024 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 186001, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ Използвана Ливада с площ от 1,785 дка, от която 1.445 дка трета категория и 0.340 дка шеста категория, намираща се в местността „Малка Усойка“, с граници: поземлени имоти №№ № 185001, № 194045, № 186002, № 135012.

След делбата ответниците Н.Г.Н. и М.Г.Ч. продали три от поземлените имоти на третия ответник „ЕН-Т." ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от управителя Н.Н.М., с Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 125, том 1, рег. № 1099, н.дело 120/15.03.2017г. по описа на нотариус Ан.К. с район на действие РС-Б.С. и с Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 10, том 1, рег. № 98, н.дело 10/10.01.2018г. по описа на нотариус Ан.К. с район на действие РС-Б.С. за общата сума по двата нотариални акта от 42 285.00 лв. изплатена напълно на продавачите по банков път./л.25-26 от делото, л.222-235 от делото/.

В подкрепа защитната теза на ищците и ответниците са разпитани две групи свидетели: първата група са на ищците: А.Г. С. и Ц. С. Димитрова/без родство със страните по делото/, а втората група са свидетели на ответниците: А.М.Д.(роднини по съребрена линия с ответника Н.Н.), Ц. Х. Л.(роднини по съребрена линия с ищцата Д.Т.) и Л.Й.Н./ без родство със страните по делото/.

Свидетелите(на ищците) А.Г. С. и Ц.С.Д.са заявили, че фирма „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД има сключен аренден договор с Д.Т. за стопанската от 2006/2007г., който бил за пет стопански години, а впоследствие бил продължен с Анекс до настоящият момент за зем.земя около 20 дка, която била на две парчета и се намира в землището на с.В.. Земята й е наследствена от Н. Й.. Т. заявила пред свидетелките, че рентата от тези земи, ще я получава тя и нейната племенница Д.. Рентата е изплащана от св.А.С. лично на ръка и само в пари на Д. и Д. срещу подписан РКО за получената сума. Те са получавали цялата рента за тези 20 дка земя, а не само за своята идеална част. Тези земи от 20 дка по договора за аренда са заявявани всяка година в ОбС“З“-Б.С. за разпределение от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД и при разпределението са обработвани от тази фирма, в противен случай било невъзможно да се изплати полагащата рента на арендодателя.

И двете свидетелки заявили, че Д.Т. при сключването на договора за аренда се легитимирала като наследник на Н. Й. с у-ние за наследници и скици на имотите, от които констатирали, че той има и други наследници. При разговор с Т., същата заявила, че с братовчедите си устно се разбрали да си поделят по 20 дка зем.земя.

Тази уговорка между наследниците била устна, тъй като не са представили какъвто и да било писмен документ за това разпределение.

Останалите наследници на Н. Й. не са посещавали фирма „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД и не изявявали претенции за получаване на рента за земята, която тя обработва.

Другите 20 дка зем.земя се ползвали от останалите наследници на Н. Й. и се обработвали от фирма „Сортови семена Вардим“ за същият период от време според показанията на св.Цв.С.. Тя заяви, че договорите за аренда са сключени по едно и също време от наследниците на Н. Й. с двете фирми.

Свидетелите(на ответниците) А.М.Д., Ц.Х.Л.и Л.Й.Н. заявили, че имало първоначално сключени договори за наем на зем.земя от около 40-42 дка в землището на с.В. от Н.Н., която му е наследствена от дядо му Н. Й. с първите образували се кооперации „Орач“ и „Златна есен“ в периода от 1993г. до 2006г.

Свидетелката А.М.Д. е работила в горепосочените кооперации до закриването им като касиер-счетоводител и ТРЗ. Посочила, че процесната земя е около 40 дка и представлява три ниви, като първата е от около 20 дка, втората нива е около 9.000 дка и третата нива е около 10 дка. Имало и една ливада от един декар и нещо. Договорите за наем сключвал Н.Н., като той получавал рентата за цялата земя и я поделял със сестра си М..

След закриването на кооперациите зем.земя в землището на с.В. се обработвали от арендатори през 2006г., като някои от хората сключвали договори за аренда със „Сортови семена Вардим“, а други с „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД.

Процесната земя от около 40 дка се обработвала от „Сортови семена Вардим“, като М.Ч. и Н.Н. сключили договор за аренда през 2006г. за срок от 5 стопански години, а след изтичането му, сключвали Анекси към него, с който изменяли срока на договора и цената на арендното плащане. „Сортови семена Вардим“ са обрабовали тези 40 и няколко дка земи, тъй като са участвали в разпределението. Св.Д. заяви, че рентата е изплащана след получен списък от фирма „Сортови семена Вардим“ и ако Н.Н. го няма в този списък няма как да му се изплати рентата. Винаги той фигурирал в списъка с 40 и няколко дка земя и не е имало проблем при изплащането на рентата. При получаването на рентата той се подписвал на РКО за получената сума. Свидетелката не знае дали е имало дублиране при обработването на земята от двете фирми „Сортови семена Вардим“ и „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД.

Св.Д. заяви, че до завеждане на настоящето делото ищците Д., Д. и И. не са идвали в „Сортови семена Вардим“ да изявяват претенции към процесната земя. Не знае дали е имало устна договорка между наследниците на Н. Й. да се обработват земите от други фирми. Посочи, че Ц. С. не е идвала при нея да й забрани да плаща рента за цялото количество земя, тъй като част от земята се обработва от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД.

Другата св.Ц.Л. заяви, че е работила като счетоводител в кооперациите „Орач“ и „Златна есен“ в периода от 1999г. до 2006г., т.е. до закриването им. От 2006г. работила като касиер-счетоводител в „Сортови семена Вардим“. Знае, че земята на Н. и М. е около 40 дка в землището нас.В., която им е наследствена, но не знае от кой наследодател. При съществуването на кооперациите двамата сключвали договори за наем и са получавали рентата. Не са идвали Д., Д. и И. да предявяват претенции за рентата, нито Цв.С. в качеството си на президент на фирма „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД и до настоящият момент.

Ищцата Д.Т. не споделяла пред св.Л. дали устно или писмено страните по делото са си поделили тези 40 и няколко дка зем.земи. Не знае дали има дублиране при обработване на процесните зе.земи от двете фирми „Сортови семена Вардим“ и „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД.

Третата свидетелката Л.Н. заяви, че работила в кооперациите „Орач“ и „Златна есен“ първоначално като счетоводител, а впоследствие раздавала рентата на хората. За земята от 40 и няколко дка е сключван договор за наем от Георги/бащата на ответника Н./, която му била наследствена от баща му Н. Й., а рентата е получавал синът му Н. за цялата земя. Георги имал сестра в с.Бъркачево, но никой от нейните наследници не са идвали да изявяват претенции за тази земя. Свидетелката не е работила в „Сортови семена Вардим“. Тя заяви, че Д., Д. и И. не ги познава и не са идвали при нея докато е работила в кооперациите да претендират за рента от процесната зем.земя.

От приложено писмо изх.№ РД-12-02-868-1/20.11.2019г./л.180 от делото/, с приложени извлечения от регистър по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ и приложени справки за отказани от заявителя имоти на ОбС“З“-Б.С./л.181-202 от делото/ е видно, че на основание чл.70 от ППЗСПЗЗ за стопанските години от 2014 до 2019г. имоти с № 024012/нива с площ 10.327 дка/ и № 152010 /нива с площ 9.987 дка/ в землището на с.В. са заявявани от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД и „Сортови семена Вардим“, като през 2014/2015г. имот № 024012 е ползван от „Сортови семена Вардим“ , а имот № 152010 е ползван от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД.

За стопанската 2015/2016г. горепосочените два поземлени имота са заявени от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД и ЕТ „Агро-С.Д.“, но са ползвани само от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД.

За стопанската 2016/2017г. тези два поземлени имота са заявени от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД и „Троя-Авто“ ЕООД“, но са ползвани само от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД.

За стопанската 2017/2018г. горепосочените два поземлени имота са заявени от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД и „Троя-Авто“ ЕООД, като също са ползвани само от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД.

За стопанската 2018/2019г. тези два поземлени имота са заявени от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД и „Троя-Авто“ ЕООД, като имот № 024012 е ползван от „Троя-Авто“ ЕООД , а имот № 152010 е ползван от „АГРИПРОДУКТ“ ЕООД.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I. ОТНОСНО иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Правен интерес от иск по чл.124 ал.1 от ГПК е налице при нарушаване правото на собственост и спор между страните по делото относно това право. При иск по чл.124 ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже, че е собственик на имота и че упражнява фактическа власт върху същия. С оглед извънсъдебното оспорване на правата на ищците, съдът намира, че е налице правен интерес от защита на техните права, поради което предявения положителен установителен иск е допустим. Прекият интерес от установяването произтича от възникналия спор за обема на правата на собственост на страните в процесния имот.

В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.291 ГПК се приема, че положителен установителният иск е допустим и когато е предявен от невладеещия собственик – решение № 504/2010г. на ВКС по гр.д.№ 603/2010г. ІІ г.о., решение № 201 на ВКС по гр.д. 449/2010г., решение № 503/02.05.2012г. на ВКС по гр.д.№ 83/2011г. на ІІ г.о., и др.

Разгледан по същество, съдът намира, че искът е основателен.

Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В конкретния казус ищците в исковата молба и чрез процесуалният си представител претендират, че са собственици общо на ½ ид.ч. от процесните зем.имоти по наследство от наследодателят им Н.Й.Д., б.ж. на с.В., починал на 02.05.1981г., видно от представено с и.м. у-ние № 115/01.11.2018г. изд.от Кметство с.В. за наследници на Н.Й.Д.. В представено заверено копие от нотариално дело № 374/15.06.2016 г. по което е издаден Нотариален акт № 195, том 2, рег.№ 2156, дело № 374/15.06.2016 г., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 1952/15.06.2016 г., акт № 18, том 5, дело № 728/2016 г. се съдържа Решение № 0010/15.08.1994г. по преписка вх.№ 128-6/13.11.1991г. на ПК-Б.С., с което е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи на наследниците на Н.Й.Д. в нови реални граници, съгласно влезлия в законна сила план за земеразделяне на землището на с.В. на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ.

Реституираните имоти представляват „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 1 от ЗН /чл.91а от ЗН/ на собственика - наследодател, в случая - на Н.Й.Д., поради което наследниците му по Закон се легитимират понастоящем като собственици на тези имоти. Съгласно указанията, дадени с т. 2 на ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС на РБ, кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя-собственик, в случая 02.05.1981г.

Решение № 0010/15.08.1994г. по преписка вх.№ 128-6/13.11.1991г. на ПК-Б.С. е издадено по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ, с приложените към него скици/л.116-117 и л.122-125 от делото/ и има конститутивно действие, доколкото с него е възникнало правното качество на обекта на собствеността-индивидуализация, като са определени границите на зем.имоти, възстановени в нови реални граници, т.е.с план за земеразделяне. В този смисъл е и практиката на ВС и ВКС, според която се приема, че решенията за възстановяване на собствеността в стари реални граници или с план за земеразделяне имат конститутивно действие/ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на Върховния съд, Решение № 228 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 546/2010 г., I г. о., ГК/.

Разпоредбата на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ визира, че влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението.

Същото това решение е породило реституционния си ефект и легитимира ищците като съсобственици общо на ½ ид.ч. от процесните имоти на наведеното придобивно основание, а именно придобиването им по наследство и реституция по ЗСПЗЗ от Н.Й.Д..

Защитавайки се против така предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК, ответниците-физически лица са противопоставили възражение за придобиване на процесните ниви по давност, основано на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС.

Това възражение настоящият съд намира за неоснователно по следните съображения:

Предвид разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

С осъществяване на условията по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой.

Снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата правна последица, формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си. В този смисъл е и трайната съдебна практика - Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г.-„Обстоятелството, че издаването на констативен нотариален акт се извършва по специално регламентиран от закона ред, след проверка от нотариуса на представени писмени доказателства или след разпит на трима свидетели, не обосновава презумпция за вярност на направения от него извод относно принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че тази проверка се извършва в рамките на едностранно охранително производство, в което оспорващата страна не е участвала”.

Фактическият състав на чл.79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост владеният обект.

Въз основа на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, не може да се направи заключение, че след възстановяването на процесните сънаследствени имоти, ответниците Н.Н. и М.Ч. са упражнявали фактическа власт с намерение за своене, което е било изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на тези имоти и не допускат чужди действия. Видно от представеният договор за аренда от 2006г. сключен от Н.Н. и М.Ч. и последвалите анекси към него/л.57-64 от делото/, същите са отдавали под аренда процесните земеделски земи. Този факт е възпроизведен и в събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Д. и Ц. Х..

Ищцата Д.Т. също с договор за аренда от 28.02.2007г. и анекса към него е отдала под аренда два от имотите за които тя и ищцата Д.П. получавали арендно плащане в пари, видно от представеният договор за аренда и от показанията на св.А.С. и Ц. С..

Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г.на ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Съдебната практика по чл.290 ГПК е константна /Решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на ІІ г.о. и др./, че за да промени държанието във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността /ТР № 91 от 01.10.1974 г., гр. д. № 63/74 г. на ОСГТК/. Поради което, договорът за аренда съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение. В цитирания смисъл е Решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г., ВКС, ІІ г.о., Решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. ВКС, І г.о., Определение № 79/12.02.2018г. по гр.дело № 2311/2017г. на ВКС II г.о.

От събраният доказателствен материал в настоящият исков процес се установи единствено фактът на извършване на управителни действия от страна на първите двема ответници/Н. и Ч./, изразяващи се в сключване на облигационни договори за тяхното ползване. Договор за аренда може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо съгласие на останалите, като отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Неговото сключване съставлява управително действие и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение. В настоящата хипотеза липсват доказателства за извършването на други действия /освен сключването на договори за аренда/ от ответниците след тяхното възстановяване. Тези действия са част от правомощията на съсобственика и не отричат правата на останалите съсобственици. В обобщение следва да се приеме, че не се установява извършването на действия от ответниците, чрез които да е демонстрирано завладяването на правата на останалите съсобственици/ищците по делото/, с оглед на което владението им не е явно и несъмнено и не е годно да доведе до придобиване по давност на правото на собственост.

Неоснователно е становището на процесуалният представител на ответника Н.Н. в писменият му отговор и в писмената си защита, както и на процесуалният представител на ответника „ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С. в писмената му защита, че ищците от 2006г. до настоящият момент са се отказали да упражняват правата си на съсобственици по наследство на процесните имоти и не са се интересували от имотите до настоящият момент.

Ищците също са отдали под аренда два от процесните поземлени имоти и са получавали рента за тях. Следователно те също са извършили управителни действия, чрез сключване на облигационен договор за тяхното ползване.

Собствеността не се губи, ако собственикът в продължение на години не посети имота си, или не го поддържа и не се грижи за него, или не заплаща дължим за имота данък. Ищците знаят, че по силата на наследствено правоприемство от Н.Й.Д. са сънаследници на тези имоти и не е необходимо да доказват това постоянно с действия. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него – чл.99 от ЗС. Ищците не са се отказали от правото си на собственост/отказ от наследство, продажба на наследствени права и др./, а в настоящото съдебно производство не се установи по безспорен и категоричен начин, че друг /ответниците/ е придобил тяхната част от имотите.

За да докажат възражението си за придобиване на посочените имоти по давност ответниците-физически лица по делото следваше да установят, че техните праводатели до смъртта си, а след това и самите те, са ги владели явно, необезпокоявано и непрекъснато за период поне от 10 години, като упражняват фактическата власт върху тях с намерение да ги своят. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява след възстановяване на земеделските имоти в землището на с.В. от 15.08.1994г./Решението на ПК-Б.С./ фактическата власт върху тях да е била упражнявана лично от първите двама ответници, тъй като земите са били обработвани от кооперациите “Орач” и „Златна есен” до закриването им през 2006г., а след това са арендувани от „Сортови семена-Вардим”. Земите непрекъснато са били отдавани под наем и под аренда, видно от показанията на св. А.Д., Ц.Л. и Л.Н., като ответниците Н. и Ч. в качеството си на наследници на Н. Й. са получавали рента за тях. В периода от 2014г. до 2019г. процесните зем.земи били включени в разпределението на масивите за обработка, като през различните стопански години са обработвани от „Агрипродукт” ЕООД и от „Сортови семена Вардим” по тяхно споразумение, видно от писмо изх.№ РД-12-02-868-1/20.11.2019г., с приложени извлечения от регистър по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ и приложени справки за отказани от заявителя имоти на ОбС“З“-Б.С./л.180-202 от делото/.

С оглед събраните в хода на процеса доказателствата по делото се налага извода, че ответниците Н.Н. и Ч. Ч. не са придобили по давност процесните поземлени имоти в продължение на 10 години, тъй като не се установи владението върху имотите да е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държат същите като свои собствени в рамките на 10 години преди да се снабдят с констативния нотариален акт за собственост.

При така изложените аргументи съдът намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на всички ответници, че ищците са съсобственици общо на ½ ид.ч. от процесните недвимижими имоти, като правата на ищцата Д.Т. са 2/8 ид.ч., а за ищците Д.П. и И.П. са по 1/8 ид.ч. за всеки един от тях

II.ОТНОСНО иска с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК.

С исковата молба ищците са поискали при уважаване на иска по чл.124,ал.1 от ГПК съдът да отмени изцяло Нотариален акт № 195, том 2, рег.№ 2156, дело № 374/15.06.2016 г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 1952/15.06.2016 г., акт № 18, том 5, дело № 728/2016 г., с който ответниците Н.Н. и М.Ч. са признати за собственици на процесните недвижими имоти по обстоятелствена проверка.

В конкретният случай предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищците, а не констативният нотариалният акт за собственост на недвижим имот издаден в охранително производство чл.587,ал.1 от ГПК(едностранно) който не се ползва със сила на присъдено нещо(ТР № 11//2013г. по т.д.№ 11/2012г. на ОСГК на ВКС). Всяко лице, което не е участвало в охранителното производство, може да установява, че посочените лица в акта като собственици не са такива. Не е необходимо оспорването истинността на акта по чл.193, ал.1 от ГПК и извършване на проверка по смисъла на чл.193, ал.2 от ГПК. Издаденият Н.А. не създава право на собственост и лицата чийто права са признати не стават тепърва собственици, а той само удостоверява това право, което съществува преди датата на издаването му. Защитата на трето лице, не участвало при издаването на констативният Н.А. е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, а издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.

При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това. /ТР.№ 178/86г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/29.11.2012 г. постановено по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК.

След като искът е уважен в така заявения обем права /1/2 ид.ч. от всички имоти /, то законната последица не може да се приложи за по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на ищците права в имота./Решение №172/11.07.2012 по дело №1157/2011 на ВКС, ГК, II г.о.Решение № 266 от 28.11.12 г. по гр. д. № 61/2012 г. II г. о. на ВКС и решение № 130 от 19.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 666/2017 г., II г. о., ГК/.

Доколкото с решението си съдът уважил предявения за защита на засегнатото материално право иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът следва на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 195, том 2, рег.№ 2156, дело № 374/15.06.2016 г. по описа на Нотариус Г.Х., с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 1952/15.06.2016 г., акт № 18, том 5, дело № 728/2016 г., с който ответниците Н. и Ч. са признати за собственици на процесните четири имота в частта до общият размер от 1/2 идеална част, тъй като предявеният положителен установителен иск е уважен в искания общ размер от 1/2 идеална част.

В останалата част до пълният предявен размер иска следва да се отхвърли като неоснователен.

За прецизност по отношение на сделката(в случая за договорите за покупко-продажба обективирани в Н.А. № 125, том 1,рег.№ 1099, н.дело № 120/15.03.2017г. и Н.А.№ 10, том 1, рег.№ 98, н.дело 10/10.01.2018г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С.) е приложимо ТР.№ 3/29.11.2012 г. постановено по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК. С него е прието, че вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни /само между страните по сделката/- по аргумент от чл.21 ЗЗД. Сделката, обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Но отмяната на този акт(сделката) по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.

III. ОТНОСНО иска с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците са поискали с исковата молба на основание чл.108 от ЗС, да се осъди третия ответник „ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С. да предаде на ищците владението върху следните имоти:

2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 130018 по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 21.971 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Високия цер", с граници: поземлени имоти №№ 130017, 175001, 127001 и 130012.

Това е иска на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска,че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание.

В предметното съдържание на ревандикационния иск за недвижим имот обаче се включват две части: първата, с която се признава или отрича ищецът да е носител на претендираното право на собственост и втората, с която се уважава искането ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота на собственика, в случай, че ищецът е признат за такъв.

И трите елемента следва да се установят от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване. Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.

На първо място, ищците са доказали, че са съсобственици на процесните недвижими имоти по наследство от Н.Й.Д. поч.на 02.05.1981г. по силата на проведена в полза на наследодателя им реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Правото на собственост на наследниците на наследодателя е установено с Решение № 0010/15.08.1994г. на ПК-Б.С. по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне в землището на с.В., обл.В. по преписка вх.№ 128-6/13.11.1991г./л.116 от делото/ и приравнено на констативен нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост.

На второ място не се отрича от ответника ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С. в писменият отговор и в с.з., чрез процесуалният му представител, че владее процесните имоти към настоящия момент.

На трето място ответника ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С. владее процесните недвижими имоти без правно основание.

В писменият му отговор се навежда възражение, че той е добросъвестен купувач и този иск спрямо него следва да се отхвърли, като неоснователен.

Според нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Според настоящия съдебен състав така упражняваното владение от ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С. е добросъвестно. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, като в настоящия случай ищците не са установили, че към датата на сключване на сделките(договори за покупко-продажба) обективирани в Н.А. № 125, том 1,рег.№ 1099, н.дело № 120/15.03.2017г. и Н.А.№ 10, том 1, рег.№ 98, н.дело 10/10.01.2018г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С., ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С. е знаело, че праводателите му Н.Н. и М.Ч. не се легитимират като собственици. Ако продажбата на чужда вещ се счита от закона за нищожна, не би се допуснало добросъвестното владеене при придобиване на несобствен на праводателя недвижим имот да има за последица съкращаването на срока на придобивната давност от 10 на 5 години. Периодът обаче, в който ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С. е владяло имотите е от 15.03.2017г. и 10.01.2018г. видно от Н.А. № 125, том 1,рег.№ 1099, н.дело № 120/15.03.2017г. и Н.А.№ 10, том 1, рег.№ 98, н.дело 10/10.01.2018г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С. до датата на подаване на исковата молба-04.06.2019г., когато владението е прекъснато и е по-малък от законовият петгодишен срок на придобивна давност.

Следва да се отбележи, че ищците притежават общо 1/2 ид. ч. от процесните земеделски имоти /ищцата Д.Т. притежава ¼ ид.ч.=2/8 ид. ч., а ищците Д.П. и И.П. по 1/8 ид.ч. всеки един от тях/. Делът на прекия им наследодател Ц. И. Каменова-поч. на 10.04.2006г., останал от наследството на Нино Даков е 1/4 ид.ч.=2/8 ид.ч., от който всеки от тях има квота по 1/8 ид.ч. Същите притежават по право на заместване по 1/8 ид. ч. от наследството на Н. Й.. Ответниците Н.Н. и М.Ч. също са носителли на право на собственост общо върху 1/2 ид. ч. от процесните имоти /по 1/4 ид.ч. =2/8 ид.ч. от наследството на баща им Георги Н. Даков, респ. по право на заместване 1/4 ид.ч. ид.ч.=2/8 ид.ч. от наследството на Н. Й..

Данните по делото сочат, че продавачите Н.Н. и М.Ч. не са били пълни собственици на продадените имоти, респ. продали са ½ ид.ч. от съсобствени и сънаследствени поземлени имоти на третия ответник.

Следователно вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни само между страните по сделката - продажба на чужда вещ. В случая прехвърлителите по посочената сделка не са били пълни собственици на процесните имоти и не е настъпило по силата на закона прехвърляне на собствеността върху тях в полза на третия ответник, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.

В тази връзка съдът приема, че продадените от първите двама ответници на третият ответник ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С., зем.земи предмет на Н.А. № 125, том 1,рег.№ 1099, н.дело № 120/15.03.2017г. и Н.А.№ 10, том 1, рег.№ 98, н.дело 10/10.01.2018г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С., се владее без правно основание, като придобити от несобственик/продадени са идеални части от чужди имоти/, поради което с тази сделка, не се придобива желания вещно-правен ефект и ищците като съсобственици на зем. земи, имат право да претендират осъждане на ответника ЕН-Т." ЕООД гр.Б.С. да им предаде владението на общо ½ ид.ч. от съсобствените с него имоти, които той държи без правно основание.

В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато съдът установи, че ищецът по ревандикационен иск за собственост се легитимира като собственик само на част от вещта, той е длъжен да признае това му право. Касае се за частично уважаване на иска, което намира приложение както при облигационните, така и при вещните искове. В такава насока са Решение № 223/16.11.2016г. по гр.д. № 1626/2016г. по описа на I гр.о. на ВКС, решение № 58/14.03.2012 г. по гр.д.№ 678/2011 г. на ВКС, ІІ гр. отделение. Решение №160/2015/29.02.2016 по дело № 2290/2015 на ВКС, ГК, II г.о. Решение № 55/08.10.2015 по дело № 3255/2014 на ВКС, ГК, II г.о.

Предвид изложеното и доколкото са налице трите изискуеми предпоставки, заявената претенция се явява основателна и следва да бъде уважена до общият размер от ½ ид.ч. за ищците, а в останалата част до пълният предявен размер иска следва да се отхвърли, като неоснователен.

IV.РАЗНОСКИ

Ищците са поискали присъждане на разноски в общ размер на 1810,50 лв. съгласно приложеният списък с разноските, от които: 122,60 лв. държавна такса за образуване на делото, 10.00 лв. вписване на и.м., 20.90 лв. за издаване на съдебни у-ния, 38,00 лв. за издаване на скица и данъчни оценки от ОбС“З“-Б.С., 4.00 лв. издаване на у-ние за наследници, 600.00 лв. за особен представител и 1015,00 лв. адвокатски хонорар.

Съгласно чл.71, ал.1, предл.първо от ГПК по водене на делото се събират държавни такси и разноски за производството. Разноски за производството са разходите, необходими за извършването на поисканите от страните или по инициатива на съда процесуални действия. Подаването на искова молба е процесуално действие, извършено от страна по делото и за да бъде исковата молба редовна следва да отговаря на изискванията на процесуалния закон. Константната съдебната практика е категорична, че като изискване при подаване на искова молба за установяване право на собственост и ревандикация(чл.124,ал.1 от ГПК, чл.108 ЗС) е тя да бъде придружена от скици на имотите, предмет на иска за собственост, нотариални актове, които се атакуват по реда на чл.537,ал.2 от ГПК, както и исковата молба да бъде вписана. За вписването на исковата молба се изисква представяне на данъчна оценка на имота.

Следователно разноските, заплатени като такси на ОбС“З“ или СГКК за издаване на скици и разноските за самите данъчни оценки, направени във връзка с депозиране на исковата молба за ревандикация на недвижим имот са приложени към нея.

В случая ответниците дължат на ищците не само разноските за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, но и останалите направени разноски поименно изброени в списъка по чл.80 от ГПК относно заплатените такси за вписване на исковата молба, за издаване на съдебни удостоверения, за снабдяване със скици и др., са все разноски, сторени за водене на делото, за което ответниците с поведението си са дали повод за завеждането му и съответно за извършването им.

Ответника Н.Н., чрез процесуалният си представител е поискал присъждане на разноски в размер на 1000.00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представеният договор за правна защита и съдействие./л.54 от делото/.

Ответника М.Ч., чрез назначеният й особен представител не е поискала присъждане на разноски и такива не й се дължат.

Ответника ЕН-Т." ЕООД, чрез процесуалният си представител е поискал присъждане на разноски в размер на 1200.00 лв. адвокатско възнаграждение, като списъка с разноски и разписка за получена сума в размер на 1200.00 лв., без да има дата и подпис на предал сумата са представени едва с писмената защита по делото, а не до приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция.

Както е изяснено в ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, списъкът по чл. 80 ГПК не доказва извършване по вид и размер на съдебни разноски, а е от значение единствено за правото на страната да иска изменение на съдебния акт в частта по чл. 78 ГПК (чл. 80, изр. 2 ГПК). Съдът присъжда само действително сторените по делото разноски, като доказателствата за това, включително за заплащането на адвокатското възнаграждение, трябва да са представени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. В този смисъл Определение № 408/23.11.2015 по дело № 4554/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. и Определение № 392/01.08.2017 по дело № 352/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците М.Г.Ч., Н.Г.Н. и ЕН-Т." ЕООД представлявано от управителя Н.Н.М. следва да заплатят на ищците Д.И.Т., Д.Т.П. и И.Т.П., направените по делото разноски в общ размер от 905,25 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

При този изход на делото ищците следва да заплатят на ответника Н.Г.Н. направените разноски по делото в размер на 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Ответницата М.Г.Ч. не е направила разноски и такива не й се дължат.

На ответника „ЕН-Т." ЕООД представлявано от управителя Н.Н.М. не следва да му се присъждат направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като представеният списък по чл.80 от ГПК и разписка за получена сума от 1200.00 лв. адвокатски хонорар не са представени до приключване на последното съдебното заседание в първата инстанция, а едва с писмената защита на процесуалният представител, изводимо от разпоредбата на чл.80,ал.1 от ГПК и горепосочената съдебна практика в тази връзка.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.124,ал.1 от ГПК, чл.537,ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответниците М.Г.Ч., ЕГН ********** *** и Н.Г.Н., ЕГН ********** *** и ЕН-Т." ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от управителя Н.Н.М., ЧЕ ИЩЦИТЕ Д.И.Т., ЕГН ********** ***, Д.Т.П., ЕГН **********,*** и И.Т.П., ЕГН **********,***, са собственици на основание наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността общо върху 1/2 идеална част/ ищцата Д.И.Т.-2/8 ид.ч., ищцата Д.Т.П.-1/8 ид.ч./ и ищеца И.Т.П.-1/8 ид.ч. / от следните недвижими имоти:

4/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 186001, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ използвана ливада с площ от 1,785 дка, от която 1.445 дка трета категория и 0.340 дка шеста категория, намираща се в местността „Малка Усойка“, с граници: поземлени имоти №№ № 185001, № 194045, № 186002, № 135012, които са им останали в наследство от Н.Й.Д., починал на 02.05.1981г., възстановени с Решение № 0010/15.08.1994г. на ПК-Б.С. по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне в землището на с.В., обл.В. по преписка вх.№ 128-6/13.11.1991г.

ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 195, том 2, рег.№ 2156, н.дело № 374/15.06.2016 г. по описа на Нотариус Г.Х., с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх.рег.№ 1952/15.06.2016 г., акт № 18, том 5, дело № 728/2016 г., с който М.Г.Ч., ЕГН ********** *** и Н.Г.Н., ЕГН ********** ***, са признати за собственици по давносто владение на процесните недвижими имоти, за разликата над притежаваните от тях в общ размер 1/2 ид. ч./2/4 = 4/8 ид.ч./, като в останалата част до пълният предявен размер, ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ответника ЕН-Т." ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от управителя Н.Н.М., на основание чл.108 от ЗС да предаде владението на ищците Д.И.Т., ЕГН ********** ***, Д.Т.П., ЕГН **********,*** и И.Т.П., ЕГН **********,***, върху притежавана от тях в общ размер ½ ид.ч. /на ищцата Д.И.Т.-2/8 ид.ч., на ищцата Д.Т.П.-1/8 ид.ч./ и на ищеца И.Т.П.-1/8 ид.ч./ на следните недвижими имоти представляващи: 1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 024012, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 10.327 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Оградата", с граници: поземлени имоти №№ 024011, 024026, 024013 и 023024, 2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 130018, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 21.971 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Високия цер", с граници: поземлени имоти №№ 130017, 175001, 127001 и 130012, 3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 152010, по КВС на землището на с.В., обл.В., представляващ посевна площ от 9.987 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Гладния връх", с граници: поземлени имоти №№ 152009, 152022, 152030, 152011 и 143024, като ОТХВЪРЛЯ иска за предаване владението на тези имоти над ½ ид.ч. от тях, на основание чл.108 от ЗС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците М.Г.Ч., ЕГН ********** ***, Н.Г.Н., ЕГН ********** *** и „ЕН-Т." ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от управителя Н.Н.М., ДА ЗАПЛАТЯТ на ищците Д.И.Т., ЕГН ********** ***, Д.Т.П., ЕГН **********,*** и И.Т.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника им адвокат В.С., ВрАК, с адрес за призоваване и съобщения гр.Б.С., общ.Б.С., обл.В., ул."Димитьр Благоев" № 83, направените от тях разноски по делото в общ размер от 905,25 лв./Деветстотин и пет лева и 25 стотинки/, съобразно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците Д.И.Т., ЕГН ********** ***, Д.Т.П., ЕГН **********,*** и И.Т.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника им адвокат В.С., ВрАК, с адрес за призоваване и съобщения гр.Б.С., общ.Б.С., обл.В., ул."Димитьр Благоев" № 83, ДА ЗАПЛАТЯТ на ответника Н.Г.Н., ЕГН ********** ***, направените от него разноски по делото в размер на 500.00 лв./Петстотин лева/, съобразно с отхвърлената част от исковете.

УКАЗВА на ищците да извършат отбелязване на решението в шестмесечен срок от влизането му в сила, на основание чл.115, ал.2 ЗС, като ги уведомява, че след изтичате на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	30
Дата:	24 февруари 2020 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия:	Катя Николова Гердова

Дело:	20191410100776
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	4 юни 2019 г.

Решение по дело №776/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Съдържание на акта