РЕШЕНИЕ
№661/17.10.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Ангелина Латунова.................…………………………..и в присъствието на прокурор ……..……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 636 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на Ф.Н.А., с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №1054-26-1-1 от 07.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №РВ-3-26-00542789/26.03.2019г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателката счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че със същото незаконосъобразно било игнорирано възражението за изтекла погасителна давност. В административния акт не били изложени мотиви и правнозначими факти относно установяване на недобросъвестно поведение от нейна страна. Сочи, че длъжностните лица от ТП на НОИ – Хасково ѝ отпуснали обезщетение по чл.53 от КСО за това, че била осигурено лице като земеделски производител и следвало служебно да им бъде известно, че била необходима ежегодна пререгистрация до 31 март на съответната година. При това положение, след като не изискали и/или спрели изплащането на обезщетението, то не било налице недобросъвестно поведение. Смята, че прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона и длъжностните лица следвало да приложат това или да изискат документи. Не било нужно тя да удостоверява с декларация отрицателни факти. Иска отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата, Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорва се Решение №1054-26-1-1/07.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Ф.Н.А. против Разпореждане №РВ-3-26-00542789/26.03.2019г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ към ТП на НОИ - Хасково. С разпореждането, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено Ф.Н.А. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 31.03.2011г. до 28.05.2011г. в размер на 908.78 лева, от които 466.91 лева - главница и 441.87 лева – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.
От представените по делото доказателства е видно, че Ф.Н.А., майка на детето Т.А.А., е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете, считано от 02.06.2010г. до 28.05.2011г., въз основа на подадена молба-декларация за изплащане на парично обезщетение на основание чл.53 от КСО.
Установява се, че на 13.03.2019г., по повод заверка на осигурителна книжка с вх.№4004-26-45 от 28.02.2019г., старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, дал задължителни предписания № ЗД-1-26-00539480/13.03.2019г. на Ф.Н.А. да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП данни за самоосигуряващо се лице, код за вид осигурен 13 – земеделски производител за периода, както следва: основни данни с декл. обр.1 – за периода от 01.12.2004г. до 31.12.2004г.; коригиращи данни с декл. обр.1 – за периодите от 01.09.2006г. до 30.09.2006г., от 01.10.2006г. до 31.12.2006г., от 01.01.2007г. до 28.02.2007г., от 01.04.2007г. до 30.04.2007г., от 01.03.2011г. до 31.03.2011г., и заличаващи данни с декл. обр.1 - за периода от 01.04.2011г. до 30.05.2011г.
Видно от Удостоверение с изх.№АР-02-04-178/-1/21.12.2018г., издадено от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково в отговор на постъпило заявление в ОД „Земеделие“, на 31.03.2011г., лицето Ф.Н.А. е било отписано от регистъра на земеделските стопани, съгласно Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
С писмо с изх. №1043-26-141 от 20.03.2019г. Началник отдел КПК при ТП на НОИ – Хасково уведомил Началник сектор „Контрол по разходите“ при ТП на НОИ – Хасково, че при заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки по повод подадено от Ф.Н.А. заявление се установило, че от 31.03.2011г. лицето било отписано от регистъра на земеделските стопани, т.е. нямало качеството на земеделски стопанин, а получило парично обезщетение за отглеждане на малко дете по реда на чл.53 от КСО за периода от 31.03.2011г. до 28.05.2011г. включително. С писмото се уведомява за предприемане на действия по чл.114 от КСО.
С Разпореждане №РВ-3-26-00542789/26.03.2019г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено Ф.Н.А. да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 31.03.2011г. до 28.05.2011г. в размер на 908.78 лева, от които 466.91 лева - главница и 441.87 лева – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В мотивната част на разпореждането е посочено, че въз основа на подадено от Ф.А. заявление на същата било изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по реда на чл.53 от КСО, считано от 02.06.2010г. до 28.05.2011г., като от представено в ТП на НОИ – Хасково писмо от ОД „Земеделие“ – Хасково било видно, че считано от 31.03.2011г. лицето било отписано от Регистъра на земеделските стопани. От правна страна, длъжностното лице – издател на разпореждането, е обосновало акта си, цитирайки разпоредбите на §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО, чл.10, ал.1 от КСО и чл.52а от КСО, като е стигнало до извода, че Ф.Н.А., считано от 31.03.2011г. е загубила качеството си на регистриран земеделски стопанин, като с това е отпадало и основанието ѝ за осигуряване по реда на чл.4, ал.4 от КСО, поради което няма право на парично обезщетение за периода от 31.03.2011г. до 28.05.2011г. В административния акт е обобщено, че в нарушение на чл.52а от КСО на лицето неоснователно били изплатени 466.91 лева, представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дете.
Разпореждане №РВ-3-26-00542789/26.03.2019г. е обжалвано от Ф.Н.А., като жалбата е отхвърлена с оспореното в настоящото производство Решение №1054-26-1-1 от 07.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Предвид датата на издаване на оспорения административен акт – 07.05.2019г. и датата на подаване на жалбата срещу него – 20.05.2019г., въпреки липсата на доказателство, удостоверяващо дата на съобщаване на Решение №1054-26-1-1 от 07.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково на Ф.Н.А., съдът приема, че жалбата срещу това решение е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, предвиден в чл.118 от КСО от лице, имащо правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Сред проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното:
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, б. „д”, от КСО. Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа необходимите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити. Не се констатира при издаването му да са допуснати съществени процесуални нарушения.
Основният спорен по делото въпрос се свежда до правилното приложение на материалния закон.
За да отхвърли жалбата на Ф.Н.А. против Разпореждане №РВ-3-26-00542789/26.03.2019г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково, Директорът на ТП на НОИ-Хасково е приел, че обезщетението за периода от 31.03.2011г. до 28.05.2011г. за отглеждане на малко дете по чл.53 ал.1 от КСО е недобросъвестно получено и следва да бъде възстановено. Изводът за недобросъвестност на жалбоподателката при получаване на обезщетението е обоснован с обстоятелството, че от 31.03.2011г. , поради прекратяване на регистрацията ѝ като земеделски стопанин, последната не е осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“ и не е спазила изискването по чл.5 от НПОПДОО, а именно в срок 3 работни дни, считано от тази дата, не е уведомила за настъпилата промяна на обстоятелствата, свързани с изплащане на обезщетението. Административният орган е приел също, че вземането за възстановяване на неправилно извършения разход по ДОО не е погасено по давност.
Тези изводи съдът споделя частично.
Според §1, т.3. от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл. 4, ал.3, т.4 и ал.4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани (към процесния период – земеделски производители) и тютюнопроизводители, като тези лица могат по техен избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
В случая не е спорно, че към момента на подаване на молбата - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл.53 от КСО жалбоподателката е била осигурена за общо заболяване и майчинство, както и че е притежавала необходимия осигурителен стаж – предпоставки, обуславящи правото и на такова обезщетение. Не е спорно също, че това обезщетение е било изплащано до навършване на двегодишна възраст на детето Т. А. А.. Установява се от представеното Удостоверение от 21.12.2018г. на ОДЗ-Хасково, че до 31.03.2011г. жалбоподателката е била регистриран земеделските производител по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО като считано от тази дата е отписана от регистъра на земеделските стопани съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Отписването на жалбоподателката от регистъра на земеделските стопани е основание да се счита, че за последната е отпаднало основанието за осигуряване по реда на чл.4 ал.3 т.4 от КСО. Предвид последното, правилно е прието, че обезщетението за периода от 31.03.2011г. до 28.05.2011г. е неправомерно получено. Правилно е прието също, че то подлежи на възстановяване по реда на чл.114 ал.3 от КСО, поради недобросъвестност на жалбоподателката. За настъпилата промяна в обстоятелствата, свързани с изплащане на обезщетението – отписването ѝ от регистъра на земеделските стопани (производители), водещо до отпадне на основанието за осигуряване по реда на чл.4 ал.3 т.4 от КСО , последната не е уведомила органите на НОИ. Независимо от горното, неправилен се явява изводът на административния орган , че вземането за неоснователно изплатеното парично обезщетение не е погасено по давност. Съгласно чл.115 ал.1 от КСО ( в действащата към 2011г. редакция) вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
Процесното вземане се отнася за 2011г. и предвид горецитираната разпоредба, същото е погасено на 31.12.2016г. Липсват данни и не се твърди от ответника през този период да са извършени действия, които да обосноват прекъсване на давността. Самото разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО е издадено на 26.03.2019г. - значително след погасяване на вземането. Предвид изтичането на 5 –годишния давностен срок, за който не се установява да е бил прекъсван, абсолютният 10-годишен такъв не намира приложение. В тази връзка възражението на жалбоподателката за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане е основателно и като е приел противното, Директорът на ТП на НОИ е постановил решението си в несъответствие с материалния закон. По изложените съображения оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят.
При този изход на производството основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски в размер на 600.00 лв, – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника.
Съдът констатира, че е
пропуснал да събере от жалбоподателката следващата се държавна такса за
образуване на настоящото производство, поради което и по арг. чл. 77 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК
Ф.Н.А.,следва да бъде осъдена да заплати по сметка на АдмС-Хасково сумата в
размер на 10, 00 лева държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал.2
от КСО, във вр.с чл. 172, ал.2, пр. второ от АПК, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №1054-26-1-1 от 07.05.2019г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-26-00542789/26.03.2019г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Хасково да заплати на Ф.Н.А., със съдебен адрес ***, направените по делото разноски в размер 600.00 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА Ф.Н.А. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Административен съд Хасково държавна такса в размер 10.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: