Р Е Ш Е Н И Е №3983
22.11.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на 28.09.2018г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена
Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10245 по описа за 2017г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 30, ал.3 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Ищец А.И.Г. чрез. а. Д.Е. твърди, че
с ответник С.И.Г. е бил в брак от .. до ..., когато влязло в сила решение по
гр.д. № 10705/2016г. на РС – Пловдив за прекратяване на брака. Разводът между
страните приключил, без да бъдат уредени имуществените отношения след
прекратяването на брака. Твърди, че през време на брака бил придобит в режим на
съпружеска имуществена общност лек автомобил марка „ш.а.“ с рег. № ...като на
05.12.2015г. за който имало сключена
застраховка „...“, а на .. настъпило ПТП довело до унищожаване на МПС, при
което била образувана щета № ... по която била изплатена сумата от
5 423.40 лв на ответницата. Твърди се, че ищецът не бил получил половината
от изплатеното застрахователно обезщетение, което му се полагало предвид на
възникналата обикновена съсобственост между страните след прекратяването на
брака им. Ищецът твърди още, че през време на брака извършил подобрения в
собствения на ответницата апартамент находящ се в гр. П., Ж.К. Т., бл., вх.,
ет., ап.както следва:
а/ в детската стая- м.юли 2005 г. - поставена топлоизолация с минерална
вата на две от стените и тавана: стените са с размери 2,60 х 3,30 всяка от тях,
а тавана -3,3x3,3 м; гипс картон и профили, поставяне на тапети, сменена е
старата дървена дограма на прозореца с нова ПЕЩ дограма- стойността на
материалите и труда била 1000 лв. за топлоизолацията и 600 лв. дограмата;
в/ в кухнята- м.септември 2009 г. - поставена топлоизолация на две стени и
таван: стените са с размери 2,60 на 2,80 , 2,60 х 2,70 и таван 2,8x2,70;
топлоизолацията е с минерална вата, профили и гипскартон, боядисване, сменена е
старата дървена дограма с нова ПВЦ дограма. Стойността на материалите и труда
възлязла на 800 лв. за изолацията и 400 лв. за дограмата.
г/ в двата коридора- месец юли 2010 г. - поставен бежов теракота на пода,
размери 1,20 х 3,60 и 1,20 х 5 м. Стойността на материалите и труда била 300
лв.
д/ В банята- август 2012 г. - пълен ремонт. Направена била изолация на
всички стени и таван с минерална вата, профили и гипс картон; стените са с
размери 2,40x1,70; 2.00x1,90; 2,40x1,70, 2,40x1,70, таван-1,70x1,70. облицована
е с нови плочки от пода до тавана, плочки на пода, монтирани са нови моноблок,
мивка, огледало, нова алуминиева врата, нов бойлер. Средствата, вложени в
ремонта на банята били 2200 лв., в т.ч. 2000 лв. за банята и 200 лв. за
вратата.
е/ Хол- м.декември 2013 г. - вътрешна топлоизолация на стена и
таван-2,60x3,50 и 3,50 х4,90, с пресован стиропор, мрежа, шпакловка, поставяне
на тапети; сменена била старата дограма и вратата към балкона с нова ПВЦ.
Стойността на целия ремонт възлязла на общата сума от 6 400 лв, като
половината от нея в размер на 3 200 лв ищецът счита, че му е дължима след
прекратяване на брака, тъй като с тази сума ответник С.И.Г. се е обогатила без
основание.
Иска от съда осъждането на ответник С.И.Г. да му заплати сумата от 2 711.70
лева, която представлява половината от общо полученото от застрахователя
обезщетение в размер на 5 423.40 лв. за погиването на лек автомобил марка
„ш.а.“ с рег. № .., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
за забава за сумата от 409,08 лева за периода от 09.01.2016г. до 03.07.2017г.,
ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Иска от съда осъждането на ответник С.И.Г. да заплати сумата от 3 200
лв, която представлява обогатяването на последната с направените от ищеца
подобрения описани по-горе в притежавания от нея апартамент, ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
исковата молба – 03.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник С.И.Г. чрез а. Л.Д. оспорва предявените искове по основание и
размер. Посочва, че на 22.02.2017г. било
подписано споразумение по силата на което с ответника били поделени всички
движими и недвижими вещи и заявяват, че нямат имуществени претенции един към
друг. Процесният автомобил бил закупен на лизинг, който бил изплащан единствено
от ответницата, а застрахователните вноски по застраховката „...“ били
изплащани като подарък от приятеля й след фактическата раздяла с ищеца.
Ремонтът бил извършен с общи средства. Прави възражение за прихващане със
сумата от 5 400 лв, която представлява обезщетение за невъзможността да
ползва собственото си жилище в периода от м.Юли 2015г. до м.Януари 2017г. находящо
се в гр. П., ж.к. Т., бл.., вх. ., ет., ап., тъй като само ищецът ползвал
апартамента през време на фактическата раздяла на съпрузите.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със становището на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
По делото не се спори, а и се установява, че страните са прекратили
съществуващия между тях брак сключен на ... с постановяването и влизането в
сила на решение № 997/31.03.2017г. по реда на чл. 51 СК. С това решение
страните не са уредили имуществените си отношение след прекратяване на
съпружеската имуществена общност поради което и придобитото през време на брака
се е трансформирало в обикновена съсобственост. Нито един от съпрузите не е
упражнил правото си да иска получаване на по-голям дял от съвместно придобитото
имущество поради което и досежно лекия автомобил „ш.а.“ с рег. № .../ придобит
на 17.09.2012г. на името на ответник С.Г. – дата на първата регистрация в КАТ/
съдът приема, че всяка от страните притежава по ½ ид.част, респ.
недопустимо е в настоящето производство съдът да се произнася по определяне на
по-голям дял от бившата съпружеска имуществена общност, от една страна, а от
друга страна няма и такова искане от ответницата независимо от формално
наведените от нея твърдения затова че през врема на брака именно тя е изплащала
лекия автомобил. За пълнота на изложението следва да се посочи, че до
прекратяване на СИО същата е бездялова и едва след прекратяването на брака би
могло да се опровергава презумпцията за съвместния принос и то със сила на
пресъдено нещо, за да може съдът да приеме различни квоти във съсобствеността.
Не се приемат възраженията на ответницата, че окончателно е уредила отношенията
с ищеца по повод на съсобствения автомобил със споразумението от 22.02.2017г.,
тъй като това споразумение по същество има за предмет доброволна делба, а
последната за да бъде действителна по отношение на лекия автомобил не може да е
в обикновена писмена форма – какъвто документ се представя. Не се приемат и
възраженията, че ищецът се е съгласил, че няма други имуществени претенции, тъй
като отказ от реализирането на бъдещи права е недействителен, а отказ от
½ ид.част от правото на собственост върху лекия автомобил също не може
да бъде оформен в документ без нотариална заверка на подписа – арг. от чл. 100
ЗС. Относно възражението, че застрохователните премии са плащани или
осигурявани от трето лице същото е имало дарствено намерение спрямо
ответницата, а спрямо ид.част на ищеца е водело чужда работа, без да е
натоварено затова, при което това трето лице би могло да има претенции към
ищеца също за обогатяването на последния, но то нито е привлечено в процеса,
нито е предявило претенции към собственика за имущественото уравняване на тези
плащания. Ако пък ответницата е плащала вноските, то тя е водела чужда работа
без да е натоварена, но в конкретния случай нито е е упражнила насрещните си права спрямо ищеца,
чрез разширяване предмета на доказване с възражение за прихващане или чрез
насрещен иск, нито пък е поискала от съда да изследва този въпрос. Следователно,
ответницата не може да противопостави правоизключващо възражение на ищеца, произтичащо
от възникналното застрахователно правоотношение, тъй като това правоотношение
се явява настъпило с цел поддържане и съхраняване на собственост която не е
изключителна и заместващата я стойност също се явява съсобствена – по арг. от
чл. 30, ал.3 ЗС.
Ето защо предвид на гореизложеното и предвид че страните не спорят затова,
че процесния съсобствен автмобил е бил унищожен в ПТП и че ответницата е
получила парично обезщетение по сключената от нея застраховка „...“ в размер на
сумата от 5 423.40 лева от застрахователя
на през м.януари 2016г, то ½ от тази сума се полага на ищеца или сума в
размер на 2 711,70 лева, която следва да се присъди в полза на ищеца.
Последният извод в никой случай не би бил така безспорен ако ответницата беше
възразила, че обезщетението е получено през време на брака и презюмирано
средствата са използвани за задоволяване нуждите на все още съществуващото
семейство. Това обаче не е сторено поради което и съдът служебно не изследва
този въпрос.
Относно обезщетението за забава в размер на законната лихва – същото е неоснователно
за периода от 09.01.2016г. до 21.05.2017г., тъй като през този период бракът
между страните не е бил прекратен и не е имало оформени дялове в СИО респ. не е
имало оформени дялове и досежно паричното обезщетение, поради което и сумата от
2 711.70 лв не е била изискуема. Изискуемостта е настъпила след
прекратяване на брака и след изтичане срока за изпълнение от връчване поканата
до ответницата да изплати главницата – 21.05.2017г. От 22.05.2017г. до
03.07.2017г. основанието на претенцията за забава е доказано и служебно
изчислено от съда възлиза на сумата от 32.45 лева.
Ето защо този иск се отхвърля за сумата над 32.45 лв до пълния претендиран
размер от 409,08 лв. като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за неоснователно обогатяване на ответницата с
направени от ищеца подобрения.
С решение № 1650 от
27.06.1969 г. по гр. д. № 1109/ 69 г., II г.о., ВС приема, че ако единият от
съпрузите направи подобрения в имуществената общност, докато бракът и общността
не са прекратени, той изпълнява своето задължение да осигурява благополучието
на семейството и затова не може да търси стойността на тези подобрение нито по
реда на чл. 59 ЗЗД, нито по реда на чл. 72 ЗС. Това той можел да стори едва
след прекратяване на общността. Съгласно
Решение № 1291 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 793/ 81 г., II гр. о. на ВС, искът
по чл. 59 ЗЗД е допустим, когато през време на брака е увеличено имуществото на
единия от двамата съпрузи с труд или средства и когато този съпруг не е имал
друг правен способ за реализиране на онова, с което ответникът се е обогатил. С
Решение по уеднаквяване на съдебната практика № 59 от 22.04.2010 г. по гр. д. №
387/ 2009 г., г. к., IV гр. о. на ВКС, приема, че искове с правно основание чл.
55 и чл. 59 ЗЗД между съпрузи или бивши съпрузи са допустими за икономическо
изравняване на придобитото през време на брака имущество.
Поставя се въпроса възможно ли е да има неоснователно
обогатяване тогава, когато единият съпруг е изпълнил съзнателно свой нравствен
дълг по отношение на другия съпруг (арг. от чл. 55, ал. 2 ЗЗД), макар
получената имуществена облага да не може да бъде оправдана със законовото
задължение за грижа и взаимопомощ помежду им.
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по
гр. д. № 1/ 79 г. на Пленума на ВС съзнателното изпълнение на нравствения дълг,
представлява в случая основание за разместване на имуществените блага. Затова
всякога, когато се поддържа, че нещо е дадено без основание, съдилищата следва
да изяснят дали извършилият престацията е съзнавал изпълнението на моралното си
задължение, в който случай даденото не следва да се присъжда обратно. Това е
особено важно, когато се претендира неоснователно обогатяване между съпрузи,
предвид специфичния характер на семейните отношения, които не винаги могат да
бъдат определени като правни. В тази връзка следва да се има предвид, че
понякога в литературата и в съдебната практика неимуществените права и
задължения на съпрузите един спрямо друг се разглеждат като нравствено- етични
правила за поведение.
В съдебната практика и в докритрната едното становище приема, че чл. 55,
ал.2 ЗЗД е приложим само в хипотезите на неоснователно обогатяване уредени в
чл. 55 ЗЗД – при изначална липса на основание, при отпаднало основание или с
оглед на неосъществено основание и не е приложим в хипотезата на чл. 59 ЗЗД. Второто
становище приема, че чл. 17 СК инкорпорира реално приложението на
законодателната идея за изпълнението на съпружеския нравствен дълг, но през
време на брака съществуващото брачно правоотношение в рамките на което се
извършват съответния принос в семейството под формата на труд, средства и
предоставяне на имуществени блага реално отпада, при което по същество е
житейска ситуация сходната с хипотезата на чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД.
До колкото обаче настоящата инстанция не е сезирана изрично с такова
възражение от ответната страна, не би могло служебно в разрез с диспозитивното
начало съдът да анализира от фактическа и правна страна този въпрос в контекста
на събраните по делото доказателства и да изложи кое от двете мнения застъпва,
поради което и въпросът за изпълнението на нравствения дълг не се обсъжда, а се
маркира за пълнота на изложението.
Ответникът по същество изрично не оспорва наличието на извършените от
страна на ищеца подобрения в собственото му жилище, ползвано за семейно през
време на брака. Оспорва се произхода на средствата по който въпрос съдът изложи
принципното си убеждение при наличието на съществуващ брак. В доказателствената
тежест на ищеца е обаче изрично при условията на главно и пряко доказване да
установи, че претендираната стойност на подобренията са извършени именно от
него и касаят именно процесния апартамент. По делото не е налично нито едно
писмено доказателство от което да се установи, че ищецът реално лично е
заплатил твърдените от него СМР, не е налице нито едно пряко или косвено гласно
доказателствено средство затова че ищецът лично изпълнителя на тези СМР, че той
лично със свои средства ги е закупувал и финансирал всички ремонти, респ.
че именно по възлагане лично на ищеца
последните са извършени. Констатацията на вещото лице при огледа на място
затова извършени ли са процесните СМР не е доказателствено средство, което да е
годно да възпроизведе този факт, а касае обосноваността на заключението, тъй
като вещото лице без да види наличието на конкретни СМР не може да ги
остойности. Но вещото лице не може чрез огледа и разпита си да свързва фактът с
наличието на констатираните СМР с фактът, че именно лично и единствено ищецът
ги е извършил или е възложил на трето лице да ги извърши с негови средства,
респ. организирал е осъществяването им. По аналогичен начин за вещото лице е
без значение фактурите при остойностяването на отделните СМР, но за съда е от
значение този документ, тъй като той свързва страната пряко или косвено с
твърдените от нея обстоятелства.
С. С. Г. си спомня, че съпрузите са правили ремонт: „…те правиха ремонт
преди да тръгне малкия в. И.…правиха ремонт на детската стая най-напред“ След
това свидетеля С. Г. изброява какво са правели страните заедно – вътрешна
изолация на двете стаи, на тавана, слагали пвц-дограма, полагането на тапети,
през 2009г. как направили кухненско обзавеждане, през 2010г. сложили теракот,
през 2012г. бил направен основен ремонт
на банята. Свидетелката изрично си спомня, че двамата заедно са плащали,заедно
са правили всички подобрения, били са заедно, защото са били семейство.
С. А. В.също заявява, че ремонтите са правени през съвместното съжителство
на страните, както и че за някой от тях ответницата лично е ангажирала
майстори.
Следователно, основанието на претенцията за обедняване на ищеца, за сметка
обогатяването на ответницата е недоказано. Недоказано е тъй като не се
установява с нито едно пряко доказателствено средство, че което и да е от
твърдените подобрения и ремонтни дейности е извършено лично и единствено от
ищеца, респ. че ответницата няма
участие, нито със средстава, нито с труд в тези подобрения. При това положение
не е доказано нито обедняването на ищеца, нито обогатяването на ответницата,
нито общия затова юридически факт. Явява се единствено констатацията на вещото
лице, че такива подобрения съществуват и фактът, че ответницата изрично не ги
оспорва. За да е налице обогатяване на ответницата трябва ищецът да установи за
всеки ремонт какво точно е изършил, какво е заплатил, на кого и с какви
средства, респ. тези средства да са лични. Нито едно от тези обстоятелства не е
доказано поради което и е безпредметно анализиране на въпроса за размера на
претендираните суми.
Ето защо този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение възражението за прихващане със сумата от 5 400 лв, която
представлява обезщетение за невъзможността ответницата да ползва собственото си
жилище в периода от м.Юли 2015г. до м.Януари 2017г. находящо се в гр. П., Ж.К.
Т., бл., вх., ет., ап.Същото е неоснователно защото касае периода от м.Юли
2015г. до м.Януари 2017г. в който период между страните е съществувал брак и
през който период апартаментът е било семейното жилище за страните. Наличието
на брачното правоотношение между страните изключва обедняването на едната и
обогатяването на другата страна през време на брака, тъй като и двете страни имат
право да ползват семейното жилище, което право им се признава и гарантира от
закона. По делото не се установява ищецът да е имал друг имот, респ. семейното
жилище да е било друго. Наличието на висящо дело за прекратяване на брака при
липса на определени от съда привременни мерки води до приложението на общите
правила за уреждане на имуществените отношения между съпрузите при което всеки
от тях има право да ползва семейното жилище.
Ето защо възражението за прихващане следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора по делото в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 918,54 лева, която представлява съразмерна
част от разноските сторени от страната съобразно уважените искове, а в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата 763,97 лева
съобразно отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на А.И.Г.
с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 2 711,70 лв / две хиляди
седемстотин и единадесет лева и 70 ст./, която представлява ½ от
получената сума в общ размер на5 423.40 лева с която С.И.Г. се е обогатила от изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „...“ по тотална щета № ... при ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за съсобствения на страните лек автомобил „ш.а.“
с рег. № .., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаването на исковата молба – 03.07.2017г. до окончателното й
изплащане КАКТО И СУМАТА ОТ 32.45
лв, която представлява обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода от 22.05.2017г. до 03.07.2017г. КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата на 32.45 лв до пълния
претендиран размер от 409,08 лева за
периода от 09.01.2016 до 21.05.2017г. като неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***
против С.И.Г. с ЕГН ********** *** иск за заплащане на ½ от стойността
на подобрения в собствения на С.И.Г. апартамент находящ се в гр. П., Ж.К. Т.,
бл., вх., ет., ап.както следва:
а/ в детската стая- м.юли 2005 г. - поставена топлоизолация с минерална
вата на две от стените и тавана: стените са с размери 2,60 х 3,30 всяка от тях,
а тавана -3,3x3,3 м; гипс картон и профили, поставяне на тапети, сменена е
старата дървена дограма на прозореца с нова ПЕЩ дограма- стойността на
материалите и труда била 1000 лв. за топлоизолацията и 600 лв. дограмата;
в/ в кухнята- м.септември 2009 г. - поставена топлоизолация на две стени и
таван: стените са с размери 2,60 на 2,80 , 2,60 х 2,70 и таван 2,8x2,70;
топлоизолацията е с минерална вата, профили и гипскартон, боядисване, сменена е
старата дървена дограма с нова ПВЦ дограма. Стойността на материалите и труда
възлязла на 800 лв. за изолацията и 400 лв. за дограмата.
г/ в двата коридора- месец юли 2010 г. - поставен бежов теракота на пода,
размери 1,20 х 3,60 и 1,20 х 5 м. Стойността на материалите и труда била 300
лв.
д/ В банята- август 2012 г. - пълен ремонт. Направена била изолация на
всички стени и таван с минерална вата, профили и гипс картон; стените са с
размери 2,40x1,70; 2.00x1,90; 2,40x1,70, 2,40x1,70, таван-1,70x1,70. облицована
е с нови плочки от пода до тавана, плочки на пода, монтирани са нови моноблок,
мивка, огледало, нова алуминиева врата, нов бойлер. Средствата, вложени в
ремонта на банята били 2200 лв., в т.ч. 2000 лв. за банята и 200 лв. за
вратата.
е/ Хол- м.декември 2013 г. - вътрешна топлоизолация на стена и таван-2,60x3,50
и 3,50 х4,90, с пресован стиропор, мрежа, шпакловка, поставяне на тапети;
сменена била старата дограма и вратата към балкона с нова ПВЦ.
всички на стойност 6 400 лева, или ½ от тях - сума
в размер на 3 200 лева с която С.И.Г. се е обогатила за сметка на А.И.Г.
като неоснователен и недоказан, ведно със законната лихва за забава считано от
датата на подаването на исковата молба -
03.07.2017г. до окончателното и изплащане;
ОСЪЖДА С.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на А.И.Г.
с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 918,54 лева, която представляват
разноски за настоящата инстанция съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА А.И.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза
на С.И.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 763,97 лева, която представляват
разноски за настоящата инстанция съобразно изхода на спора по делото;
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.