Решение по дело №3253/2021 на Софийски градски съд

               Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е    № ……

            Гр. София, 27.05.2022 г.

 

 

 

                               В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                             ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                               Мл. съдия : Десислава Чернева

при секретаря Снежана Т., като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 3253/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20249832/12.11.2020 г. по гр. д. № 36504/2016 г. по описа на СРС, 160 с - в е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. и чл. 154, чл. 155 от ЗЕ и чл. 79 ЗЗД, че Я.Т.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 79, 32 лв., представляваща главница, цена на дялово разпределение, за топлоснабден имот апартамент № 38, находящ се в гр. София, бул. „*******ет. 4, аб.  № 218479 за периода 01.03.2013 г. - 30.04.2015 г., ведно със законната лихва считано от 12.04.2016 г. – подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.04.2016 г. по гр. д. № 20082/2016 г. по описа на СРС, 81 с - в, а искът по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 2 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16, 45 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.04.2013 г. - 30.03.2016 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение е отхвърлен.

Недоволна от решението е останала ответницата Я.Т.М., която, го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК с доводи, че незаконосъобразно СРС е приел за установени задължения за сума за дялово разпределение без да е проведено доказване на размера на цената на тази услуга, нито как е начислена. Сочи, че третото лице помагач - ФДР не е представило доказателства, от които да се установи спорния предмет. Освен това се излагат и доводи, че не е установено, че ответницата е собственик на процесния имот в периода, от там потребител на ТЕ, за да се ангажира отговорността й за сумата за дялово разпределение на ТЕ. Поддържа, че иска е неоснователен. Моли да се отмени решението, като иска се отхвърли изцяло.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД оспорва като неоснователна въззивната жалба в писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Сочи, че решението е мотивирано и съобразено с константната практика на съдилищата по въпроса за дължимост на сумите за дялово разпределение. Оспорването на въззивницата е неоснователно и недоказано. Поддържа, че ищецът е провел пълно доказване на претенцията си и решението е законосъобразно и съобразено с доказателствата. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски и прави възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Третото лице помагач на ищеца „Н.И.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част.

СРС е разгледал по същество спора, след връщане на делото за произнасяне по исковете за дължимост на сума в размер на 79, 32 лв. за дялово разпределение на топлинна енергия и сума в размер на 16, 45 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, с определение № 18071/07.07.2017 г., по по ч. гр. д. № 6582/2017 г. на СГС, ГК, I, с - в, с което е отменено определението, обективирано в решение от 17.01.2017 г. по гр. д. № 36504/2016 г. на СРС, 81 с-в, с което производството първоначално е било прекратено за посочените суми и делото е върнато на СРС, ГО, 81 с - в за произнасяне по същество.

Решението се оспорва само в уважената част на претенцията за установяване дължимост на сума за дялово разпределение, поради което в частта, в която е отхвърлен иска за установяване на задължения за лихви за забава върху тази сума решението е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка.

Във връзка с довода във въззивната жалба, настоящият състав споделя извода на СРС, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.

При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Следователно според нормите на ЗЕ и даденото тълкуване от ВКС, страна по договора за доставка на топлинна енергия, респ. потребител на топлинна енергия, е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, или лицето, което изрично са поискало откриване на партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.

В случая по делото е представена молба - декларация от 07.10.2002 г. до „Т.С." ЕАД, от която се установява, че ответницата Я.Т.М. е направила изявление за откриване на партида на нейно име за имот, находящ се в гр. София, бул. „*******ет.*****, аб. № 218479. Представена е и декларация от 07.10.2001 г. от ответницата, с която същата изрично заявява, че ще използва за жилищни нужди процесния имот. При това основателно СРС е направил извод, че между страните е възникнало правоотношение за доставка на ТЕ при ОУ.

Отделно от изложеното, решението от 17.01.2017 г. по гр. д. № 36504/2016 г. на СРС, на 81 с-в, с което са признати задължения на ответницата за ТЕ за периода м. 03.2013 г. – м. 04.2915 г., както и за лихви за забава върху сумите за ТЕ, е влязло в сила, като неоспорено от нея и обвързва съда по въпроса, че между страните е установено наличие на облигационно правоотношение за периода.

Извършването на дялово разпределение за имота през процесния период се установява и от представените пред СРС от третото лице ФДР доказателства -талони за отчет на уредите през периода.

Във връзка с дължимостта на сумата за дялово разпределение, в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :

Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139 а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б (при ОУ), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.

В случая ищецът е сключил договор при ОУ с ФДР „Н.И.“ ЕООД за извършване на услугата дялово  разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата, в която се намира процесния имот. 

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от ОУ на договора за доставка на ТЕ от 2008 г., както и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г., потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

След преценка на доказателствата по делото в съвкупност въззивният съд намира за установено извършването на дялово разпределение на ТЕ от ФДР, за което се дължат суми в установения по делото размер.  

Предвид изложеното, доколкото мотивите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди в оспорената уважена част.

По разноските пред СГС :       

При този изход от спора право на разноски за въззивното производство има ищеца. В негова полза съдът присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20249832/12.11.2020 г. по гр. д. № 36504/2016 г. по описа на СРС, 160 с - в.

 

ОСЪЖДА Я.Т.М., ЕГН **********, с адрес ***, партер, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, юрисконсултско възнаграждение за СГС в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Н.И.“ ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ : 1.                          

 

 

 

 

  2.