№ 760
гр. Перник, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720103689 по описа за 2024 година
Предявени е иск от :
И. Р. В. ЕГН ********** гр.Перник ул.****** бл.* вх.* ет.* ап.** и чрез
адв.Б.В. Против: „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ПК 1766, ж.к. София парк, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 6.
С правно основание: чл. 124 ГПК алт. чл. 439 ГПК.
И с цена на иска: 7782. 16 лв. главница и 404.06 лева договорна лихва
или общо сумата в размер на 8186.22 лв.
И с ИСКАНЕ: след като установи коректността на изложените факти и
на тяхната правна интерпретация,СЪДЪТ да постанови решение, с което със
СПН ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Р. В. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Перник, ул. ******, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, НЕ ДЪЛЖИ на ответника
: „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ПК 1766, ж.к. София парк, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 6, сумите по Изпълнителен лист, издаден на 18.03.2013 г.
издаден по ЗИПЗ № 4650/08.10.2012 г. по ч.гр.д. № 6673 по описа на ПРС за
2012г. влязла в законна сила, за твърдени задължения за сумата от 7782.16 лв. -
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от
23.08.2003 г., както и за сумата от 404.06 лв. представляваща договорна лихва
за периода от 23.08.2003 г. до 23.08.2012 г. вкл., като погасени по давност;
респективно ответникът не притежава правото на принудително изпълнение
по посочения изпълнителен лист и за посочените суми спрямо длъжника;
Претендира направените от него разноски, съобразно представените
доказателства.
Съдът е приложил, по искане на ищеца - ч.гр.д. № 6673/2012 г., ПРС, 4
състав, с цел да се установи датата на влизане в сила на ЗИПЗ и предоставяне
1
на изпълнителния лист срещу подпис на представител на заявителя, с оглед
прекъсване на давността, както и изпълнително дело № 1511/2024 г. по описа
на ЧСИ - С. Б., както и ИД № 1098/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б. с оглед
установяване на датата на образуване на ИД, извършените действия от страна
на съдебните изпълнителен, чрез молби на взискателя водещи до прекъсване
или спиране на давността на вземането, респ. последното действие от страна
на взискателя или ЧСИ довело до прекратяване на това първото изпълнително
дело от ЧСИ със нарочно постановление и ако има такова и с оглед
установяване на настъпване на давността по отношение на вземането на
ответника спрямо ищеца, вкл. и датата на образуване на същото доколкото
твърдим, че след неговото образуване давността на всички вземания е била
изтекла.
В дадения от съда срок по чл.131 ГПК ответната страна ЕОС Матрикс
ЕООД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София 1766 жк
София парк ул.Р.П.Казанджията № 6- са депозирали писмен отговор, с която :
Считат искова молба за недопустима, тъй като е предявена пред
некомпетентен съд при неспазване правилата за местна подсъдност,
предвидени в ГПК – като излагат следните твърдения :
Предявеният по делото иск не бил на потребител по смисъла на чл. 113
ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК. С него
ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на
ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на
суми по такъв договор, а оспорва като длъжник изпълнението по
горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след силата на присъдено
нещо погасителна давност, погасяваща вземанията на взискателя по
изпълнителния лист (Решение № 101 от 01.12.1972 г. по гр.д. № 95/72 Г. НА
ОСГК на ВС).
Посредством иска по чл. 439 ГПК длъжникът по изпълнението се
домогва да осуети упражняване правото на принудително изпълнение.
Предмет на иска са фактите, погасяващи правото на принудително
изпълнение, а не самото вземане, което вече е стабилизирано и удостоверено
от издаденото срещу длъжника изпълнително основание. Съдът в
производството по чл. 439 ГПК не разглежда материалните предпоставки за
възникване и съществуване на вземането, респ. съдът не се произнася по
съществуването на отделни вземания, удостоверени в изпълнителния титул, а
преценява погасено ли е правото на принудително изпълнение.
Местната подсъдност по чл. 113 ГПК намира приложение по искове,
упражняването на които придава на ищеца качеството „потребител" по
смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
В този смисъл цитират – опр. № 3 / 10.01.2012 год. по т.д..№ 852/ 2011
2
год.. на I т.о., опр.№ 649 / 16.07.2010 год. по т.д.№ 377 /2010 год. на I т.о.,
опр.№ 697 / 07.12.2009 год. по т.д. N2514/ 2009 год. на I т.о. на ВКС .
В настоящия случай, качеството на ищеца е длъжник по
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело,
чието прекратяване се цели, поради изтекла давност за принудително
събиране на вземането.
С иска по чл. 439 ГПК се оспорва изпълнението. При изпълнение,
лицето, срещу което се предприема същото, заема качеството на длъжник, въз
основа на вече издадения изпълнителен лист. Ако няма изпълнение и
изпълнителен лист и лицето действа само на основание качеството си на
потребител, той няма основание да води иска по чл. 439 ГПК и същият би бил
недопустим. С още по-силно значение е, че при иска по чл. 439 ГПК се
разглеждат факти настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
по която се установява,ч е потребителят е длъжник. След влизане в сила на
заповедта за изпълнение, качеството на насрещната страна се променя.
Същият не може да се защитава като потребител със средствата на Закона за
защита на потребителите, а единствено като длъжник срещу който е
предприето изпълнение. Специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК не е
приложима в конкретната хипотеза , доколкото ищецът няма качеството на
потребител в материалното правоотношение, предмет на иска, от което се
претендират права, и не се търси защита на потребителски права.
Разпоредбата на чл. 113 ГПК не следва да се тълкува разширително.
Приложното й поле обхваща само исковете, уредени в ЗЗП.
В тази насока цитират Определение № 639 от 02.08.2019 г. по в.ч.гр.д.
№ 427/2019 г. на Окръжен съд-Враца.
С оглед на това считат, че за подведомствеността и подсъдността на
този иск по чл. 439 ГПК се прилагат общите правила, респективно
общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а не някоя от особените такива
по чл. 106-117 ГПК.
Поради това, молят да се прекрати образуваното пред Районен съд
Перник производство и да препратите същото на Софийски районен съд
на основание чл. 118, ал.2 ГПК.
Относно основателността на предявения иск:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който ищцовата
страна моли съда да приеме за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс”
ЕООД вземанията, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден по
3
ЧГД № 6673/2012 по опис на PC Перник поради погасяването им по давност.
Считат, че предявеният иск е допустим, но изложените в него твърдения
са неоснователни, тъй като същите са необосновани, недоказани и
неправилни.
В исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно
отношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземанията на
частния правоприемник „ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия от дата
18.01.2016г.
Поради неизпълнение на договорните отношения, в полза на Юробанк
България АД са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издаден по ЧГД N2 6673/2012 по опис на PC Перник.
Въз основа на процесния титул първоначално е образувано
изпълнително дело № 01098/2013 по описа на Стилиян В. Б. , per. № 753 и
района на действие ОС Перник, след прекратяване на осн. чл. 433,ал.1,т.8 ГПК
в законоустановения давностен срок е образувано изпълнително дело N2
1511/2024 отново по описа на ЧСИ Б..
Още с молбата за образуване на ново изп.дело са поискани от
взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят
вземането на кредитора, за които са заплатени и съответните такси. До
предявяване на настоящия иск са предприемани регулярни действия по
образуваното производство като не са настъпили последиците на
погасителната давност.
На първо място, за установените вземания със заповед за изпълнение
тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила -
влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на
пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и
новонастъпили обстоятелства (чл. 424 и чл. 439 ГПК).
По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попада в
приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
/в този смисъл Определение N2 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д.
N2 908/2023 г., Ill г. о., ГК./.
В конкретния случай, вземането е съдебно установено с влязла в сила
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.
Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект,
именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следва
да се прилага петгодишната погасителна давност.
В процесния случай, докато е траел изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.
4
N2 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е
текла.
За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено
за загубило сила ППВС N2 3/1980 г,- Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС.
Съгласно т.З от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело №
2/2023 г. ОСГТК на ВКС, според което „Погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция“.
С Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, в което е
разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия
като действия за принудително събиране на паричното притезание,
предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение.
Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил
изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426,
ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била
поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се,
че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на
редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва
погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са
част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на
длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети
лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди
перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към това основание за
прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия
състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би
било тълкуване contra legem.
Удължаването на давностните срокове - със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.).
Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до
отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват
или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
5
субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичване на 7 дни от
обнародването на този закон в Държавен вестник.
На следващо място, съгласно чл. 116, б. „в“, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
В процесния случай не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД, вр. чл.
117, ал. 2 ЗЗД, петгодишна погасителна давност за процесиите вземания,
обективирани в процесния изпълнителен лист. Следва да се има предвид,
че перемцията е без правно значение за давността, като общото между
двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат
значение както за перемцията, така и за давността, (така решение №
50118 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.)
Не на последно място, съобразно господстващото становище в правната
теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води
до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът
продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена
само до доброволното
му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. Давността не погасява самото вземане, тъй
като с изтичането на определения период от време законодателят
свързва друга правна
последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде осъществено
от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника. Възражението за
изтекла погасителна
давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за
съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се
позовава на давност
предметът на предявения иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.
Така Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2828/2018 г., Ill
г. о., ГК.
Искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на дружеството
процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е недопустим и
неоснователен, защото дори да са настъпи последиците на погасителната
давност, вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново
качество - естествено вземане.
С оглед на гореизложеното, молят да се отхвърли предявения иск
като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са
неправилни, необосновани и недоказани.
6
Молят да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37
Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната
помощ.
В условията на евентуалност, правят възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски с оглед на правната и фактическа
сложност на делото.
Молят на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди
минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при
условие че се докаже заплащането им /
в това отношение т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на
ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
В това отношение, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, която
разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде
посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства
по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от
фактическа и правна страна следното:
Видно от събраните по делото доказателства:
През месец 06.2024 г. ищецът е направил опит да изтегли сума чрез
притежаваната от него банкова карта и е установил че това не е възможно,
като след това е установил, че се касае за наложен запор на банковата сметка
от страна на ЧСИ С. Б..
На 25.06.2024 г. същият е упълномощи адвокат В., който и на същата дата е
посетил кантората на ЧСИ С. Б., извършил е справка по изпълнителното дело
и е установил наличие на :
висящо изпълнително дело под № 1511/2024 г. образувано по молба на ЕОС
МАТРИКС ЕООД ЕИК: *********, придобил вземането от ЮРОИБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД - първоначален кредитор и заявител, а и взискател
по предходно изпълнително дело, прекратено по силата на закона, и въз
основа на ИЛ, издаден на 18.03.201 Зг., по ЗИПЗ № 4650 от 18.03.2012 г. по
ч.гр.д. № 6673 по описа на ПРС за 2012г. е било заведено изпълнително дело
№ 1511/202024 г. за събиране на сумите по листа, а именно:
за 7782.16 лв. - представляваща главница по договор за издаване на
кредитна карта от 23.08.2003 г.,
за сумата от 404.06 лв. представляваща договорна лихва за периода от
23.08.2003 г. до 23.08.2012 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от 7782.16 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 05.10.2012 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 163.72 лева ДТ и 462.70 лв. юк. възнаграждение.
При ЧСИ Б. след извършване на справка по делото при него е установил,
следното: ИД № 1511 / 2024 г. по описа на ЧСИ С. Б. е било образувано на
14.05.2024 г. с молба с вх. № 22303 / 14.05.2024 г.
Налице е разпореждане за образуване на ИД от 15.05.2024 г. със отразено
указание за справки в НАП, НОИ.
В същото време към това дело е приложено в оригинал ИЛ от 18.03.2013 г.
по ч.г.д. № 6673/2012 г. ПРС, 4 състав.
Непосредствено след образуване на това ИД и след това ЧСИ е изходирал:
искане за издаване на документ № 33864 /07.06.2024 г. до НАП
искане с изх. № 33865/07.06.2024 г. до БНБ,
7
искане до МЕУ изх. № 33866 /07.06.2024 г., касателно публични
задължения,
искане до МЕУ изх. № 33867 /07.06.2024 г.,
искане до МЕУ изх. № 33868 /07.06.2024 г., касателно налична пенсия и
шесто искане до МЕУ изх. № 33869 /07.06.2024 г., касателно налични данни за
осигурено лице.
По направена и входирана справка в РБСС вх. № 27403/07.06.2024 г. е
установено наличие на банкови сметки на длъжник - ищеца и е разпоредено на
07.06.2024 г. да се наложи запор на банковите сметки и се заплати съответната
такса.
Постъпило е уведомително писмо от НАП с вх. № 27472/07.06.2024 г. според
което длъжникът има ТД, втора справка е постъпила от НОИ от 07.06.2024 г.
че няма данни за получавана
пенсия и трето уведомление от 07.06.2024 г. че няма задължения и едва тогава
е изготвено съобщение изх. № 35155/12.06.2024 г. до И. Р. В. според което му
се съобщава че
има задължение, както следва: 7368.58 лева неолихвяема сума, 7782.16 лева
главница, 17.89 лева лихви и 169.10 лева разноски по и.д. както и таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ с ДЦС в размер
на 1366.94 лева, други суми по ид в размер на 150 лева или общото
задължение към 12.06.2024 г. възлиза общо на 16854.67 лева, дължими от
него, както и го уведомява че присъединява и
държавата за вземанията и същата без данни да е получено, както и е
изготвено запорно съобщение изх. № 35157/12.06.2024 г. до Айкарт АД, без
данни за получаването му.
довели до саниране на срока на давността, който отдавна е бил изтекъл много
време преди тях и преди датата на образуване на второто изпълнително дело.
Съгласно трайно установената практика на ВКС изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това
вземане има висящо изпълнително производство към момента на
предявяването му или не.
Такъв интерес е налице и когато е постановено решение, с което е
установено вземането.
Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
8
интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността
за иницииране на ново изпълнително производство, като тук е без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по
иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск
В този смисъл :
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г.,
IVг. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., I т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г.,
IVг. о.
Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др.1.
Предвид изложеното за ищеца се поражда правният интерес от водене на
настоящия иск по чл. 439 ГПК, респективно чл. 124 ГПК, ако делото бъде
своевременно прекратено от ЧСИ, с който цели да бъде установено по съдебен
ред, че същият не дължи на кредитора / взискателя по изпълнителното дело
сумите по горецитирания изпълнителен лист, тъй като са настъпили факти
след приключването на съдебното дирене, в производството по което е
издадено изпълнителното основание, а и след прекратяване па силата на
закона на първото изпълнително дело и обуславящи недължимост на
вземането по атакувания изпълнителен лист, а именно - вземането е погасено
по давност и на материално, и на процесуално основание, поради което и не се
дължи.
По аргумент от чл. 118 от ЗЗД обаче, изтеклият период от време не засяга
самото материално право, а единствено възможността да бъде наложено
9
изпълнението му. Съгласно чл. 120 от ЗЗД единствено длъжникът може да
реши дали и доколко да се ползва от тази защита.
В този смисъл изтеклият период от време не лишава от съществуване
вземането и следователно не задължава кредитора нито да го заличи, нито да
се въздържи от предприемане на изпълнителни действия по събирането му,
защото институтът на давността води до загуба на принципно признато
качество на притезанието, а именно - възможността изпълнението му да бъде
наложено принудително и то само в случай на възражение от страна на
длъжника.
Това е така, защото при липса на такова, всякога наложеното ново
изпълнение би било законно и допустимо, независими дали същото
принципно е погасено по давност и в този смисъл докато изпълнението му не
бъде оспорено от длъжника, същият не би могъл да се ползва от предвидената
в закона защита.
Видно от изложеното и посочените доказателства, между двете най-
отдалечени във времето изпълнителни действия, между които давността не е
прекъсната по надлежния ред е повече от пет години, което обуславя извода,
че вземането е погасено на процесуално основание и взискателят, доколкото с
настоящия иск правим възражение в тази посока, не може да налага
принудително изпълнение.
При това положение има смисъл от направеното изрично възражение за
настъпила давност.
И в теорията и в практиката влязлата в сила заповед не се
приравнява на влязло в сила съдебно решение
В този смисъл :
Решение № 262215 от 31.03.2021 г. по в. гр. д. № 3720 / 2021 г. на ГО
ЧЖIV състав на Софийски градски съд;
Решение № 262503 от 15.04.2021 г. по в. гр. д. № 14206/2019 г. на Възз.
IV-a състав на Софийски градски съд;
Решение № 260995 от 15.02.2021 г. по в. гр. д. № 563 / 2019 г. на Възз. IV-
e състав на Софийски градски съд;
Определение № 805/21.09.2012г. по т.дело № 537/2012г. на II ТО на ВКС,
Определение № 46/ 21.01.2013г. по т.д.№ 679/2012г. на 11 ТО на ВКС
Определение № 480/27.07.2010г. по гр.дело № 221/20Юг. на IV ГО на
ВКС/, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в
зависимост от вида на вземането.
Изложеното в т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС обаче е неприложимо в настоящия
случай .
Това е така, защото същата е издадена на несъдебно основание, което е
изрично посочено и в самата заповед.
10
Въз основа на нея е издаден въпросният изпълнителен лист в заповедното
производство, за вземането не се поражда сила на присъдено нещо.
Поради това не се променя давностния срок, с изтичането на който то се
погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1
/77 год., което към настоящия момент не е загубило сила.
Според разясненията дадени в ППВС № 2 /1977год., т. 2 на отмяна по реда на
извънинстанционното производство по чл. 303 и слдв. от ГПК подлежат само
тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на
присъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и
срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и
ползващи се със сила на присъдено нещо решения, прекратителни
определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с
тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни
последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита
по друг ред
Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове.
Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от
изпълнителното такова, а не част от исковото: не решават материалноправен
спор по същество, а пропесуалноправният ред на зашита на длъжника е
предвиден в чл.414 от ГПК. чл. 423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не
се ползват със сила на присъдено нещо. нито се приравняват по правни
последици на влезлите в сила решения.
Видно от изложеното – второто изпълнително дело пред ЧСИ С.Б. под №
1511/2024 г., копие от изпълнителен, ведно с поставените върху него печати, е
след първото изпълнително дело № 1098/201 Зг. по описа на ЧСИ С. Б., е
било образувано по молба на ответника на 18.07.2013 г., по което последното
изпълнително действие е от дата - 10.01.2017 г., като това означава, че след
тази дата и по същото няма никакви други данни да са извършвани каквито и
да било действия от нейна страна по молбата на взискателя, нещо което се
установява от справката извършена по това дело и отразена като дата върху
печата, която дата и действие обаче също не е от тези които спират или
прекъсват давността.
Доколкото постановлението за прекратяване на изпълнителното дело
подлежи на обжалване по друг ред и същото не е обжалвано и влиза в законна
сила, то следва да се приеме за безспорно обстоятелството, че именно на
10.01.2017г. евентуално е било извършено последното годно да прекъсне
давността действие по това изпълнително дело и именно от тази датата е
започнала да тече новата давност за вземането.
Следователно- 7 г., 4 месеца и 4 дни по-късно по искане на взискателя и
въз основа на процесния лист е образувано второ изпълнително дело, а
именно изп.д. № 1511/2024г., по описа на ЧСИ С. Б. на 14.05.2024 г.
11
Така с оглед на горното се установява, че от датата на извършване на
последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително дело №
1098/2013 г. от ЧСИ Б. - 10.01.2017 г. и до датата на образуване на второто ИД
№ 1511/2024 г. пред ЧСИ С. Б., и до момента са изминали не 5, не 7, а повече
от 7 г. и 4 месеца, поради което и вземането е погасено по давност по
отношение на този длъжник.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., постановено по
т.д. № 2 / 2013 г. ВКС, налагането на запор или възбрана в изпълнителното
производство, съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника и то прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес - длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера. В тълкувателното решение
е посочено също, че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона /чл.116, б.“в“ ЗЗД/ давността се прекъсва
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Същото становище се изразява и в Решение № 37/24.02.2021г., постановено по
гр.д. № 1747/2020г., по описа на ВКС, 4 ГО. Горното решение е само по себе
си не е приложимо към настоящия казус.
Именно с оглед на всичко изложено до тук вземането се явява погасено
по давност за ищеца и по смисъла на чл. 111 ЗЗД, и по смисъла на чл. 110 ЗЗД.
Поради това следва да се приеме, са настъпили нови факти след
приключването на съдебното дирене, в производството по което е издадено
изпълнителното основание, обуславящи недължимост на вземането по
атакувания изпълнителен лист, а именно: вземането е погасено по давност и
като такова вече не се дължи, както на материално, така и на
процесуално основание; а не се дължат и допълнителните вземания,
съгласно чл. 119 ЗЗД.
Самото съществуване на изпълнителния лист, а висящия изпълнителен
процес към момента е достатъчно основание ищецът, да има правен интерес
веднъж завинаги да се разреши със СПН действителното правно положение
относно дължимостта на описаните в ИЛ от 18.03.2013 г. издаден по ч.гр.д. №
6673/2012 г. ПРС срещу него.
Съгласно трайно установената практика на ВКС изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това
12
вземане има висящо изпълнително производство към момента на
предявяването му или не.
Такъв интерес е налице и когато е постановено решение, с което е
установено вземането.
Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство,
като тук е без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го
води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като
задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за
ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или
не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя
страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск
В този смисъл :
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., I т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о.
Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия
ОС и др./.
Предвид изложеното за ищеца се поражда правният интерес от водене на
настоящия иск по чл. 439 ГПК, респективно чл. 124 ГПК, ако делото бъде
своевременно прекратено от ЧСИ, а то не е прекратено и към днешна дата
13
въпреки настъпилата перемция и продължава да е висящо, а е налице и
съответния изпълнителен титул за вземанията, с който цели да бъде
установено по съдебен ред, че същата не дължи на кредитора / взискателя по
изпълнителното дело сумите по горецитирания изпълнителен лист, тъй като
са настъпили факти след приключването на съдебното дирене, в
производството по което е издадено изпълнителното основание, обуславящи
недължимост на вземането по атакувания изпълнителен лист, а именно -
вземането е погасено по давност и на материално, и на процесуално
основание, поради което и не се дължи.
Отделно от горното и видно от посоченото като дата на последно
изпълнително действие върху изпълнителния лист - 10.01.2017 г. то и до
14.05.2024 г. е погасено по давност вземането, както и правото на
принудителното му търсене. Към днешна дата второто изпълнителното дело е
висящо и по него се прави незаконосъобразно изпълнение.
Законът придава на възложеното с времето фактическо положение,
приоритет пред формално съществуващото правно положение посредством
института на давността.
Неудовлетвореността на определено по съдържанието си правно очакване
поражда несигурност в отношенията между страните, тъй като в основата на
облигационните отношения стои частният интерес на участник в
правоотношението и неговата реализация зависи изключително от
инициативата на този, който има основание да изисква определено по
съдържанието си изпълнение.
За да получи санкцията на държавата обаче, т.е. възможността за
принудително налагане на изпълнението, кредиторът следва да прояви
активност в тази насока, като в законоустановения срок потърси вземането си
по съдебен ред - чрез депозиране на молба за издаване на ИЛ по съответния
ред, приведе същия в изпълнение пред съответния съдебен изпълнител, както
и да извършва определени предвидени в закона действия, след като вече е
налице образувано изпълнително производство.
Всяко едно от тези действия води след себе си евентуално спиране или
прекъсване на давността в полза на кредитора, а пропускът на реализацията на
такива права поражда за длъжника правния интерес да се протИ.постави на
поисканото изпълнение и съответно задължава съда да откаже да зачете
твърдяното притезание.
По отношение на необходимите действия законодателят е предвидил
конкретни форма и обем, като те са изчерпателно посочени в част пета на
ГПК, а по отношение на тяхното прилагане е налице задължителна съдебна
практика, въведена с ТР № 2 / 26.06.2015 г. по т.д. № 2 / 2013 г. ВКС, с която
трайно е установено как се прекъсва давността, в рамките на изпълнителното
производство и кои са необходимите предпоставки за неговото прилагане, като
се има предвид, че с ППВС № 3/18.11.1980 година е дадено тълкуване, според
което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като
по време на изпълнителното производство давност не течеше, а с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б „в”, като от момента на
същото започва да тече нова давност.
Така според посоченото тълкувателно решение се оказа, че дори не е
изпълнително действие и не се прекъсва давността с образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение, извършването на
14
справки, набавянето на документи, книжа и др. Според него давността се
прекъсва с “предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ”, а именно:
“насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.”, като изрично е
посочено, че “прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие”.
Доколкото с горепосочените промени върховните съдии измениха в
цялост общоприетата практика по отношение на изчисляване на
процесуалните давностни срокове, то практически бе въведена своеобразна
санкция по отношение на недобросъвестните взискатели, които
дезинтересирани от изпълнението, не предприемаха никакви реални
изпълнителни действия по събиране и обезпечаване на своите притезания,
разчитайки изцяло на случайността и интереса на съдебните изпълнители, но
и в същото време не се отказваха от тях, натоварвайки излишно съдебната
система, а и длъжника, чието задължение, често, поради натрупване на
законна лихви и разноски /за срок по-голям от 4-5 години/ започна да
надминава вземането по главницата.
Така реално бе постигнато въвеждане на строга процесуална дисциплина,
чиито краен резултат спрямо недобросъвестните /незаинтересованите/
взискатели, се изразява в прекратяване на производството, поради липса на
изпълнителни действия, като първо следствие от бездействието им, а оттам - и
загуба на принципното право притезанието да се събира по съдебен ред на
процесуално основание, като крайна санкция.
В настоящия случай е налице образувано второ изпълнително
производство към 14.05.2024 г„ като по предходното такова последното
изпълнително десйтвие е от 10.01.2017 г. и по което първо ИДЗ от този момент
и до 14,05.2024 г. не са извършвани никакви годни да спрат или прекъснат
давността изпълнителни действия, нито от ЧСИ, нито от взискателя.
Ако се приеме, че от 10,01.2017 г. когато е посочено последното
изпълнително действие по предходното изпълнително дело и до момента на
образуване на второто изпълнително дело на 14.05.2024 г. са изминали цели -
7 години период от време достатъчен да покрие и заличи всички необходими и
допустими давностни срокове даващи право на взискателя да предяви
вземанията си отново пред съдебен изпълнител. Реално е изминал достатъчно
дълъг период от време през който вземанията са се погасили, както от
мватериалноправна. така и от процесуално правна гледна точка, а освен това
се е погасило и правото на принудително изпълнение спрямо тях от
взискателя - кредитор.
По аргумент от чл. 118 от ЗЗД обаче, изтеклият период от време не засяга
самото материално право, а единствено възможността да бъде наложено
изпълнението му. Съгласно чл. 120 от ЗЗД единствено длъжникът може да
реши дали и доколко да се ползва от тази защита.
В този смисъл изтеклият период от време не лишава от съществуване
вземането и следователно не задължава кредитора нито да го заличи, нито да
се въздържи от предприемане на и зпълнителни действия по събирането му,
защото институтът на давността води до загуба на принципно признато
качество на притезанието, а именно - възможността изпълнението му да бъде
наложено принудително и то само в случай на възражение от страна на
длъжника.
Това е така, защото при липса на такова, всякога наложеното ново
изпълнение би било законно и допустимо, независими дали същото
принципно е погасено по давност и в този смисъл докато изпълнението му не
бъде оспорено от длъжника, същият не би могъл да се ползва от предвидената
в закона защита.
Претендираната от взискателя сума , освен че визира задължения, чиито
падеж е преди предвидения в закона срок за погасителна давност, то и към
днешна дата с оглед неупражняване на каквито и да било процесуални права
15
от страна на кредитора по отношение на длъжника, вземането е погасено
освен на процесуална основа и на матерналноправна такава и сумите не се
дължат и на това основание.
Това е така, защото вземанията на взискателя - ответник са по евентуално
влязла в сила заповед и са свързани с предоставяне на топлинна енергия и
представляват вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в”
от ЗЗД, поради което и се погасяват с тригодишна погасителна давност
/в същия смисъл освен горепосочените дела е и константната практика на
съдилищата в РБ, а именно:
Решение № 168 от 22.12.2009 год; ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК;
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012год. по тълк.дело № 3/2011год. на
ОСГТК на ВКС;
РЕШЕНИЕ № 149/ 07.05.2019год., постановено по възз.гр.д. № 113/19г
ПОС. Решение от 28.06.2019 г. по гр. д. № 1816/2019 г. на IX състав на
Районен съд - Перник, Решение № 1771/10.07.2018г. по гр.дело №2108/2018г.
по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г.,
Определение № 265 от 27.09.2013 г. по търг. д. № 3298/2013 г. на
Върховен касационен съд в същия смисъл е и константната практика на ВКС и
съдилищата в РБ, Решение № 168 от 22.12.2009 год., ВКС;
Решение № 262215 от 31.03.2021 г. по в. гр. д. № 3720 / 2021 г. на ГО ЧЖ IV
състав на Софийски градски съд;
Решение № 262503 от 15.04.2021 г. по в. гр. д. № 14206 / 2019 г. на Възз. IV-a
състав на Софийски градски съд;
Решение № 260995 от 15.02.2021 г. по в. гр. д. № 563 / 2019 г. на Възз. IV-в
състав на Софийски градски съд;
Определение № 805/21.09.2012г. по т.дело № 537/2012г. на II ТО на ВКС,
Определение № 46/ 21.01.2013г. по т.д.№ 679/2012г. на II ТО на ВКС
Определение № 480/27.07.20 Юг. по гр.дело № 221/20 Юг. на IV ГО на ВКС и
мн.др./.
И в теорията и в практиката влязлата в сила заповед не се приравнява на
влязло в сила съдебно решение /в този смисъл:
Решение № 262215 от 31.03.2021 г. по в. гр. д. № 3720 / 2021 г. на ГО ЧЖ IV
състав на Софийски градски съд;
Решение № 262503 от 15.04.2021 г. по в. гр. д. № 14206 / 2019 г. на Възз. IV-a
състав на Софийски градски съд;
Решение № 260995 от 15.02.2021 г. по в. гр. д. № 563 / 2019 г. на Възз. IV-в
състав на Софийски градски съд;
Определение № 805/21.09.2012г. по т.дело № 537/2012г. на II ТО на ВКС,
Определение № 46/ 21.01.201 Зг. по т.д.№ 679/2012г. на II ТО на ВКС и
16
Определение № 480/27.07.20 Юг. по гр.дело № 221/20Юг. на IV ГО на ВКС/,
поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането.
Същото становище е застъпено и в т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д, № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Това е така, защото същата е издадена на несъдебно основание, което е
изрично посочено и в самата заповед. Именно по тази причина при
снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство, за
вземането не се поражда сила на присъдено нешо. поради което не се променя
давностния срок, с изтичането на който то се погасява.
Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год.,
което към настоящия момент не е загубило сила.
Според ППВС № 2 /1977год., т. 2 на отмяна по реда на извънинстанционното
производство по чл. 303 и следв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове,
които разрешават материалноправен спор със сила на присъдено нещо, по
които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е
предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила
на присъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск,
съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на
материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в
сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/.
Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове.
Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от
изпълнителното такова, а не част от исковото: не решават материалноправен
спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е
предвиден в чл.414 от ГПК. чл. 423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не
се ползват със сила на присъдено нешо. нито се приравняват по правни
последици на влезлите в сила решения.
С оглед на горното вземането по евентуално влязла в сила заповед се погасява
с изтичането на три годишната давност по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, а не
с изтичането на общата давност по чл. 110 ЗЗД.
Реално след 10.01.2017 г. и до 14.05.2024 г. изпълнителното производство
е прекратено, а от тази дата и до 14.05.2024 г. когато е било образувано
второто изпълнително дело вече е бил изтекъл 5 годишния давностен срок
17
отново с оглед погасяване на задълженията на длъжника. Реално няма данни
от последното действие по предходното ИД 1098/2013 г. и до датата на
образуване на настоящото изпълнително дело 14.05.2024 г. годни да спрат или
прекъснат давността на вземанията.
С оглед горното така предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските :
Ответната страна следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски по представения списък по чл.8 ГПК а именно :
327.45лв. д.такса
4.64 лв.преводна такса
1087лв.адв.възнаграждение
24лв. такса за препис от ИД от ЧСИ
Общо 1443.09лв.
По възражението за прекозмерност на дав.възнаграждение – съдът счита
следното за неоснователно, с оглед на това, че адв-.възн. е изчислено по
утвърдената Наредба / Тарифа, спрямо цената на иска, и размерът е адекватен,
като в тази насока има утвъредна практика, съобразен е и с най-новите
изменения, възприети след произнасянето на С ЕС , и възражението е
направено формално и бланкетно.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „ЕОС МАТРИКС" -
ЕООД, ЕИК:*********, гр.София - със седалище и адрес на управление :
гр.София 1715, Р-н Витоша, ж.к."Малинова долина", ул.Рачо Петков -
Казанджията № 4-6, сграда Матрекс тауър, ет. 6, че И. Р. В. ЕГН **********
гр.Перник ул.****** бл.* вх.* ет.* ап.** и чрез адв.Б.В. НЕ ДЪЛЖИ на
ответника : „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ПК 1766, ж.к. София парк, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 6, сумите по Изпълнителен лист, издаден на 18.03.2013 г.
издаден по ЗИПЗ № 4650/08.10.2012 г. по ч.гр.д. № 6673 по описа на ПРС за
18
2012г. влязла в законна сила, за твърдени задължения за сумата от 7782.16 лв. -
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от
23.08.2003 г., както и за сумата от 404.06 лв. представляваща договорна лихва
за периода от 23.08.2003 г. до 23.08.2012 г. вкл., като погасени по давност;
респективно ответникът не притежава правото на принудително изпълнение
по посочения изпълнителен лист и за посочените суми спрямо длъжника.
ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС" - ЕООД, ЕИК:*********, гр.София - със
седалище и адрес на управление : гр.София 1715, Р-н Витоша, ж.к."Малинова
долина", ул.Рачо Петков - Казанджията № 4-6, сграда Матрекс тауър, ет. 6, да
заплати на И. Р. В. ЕГН ********** гр.Перник ул.****** бл.* вх.* ет.* ап.** и
чрез адв.Б.В. РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО : 327.45лв. д.такса, 4.64 лв.
преводна такса , 1087лв.адв.възнаграждение , 24лв. такса за препис от ИД от
ЧСИ - Общо 1443.09лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
19