№ 74
гр. Враца, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борис К. Динев
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20251400500034 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Делото е образувано по повод депозирана въззивна жалба вх. № 17568/23.12.2024 г.
от адв.К.К. от АК-Враца, назначен за особен представител на въззивника Е. Д. И., с ЕГН
**********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** срещу Решение № 775/09.12.2024 г.
по гр.д. № 858/2024 г. на PC-Враца, с което е осъден Е. Д. И., с ЕГН **********, постоянен
адрес: *** и настоящ адрес: *** да заплати на С. И. Ч. с ЕГН ********** от ***, сумата от
7000,00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, а именно: преживени болки
и страдания, вследствие причинена на 06.09.2019 г. в гр.Враца средна телесна повреда,
изразяваща се в прободно-порезно нараняване на гръдния кош вляво, с проникване в лявата
гръдна кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, ведно със законната
лихва върху сумата от 7 000 лв., считано от 06.09.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата; както и сумата от 2 280 лв. - деловодни разноски.
Счита, че първоинстанционното решение е изцяло незаконосъобразно и необосновано,
поради което моли да бъде отменено изцяло.
Въззивникът навежда доводи, че в първоинстанционното производство не са събрани
доказателства за основателността на иска относно присъждане на неимуществени вреди на
ищеца. Сочи още, че не било установено здравословното състояние на ищеца преди
процесната дата 06.09.2019 г. с оглед определения от първостепенния съд размер, което било
от значение за състоянието му след твърдяната средна телесна повреда. Не било изяснено
дали цялостното здравословно състояние на ищеца след 06.09.2019 г. е именно по причина,
за която отговорност следва да носи ответникът, поради което размера на обезщетението е
определен при непълнота на доказателствата от съда.
1
На второ място поддържа още, че свидетелските показания на разпитаните пред
първата инстанция свидетели разколебават удостоверителната тежест на техните показания,
тъй като въпреки познанството им с ищеца, те не знаели, дали той поддържа отношения с
родителите си, както и дали същите са полагали грижи за него след инцидента на 06.09.2019
г.
Въззивникът счита,че уваженият от районния съд размер на неимуществените вреди е
прекомерен и не съответства на болките и страданията претърпени от ищеца, вследствие на
тази травма, предвид и съдебната практиката при сходни случаи.
На следващо място, счита още, че съдът е излязъл извън рамките на търсената от
ищеца защита, тъй като е присъдил законна лихва върху главницата от 7 000 лв., считано от
06.09.2019 г. до окончателното изпълнение, поради това, че в петитума на исковата молба не
е направено такова искане, въпреки, че в обстоятелствената част е заявено, като претенция.
Съгласно чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, такси и разноски по производството на делата не се
внасят от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което
има влязла в сила присъда.Сочи, че първостепенният съд е постановил решението си в
противоречие с нормата на чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, като е присъдил деловодни разноски за
платена държавна такса, която по силата на горецитираната разпоредба не се внася от
ищеца.
Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявения
от С. И. Ч. иск срещу Е. Д. И..
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от С. И. Ч..
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. При констатираната редовност на жалбата,
съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от С. И. Ч. с ЕГН
********** от ***, чрез адв.М. М. от АК - Враца, със съдебен адрес: ***, против Е. Д. И. с
ЕГН ********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл.45
ЗЗД за заплащане на сумата от 7000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на извършено от него престъпление, а именно
за това, че на 06.09.2019 г., около 13.10 ч. в град *** до ***, чрез нанасяне на удар с нож е
причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване
на гръдния кош вляво, с проникване в лявата гръдна кухина и разстройство на здравето,
временно опасно за живота - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, в резултат на което
са претърпени неимуществени вреди, подробни описани в петитума на исковата молба.
2
В исковата молба се твърди, че за това деяние(чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК) на ответника
му е наложено наказание по НК с протоколно определение от 12.02.2021 г., постановено по
НОХД № 118/2021 г. по описа на Районен съд – Враца по влязло в сила споразумение по
чл.382, ал.7 вр.чл.24,ал.3 от НПК.
Ищеца сочи, че престъплението е извършено с особена жестокост и напълно
неочаквано за него. След инцидента негови приятели го закарали в болница, където му била
оказана спешна медицинска помощ и извършена тежка операция, а след това и
продължително лечение.
Поддържа се, че вследствие на извършеното нападение и нанесеното увреждане Ч.
изпитал много силни болки и страдания. Излага съображения, че след изписването му от
болничното заведение имал много тежък възстановителен период, който продължил около
три месеца. През този период ищецът не могъл да се обслужва самостоятелно, в т.ч. да се
храни, да извършва тоалета си, да пазарува и т.н. Случилото се му нанесло освен болка и
физически страдания и емоционални и психически такива, като дълго време след
извършеното спрямо него нападение изпитвал страх да излезе в града, бил се затворил в
себе си и избягвал контакти с хора. Изпитвал често главоболие, безпокойство и уплаха.
Счита, че са установени елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно
наличието на виновно противоправно деяние и причинени вреди в причинно - следствена
връзка с него, предвид влязло в сила определение по НОХД № 118/2021 г. по описа на РС-
Враца, с което е одобрено постигнато между ответника и РП-Враца споразумение. Сочи, че
влязлото в сила споразумение имащо силата на постановено присъда по арг.на чл.300 от
ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, т.е. в случая безспорно установени са както фактът на деянието и
неговото авторство, така и противоправността му и виновността на ответника.
Поради установяването на горепосочените елементи от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД счита, че единствено следва да бъде определен размерът на претърпените
неимуществени вреди, вследствие на виновното противоправно деяние на ответника и
наличието на причинна връзка между деянието и претендираните вреди.
Ищеца излага доводи, че е налице причинно - следствена връзка между извършеното
от ответника деяние и претърпените от него вреди, доколкото е налице произнасяне на съда
по НОХД № 118/2021 г. по описа на РС-Враца, като в хода на съдебното производство е
установено, че на ищеца са му нанесени телесни увреждания, изразяващи се в прободно -
порезно нараняване на гръдния кош вляво, с проникване в лявата гръдна кухина и
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което има характер на средна телесна
повреда. Сочи още, че безспорно нараняванията влекат след себе си множество болки и
страдания, болка от нанесената прободна рана в областта на гръдния кош и последващата
операция, и съпътстващите през дългия възстановителен период трудности свързани със
самообслужване, възстановяване, уплаха, страх, тревожност, нарушение на съня, кошмари,
последваща адаптация и т.н.
Счита още, че претърпените от него неимуществени вреди подлежат на обезщетение, с
оглед принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД. В действителност същите
не са оценими в пари, поради което обезщетението се определя от съда по справедливост,
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Счита, че с обезщетението за претърпени от него
3
неимуществени вреди ще бъдат компенсирани до известна степен отрицателните,
неприятните емоции.
Моли съда при определянето размера на обезщетението да вземе предвид наличието на
следите обстоятелства: извършено умишлено престъпление, изразяващо се в причиняване
на средно телесно увреждане чрез нанасяне на удар с нож в областта на гръдния кош, с
проникване в лява гръдна кухина и разстройство на здравето на ищеца, временно опасно за
живота, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта,
причинените физически болки и страдания, претърпяната остра стресова реакция, довела до
негативни психически емоции на страх за физическо оцеляване и разстройство в
адаптацията, безпокойство, тревожност, нарушен сън и кошмари, както и последващо
отчуждение, като всички негативни влияния са продължили значителен период от време,
повече от три месец.
Сочи още, че дължимата лихва е от деня на извършеното деяние, по арг. на чл.84, ал.3
ЗЗД, поради което върху исковата претенция следва да бъде присъдена законната лихва,
считано от деня на причиненото увреждане - 06.09.2019 г. до окончателно й плащане.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената с исковата
защита, обективирана в петитумната част на исковата молба, без да претендира присъждане
на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Е. Д. И., чрез назначения му особен
представител - адв. К. К. от АК-Враца, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковите претенции, като неоснователни и недоказани и моли да бъдат оставени без
уважение. Излага доводи, че при определянето размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва съдът да се съобрази предходното здравословно състояние на ищеца, което би
допринесло за състоянието му след нападението върху него. Счита, че цялостното
здравословно състояние на ищеца Ч. след 06.09.2019 г., не е по причина за която отговорност
следва да носи ответникът.
Сочи, че претенцията за заплащане на претърпени неимуществени вреди от ищеца е
значително завишена и не съответства на претърпяната травма, болките и страданията
вследствие на нея, като тази сума е далеч над размерите, които в съдебната практика се
присъждат при сходни случаи.
При евентуалното уважаване на иска сочи, че уважената част от него следва да бъде
съобразена с действително претърпените от С. Ч. болки и страдания, както и със съдебната
практика в сходни случаи.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
При така подадените искова молба и отговор, в производството пред районния съд са
събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които се установява следното:
От приложеното НОХД № 118/2021 г. по описа на Районен съд - Враца, се установява,
че с протоколно определение от 12.02.2021 г. на основание чл.382, ал.7 вр.чл.24,ал.3 от НПК
е одобрено споразумение между РП-Враца и Е. Д. И., по силата на което ответникът Е. Д. И.
е признат за виновен за това, че на 06.09.2019 г. около 13:10 часа в гр.*** до ***, чрез
нанасянето на удар с нож е причинил средна телесна повреда на ищеца - С. И. Ч. от
гр.Враца, изразяваща се в прободно - порезно нараняване на гръдния кош вляво, с
проникване в лява гръдна кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота -
престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което деяние му е наложено
наказание по НК.
4
Установява се от представените епикризи от МБАЛ "Христо Ботев"АД - гр.Враца, ХО,
че ищецът С. И. Ч. е постъпил в Хирургичното отделение на лечебното заведение на
06.09.2019 г. и е бил изписан на 12.09.2019 г., като му е поставена окончателна диагноза
"Открита рана на други части на гръдния кош "Вулнус пунктум торацис синистра
пенетранс.Хемопневмоторакс"/л.12 от делото/. По данни на пациента е снета следната
анамнеза: на 06.09.2019 г. около обяд към 13 ч. при свада с друг мъж е намушкан от него с
нож в областта на лявата гръдна половина по задна аксиларна линия на ниво 7 - 8 ребра.
Обективно е констатирано следното състояние: в лявата гръдна половина между средна и
задна аксиларна линия на около 7 - 8 междуребрие прободно порезна рана с дължина 3 см и
активно кървене от нея. При ревизията - канал с дължина 4 см, без данни за проникване в
телесна кухина.
С. И. Ч. е постъпил в Хирургичното отделение отново на 12.09.2019 г. и изписан на
18.09.2019 г. с поставена окончателна диагноза: „Реконвалесценция след хирургична
намеса“/л.13 от делото/. В медицинските документи на пациента са отбелязани
продължително лечение и ранна рехабилитация след оперативни интервенции с голям и
много голям обем на сложност с остатъчни проблеми за здравето; анамнеза: опериран по
спешност на 08.09.2019 г. по повод проникващо нараняване в лява гръдна половина с
хемопневмоторакс след ножево нараняване на лявата гръдна половина. Отразено е, че
пациентът подлежи на долекуване.
Представена е и останалата медицинската документация във връзка с проведеното в
МБАЛ "Христо Ботев"АД-гр.Враца лечение на ищеца, вкл. изследвания,манипулация и
терапия.
За установяване на преживените от пострадалия страдания и неудобства в резултат на
извършеното спрямо него деяние, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита
на свидетелите К. П. и И. И..
От показанията на свидетеля К. П. се установява, че с ищеца са приятели от детските
години и са съседи в с.***. Свидетелят сочи, че ищеца му се обадил от болницата и поискал
да му занесе вода и сокове. П. го посетил няколко пъти в болницата,като последният лежал в
леглото и от него излизали маркучи. Взел сламки, с които ищеца да пие течности, тъй като
не могъл да вдигне шише. Сочи още, че Ч. бил много зле, не могъл да става, изпитвал болка
и бил на стационарно лечение около 10-15 дни.
Впоследствие след изписването му, свидетелят П. пазарувал, тъй като ищецът не могъл
да прави нищо. Тоя едва ходел, повече седял на стол и не излизал, като това състояние
продължило приблизително 2-3 месеца.
Другия свидетел И. И. установява, че познава ищеца повече от 10 години. Знаел за
наръгването с нож на ищеца и му ходил в болницата на свиждане. Свидетелят И. твърди, че
ищецът бил на легло, не могъл да яде, да пие вода, тъй като целият бил в системи и
маркучи. Лежал в болницата две седмици. След изписването му от болница,
възстановяването му продължило 2-3 месеца. Психически Ч. бил натоварен, имал
паникатаки, не искал да излиза. Едва през 2020 г. свидетелят го видял отново. Знае, че
приятели са му пазарували.
Свидетелят И. сочи, че ищеца има родители и сестра,но той не ги познава. Знае само,
че те не живеят заедно с ищеца, а той си живее самостоятелно.
При така изложената фактическа обстановка ВрРС е приел, че предявения иск с правно
5
основание чл.45 ЗЗД е основателен и доказан, доколкото безспорно е установено, че са
налице всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане, като са
пресъдени законна лихва върху претендираното обезщетение и разноски по делото.
При така приетата фактическа обстановка, настоящият въззивен съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане.
По осъдителния иск по чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД в тежест на ищеца в настоящото
производство е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане - виновно противоправно действие, извършено от
ответника, настъпили за ищеца неимуществени вреди, причинно - следствена връзка между
деликта и вредите, както и да обоснове размера на претендираното обезщетение; наличие на
влязло в сила споразумение, на основание чл.382, ал.7 във вр. с чл.24, ал.3 от НПК на
наказателен съд относно описаното в исковата молба деяние. Вината съгласно установената
с нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД законова презумпция се предполага.
Ищецът следва да докаже и размера на претенциите си.
Съгласно нормата на чл.383, ал.1 от НПК одобреното от наказателния съд
споразумение за решаване на делото по реда на чл.381 НПК има последиците на влязла в
сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица,
учреждения и длъжностни лица, а във връзка с гражданския процес влязлата в сила присъда
се ползва със сила на пресъдено нещо относно изчерпателно изброените в чл.300 от ГПК
обстоятелства, при което е задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние относно това дали то е извършено, дали е противоправно
и дали дееца е виновен. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.3, вр. ал.2 от НПК
споразуменията, одобрени по реда на глава 29 от НПК са задължителни за гражданския съд
по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбите на чл.300 ГПК и чл.413, ал.3, вр.
ал.2 от НПК намира, че съдържащите се в одобреното от наказателния съд споразумение от
12.02.2021 г., постановено по НОХД № 118/2021 г. по описа на РС - Враца, констатации
относно извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и
вината на ответника Е. Д. И. са задължителни за него и не подлежат на доказване в това
производство. По аргумент от нормата на чл.300 от ГПК следва да се приеме за установено
със задължителна сила, че ответникът Е. И. чрез нанасяне на удар с нож е причинил средна
телесна повреда на ищеца С. И. Ч. от гр.Враца, изразяваща се в прободно - порезно
нараняване на гръдния кош вляво, с проникване в лява гръдна кухина и разстройство на
здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживените унижение,
стрес, тревожност и безпокойство, накърняване на достойнството и самочувствието на
ищеца, и техния интензитет, които не са обхванати от задължителната сила на
споразумението по чл.381 и сл. от НПК, са установени от събраните по делото гласни
доказателства. И двамата свидетели установяват пред съда негативните емоции и чувства,
които е изпитвал ищецът след случилото се, чувството на срам и потиснатост, предизвикано
от нападението на ответника.
Налице е и пряка причинно - следствена връзка между противоправното поведение на
ответника и настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Ако делинквентът не беше
6
нарушил общото правило да не се вреди другиму и в частност - причиняване на телесна
повреда на друго лице, нямаше да се стигне до конфликтната ситуация и да настъпят вреди
за ищеца.
Неоснователни са доводите развити във въззивната жалба, че не било установено
здравословното състояние на ищеца преди процесната дата 06.09.2019 г. с оглед определения
от районния съд размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и
неизясненото цялостното здравословно състояние на ищеца след 06.09.2019 г. е по причина,
за която следва да отговаря ответникът.
Видно от приложената медицинска документация по делото, която се съдържа и в ДП
№ 979/2019г. по описа на РУ-Враца приложено към НОХД № 118/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца е видно, че ищеца С. Ч. няма придружаващи заболявания преди
процесната дата 06.09.2019 г.
Относно здравословно състояние на ищеца след 06.09.2019 г. е установено от приетата
СМЕ в ДП № 979/2019г. по описа на РУ-Враца, в която вещото лице медик е посочило, че по
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от един удар с прободно порезно
оръжие в областта на гръдния кош вляво, като удара е бил отзад напред и отгоре надолу, т.е.
могат да бъдат получени по време и по начин посочени в ДП. В тази връзка и от събраните
доказателства в ДП е изготвеното от наблюдаващия прокурор Постановление от 29.01.2021г.
за привличане на обвиняем на Е. Д. И. за престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от
НК и връчено на същата дата.
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя-ответник за
недоказаност на причинените на ищеца неимуществени вреди, с изложените във въззивната
жалба доводи, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
ищецът е претърпял описаните в исковата молба телесни увреждания, както и че същите са
причинени от ответника. При така установените доказателства по делото, обвиняемия Е. Д.
И. на 04.02.2021г. сключил с РП-Враца споразумение с което се признал за виновен в това,
че на 06.09.2019 г. около 13:10 часа в гр.*** до ***, чрез нанасянето на удар с нож е
причинил средна телесна повреда на ищеца - С. И. Ч. от гр.Враца, изразяваща се в прободно
- порезно нараняване на гръдния кош вляво, с проникване в лява гръдна кухина и
разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.129 ал.2 във
връзка с ал.1 от НК.
Това споразумение е одобрено от съда с Протоколно определение от 12.02.2021г. по
НОХД № 118/2021 г. по описа на Районен съд – Враца и е влязло в законна сила на същата
дата, имащо последиците на влязла в сила присъда.
Доколкото телесните повреди представляват съставомерен резултат на престъплението,
за което ответникът е признат за виновен, и са установени със задължителна сила за
гражданския съд - чл.300 от ГПК и ППВС № 7/1959 г., и този въпрос не може да се
преразглежда в производството по иска по чл.45 ЗЗД. Всички съставомерни признаци на
извършеното деяние, като при средната телесна повреда това са и причинените на
пострадалия травматични увреди, техният вид, брой и обективни характеристики, както и
това, че същите са в пряка причинно - следствена връзка с противоправното и виновно
деяние на ответника И., са установени с влязъл в сила акт на наказателен съд.
Нормата на чл.45 от ЗЗД установява обща забрана, изискваща да не се причиняват
вреди другиму, като законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди
7
другиму. Забраната е универсална, както спрямо пълния обем неперсонифицирани правни
субекти, така и за всички защитени правни субекти, като важи за целия кръг права, интереси
и ценности от материално и нематериално естество, на които правната система дава защита.
Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя.
Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетение на вредите и
основанието за неговото пораждане. Освен обезщетителното си предназначение, в
определена степен отговорността за непозволено увреждане по генералната клауза има и
морален аспект действията на лицата, с които са причинени виновно и противоправно вреди,
се признават за неприемливи от правния ред, а и върху деликвента тежи задължението да
репарира пострадалия за увреждането.
Неоснователни са доводите на въззивника в жалбата, че показанията разпитаните пред
първата инстанция свидетели разколебават удостоверителната им тежест, поради това, че
въпреки познанството си с ищеца не знаели дали неговите родители полагали грижи след
инцидента на 06.09.2019 г. за Ч.. И двамата свидетели К. П. и И. И. сочат, че са посещавали
ищеца в болницата и са му носели храна. След изписването му от болницата, св. К. П. му
пазарувал, тъй като ищеца бил много излезе и не излизал от къщи. Другия свидетел И. И.
сочи, че не познава родителите и сестрата на ищеца, но той живее самостоятелно от тях.
Знае, че негови приятели му пазарували, тъй като ищеца получавал паникатаки и не желаел
да излиза.
Въз основа на така обсъдените доказателства по делото, съдът приема за установено по
безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав по
чл.45 от ЗЗД, поради което са налице предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на ответника за обезщетение на ищеца Ч. за всички неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
На следващо място спорен между страните е и въпросът относно справедливия
размер на дължимото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, същите са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС № 4/1968 г. и
решения по чл.290 ГПК - решение по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. №
2979/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 669/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по
т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 3802/2008 г. на І г.о. на ВКС,
решение по гр.д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. на ВКС; решение по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.
на ВКС; решение по т.д. № 2663/2015 г. на І т. о. на ВКС; решение по т.д. № 1015/2011 г. на ІІ
т.о. на ВКС; решение по т.д. № 1398/2014 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2766/2014 г.
на І т о. на ВКС; решение по т.д. № 72/2016 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2960/2015
г. на І т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 348/23 г. на І г. о. на ВКС; решение по т.д. №
1893/2022 г. на І т.о. на ВКС и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
конкретния размер на обезщетението, като такива обстоятелства при телесните увреди са
8
характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя
без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната
практика при подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и
от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата и във връзка с нормативно определените лимити по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От процесният инцидент реализира на 06.09.2019г. ищецът е получил телесни
увреждания, изразяващи се в прободно - порезно нараняване на гръдния кош вляво, с
проникване в лява гръдна кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота ,
които увреждания законодателя в чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК е квалифицирал като
средна телесна повреда. Същите са описани в приложените по делото епикризи/л.12-13 от
делото/.
При определяне на размера на обезщетението по справедливост по реда на чл.52 от
ЗЗД и при съобразяване на горепосочените критерии въззивната инстанция отчита тежестта
и характера на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на увреденото
лице, интензитета на негативните емоционални преживявания и отражението им върху
психиката му (изпитани чувства на стрес и срам, накърнено достойнство и самочувствие);
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, липсата на доказани
трайни последици върху психиката на ищеца, както и обществено-икономическите условия
в страната към момента на настъпване на процесното деяние - 06.09.2019 г. Предвид
събрания доказателствен материал, преценен по отделно и в неговата съвкупност,
въззивният състав намира, че за обезвъзмездяване на понесените от ищеца неимуществени
вреди с оглед характера на обезщетението, служещо преди всичко за морално
удовлетворение на ищеца и същевременно имащо възпиращо и предупредително значение
за ответника, е необходима и достатъчна сумата от 7 000 лв. Съдът намира, че така
определеният размер е от естество да репарира действително причинените неимуществени
вреди така, както са установени в производството. Присъждането на обезщетение само по
себе си съдържа и морално удовлетворение – признаване, че действията на ответника са
противоправни и отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума
е за репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за неоснователно
обогатяване (в този смисъл Решение 206 от 26.03.2019 г. по ГД № 4762/2017 г. по описа на
9
ВКС).
По претенцията за законна лихва:
Основателно е оплакването във въззивната жалба, че в посочената част обжалваното
решение съдържа произнасяне "свръхпетитум", тъй като в действителност не е отправено
искане до съда за присъждането на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди. Като е присъдил и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
първоинстанционният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало /чл.6, ал.2 от
ГПК/ и произтичащата от него забрана за произнасяне извън пределите на търсената с иска
защита, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която Е. Д.
И. е осъден да заплати законната лихва върху сумата от 7 000 лв., считано от 06.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Основателно е възражението на въззивника в жалбата, че ищеца по силата на
чл.83,ал.1,т.4 от ГПК е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по искове от
за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.
Действително ищеца е внесъл държавна такса по делото в размер на 280,00 лв./4%
върху сумата от 7000,00 лв./, която първостепенния съд е следвало да му я върне с
постановяването на нарочен съдебен акт, какъвто в делото няма постановен. Поради тази
причина тази сума не следва да бъде присъждана на ищеца, а следва да бъде заплатена от
ответника на районния съд.
Следователно първоинстанционното решение следва да отменено в частта за
разноските относно заплатена от ищеца държавна такса от 280,00 лв., като недължимо
платена.
По разноските:
Въззивника се представлява от особен представител в пъвоинстанциноното и
въззивното производство, което възнаграждение е заплатено от ищеца-въззиваем.
Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски, не е представила
доказателства за реално направени такива, поради което не й се дължат пред въззивната
инстанция.
Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд гр. Враца държавна такса в размер 140,00 лв. за въззивното
производство, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при
неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 775/09.12.2024 г. по гр.д. № 858/2024 г. на PC-Враца, В
ЧАСТТА, с която е осъден Е. Д. И., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ
адрес: *** да заплати на С. И. Ч. с ЕГН ********** от ***, сумата от 7000,00 лв. -
обезщетение за причинени неимуществени вреди, а именно: преживени болки и страдания,
вследствие причинена на 06.09.2019 г. в гр.Враца средна телесна повреда, изразяваща се в
прободно - порезно нараняване на гръдния кош вляво, с проникване в лявата гръдна кухина
и разстройство на здравето, временно опасно за живота.
ОБЕЗСИЛВА, като НЕДОПУСТИМО Решение № 775/09.12.2024 г. по гр.д. №
10
858/2024 г. на PC-Враца, В ЧАСТТА, с която е осъден Е. Д. И., с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** да заплати на С. И. Ч. с ЕГН ********** от ***,
законната лихва върху сумата от 7 000 лв., считано от 06.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 775/09.12.2024 г. по гр.д. № 858/2024 г. на PC-Враца, В
ЧАСТТА за разноските, с която Е. Д. И., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и
настоящ адрес: *** е осъден да заплати на С. И. Ч. с ЕГН ********** от ***, сумата от
280,00 лв. представляваща недължимо платена държавна такса, съобразно разпоредбата на
чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Д. И., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца
държавна такса в размер 280,00 лв.
ОСЪЖДА Е. Д. И., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр. Враца
държавна такса в размер 140,00 лв. за въззивното производство, както и 5 (пет) лева – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11