Определение по дело №151/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.166, ал.4 АПК въз основа на направеното в жалбата на „Динно” ЕООД с.Стара река, община „Тунджа”, обл.Ямбол, *** №12, с ЕИК *, представлявано от Г.Т.Г. против Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Е.И.И. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и против Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Динно" ЕООД, EИK * да предложи на работника Е.И.И. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас, искане да бъде спряно предварителното изпълнение на актовете.

След като се запозна с материалите по делото, процесуалните действия на страните и приложимия закон, съдът приема, че искането за спиране е неоснователно по следните съображения.

С Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение на основание чл.405, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Е.И.И. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и с Предписание по чл.405а, ал.4 КТ е предписано работодателят „Динно" ЕООД, EИK * да предложи на работника Е.И.И. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас.

По силата на чл.405а, ал.1 КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение и според ал.2 постановление по ал.1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл.1, ал.2. На свой реда ал.4 предвижда, че въз основа на постановлението по ал.1 контролните органи на инспекцията по труда да дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, като в случаите по ал.1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението, а око такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.

Съгласно чл.405а, ал.7 КТ работодателят може да обжалва предписанието по ал.4, съответно постановлението по ал.2, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението на акта, т.е. предварителното изпълнение на административните актове е допуснато по силата на самия закон.

По силата на чл.166, ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Доколкото предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на законовата разпоредба, но е дадена възможност същото да бъде спряно от съда по искане на оспорващия, то това може да стане при наличие на предпоставките на чл.166, ал.2 АПК, т.е. когато би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Установяването на последното е в тежест на оспорващия и следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин, чрез провеждане на пълно доказване.

В настоящия случай тези изисквания не са налице.

От една страна наведените доводи касаят съображения по съществото на спора в смисъл дали са налице доказателства за възлагане на каквато и да е работа, което не е предмет на обсъждане в настоящето производство, е следва да се разглежда с крайния съдебен акт.

От друга страна се твърди, че изпълнението ще доведе до причиняване на имуществени вреди, които също не са основание за спиране на предварителното изпълнение, доколкото могат да се компенсират и не отговарят на изискването да съставляват значителна или трудно поправима вреда.

В този аспект посочените в жалбата плащания са уредени с императивните норми на чл.48, ал.5 от Конституцията на Република България, чл.128 КТ, чл.7 във връзка с чл.5 КСО и чл.40 ЗЗО, поради което след приключване на съдебния спор по законосъобразността на издадените актове и при благоприятен за жалбоподателя резултатът от оспорването, последният има възможност да предприеме действия по защита на интересите си относно извършените недължими плащания.

Предвид посоченото съдът счита, че искането за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „Динно” ЕООД с.Стара река, община „Тунджа”, обл.Ямбол, *** №12, с ЕИК *, представлявано от Г.Т.Г. да бъде спряно допуснатото на основание чл.405а, ал.7 КТ предварително изпълнение на Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Е.И.И. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и на Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Динно" ЕООД, EИK * да предложи на работника Е.И.И. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховният административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия:	/п/ не се чете