Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр. Велико
Търново, 5.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря Светлозара Фъртунска и в
присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана
Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10177/2022г. , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано
по касационна жалба на М.Д.Д.,***
против Решение № 42/8.6.2022г. постановено по НАХД 20224150200055 по описа на
Районен съд гр. Свищов.в частта с която е потвърдено НП №
20-0352-000950/20.1.2021г. на Началник РУ гр. Свищов, с което за нарушение на
чл. 6, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.3,т. 6 от ЗДвП е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 30 лева, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал.1, т 4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 50 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от един месец.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на
процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т.2 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът е
допуснал съществено нарушение на чл. 107, ал.2 от НПК, приложим във вр. с чл.
84 от ЗАНН, тъй като не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата
обстановка по спора, чрез надлежно приобщаване на допустимите и относими
доказателства, поради което е стигнал до неверния извод, че касаторът е могъл
да възприеме подаденият му сигнал от полицай и съответно да спре. Видно от
приложените към жалбата му снимки, касаещи неговия автомобил, двата тира и
полицейския такъв е ясно, че при изпреварването на камионите, същите са пречели
на видимостта му към КПП, поради което дори да е бил подаден сигнал, то той не
е могъл да го възприеме. Като допълнителни фактори усложняващи обстановката е
посочил влошената видимост поради обилен дъжд, както и пръските от двата
камиона, позицията на полицейския автомобил на 15 м. в дясно, встрани от
пътното платно.
След като не е осъществил състава на
вмененото му нарушение, моли съда а отмени решението на СвРС и да постанови
друго по съществото на спора, с което отмени НП.
Ответник жалба – Началник на РУ на МВР
гр. Свищов не изпраща представител, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Намира, че всички изложени в нея оплаквания са намерили отговор в решението на
РС , който правилно ги е приел за неоснователни. Представената декларация от
спътника на касатора няма доказателствена стойност, а от свидетелските
показания, безспорно се установява нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Счита, че
съдът вярно е установил фактическата обстановка и е направил законосъобразен
извод за наличие на основание за ангажиране на административно- наказателната
отговорност на касатора. Нарушението и неговият автор са безспорно установени.
Предлага жалбата да бъде отхвърлена и оставено в сила въззивното решение на
СвРС.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Предмет на настоящото дело е Решение №
42/8.6.2022г. постановено по НАХД 20224150200055 по описа на Районен съд гр.
Свищов.в частта с която е потвърдено НП № 20-0352-000950/20.1.2021г. на
Началник РУ гр. Свищов, с което за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал.3,т. 6 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба „ в размер на
30 лева, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175ал.1 т 4 от ЗДвП е
наложена „Глоба „ в размер на 50 лева и
е лишен от право да управлява МПС за срок от един месец.
За да постанови този резултат СвРС е установил следната фактическа обстановка:
На 28.5.2020г. около 17:20 часа в Община Свищов, на първокласен път ГП 1-3 ,
при км. 25+925, преди кръстовището с път три римско -405 в посока от гр. Плевен
към гр. Бяла, касаторът като водач на МПС Ауди КУ7 с рег.№ ...като предприема
изпреварване на три автомобила в зоната на действие на пътен знак В24, и не
спира на подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп палка по образец
и е продължил движението си .
Тези фактически установявания съдът е
направил след като подробно е анализирал свидетелските показания на
полицейските служители- актосъставител и свидетели на съставяне на АУАН- М.Г., М.К.и
И.П.. Същите съдът е кредитирал като обективни и безпристрастни,
непротиворечащи си. Св. Г. е посочил, че е бил извън полицейския автомобил и въпреки облачното време, ясно е възприел
маневрата на касатора, при което е сигурен, че същият макар да е видял
подадения сигнал е продължил движението си . Патрулният автомобил е бил спрян
пред КПП на Горна Студена, където има уширена площадка, извън пътното платно.
След като на касатора е изпратено уведомление да се яви в сградата на РУ на МВР
гр. Свищов,и съответно не го е сторил, на 16.10.2020г. е бил съставен АУАН, при
отсъствие на нарушителя, макар същият да е надлежно уведомен. Срещу АУАН и е
подадено писмено възражение, към което е приложена декларация на Екатерина
Вичева, пътник в автомобила на касатора, която е посочила, че по време на
цялото пътуване не е бил подаван сигнал от полицейски орган. АНО е приел
възражението за неоснователно като се е позовал на справка стр. 19 от делото,
попълнената декларация от касатора стр.35 от делото, придружена с копие на
СУМПС сведение и докладна записка и
е издал процесното пред въззивния съд
НП. За доказване компетентността на органа на органа, съставил АУАН и издал НП
е приложена Заповед № рег.№ 8121з-515/14.5.2018г на Министъра на вътрешните
работи, където в т.1.4 са посочени полицейски и младши полицейски служители
като компетентни да издават АУАН, съответно в.2.8 - Началник на РУ за
компетентен да издава НП по ЗДвП. В административната преписка се съдържа и
справка за нарушителя – водач, от която се установяват многократните нарушения
на ЗДвП от страна на касатора стр. 39 и сл. От въззивното дело. В срок срещу НП
е подадена въззивна жалба пред компетентния за това съд СвРС.
При така установеното от фактическа
страна, съдът е направил извод за неоснователност на жалбата по следните
съображения: Съдът е намерил, че в хода на административно- наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните норми, което
да се засегнало правото на защита на касатора и да е самостоятелно основание за
отмяна на НП. След като му е изпратена покана за съставяне на АУАН, приета е
подадената от него декларация по чл. 188 от ЗДвП, ведно с декларация, че е
управлявал МПС на съответната дата и копие от СУМПС , органът е съставил акта
при отсъствие на нарушителя. Освен това АУАН е бил надлежно връчен на касатора,
същият е подал в тридневния срок възражение, което АНО е разгледал.
СвРС е счел, че съставените АУАН и НП
има необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 , ал.1 от ЗАНН, при което
нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, правилно са подведени под
съответната материална норма, правилно е приложена и санкционната такава по
ЗДвП. Съдът е изложил подробни мотиви за
доказаност на нарушението на чл. 6, т.1 от ЗДвП, като е намерил,че неправилното
посочване на забранителен знак В 25, вместо
правилния такъв В 24, не е основание за отмяна на НП. Съдът е обсъдил
направеното възражение на касатора, че не е имал видимост, като изцяло е
кредитирал показанията на полицейските служители Г. и К.. СвРС не е приел
обективираните в декларацията показания на спътник на касатора, като е посочил,
че същите представляват свидетелски показания, които не са събрани в хода на
съдебното следствие.
След като е посочил, че са налице две
нарушения, то това по чл. 183, ал.3,т.6 от ЗДвП е в абсолютен размер от 30
лева, а това по чл. 175, ал.3, т. 6 от ЗДвП е над минималния размер, то същата
следва да се намали на 50 лева и лишаване от право на управление на МПС от 1
месец.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е
неоснователна. Следва да се отбележи, че всички оплаквания са били изложени и
пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно и настоящата инстанция изцяло
го споделя.
Настоящата инстанция не споделя доводите
на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на съда- на
нормата на чл. 105, чл. 107, ал.2, 3 и 5 и чл.114 от НПК приложими по силата на
чл. 84 от ЗАНН. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, събрал е целият
необходим доказателствен материал, обсъдил е всички доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно. Правилно съдът е посочил, че дадените в декларацията
обяснение от страна на пътник в МПС представляват свидетелски такива, същите не
могат да бъдат обективирани в писмен вид, а следва да бъдат събрани като
доказателство чрез разпит на свидетеля в хода на съдебното следствие. СвРС е
кредитирал показанията на полицейските служители като обективни и
безпристрастни и е намерил, че същите ведно с останалите доказателства по
делото безспорно установяват описаните в АУАН две нарушения. Настоящата
инстанция намира възражението на касатора, че са били налице няколко фактори,
които са препятствали възприемането на подадения сигнал за неоснователно.
Полицейският служител – актосъставител и свидетеля на нарушението посочват
изрично, че времето е било през светлата част на денонощието, при проливен
дъжд. Не се доказва, чрез представените схема и снимка на участъка, че двата
изпреварвани тежки автомобила са препятствали видимостта му, и по този начин,
същият обективно не е можел да възприеме подадения сигнал. Недопустимо е,
касаторът да се позовава на собственото си противоправно поведение –
изпреварване на МПС в обхвата на кръстовище, при знак В 24, за да обоснове
липсата на второто нарушение- неспиране на подаден сигнал. Съдът правилно е
посочил местоположението на полицейския автомобил – извън периметъра на пътя,
до КПП Горна Студена, при което подалият сигнал полицейски служител е бил прав
и следователно в обсега на видимост на касатора. Освен това с оглед на
разпоредбата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП установените с АУАН факти се ползват с
презумптивна сила на вярност, до доказване на противното. Направените в него
констатации не са опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени
средства, като съдът правилно е ценил, че представената декларация и схема на
пътя не са такива. Фактът, че наказаното
лице ги е оспорило не е достатъчен, за да се приеме, че те не отговарят на
обективната истина. След като презумптивната доказателствена сила на АУАН не е
оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните
факти по спора са такива, каквито са установени от органите на полицията в хода
на административно-наказателното производство. Така е преценил и районният съд,
за да стигне до единствения правилен и законосъобразен извод, че касаторът е извършил
вмененото му с НП административно нарушение от обективна и субективна страна.
След правилно установените факти и обстоятелства са направени законосъобразни
изводи относно правната квалификация на деянието и приложимата за това деяние
санкционна норма.
Второто основно възражение на касатора
е, че чл. 103от ЗДвП не съдържа определение на подаден сигнал за спиране,
поради което същата препраща към чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, която задължава
контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп палка, като за водача на МПС следва
да е оформено убеждението, че същият се отнася до него. Предвид изложеното по-
горе съдът приема, че е бил подаден
сигнал от полицейски служител, достатъчно ясен за възприемане, при добра
видимост, но въпреки това жалбоподателят не е спрял на посоченото му място,
продължил е движението си, в което се
състои и изпълнителното деяние на вмененото му нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Неправилно е неговото тълкуване на материалния закон, като счита, че нормата на
чл. 103 от ЗДвП е бланкетна и същата препраща към чл. 170, ал. 3 от ЗДвП .Разпоредбата
на чл. 103 от ЗДвП предписва задължение
на ППС при подаден сигнал от контролните органи да спре плавно, като са
посочени две алтернативни хипотези на мястото на спиране – в най-дясната част
на пътното платно или на посоченото от контролния орган и да изпълнява
указанията, дадени от последния. При анализ на посочената разпоредба се прави
извод, че същата предполага на първо място да е подаден сигнал за спиране. На
второ място, налице е задължение за водача на ППС да спре в определените от
закона места и трето – след спиране да изпълни указанията, дадени от
контролните органи /в този смисъл –Решение № 2632/2.3.2017г, на ВАС, по адм. д.
№ 267/2016 г., III о. /. Въззивният съд безспорно е установил извършване на
вмененото нарушение, като този извод е подкрепен със съответстващи мотиви,
основани на събрани по делото доказателства- материалите по АНП, приложените
сведения и докладна записка на служител. На посочената в НП дата и място на
извършване на нарушението, касаторът не
е спрял управляваното от него МПС след подаден сигнал със "стоп
палка" от контролен орган. АУАН е
издаден след като нарушителят е станал
известен на АНО с оглед попълнената по чл.188 от ЗДвП декларация.
Наложените наказания след изменението на
НП от СвРС се в предвидения абсолютен размер за първото и за второто – неговия минимум.
В случая не би могло да се приеме, че са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава от останалите нарушения от
същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната
норма. От справката за нарушител/водач е видно наличие на предходни наказания
на жалбоподателя за нарушения по ЗДв. П /НП и фишове/, което е основание за извод
за неоказано възпиращо въздействие спрямо отношението му към установените от
закона правила за поведение.
Макар да не е посочил изрично, съдът е
приел, че не е налице и нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото се касае за две
самостоятелни нарушения – по чл. 6, ал.1 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП и за
двете са посочени санкционните норми и са наложени две самостоятелни наказания.
Всички, направени в касационната жалба
оплаквания за допуснати процесуални нарушения от страна на АНО са били подробно
изяснени от СвРС, поради което съдът намира, че не следва да ги преповтаря и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК.
Споделят се изцяло и мотивите на съда
досежно правилното посочване от страна на АНО на нарушената правна норма,
приложимата санкционна такава, като и посочения й квалифициран състав. В този
смисъл е налице само бланкетно оплакване, че е нарушен материалния закон, като
мотивите са само неизяснена фактическа обстановка. Правилен е и извода на съда, че наказанието е
в предвидения от закона абсолютен размер, което отговаря на изискванията на
чл.12 и чл. 27 от ЗАНН.
Споделят се и мотивите досежно липсата
на основание – многобройни обстоятелства, които да сочат на по- ниска степен на
обществена опасност на деянието. Следователно съдът е спазил и ТР
№1/12-12.2007г. по н.д.1/ 2007г. на ОСНК доколкото е извършил нова ,
самостоятелна проверка за приложение на чл. 28 от ЗАНН. .
.Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния
съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 42/8.6.2022г. постановено по НАХД 20224150200055 по описа на Районен
съд гр. Свищов.в частта с която е потвърдено НП № 20-0352-000950/20.1.2021г. на
Началник РУ гр. Свищов, с което на М.Д.Д.,*** за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал.3,т. 6 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба „ в размер на
30 лева, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175ал.1 т 4 от ЗДвП е
наложена „Глоба „ в размер на 50 лева и
е лишен от право да управлява МПС за срок от един месец.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.