№ 336
гр. П., 23.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Красимир К. Коларов
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Иван Георгиев Даскалов (АП-П.)
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600621 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. СЛ. Г. се явява лично с адв. К. М., редовно
упълномощен от по-рано.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.Г.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл.275 НПК.
АДВ. М.: Поддържам частната жалба. Нямам искания за отводи. Нямам
искания за доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Нямам възражения този състав на съда, секретар и
прокурор да гледа делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Няма да соча нови
1
доказателства.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. М.: Почитаеми апелативни съдии, ще Ви моля да уважите
жалбата срещу първоинстанционното определение на Окръжен съд – П..
Считам, че същото страда от пороци при формиране на вътрешното
убеждение на съда, касателно предпоставките по чл.63 НПК за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение.
Пред първоинстанционния съд бяха представени писмени
доказателства, които не бяха взети предвид. Подробни аргументи съм развил
пред окръжния съд. Сигурен съм, че настоящият съдебен състав е запознат
служебно с възраженията на защитата и няма да правя същият подробен
анализ, който бях направил пред Окръжния съд. Само желая да маркирам
основните възражения, поради които считам, че не са налице предпоставки за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо Г.Г..
Първата предпоставка е, макар и в ранен етап на разследването и
работно обвинение, считам, че по делото няма събрани доказателства за
твърдяното от Окръжна прокуратура престъпление, като да е извършено в
**ска област в къща, в която живеят родителите на обвиняемия. В този
смисъл следва да се вземе предвид, че къщата в село Б. е собственост на
родителите на обвиняемия. Обвиняемият не живее в това жилище, не
пребивава в същото. Житейски логично е един син да посещава родителите
си епизодично. Установено е, че обвиняемият живее в гр.*.
По делото извън дактилоскопна следа, открита в село Б., липсват други
доказателства, които да обвързват подзащитния ми Г.Г. с този пункт от
обвинението, поради което ще моля настоящият съд да приеме, че не е налице
обосновано предположение, касателно авторство на деянието по този пункт
на обвинението в необходимия интензитет, който да обоснове вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
На следващо място, съдът прие, че са налице и двете кумулативно
изискуеми предпоставки на чл.63 НПК, дадени от Законодателя в условията
на алтернативност, а именно, че ако бъде взета по-лека мярка за
2
неотклонение спрямо Г., същият би могъл да се укрие и да извърши друго
престъпление.
Основанията, послужили за формиране на вътрешното убеждение за
наличие на тези предпоставки също считам, че са необосновани и това е така,
тъй като Г. е с установен адрес, установена самоличност, годен документ за
самоличност. Същият очевидно живее на квартира в гр. П. и този адрес е бил
известен на органите на досъдебното производство, тъй като е задържан на
този адрес.
Другият му адрес в гр. Д., който е постоянен по лична карта, там живее
жената, с която подзащитният ми е във фактическо съжителство и имат
малолетно дете. Този адрес също е известен на органите на досъдебното
производство и считам в тази част определението на Окръжния съд за
незаконосъобразно, доколкото беше прието, че обвиняемото лице било
мобилно, тъй като се придвижвал извън гр. П..
Както и пред първата инстанция заявих, Република България е
парламентарна демокрация, а не е крепостна система. Всеки български
гражданин има право да се придвижва във всеки град извън територията на
която живее, още повече, че има право да се придвижи извън границите на
Европейския съюз, спазвайки принципа за свободно придвижване на хора. И в
този смисъл е порочно определението.
Беше прието от първоинстанционния съд, че е налице опасност от
извършване на престъпление, което също считам, че е необосновано.
Действително в производството по чл. 64 НПК е допустимо съдът да приеме
такава опасност само на база тежест на повдигнато обвинение, но с оглед
възраженията, които изложих пред вас, касателно втория пункт от
обвинението, считам, че тази опасност не е толкова висока за да позволи и
такъв извод, макар и в производство по чл. 64 НПК.
Г.Г. е с чисто съдебно минало, недопустимо е да се приеме, че видите
ли, след като е задържан с наркотични вещества на територията на гр. П. и то
в размер на 15 грама, това би мотивирало обвиняемият наново да започне да
извършва престъпления. В тази част считам, че изводът е необоснован и
главното е, че първоинстанционният съд по никакъв начин не обсъди
здравословното състояние на обвиняемия, което всякога има отношение към
мярката за неотклонение, още повече, когато се иска най-тежка мярка
3
„Задържане под стража“.
Видно от представените медицински документи, които не са изготвени
по повод това производство, а в един по-ранен етап – от 29-ти октомври,
тоест са изготвени именно по повод здравословното състояние на Г., а не по
повод създаване, така да се каже, предпоставка за по-лека мярка за
неотклонение, предвид здравословното състояние,за пред съда.
Действително Г. от 5 години е с установен **. На 29-ти октомври е
установен прогресивен характер на това заболяване. Необходимо е ** – това е
тежка операция, с отваряне на гръдния кош и по този повод не може, така да
се каже, Г. да бъде обвиняван, че веднага не е постъпил в болница и не си е
направил тази операция, тъй като такава операция следва да бъде направена
след вземане становище евентуално от няколко специалисти и няколко
хирурзи, които следва да направят такъв вид операция и в този смисъл
първоинстанционният съд прие, че обвиняемият, след като не е постъпил
веднага в лаборатория, очевидно не е било необходимо и не е толкова лошо
здравословното му състояние. Аз считам обаче, че престоят на подзащитния
ми в следствения арест с най-тежка мярка за неотклонение създава опасност
за здравословното му състояние и предвид другите доказателства по делото,
би могъл да се постигне баланс между интересите на наказателното
производство, обществените такива и интересите на обвиняемия, в частност
касаещи здравословното му състояние, като предложих на
първоинстанционния съд да обсъди варианти за налагане на следващата по
тежест мярка за неотклонение – „Домашен арест“, която е със статут на
„Задържане под стража“, контролира се от органите на МВР.
Обвиняемият Г.Г. е с установен постоянен адрес, на който може да бъде
изпълнявана тази мярка. Още повече, че би могло да се използва и
електронно устройство, което от около 1 година е в наличност в
Министерството на правосъдието и няма недостиг в тази посока. Поради тези
съображения, аз ще Ви моля да обсъдите варианта, ако считате, че спрямо
обвиняемия следва да бъде взета мярка за неотклонение, която да ограничава
свободното му придвижване, то да обсъдите точно този вариант, който
предлагам, за да може при необходимост да се реагира бързо за
здравословното му състояние, благодаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. СЛ. Г. (за лична защита): Съгласен съм с това,
4
което каза адвокатът ми. Няма да преча на разследването, а ще се постарая да
направя всичко възможно, за да помогна.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да приемете, че
жалбата е неоснователна, да я оставите без уважение и да потвърдите
определението на Окръжен съд – П., като накратко мотивите ми в тази
насока са следните:
Считам, че са налице всички, изискуеми предпоставки по смисъла на
чл. 63 от НПК, за определяне на тази най-тежка мярка за неотклонение, а
именно „Задържане под стража“. Не бих се впуснал в правен анализ по
отношение на фактите, събрани до настоящия момент, но все пак, с оглед
тезата на защитата, ми се ще да засегна въпроса с наличието или не на
достатъчно доказателства за извършено престъпление от обвиняемия Г.Г.,
касаещо държане на наркотични вещества в къщата в село Б.. Благодаря на
колегата. Той в днешното съдебно заседание мисля, че за първи път спомена
за наличието на дактилоскопна следа. Тя не е била въпрос на обсъждане от
него нито пред първоинстанционния съд, нито в жалбата, адресирана до Вас.
Но в крайна сметка, това ми се струва едно обективно и незаобиколено
доказателство, сочещо на съпричастност на обвиняемия към извършване на
това деяние.
Единственото в допълнение на това доказателство би могъл да бъде
посочен и фактът за местото, на което са намерени тези наркотични вещества,
за начина, по който са били открити при огледа на местопроизшествието,
наличието на електронна везна и други приспособления, които водят до
извод, че марихуаната се е намирала там с цел да бъде разпространявана.
Защитната му позиция е за това, че видите ли марихуаната е била за
медицински цели от негов близък, от неговия баща, но не е имало
необходимост, ако е за медицински цели, това наркотично вещество да се
намира за това място, именно поради обстоятелството с всички тези открити
найлонови пликчета, които всички знаем за какво се използват, не е имало
необходимост и от електронна везна, от тези неща, които са намерени в това
село.
Самата защита, е на такава позиция, по отношение намереното в
жилището в П. наркотично вещество, че няма спор и за това няма да взимам
отношение по този въпрос.
5
По отношение на другите, кумулативно изискващи се предпоставки за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно опасността от
укриване и извършване на престъпление, ми се ще да кажа само следното:
За това колко ефективна би могла да бъде мярката за неотклонение,
взета спрямо този обвиняем, различна от „Задържане под стража“, говори
обстоятелството, че към настоящия момент той е с мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ по дело на ** съд в гр. С. и то забележете, за участието
му в организирана престъпна група, която има за цел да върши
престъплението, за което му е повдигнато настоящото обвинение. Самият
този факт според мен сочи на опасност от извършване на престъпление, тя е
налице и как да кажа, по мое мнение е незаобиколна. Ако веднъж е извършил
това нещо, след като си бил в условията на мярка за неотклонение „Парична
гаранция“, каква е логиката и как да се приеме, че няма да го извърши оттук
напред. Това са ми съображенията накратко, поради които моля да
потвърдите определението изцяло.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Г. СЛ. Г.: Единственото, което
желая, е да ми бъде наложена по-лека мярка, с цел да си гледам
здравословното състояние и задълженията като баща.
Съдът, след тайно съвещание, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 – ал. 8 НПК.
С протоколно определение № 1169 от 15.12.2021 г. по ЧНД №
2534/2021 г. по описа на Окръжен съд – П. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо Г. СЛ. Г., обвиняем по досъдебно
производство № 182/2021 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при
ОД на МВР – П..
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
обвиняемия Г.Г. чрез неговия защитник адв. К. М. с оплакване за неговата
необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане обжалваното
6
определение да бъде изменено, като спрямо обвиняемия да бъде взета по-лека
мярка за неотклонение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият и
неговият защитник поддържат жалбата и направеното с нея искане.
Представителят на Апелативна прокуратура – П. изразява становище, че
жалбата е неоснователна и предлага атакуваното с нея определение на
окръжния съд да бъде потвърдено.
П.ският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и като обсъди изложените от страните доводи и съображения
намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за
неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, П.ският окръжен съд е
приел, че спрямо обвиняемия Г. са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1
НПК, за да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Този
извод се споделя изцяло от настоящия въззивен състав.
Обвиняемият Г. СЛ. Г. е привлечен в това качество за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“.
От събраните до момента по делото доказателства може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият Г. е автор на престъплението, в
извършването на което е обвинен, включително и за деянието в с. Б.. Те
опровергават защитната теза, че предмет на инкриминираното деяние е само
кокаинът, намерен в квартирата на обвиняемия в гр. П.. Количеството на
иззетата марихуана – близо 1,5 кг., мястото, на което е намерена – скрита в
кошер за пчели, наличието на електронни везни, множеството найлонови
вакуум пликове и машина за залепване, върху която е идентифицирана следа,
оставена от обвиняемия, сочат за неговата причастност и към това деяние,
предвид на което доводите, че това наркотично вещество, намерено в с. Б., е
ползвано от бащата на Г. във връзка с онкологичното му заболяване, са
несъстоятелни.
Правилно окръжният съд е приел, че има опасност обвиняемият да се
укрие с оглед пребиваването му на различни адреси в гр. П. и населени места
7
в област С. З.. Налице е и реална опасност Г. да извърши престъпление,
предвид иззетото значително количество наркотици и то от два вида – кокаин
и марихуана, както и от наличните по делото данни, че срещу същия се води
друго наказателно производство, също свързано с наркотични вещества.
С оглед на изложеното, обоснован и законосъобразен е изводът на
окръжния съд, че в конкретния случай, като адекватна на целите по чл. 57
НПК и съответна на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, спрямо обвиняемия
Г. следва да бъде взета най-тежката мярка за процесуална принуда.
Наличието на малолетно дете и заболяването на обвиняемия не налагат извод,
противен на направения. По делото липсват данни майката на детето да е
възпрепятствана да полага грижи за отглеждането му. Не са налице и
доказателства за спешност на хоспитализацията на Г.. Заболяването му е с
давност от близо пет години, като очевидно самият той не е счел за нужно да
предприеме действия да бъде настанен в болнично заведение, след като е
получил направление за това близо месец и половина преди задържането му
по настоящото дело.
Ето защо П.ският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1169 от 15.12.2021 г. по
ЧНД № 2534/2021 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е взета мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ спрямо Г. СЛ. Г. с ЕГН
********** – обвиняем по досъдебно производство № 182/2021 г. по описа на
отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – П..
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 10:25 часа.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9