РЕШЕНИЕ
№ 429/14.2.2020г.
гр. Пловдив, 14.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври, през две
хиляди и деветнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря В.К.,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3267 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във връзка с
чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по
жалба на „Медицински център **“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, против Писмена
покана на Директор РЗОК Пловдив по чл.76, ал.3, във вр.
с чл.76, ал.1 от ЗЗО за възстановяване на суми, получени без правно основание с
изх. № 16-2318 от 21.09.2018 г. , с която „Медицински център **“ ООД е поканено
да заплати доброволно в полза на РЗОК Пловдив сумата от 1480 лева,
представляваща надвишен регулативен стандарт за четвърто тримесечие на 2007 г.
С жалбата се
прави искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, като се
излагат доводи за издаването й в нарушение на материалния закон, при неправилно
тълкуване и прилагане на ЗЗО, НРД за 2017 г. и сключения между страните
индивидуален договор. Твърди се, че оспореният акт е немотивиран, както и
издаден в нарушение на чл.35 от АПК, както и при нарушение на административнопроизводствените правила. Претендират се
разноските по производството. В съдебно заседание, чрез пълномощника на
жалбоподателя адв.Д. се поддържа жалбата, като
допълнително се оспорва и компетентността
на издателя на обжалвания административен акт.
Ответната по
жалбата страна Директор РЗОК Пловдив, чрез процесуалните си представители
юрисконсулт Д., както и юрисконсулт А., в съдебно заседание, както и в писмена
защита, оспорва жалбата, като прави искане за отхвърлянето й като неоснователна
по подробно изложени съображения. Претендират се разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Окръжна
прокуратура - Пловдив не е встъпила в производството и не е взела становище по
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок за обжалването на писмената покана, видно от датата на разписката за
връчването й. Жалбата изхожда и от лице, за което обжалваният акт е
неблагоприятен и съществува правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и
срещу административен акт, за който е предвидено съдебно обжалване. Предвид
изложеното и съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намери, че така
депозираната жалба се явява неоснователна.
От
събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Със
заповед № РД -13-1533 от 28.06.2018 г. на Директора на РЗОК Пловдив, връчена на
пълномощник на жалбоподателя, било възложено извършването на проверка на „Медицински
център **“ ООД от контрольори, с обхват на проверката - планова по сигнал от
отдел „Здравноосигурителен бюджет“ към РЗОК Пловдив и цел - извършване на
контрол на изпълнението на назначените и заплатени брой специализирани
медицински дейности и стойност на медико-диагностичните дейности по
индивидуален договор /ИД/ № 162318/17.05.2017 г. за оказване на СИМП и
проверяван период четвърто тримесечие на 2017 г. Проверката приключила с
издаването на протокол за неоснователно получени суми № РД -13-1533/24.07.2018 г.,
с който относно четвъртото тримесечие на 2017 г. било констатирано надвишение на определените с протоколи към ИД регулативни
стандарти по бл. МЗ НЗОК № 3 със 74 броя направления за консултация или за
провеждане на съвместно лечение за четвъртото тримесечие на 2017 г., като било
прието, че съгласно чл.56, ал.1 от ИД и
т.4 от Протокол № 4/09.10.2017 г., както и Допълнителен протокол от 06.12.2017
г. за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности
/СМД/ и медико-диагностични дейности /МДД/, неразделна част от ИД, изпълнителят
на СИМП „Медицински център **“ ООД е длъжен да възстанови на РЗОК Пловдив заплатените
средства за четвъртото тримесечие на 2017 г. за направления за консултация или
за провеждане на съвместно лечение в размер на 74 броя, назначени от него извън
разрешените надвишения, като задължението за възстановяване е 1480 лева.
Екземпляр от протокола бил връчен на пълномощник на жалбоподателя на 24.07.2018
г., като същият отказал да го подпише, което било удостоверено с подписите на
двама свидетели. След изтичане на срока за възражения била издадена и
оспорената писмена покана по чл.76а, ал.3, вр. с
чл.76а, ал.1 от ЗЗО, подписана от оправомощен със
Заповед № РД -09-507/01.12.2017 г. Заместник директор на РЗОК- Пловдив поради
отсъствието на Директора към датата на издаване на писмената покана заради
ползван отпуск за временна неработоспособност.
Описаната фактическа обстановка съдът възприе на базата
на всички събрани по делото доказателства.
От правна
страна, въз основа на така установеното от фактическа страна, на първо място,
съдът намира, че оспорената писмена покана е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл.76а, ал.3 от ЗЗО е възложено правомощие на Директор на РЗОК да издава
писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. От
доказателствата, събрани в хода на проведеното пред съда производство,
представени от ответната страна по повод конкретните възражения на
жалбоподателя относно компетентността на органа-издател на акта, се установява,
че оспорената писмена покана е подписана от лице, различно от Директора на
РЗОК, определено с надлежна заповед от 01.12.2017 г. на Директора на РЗОК
Пловдив, в която е изрично посочено, че в периоди на отсъствие поради отпуск по
КТ и отпуск за временна нетрудоспособност, както и командировка и др., всички
правомощия на Директор РЗОК се възлагат на негов Заместник - директор. Видно е,
че на датата на издаване на писмената покана Директора на РЗОК Пловдив е бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност, съгласно представения болничен лист.
Възраженията на жалбоподателя относно редовността на заповедта за оправомощаване, а именно датата на издаването й, свързани с
оспорването на извлечението от представения регистър от деловодната система на
ответника относно издадените заповеди, съдът намира не само за неоснователни,
но и на практика за неотносими, доколкото следва да
се има предвид, че към момента на издаване на оспорената писмена покана в сила
е била разпоредбата на чл.38 от
Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр. 79 от 10.09.2013 г., в сила от 10.09.2013 г.,
понастоящем отменен с новия Правилник от 05.03.2019 г.), според която
директорът на РЗОК при осъществяване на дейността се подпомага от
заместник-директор, който замества директора при отсъствие. Следователно и при
наличие на нормативно предоставена компетентност не е било необходимо да се
издава изобщо и нарочна заповед за заместване на директора по времето, когато е
бил в отпуск за временна неработоспособност съгласно издаден болничен лист. В
този смисъл е и разрешението, дадено в решението по адм.
д. № 10974/2016 г. на ВАС.
Оспореният акт,
съдът констатира и че е издаден и при съобразяване на процедурата по чл.76а,
ал.2-3 от ЗЗО, като в тази връзка не са налице констатирани съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът намира, че
оспорената писмена покана е издадена и в предвидената в закона форма, като
съответства на изискването на чл.59 от АПК относно нейното съдържание.
Неоснователен е доводът за липса на посочени мотиви в оспорения акт, като видно
от съдържанието на същия, в него подробно и последователно са изложени
съображенията, въз основа на които издателят на писмената покана е стигнал до
изводите за налично задължение на жалбоподателя да възстанови сума,
съответстваща на заплатени от НЗОК /РЗОК/ назначени, извършени и отчетени
направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение, над определения
регулативен стандарт за четвъртото тримесечие на 2017 г. Изрично са посочени
основанията, от които произтича задължението, като е отразено, че съгласно чл.3
от Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г., са приети Решения РД –
НС-04-159/19.12.2016 г., изм. и доп. с
Решение № РД – НС -04-30/27.03.2017г. на Надзорния съвет на НЗОК, в сила от 01.04.2017
г. и е определена финансова рамка на СМД и МДД, финансирани от бюджета на НЗОК
и че излизането извън тези рамки следва да е за сметка на лечебното заведение,
защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да
финансира. Отчетено е, че жалбоподателят е страна по договор за оказване на
специализирана извънболнична медицинска помощ от
17.05.2017 г. с № 162318, като съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от този ИД,
за всяко тримесечие, възложителят определя на изпълнителя брой на назначаваните
СМД и стойност на назначаваните МДД, съобразно с правилата по чл.3, ал.3 от
ЗБНЗОК за 2017г. /приети с цитираните Решения на Надзорния съвет на НЗОК/. Посочено е изрично, че съгласно Правилата за
реда за определяне броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от
изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети на основание
чл.3, ал.2 от ЗБНЗОК за 2017 г. с цитираните Решения от 2016 г. и 2017г. на НС
на НЗОК, на лечебното заведение „Медицински център **“ ООД с протокол № 4/09.10.2017 г. за четвъртото
тримесечие на 2017 г., неразделна част от ИД и допълнителен протокол от
06.12.2017 г. са определени регулативни стандарти относно направления за
консултация или провеждане на съвместно лечение бл.МЗ-НЗОК № 3 за четвъртото
тримесечие на 2017 г. /октомври, ноември и декември 2017 г./ от 690 броя.
Посочено е, че е реализирано превишение от 10%, което
е в размер на 69 бр. без компенсация. Отчетен е фактът, че лечебното заведение
има за компенсация от предходно трето тримесечие на 2017 г. за типа направления
в размер на минус сто броя. Отразено е, че при проверката е установено, че
жалбоподателят е назначил посочените направления, които са отчетени и заплатени
от НЗОК в общ брой 733. В табличен вид е онагледено, че възложеният регулативен
стандарт е 560 бр., допълнително отпуснатият е 130 бр., отчетени са 10% върху
определеното, възлизащи на 69 броя, извадени са 100 броя за компенсиране от
предходното тримесечие и при издадени, изпълнени и изплатени от НЗОК
направления 733 бр. е посочено, че е налице превишение
на регулативния стандарт в размер на 74 броя. Същите е посочено да са били
заплатени по 20 лв. за брой, като така е получена и посочената в писмената
покана крайна сума от 1480 лева. Изрично е посочено съдържанието на чл.54 от
ИД, като е отразено, че РЗОК дължи заплащане само на договорените регулативни
стандарти, увеличени с 10 процента без компенсация, респективно с допълнителни
15 процента само за първо, второ и трето тримесечие, които се компенсират през
следващото тримесечие и не се допуска превишение от
15 процента през последното тримесечие. Посочено е, че изплатената сума за
извършените над договорените регулативни стандарти подлежи на връщане съгласно
чл.56, ал.1 от ИД и т.4 от Протокол № 4/09.10.2017 г., съставляващ неразделна
част от ИД, както и допълнителния протокол от 06.12.2017 г. за определяне броя
на регулативните стандарти на изпълнител на СИМП. Отделно от това, писмената
покана се позовава на протокола за неоснователно получени суми, който
съставлява част от преписката, връчен е бил на представител на жалбоподателя и
сам по себе си съдържа подробна обосновка относно изводите за дължимост на посочената и в писмената покана сума. Поради
това и съдът намира, че напълно неоснователни са доводите на жалбоподателя
относно твърдяната немотивираност на оспорения акт, доколкото от съдържанието
на същия става напълно ясно въз основа на какви точно фактически констатации и
при приложението на кои норми, съответно при съоблюдаване
на кои договорености между жалбоподателя и ответника е преценено, че
осъществените от жалбоподателя медицински дейности са надхвърлили недопустимо
определения му регулативен стандарт.
По същество
изводите на издателя на писмената покана са обосновани и правилни, като са
направени въз основа на точна преценка на доказателствата, събрани в хода на
административното производство, както и при правилно приложение на материалния
закон. Следва предварително да се има предвид тук, че по въпроса за правната
допустимост на т.нар. регулативни стандарти Конституционният съд на Република
България се е произнесъл с решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. дело № 12 от 2006
г., което на основание чл.14, ал.6 от Закона за Конституционния съд е задължително
за всички държавни органи, граждани и юридически лица. Правата по чл.4, чл.5,
т.5 и т.10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални
социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската
помощ, до която осигурените лица имат право на свободен достъп при условията на
равнопоставеност, обаче, не е неограничена и се
определя от държавата по вид, обхват и обем. Съгласно чл.29, ал.3 от ЗЗО
диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за СМД и МДД се определят
със Закона за бюджета на НЗОК. Поради това е наложително създаването на
финансов механизъм за разпределение на лимитираните
бюджетни средства за специализирана медицинска помощ и медико-диагностична
дейност между отделните изпълнители на извънболнична
медицинска помощ по договори с НЗОК. Разпоредбата на чл.5, т.8 от Закона за
здравното осигуряване установява като принцип на задължителното здравно
осигуряване и договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на
медицинска помощ. Договарянето се извършва по реда на чл.58 и следв. от ЗЗО. Сключените договори определят условията, при
които изпълнителят може да извършва медицинските дейности, подлежащи на
закупуване от възложителя НЗОК. Медицинските дейности се извършват от
изпълнителя на СИМП в обхвата на пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, във
финансовите рамки на подписваните всяко тримесечие двустранни протоколи към
индивидуалния договор. В разглеждания случай, изпълнителят на СИМП е поел
задължение да назначава СМД в определен брой и МДД в стойност на отделните
видове, определени за всяко тримесечие съгласно Правилата по чл.3 ЗБНЗОК 2017
г., като е подписал първо ИД № 162318/17.05.2017 г., / чл.53 от ИД/ и второ –
два протокола от 09.10.2017 г., както и от 06.12.2017 г., касаещи четвъртото
тримесечие на 2017 г., в първия от които е определен общия брой за издавани
медицински направления за консултация или провеждане на съвместно лечение бл. МЗ- НЗОК № 3 - 560, а във втория те са
увеличени със 130 броя. Задължението за възстановяване на заплатените средства
за СМД и МДД, назначени от изпълнителя на СИМП извън разрешените надвишения и
задължението за компенсиране е предвидено, както по ИД – в чл.56, ал.1, така и
в т.4 на всеки от двата посочени допълнителни протоколи. Впрочем, изрично в рамките
на ИД е уговорено, че контролът по изпълнение на определените СМД и стойностите
на назначените МДД се осъществява по реда на чл.76а и чл.76б от ЗЗО, като за
целта се извършва проверка и за резултатите й се съставя протокол за
неоснователно получени суми и се издава писмена покана за възстановяване на
суми, получени без правно основание /чл.56 от ИД/. В конкретния случай
посоченият ред е бил спазен.
Съгласно Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински
дейности и стойността на медико - диагностични дейности за назначаване от
изпълнители на специализирана медицинска помощ, приети на основание чл.3, ал.2
от Закона за бюджета на НЗОК 2017 г. и подписаните от страна на жалбоподателя и
РЗОК допълнителни протоколи от 09.10.17 г. и от 06.12.2017 г. към договора от
17.05.2017 г., на жалбоподателя са определени за четвъртото тримесечие на 2017
г. регулативни стандарти за направления за консултация или за провеждане на
съвместно лечение (бл. МЗ - НЗОК № 3) в размер на общо 690 броя /560+130/.
Реализирано е допустимо превишение от 10% в размер на
69 броя без компенсация /така 690+69=759 бр./. Установено е било при
проверката, че е било налице основание за компенсация от предходното тримесечие
от минус 100 броя /759-100=659 бр./ Установено е категорично и че
жалбоподателят е издал и са били изпълнени и съответно изплатени общо 733
направления бл. МЗ НЗОК № 3 и следователно правилно е било посочено превишение именно от 74 броя в писмената покана. В тази
насока съдът взема предвид и кредитира като обективно изготвено и с
необходимите професионални знания и опит и заключението на приетата по делото икономическа
експертиза, която на базата на проверка на пълната документация по делото е
установила същото надвишение, което е посочено и в
писмената покана. Съдът не приема за основателно направеното оспорване на
заключението от страна на жалбоподателя във връзка с обстоятелството, че в
документацията липсвало отразяване на номерата на направленията, по отношение
на които е констатирано превишението. Въпросните
направления са приети по делото като доказателства и те са точно 74 на брой,
като при преглед на същите е видно, че във всяко от тях е записан рег. номер на
изпращащото лечебно заведение и това е именно номерът на жалбоподателя, като
всяко от направленията е от посочения вид бл.МЗ-НЗОК № 3, а освен това съдържа
ЕГН на пациента, за когото се отнася, както и РЦЗ номер на изпълнител, УИН на
лекар изпълнител, код специалност лекар - изпълнител и УИН на изпращащия лекар
и на лекаря - изпълнител. При извършено сравнение на тези номера и най-вече на
съответен ЕГН на пациента, се установява, че представените от страна на
ответника направления са именно тези, които са описани в Приложение № 1
„Справка за назначените и заплатени направления за медико-диагностична дейност
бл.МЗ НЗОК №3, извън разрешените надвишения през четвъртото тримесечие на 2017 г.,
които изпълнителят на СИМП е длъжен да възстанови на РЗОК Пловдив“, описана
като приложение към Протокола за неоснователно получени суми от 24.07.2018 г.,
съответно посочени в табличен вид в самата писмена покана. Следователно,
установява се категорично обстоятелството, че се касае до реално издадени и
изпълнени направления, разходени над определения му брой от лечебното заведение
– жалбоподател. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза се
установява и че назначените от жалбоподателя медицински направления за
четвъртото тримесечие на 2017 г. са били отчетени и съответно са били
заплатени. В тази връзка съдът взема предвид и направените разяснения от вещото
лице в съдебно заседание относно това, че проверката и ползвания от него отчет,
съставляващ официален документ, обхваща общ брой на заплатени направления от
посочения вид и предвид обстоятелството, че те на практика са на една и съща
стойност, то е без практическо значение обстоятелството дали са посочени
конкретни номера на направленията или не. В тази насока съдът взема предвид и
факта, че посочените 74 броя направления, които са и приети по делото като
доказателства, сиреч съществуват фактически и действително са издадени в
описания в писмената покана период от жалбоподателя, съставляват част от общо
733 бр. направления, издадени за четвъртото тримесечие на 2017 г. от
жалбоподателя. Не са основателни и възраженията на жалбоподателя по отношение
на начина на изчисление на превишението от страна на
експертизата, като от същата става ясно, че вещото лице е ползвало наличните
данни по делото, касаещи и предходното тримесечие, включително и приложеното
заверено копие на отчет, неоспорено от страна на жалбоподателя /конкретно л.70
от делото/, видно от което, като остатък
за компенсиране от предходното тримесечие е посочена бройката минус 100. Установява
се в тази насока, че както при съставянето на протокола за неоснователно получени
суми, така и на издадената въз основа на констатациите по същия писмена покана,
са ползвани данните от отчетите на РЗОК Пловдив за съответния период, отнасящи
се до всички регистрирани лечебни заведения, включително и жалбоподателя, като фактическите констатации са извършени изцяло
по документи и са съответни на съдържанието на тези документи. В тази насока и
съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно
обстоятелството, че при издаването на писмената покана не била спазена
разпоредбата на чл.35 от АПК и административният орган не бил изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая, доколкото на практика всички фактически
данни, от които да се направи извод относно това какви са били определените
регулативни стандарти по отношение на жалбоподателя, както и дали и в какъв
размер е допуснато превишение на същите са били установими от приеманата, съхраняваната и изготвяната
от страна на административния орган
документация и за изясняване на случая не е било необходимо събирането на
допълнителни доказателства, освен тези, които са били приобщени към
административната преписка. Издателят на оспорената писмена покана, освен това,
добросъвестно е извел фактите, относими към
жалбоподателя за конкретния проверяван период, съгласно изискването на чл.6 от АПК, като е видно, че направленията са били проверени едно по едно и от общия
брой, установен първоначално са били изключени 9 броя, за които е било
установено да са назначени от други изпълнители на СИМП и ПИМП.
Що се касае до
възраженията на жалбоподателя, свързани с твърдението за това, че наличието на
остатъци в бюджета на НЗОК, съответно РЗОК, са основание да не се осъществява
контрол и съответно да не възниква задължение за възстановяване на установено надвишение, то съдът намира същите за неоснователни. Ирелевантни за възникналите задължения са обстоятелствата
дали са налице остатъци в бюджета на НЗОК или РЗОК. Редът за разпределяне на
тези остатъци се съдържа в Правилата за условията и реда за утвърждаване от
НЗОК за всяка РЗОК и за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболнична първична и на извънболнична
специализирана медицинска помощ на броя на назначаваните специализирани
медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности за
2017 год., приети от Надзорния съвет на НЗОК с цитираните по-горе Решения и
лечебното заведение - жалбоподател не може да го нарушава.
В разглеждания случай изпълнителят на СИМП е поел задължение да назначава СМД в
брой и МДД в стойност, определени съгласно Правилата /чл. 53, ал. 2 от ИД/.
Както е имал възможност да посочи и ВАС в своето решение по адм.
дело № 11002/2019 г., материално- правното задължение за възстановяване на
заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя на СИМП извън
разрешените надвишения и задължението за компенсиране, възниква по силата на
договорната клауза /на чл.56, ал.1 от ИД с РЗОК/. Контролът върху изпълнението
на договора се извършва по реда на чл.76а и чл.76б от ЗЗО, така както е
договорено в ИД. На основание чл.3, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2017
год. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и
специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните
специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал.2, ред 1.1.3.2; 2.стойността на назначаваните медико-диагностични
дейности в съответствие с чл.1, ал.2, ред 1.1.3.4.; 2.
Надзорният съвет на НЗОК утвърждава ред за прилагане на ал.1.
Правилата за 2017 год. са издадени по законова делегация от чл.3, ал.3 от
Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 година,
съгласно която условията и реда за прилагане на ал.1 се регламентират с акт на
Надзорния съвет на НЗОК. С чл.15 от Правилата е предвидено, че неусвоените брой
за СМД и стойност за МДД от предходно тримесечие могат да се преразпределят
пропорционално на допълнително заявените за отпускане брой СМД и стойност за
МДД между изпълнителите на ПИМП и СИМП, надвишили
определените им брой СМД и стойност за МДД, с допълнителни протоколи за същото
това тримесечие. Създадена е възможност за пропорционално преразпределение, но
не и задължение за РЗОК да увеличава определените по правилата брой СМД и
стойност МДД съобразно искането на всеки изпълнител на извънболнична
медицинска помощ. Неусвоеният остатък от бюджета на РЗОК за съответното
тримесечие не означава, че изпълнителите на извънболнична
помощ могат да назначават СМД и МДД извън определените им с двустранните
протоколи финансови лимити за съответното тримесечие и да бъдат освобождавани
от поетата договорна отговорност, в случая по чл.56, ал.1 от индивидуалния
договор, поради останали неразходвани бюджетни средства от резерва на РЗОК.
Нарушението на поетото финансово задължение поражда отговорността на
изпълнителя на СИМП по чл.56, ал.1 от ИД да възстанови разходите, направени от
бюджета на НЗОК, извън финансовата рамка съгласно двустранните протоколи. В
случая са утвърдени регулативни стандарти и са подписани съответни протоколи за
четвъртото тримесечие на 2017 г., като е постигнато съгласие за броя на СМД,
без да е извършено оспорване от страна на изпълнителя на извънболнична
медицинска помощ относно техния брой. След като е подписан такъв протокол
страните по индивидуалния договор са длъжни да се съобразят с това. В случай,
че същите не са били достатъчни, на осн. чл.55 от ИД
изпълнителят по договора е могъл да направи мотивирано искане за корекция или
допълнително отпускане на направления, както и да оспори регулативните
стандарти. Поради това и независимо от факта, че действително, както е
установила и СИЕ, приета по делото, са били налице неусвоени средства от РЗОК
Пловдив за четвъртото тримесечие на 2017 г., както и са били налице неусвоени
такива на ниво НЗОК /национално/, това не променя факта, че при установено от
изпълнителя по ИД превишение същият не следва да
възстанови на възложителя по договора заплатеното за назначените от изпълнителя
МДД и СМС, извън разрешените надвишения. Създадената възможност за
преразпределение на неизразходваните средства за СМД и МДД между други
изпълнители на ПИМП не променя размера на превишението,
допуснато от проверения изпълнител / в този смисъл са Решение № 5314 от
27.04.2017 г. по адм. д. № 10974/2016 г., Решение №
28 от 03.01.2018 г. по адм. д. № 10644/2016 г. на ВАС/.
Действително в чл.56, ал.3 от индивидуалния договор е предвидено, че в случаите
по чл.55, контрол върху надвишения брой СМД и стойност на МДД се извършва при изчерпване на определения
по съответните параграфи тримесечен бюджет за брой СМД и стойност на МДД на
национално ниво. Тази клауза в индивидуалния договор обаче, не изключва
задължението на изпълнителя да спазва предвидените ограничения в договора, като
не създава възможност за превишаването на регулативните стандарти, без
разрешението на управителя на НЗОК при спазване на ЗБНЗОК 2017 г., защото тя е относима към случаите, в които се разпределят допълнителен
брой СМД, без да е имало надвишение /в този см. е и
Решение № 15511/14.11.2019 г. по д.7760/19 г. на ВАС./
Ето защо и тъй
като оспорената писмена покана е издадена при наличие на материално- правните
предпоставки, пораждащи отговорността на изпълнителя на СИМП за възстановяване
на изразходваните от РЗОК /НЗОК/ средства над лимитите, установени с
двустранните протоколи за четвъртото тримесечие на 2017 год. и представляващи
неразделна част от индивидуалния договор за 2017 год., сключен между
жалбоподателя и ответника по делото, същата е мотивирана и с нея правилно е определено превишението, респективно дължимата за възстановяване сума,
съдът счита, че жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изхода на спора и на ответника се
дължат направените разноски, а именно внесената по делото сума за възнаграждение
на вещо лице от 150 лева, а п отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, на РЗОК – Пловдив се дължат и
извършените разноски по осъществената юрисконсултска
защита, които съдът определи съобразно разпоредбата на чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.37 от ЗПП, както и
фактическата и правна сложност на делото на 150 лева.
По изложените
мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
“Медицински център **” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул.“Васил Ихчиев” № 56, срещу Писмена
покана изх. № 16-2318 от 21.09.2018 г. на Директор РЗОК – Пловдив, с която
“Медицински център **” ООД, ЕИК ********* е поканено да заплати доброволно в полза
на РЗОК - Пловдив сумата от 1480 лева, представляваща надвишен регулативен
стандарт за четвърто тримесечие на 2007 г.
ОСЪЖДА “Медицински
център **” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив,
ул.“Васил Ихчиев” № 56 да заплати на РЗОК – Пловдив
сумата от общо 300 /триста/ лева, включващи направени разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на
Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :