№ 666
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330202095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003126/03.02.2021г.,
издадено от и.д. *** на дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, с което на
„Ти Кей Компания“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 200
лева за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят „Ти Кей Компания“ ООД обжалва цитираното НП,
като сочи в жалбата че същото е незаконосъобразно, неправилно и издадено
при съществени нарушения на административно-процесуалните правила.
Моли се обжалваният акт да бъде отменен.
Въззиваемата страна оспорва така депозираната жалба и моли същата да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото НП е връчено
на 10.03.2021г., а жалбата е подадена по пощата с клеймо от 17.03.2021г.
Същата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против
1
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображения:
В АУАН и НП е изложена следната фактическа обстановка: При
проверка, извършена на 18.01.2021г. в ресторант „Малката Марица“,
стопанисван от „Ти Кей Компания“ ООД, е установено, че от страна на
дружеството-работодател „Ти Кей Компания“ ООД в ресторанта не се държи
на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за
вътрешния трудов ред на дружеството. На 19.01.2021г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пловдив е представен екземпляр от Правилника.
Гореизложеното се установява от издадения АУАН, който съгласно чл.
416, ал.1 КТ има презумптивна доказателствена сила. Същото се потвърждава
и от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание заяви, че
напълно потвърждава констатациите от акта. Тези констатации са били
оспорени от жалбоподателя, който сочи, че описаното не отговаря на
действителността. Същевременно обаче от него не са представени каквито и
да било доказателства, които да оборват посочено в акта, нито дори са
посочени твърдения каква е била действителната фактическа обстановка, за
да може същите да бъдат проверени от съда. При съставянето на акта, в
графата „обяснения или възражения на нарушителя“, представителят на
жалбоподателя е посочил, че на 18.01.2021г. на Б.Ч. му е бил първият
работен ден и не са могли да му предоставят вътрешен правилник на
дружеството, което по същество подкрепя изложеното в АУАН и НП, че на
мястото не е имало държан на разположение на контролните органи
Правилник за вътрешен трудов ред. В процесния случай от показанията на
актосъставителя, дадени пред Районния съд, е видно, че документът, описан в
АУАН, е бил представен на Инспекцията по труда за извършване на
документална проверка на 19.01.2021г. Това обстоятелство не се оспорва нито
от въззиваемата страна, нито от жалбоподателя, като същото се явява факт,
описан в АУАН и благоприятен за жалбоподателя, поради което съдът го
прие за установен.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна
2
страна следното:
От представените по делото доказателства се установява, че както актът
за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление, са издадени от териториално и материално компетентно лице,
в съответствие с чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и съгласно Заповед № З-
0058/11.02.2014г. на ИД на ИА „ГИТ“, както и Заповед № ЧР-35/01.02.2021г.,
като същото не се оспорва от жалбоподателя. При извършената служебна
проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на
процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени
по своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Описаното в НП нарушение
отговаря на посоченото в АУАН.
Установеното от фактическа страна покрива състава на
административното нарушение, визирано в чл. 403а КТ. Налице е пълно
съответствие между фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на АУАН и наказателното постановление. Съгласно чл. 403а от КТ, на
всички места, на които се полага наемен труд, следва работодателят да държи
на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред. В случая е посочено мястото – ресторант „Малката
Марица“ в гр. Пловдив, в което е имало лице, полагащо наемен труд към
момента на проверката – работникът Б.Ч., който има сключен трудов договор
с дружеството-жалбоподател от 15.01.2021г., като е посочено от
жалбоподателя във възражението срещу акта, че на датата на нарушението на
работника му е бил първият работен ден.
Административнонаказващият орган правилно е приложил
привилегирования състав на чл. 415в КТ. Съгласно същия, ако нарушението
бъде отстранено веднага след констатирането му по законовия ред, и не са
произтекли вредни последици за работници и служители, се налага наказание
в редуциран размер, а именно от 100 до 300 лв. В конкретния случай
нарушението се е изразило в това, че на 18.01.2021г. в контролирания обект
не са били на разположение на контролните органи описаните в АУАН
документи. Изискването документите да бъдат държани на мястото на
полагане на труд не е самоцелно, а за да могат във всеки един момент да
бъдат на разположение на Инспекцията по труда при извършена проверка. В
3
този смисъл нарушението ще бъде отстранено, не когато документите бъдат
формално приведени в наличност на мястото на полагане на труд, а когато
бъдат реално предоставени на Инспекцията по труда, която поради
предшестващата им липса е била възпрепятствана да осъществи контролните
си правомощия. С представянето на документите пред Инспекцията по труда
на 19.01.2021г. е била изпълнена целта, поради която законът постановява те
да се държат на мястото на работа, а именно – да са на разположение на
контролните органи. Освен това представянето им пред Инспекцията по труда
е категорично свидетелство, че документите съществуват и индиция, че копия
от тях се намират и по мястото на полагане на труда.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение по
привилегирования състав е предвидено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лева. При определяне на
размера на наказанието, следва да вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по
аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай,
административнонаказващият орган е наложил наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200 лева. Никъде в наказателното постановление обаче
наказващият орган не е посочил как е определил именно в такъв размер
следващото се на нарушителя наказание, нито кои обстоятелства е приел за
смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по
индивидуализация на наказанието остава скрита както за жалбоподателя, така
и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал
решението си да наложи санкция в съответния размер – 200 лева, която
надвишава предвидения от закона минимум двойно.
Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай да
налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на
правомощията му по чл. 27 от ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че
следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено
над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си
решение и то именно след извършването на изрична преценка по чл. 27 от
ЗАНН, като същите да бъдат закрепени в издаденото наказателно
постановление.
4
В конкретния случай в НП не са описани факти, които да сочат на по-
висока обществена опасност, която да мотивира налагането на санкция над
предвидения минимум. Нещо повече, от установеното от фактическа страна и
в хода на съдебното производство не се установиха такива отегчаващи
обстоятелства или други факти, които да обосноват санкция в размер на 200
лв. Нарушението е било отстранено още на следващия ден след извършването
му – на 19.01.2021г., и то при положение, че в призовката за явяване е
посочено, че представител на нарушителя следва да се яви пред контролния
орган на 20.01.2021г.. На следващо място, касае се за непредставянето пред
контролните органи на един документ – Правилник за вътрешния трудов ред,
а не за няколко от документите, посочени в чл. 403а от КТ – екземпляри от
списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което
осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на
работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на
извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване
на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време. Отстраняването на
нарушението в малко по-дълъг срок или непредставянето на повече от
нормативно установените документи би могло да е аргумент за налагане на
по-висока от минималната санкция, но при липса на такива факти, според
настоящия състав следва санкцията да бъде определена в минимално
предвидения размер.
В случая не се касае за допуснато процесуално нарушение, което да е от
категорията на съществените и правото на жалбоподателя да разбере за
извършването на какво административно нарушение е наказан, не е било
ограничено. Констатираният недостатък следва да бъде преодолян чрез
изменение на НП в частта му относно размера на наложеното наказание,
който да бъде намален до предвидения в закона минимум.
По изложените съображения НП следва да се измени, като размерът на
наложеното административно наказание „имуществена санкция“ бъде
намален до предвидения в закона минимум от 100 лева.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
5
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият
орган. В случая това е Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда",
която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява
юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-003126/03.02.2021г.,
издадено от и.д. *** на дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив за
извършено от „Ти Кей Компания“ ООД нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ,
като на основание чл. 415в КТ НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция, която е наложена на „Ти Кей Компания“ ООД, ЕИК ********* от
200лв. на 100лв.
ОСЪЖДА „Ти Кей Компания“ ООД, ЕИК ********* да заплати на
Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда" сумата от 80 лева,
представляваща разноски в производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6