РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Кюстендил, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20211520200997 по описа за 2021 година
Делото е образувано по жалба подадена от адв. А.А., в качеството му на
пълномощник на К. ИВ. СТ., ЕГН **********, с адрес в гр....3, против електронен фиш
№**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на жалбоподателя за
нарушение по чл.139, ал.5 и 6, във вр. с чл.102, ал.2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. с
чл.187а, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Иска се отмяна на електронния фиш, като се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. Излагат се доводи , че
наказаното лице не дължи такса по чл.10 от ЗдвП, тъй като е инвалид, като
административната преписка е следвало да бъде прекратена, тъй като е за нарушение,
извършено на 06.06.2020г. и е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като електронния фиш
се приравнявал на наказателно постановление. Правят се възражения, че не ставало ясно кой
и кога е издал електронния фиш, независимо от специалните изисквания, които предвиждал
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт Нанкова, с
представено по делото пълномощно, която изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона, като отразява
безспорно установено административно нарушение, извършено от жалбоподателя. Иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 06.06.2020г. в 13:05 ч. е установено нарушение
№А76Е1177Б542205АЕ053041F160А2АCD с ППС – лек автомобил марка „....“ с рег. ...., с
обща техническа допустима максимална маса 1935, брой оси 2, категория ППС: в община
Кюстендил, по път 62 км 3+516, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 ЗП
според категорията на пътното превозно средство. Нарушението било установено с
1
устройство №30591, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 ЗП, намиращо се на път 62 км 3+516.
Видно от приложена справка, процесният автомобил е собственост на жалбоподателя.
Към момента на твърдяното нарушение жалбоподателят не е упражнил правото на
освобождаване от заплащане на винетна такса. Издаден е електронен фиш №********** за
нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП
от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.5
и 6, във вр. с чл.102, ал.2 ЗДвП на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Липсват данни да е
заплатена компенсаторна такса.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,
а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. Електронни фиш е издаден при спазване на
установената от закона процедура и от компетентен за това орган. Същият притежава
всички реквизити по чл.189ж, ал.1 ЗДвП. Възраженията за противното са неоснователни.
Съгласно чл.167а, ал.3 ЗДвП, за извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис/доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,
ал.1 ЗП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговият рег. номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че на
06.06.2020г. в 13:05 ч. лек автомобил Мерцедес ....., е бил управляван в обхвата на платената
пътна мрежа, без същия да е разполагал с валидна винетка, като в тази връзка е възникнало
и задължение за заплащане на такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. По делото не е налице
и спор, че не е била налице закупена винетка. Дали такава изобщо не е закупувана или е
налична, но при неправилно декларирани данни, съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 3а от
ЗП, в двата случая е налице законовата презумпция, че такава липсва. Предвид изложеното,
съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушение,
във връзка с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а именно
чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Защитната теза на жалбоподателя, че вмененото нарушение е изключено по силата на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, е неоснователна.
Ето защо, съдът прие, че при посочените в електронен фиш условия на време, място и
обстановка, жалбоподателят е извършил виновно описаното нарушение, а именно:
управлявал е процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е била заплатена такса по чл.10, ал.1 ЗП.
Правилно е приложен и материалния закон, като е наложена санкцията, предвидена за
конкретното нарушение, която е абсолютно определена – глоба в размер на 300 лева, което
не дава възможност на административнонаказващия орган и на съда да прецени размера й
спрямо характера и тежестта на нарушението.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
2
количеството на извършената дейност. Съдът, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в участие в
съдебно заседание относно законосъобразността на наказателното постановление и
основателността на депозираната жалба, намира, че в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.(сто лева).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура”, с който на К. ИВ. СТ., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул. „.... на
основание чл.179, ал.3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 лева.
ОСЪЖДА К. ИВ. СТ., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул. „....., да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура” сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3