Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №... от ..... година, постановено по ГР.Д.№... по описа за ... година на П. районен съд, е прието за установено по отношение на С. „Б. К.”, гр. П., че между С. и И. К. съществува валидно трудово правоотношение, по силата на което К. заема длъжността „учител по изобразително изкуство” в С.; оставен е без разглежданепредявеният от И. И. К. против С. „Б. К.” иск, в частта му, в която се търси обезщетение по реда на чл. 213, ал. 1 КТ за периода след приключване на устните състезания до фактическото допускане на работа, като процесуално недопустим, и е прекратено производството по делото в тази му част; осъдено е С. да заплати на К. на основание чл. 213, ал. 1 КТ сума в размер на 2 201,15 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 10.11.2011 година до 14.03.2012 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2012 година до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 270 лв., като е отхвърлен искът за разликата от присъдената сума до първоначално предявения размер, като неоснователен и недоказан; осъден е ответникът да заплати следващата се ДТ върху уважените искови претенции. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от законния представител на ответника по делото, жалбоподател в настоящото производство - Директора на С. „Б. К.”, гр. П.. Обжалва се решението в частта, с която са уважени предявените искови претенции. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои порочността на решението, доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е възражение за погасяване по давност на исковите претенции. Изложени са съображения във връзка с това възражение. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната му част, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искови претенции, като неоснователни. Претендират се разноски. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, подаден от ищеца, чрез процесуалния му представител по пълномощие. Направено е искане да бъде оставена без уважение подадената жалба и да се потвърди решението в обжалваната част, като правилно, при приложение на чл. 272 ГПК. Изложени са доводи във връзка с направеното искане. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалвана част. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението в обжалваната част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК решението в обжалваната част и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чÙ.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваната част за правилно. Съображенията за този извод са следните: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба,са обективно кумулативно съединени искови претенции: инцидентен установителен иск с правно основание чл.105 от Изборен кодекс, предявен по реда на чл.214 от ГПК, сисканеда се приеме за установено по отношение на С. „Б. К.”, гр. П., че между С. и И. К. съществува валидно трудово правоотношение, по силата на което К. заема длъжността „учител по изобразително изкуство” в С.; обуславящата искова претенция с правно основание чл.213, ал.1 от КТ - обезщетение за незаконно недопускане на ищеца да постъпи на работа при ответника за период от 10.11.2011 година до 14.03.2012 година; обусловена искова претенция с правно В.ГР.Д.№ 818/2012 г. ВТОС основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД – обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва върху обуславящата искова претенция, считано от 03.01.2012 година до окончателното й изплащане; както и направено възражение с правно основание чл.358 от КТ за погасяване по давност на предявените искови претенции. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Освен това правилно е преценил с оглед обясненията /твърденията и становищата/ на страните кои факти не са спорни и като такива ги е приел за доказани - осъществени. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/, какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Въззивният съд стига до същия извод, до който е стигнал първоинстанционният съд, относно безспорните факти с оглед обясненията /твърденията и становищата/ на страните, които безспорни факти въззивният съд също приема за доказани - осъществени. Във въззивното производство не са събрани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на предявения инцидентен установителен иск. Претенцията е процесуално допустима. Налице е правен интерес от предявяването й. Правният интерес при установителния иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящ исков процес. Правният интерес в настоящия казус е обоснованот вида на търсената защита. Твърди се съществуване на валидно трудово правоотношение между страните по делото и се претендира обезщетение поради незаконно недопускане на ищеца да постъпи на работа при него, поради това, че ответникът оспорва съществуването на валидно трудово правоотношение между страните по делото и отказва да допусне ищеца да постъпи на работа. Фактът на оспорване от страна на ответника съществуването на валидно трудово правоотношение между него и ищеца и отказа на ответника да допусне ищеца да постъпи на работа при него, са достатъчни за да се направи извод за наличие на правен интерес от предявяване на установителния иск. Претенцията е основателна и доказана. Между страните по делото съществува валидно трудово правоотношение, по силата на което К. заема длъжността „учител по изобразително изкуство” в С.. За този извод съдът е мотивиран от следното: С разпоредбата на чл.105, ал.1 от Изборен кодекс законодателят е регламентирал право на избраните кандидатиза народни представители, президент на републиката, вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република Българя иликметове, работещи в държавни или общински учреждения или предприятия, търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетни организации, след прекратяване на пълномощията имда заематпредишната си длъжност. За да приеме съдът, че е възникнало право да се заеме предишната длъжност трябва да са осъществени и установени по делото всички кумулативно изискуемите се юридически факти от сложния фактически състав, визирани с разпоредбата на чл.105, ал.1 от Изборен кодекс, а именно: = лицето да е работило в държавно или общинско учреждение или предприятие, търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетна организация; = лицето да е избрано за народен представител, президент на републиката, вицепрезидент на републиката, член на Европейския парламент от Република Българя иликмет; = трудовото правоотношение на лицето да е прекратено, за да заеме длъжността, за която е избрано; = лицето да е заело длъжността, за която е избрано; = да са прекратени пълномощията на лицето, заемащо изборната длъжност. = лицето да заяви на предишния си работодател, че желае да заеме предишната си длъжност. За ищеца е възникнало регламентираното с разпоредбата на чл.105, ал.1 от Изборен кодекс право да заеме предишната длъжност. Това е така защото ищецът е работил при ответника, който е общинско учреждение по смисъла на чл.105, ал.1 от Изборен кодекс; избран е за кмет; трудовото му правоотношение с ответника е прекратено, за да заеме длъжността кмет, за която е избран; заел е тази длъжност; пълномощията му са прекратени и след прекратяването им е заявил на предишния си работодател, че желае да заеме предишната си длъжност. Чрез събраните по делото доказателства /обясненията на страните, чрез които се установяват безспорни факти, и чрез съдържанието на приетите писмени доказателства/ настоящият състав счита, че са доказани всички посочени по-горе правнорелевантни фактиза възникване право на ищеца да заеме предишната длъжност. В.ГР.Д.№818/2012 г. ВТОС Ответникът оспорва осъществяването само на един от посочените правнорелевантни факти - трудовото правоотношение на ищеца да е прекратено, за да заеме длъжността кмет, за която е избран, като твърди, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Това твърдение се опровергава чрез събраните по делото писмени доказателства. За този извод съдът е мотивиран от следното: С молба, подадена до ответника, ищецът е материализирал в писмена форма волеизявление „да бъде освободен от заеманата длъжност, поради преминаване и постъпване на длъжност кмет”. Упражнил е правото си, регламентирано с разпоредбата на чл.327, ал.1 т.4 от КТ, едностранно без предизвестие да прекрати трудовото си правоотношение поради преминаване на платена изборна работа. От съдържанието на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, и като се има предвид съдържанието на подадената молба, посочено по-горе, се налага извод, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е избор на ищеца за кмет на с. Недани желанието на ищеца да заеме изборната длъжност. Фактът, че работодателят е вписал като фактическото основание за прекратяване на трудовия договор освен причина „избор за кмет на с. Н.” и причина „взаимно съгласие”, е ирелевантен за настоящия казус. Касае се за две различни основания за прекратяването на трудовия договор, с коренно различни фактически състави. За да е налице взаимното съгласие, като основание за прекратяване на трудовия договор, е необходимо съществуването на две насрещни волеизявления на страните по трудовия договор, с които страните да са манифестирали ясна, несъмнена воля трудовият договор да се прекрати по взаимно съгласие. Няма представени по делото писмени доказателства, удостоверяващи, че и двете страни по труõовия договор са отправили до другата страна волеизявление с посоченото съдържание. Прекратяването на трудовия договор поради преминаване на платена изборна работа, по дефиниция изключва размяната на волеизявления на страните по правоотношението. За да бъде прекратен трудовия договор на това основание, е достатъчно от страна на работника или служителя да е отправено писмено волеизявление до работодателя за прекратяване на трудовия договор поради преминаване на платена изборна работа. Ако се приеме тезата на ответника, това би означавало възможност за работодателя за злоупотреба с права, а именно: при всяко отправено писмено едностранно волеизявление на работника или служителя на едно от фактическите основания, визирани с разпоредбите на чл.327 от КТ, работодателят да вписва в заповедта за прекратяване, като основание „взаимно съгласие”. Дори да се приеме, че формално трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, правнорелевантен факт за възникване на визираното с разпоредбата на чл.105, ал.1 от Изборен кодекс право, както се посочи по-горе, етрудовото правоотношение на лицето да е прекратено, за да заеме длъжността, за която е избрано. Правно релевантният факт е причината за прекратяване на трудовото правоотношение, а не основанието, което е вписано в заповедта за прекратяване. Изложеното обосновава извод, за недоказаност тезата на ответника и доказаност тезата на ищеца относно причината за прекратяване на трудовия договор. При осъществяване на посочените правнорелевантни факти и отправено волеизявление до предишния работодател, че лицето желае да заеме предишната си длъжност, ex lege - по силата на закона, между страните по делото възниква отново валидно трудово правоотношение със съдържание, такова, каквото е уговорено със сключения между страните по делото „Трудов договор” №.... от .... година. Или възникналото по силата на закона - ex lege, трудово правоотношение е създадено трудово правоотношение по реда на глава П. от КТ. Възникнало е по силата на закона - ex lege, и задължение за работодателяда допусне ищеца да постъпи на работа и да изпълнява уговорената с посочения трудов договор трудова функция. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл.105, ал.1 и ал.2 от Изборен кодекс. От една страна факта, че е съкратена щатната бройка, която е заемал работникът или служителят, не освобождава работодателя от задължението да го приеме и допусне да изпълнява трудовата функция, която е изпълнявал преди прекратяване на трудовото правоотношение, поради преминаване на платена изборна работа – чл.105, ал.1 от Изборен кодекс. От друга страна когато предишната длъжност на избрания кандидат е заета от друго лице, правоотношението с това лице се прекратява без предизвестие - чл.105, ал.2 от Изборен кодекс. С оглед на изложенотосъдът прави следните изводи: Ищецът е упражнил регламентираното с разпоредбата на чл.-105, ал.1 от Изборен кодекс право и по силата на закона за работодателя е възникнало правно дължимото поведение, което произтича от възникнало по силата на закона валидно трудово правоотношение със съдържание, такова, каквото е уговорено със сключения между страните по делото „Трудов договор” №.... от .... година – т. е. между страните по делото съществува валидно трудово правоотношение, по силата на което К. заема длъжността „учител по изобразително изкуство” в С.. Поради което предявеният инцидентен установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, така както е предявен. По отношение на обуславящата искова претенция с правно основание чл.213, ал.1 от КТ. В.ГР.Д.№818/2012 г. ВТОС За да е възникнало задължение за ответника-работодател да заплати на ищеца обезщетение за незаконно недопускане на ищеца да постъпи на работа, трябва да са осъществени и установени по делото всички кумулативно изискуемите се юридически факти от сложния фактически състав, визирани с разпоредбата на чл.213, ал.1 от КТ, а именно: = възникнало и съществуващо валидно трудово правоотношение, създадено по реда на глава П. от КТ между претендиращия обезщетение работник или служител-ищец и работодателя-ответник, по силата на което възниква и задължение за работодателя да допусне ищеца да изпълнява трудовата си функция, която е изпълнявал преди прекратяване на трудовото правоотношение, поради преминаване на платена изборна работа; = явяване на ищеца да изпълнява трудовата си функция, която е изпълнявал преди прекратяване на трудовото правоотношение, поради преминаване на платена изборна работа; = недопускане на ищеца от работодателя или длъжностно лице в учреждението или предприятието да изпълнява трудовата си функция, която е изпълнявал преди прекратяване на трудовото правоотношение, поради преминаване на платена изборна работа; = настъпване на вреда. Чрез събраните по делото доказателства /обясненията на страните, чрез които се установяват безспорни факти, и чрез съдържанието на приетите писмени доказателства/ настоящият състав счита, че са доказани всички посочени по-горе правнорелевантни фактиза възникване задължението на ответника да заплати на ищеца претендираното обезщетение, но само за период от 10.11.2011 година до 14.03.2012 година и в размер общо на 2 201,15 лв. За този извод съдът е мотивиран от следното: Относно съществуването на първия правнорелевантен факт - възникнало и съществуващо валидно трудово правоотношение, по силата на което възниква и задължение за работодателя да допусне ищеца да изпълнява трудовата си функция, която е изпълнявал преди прекратяване на трудовото правоотношение, поради преминаване на платена изборна работа, съдът изложи съображения при обсъждане основателността и доказаността на предявения инцидентен установителен иск. Относно другите два правнорелевантни факти - явяване на ищеца да изпълнява трудовата си функция и недопускане на ищеца от работодателя да изпълнява трудовата си функция, както се посочи по-горе, като безспорни, съдът ги приема за осъществени. Относно последният правнорелевантен факт - настъпване на вреда. Вредата обективно настъпва като пряка и непосредствена последица от осъществяването на другите два правнорелевантни факти - явяване на ищеца да изпълнява трудовата си функция и недопускане на ищеца от работодателя да изпълнява трудовата си функция. Това е така защото работникът или служителят, който има обективната възможност да престира реално труд, да изпълнява реално трудовата си функция, с недопускането му да престира труд е лишен от възможността да получава трудово възнаграждение. За възникване на задължението за заплащане на обезщетение не е необходимо вредата да е причинена виновно. Достатъчно е наличието на обективно увреждане - лишаване от възможност да се получи трудово възнаграждение, поради незаконното недопускане да се престира труд. Размерът на дължимото обезщетение се определя с оглед разпоредбите на чл.228, ал.1 от КТ и на чл.213, ал.1 от КТ на база брутното трудово възнаграждение, което е било предвидено за съответната длъжност и което недопуснатият до работа работник или служител е могъл и е следвало да получи, ако не е бил препятстван от работодателя. Законодателят е регламентирал и периода, за който се дължи обезщетение – от деня на явяването на работника или служителя, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа. В настоящия казус дължимият размере установен чрез приетата в първоинстанционното производство като писмено доказателства „Справка-извлечение”, изготвена от ответника – л.47, а периодъте от деня, в която е подадена молба от ищеца, доказан факт, като безспорен, до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство. Ищецът считано от подаване на молбата до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство демонстрира желанието си да упражнява трудовата функция, която е изпълнявал преди прекратяване на трудовото правоотношение, поради преминаване на платена изборна работа. Работодателят считано от подаване на молбата до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство не изпълнява правно дължимото си поведение да допусне ищеца да упражнява трудовата функция, която е изпълнявал преди прекратяване на трудовото правоотношение, поради преминаване на платена изборна работа. Освен това от подаване на молбата до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство не са установени юридически факти, от които да се направи извод, че възникналото между страните по делото валидно трудово правоотношение е прекратено. С оглед на изложенотовъзраженията, изложени във въззивната жалба относно „неприложимостта” на разпоредбата на чл.213, ал.1 от КТ, са неоснователни. По изложените съображения исковата претенция за присъждане на обезщетение по чл.213, ал.1 от КТ е основателна и доказанав размер общо 2 201,15 на лв. и за период от 10.11.2012 година В.ГР.Д.№818/2012 г. ВТОС до 14.03.2012 година, и следва да бъде уважена в посочения размер и за посочения период. По отношение обусловената искова претенция с право основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Поради основателността на обуславящата искова претенция с правно основание чл.213, ал.1 от КТ и обусловената е основателна. Има възникнало парично задължение, чието изпълнение е забавено. С оглед на което и тази искова претенция следва да бъде уважена, като бъде присъдена законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение по чл.213, ал.1 от КТ, считано от предявяване на исковата претенция – 03.01.2012 година, до окончателното изплащане. Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за свои. Установените по делото факти, които районният съд е обсъдил в мотивите си, обосновават извода му за доказаност на исковите претенции. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод. По отношение на направеното възражение, че предявените искови претенции са погасени по давност. Ответникът освен с възражение, че исковата претенция е неоснователна поради това, че трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, поради което е неприложима разпоредбите на чл.105, от Изборен кодекс и разпоредбите на чл.213 от КТ, обосновава твърдяната си за „недължимост” с твърдение, че претендираните притезания са погасени по давност. Възражението е направено с оглед изискванията, визирани с разпоредбата на чл.133 от ГПК, с отговора на исковата молба, който е постъпил в законоустановения срок, и следва да бъде разгледано. Процесните притезания попадат в категорията притезания, коитосе погасяват с изтичане на три годишен давностен срок. Аргументразпоредбите начл.358, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Давността започва да тече, считано от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Аргумент чл.358, ал.2, т.2 от КТ. В настоящия казус давността започва да тече, считано от упражняване правото, визирано с разпоредбата на чл.105, ал.1 от Изборния кодекс и осъществяване на фактическия състав, визиран с разпоредбата на чл.213, ал.1 от КТ, а именно: считано от 08.11.2012 година. Исковите претенции са предявени на 03.01.2012 година. Поради което тригодишната давност не е изтекла и възражението за погасяване по давност е неоснователно. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, и фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че първоинстанционното решениее валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски във въззивната инстанции в размер на 270 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №.... от ..... година, постановено по ГР.Д.№... по описа за .... година на П. районен съд в обжалваната част. ОСЪЖДА С. „Б. К.”, гр. П., да заплати на И. И. К., ЕГН-*, с адрес с. Н., община П., ул.”П.” №..., направените разноски във въззивната инстанция в размер на270лв. /двеста и седемдесет лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |