РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Велико Търново, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Владимир Страхилов
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500729 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. Т. Т.
против Решение № 281/06.07.2021г. по гр.д. № 419/2021г. на ГОРС, с което
изцяло предявените от Н. Т. Т. с ЕГН *******, адрес с.П., общ. Г. О., ул.”**”
№ искове за осъждане на ответника „КОНСОРЦИУМ-РМ ТИТАН-БАТ
СЕКЮРИТИ” ООД, ЕИК ********* да му заплати на сумата от 8057,70 /
осем хиляди и петдесет и седем лева и седемдесет стотинки/ лв., неплатен
положен извънреден труд от общо 1800 часа за периода от 01.01.2017 г. до
31.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /06.11.2019г./ до окончателното изплащане и сумата 450 /четиристотин
и петдесет/ лв., представляваща неплатен положен нощен труд от общо 1800
часа, за периода от 01.01.2017 г. до 31.04.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба/06.11.2019г./ до окончателното
изплащане, на основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ, по чл.261 от КТ, по
чл.262 от КТ, с присъдени разноски съобразно изхода на спора.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост, както следва :
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за липсата на трудов
договор между страните за процесния период. Едва с отговора на исковата
молба ищецът узнал за съществуването на заповед за прекратяване на
трудовия му договор с ответника от 2015г. и за сключването на нов трудов
1
договор, в който дружество „РМ Титан Секюрити “ ЕООД е споменато като
работодател. При подписването на този договор на ищеца му е обяснено, че
сключва допълнително споразумение към първоначалния си трудов договор.
По първоначалния договор не е променено нищо- нито работно място, нито
пък ищецът е изпитван по някакъв начин. Според жалбоподателя липсва
прекратяване на трудов договор № 701/ 30.06.2014г. между страните , а
сключеният трудов договор в последствие с друго дружество е нищожен
поради липса на предмет и съгласие за неговото сключване.
Претендира се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и
да се уважи предявения иск.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
Ищецът Н. Т. Т. твърди, че е сключил трудов договор № 701 от
30.07.2014 г. с ответника по делото „Консорциум – РМ Титан – Бат
Секюрити“ ООД гр. Пловдив, на длъжност „Охранител”, с месторабота „НК
ЖИ“ ЖПС – Горна Оряховица, на осем часов работен ден. Ответникът
прекратил трудовия му договор със заповед № 89/02.9.2019 г., на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, връчена му на 02.05.2019 г. Твърди, че за процесния
период е работил по графици, на 12 часови смени, в режим - дневна, нощна
смяна и два дни почивка. Работодателят сам определял графиците на работа,
а охранителите са работели с негово знание и без противопоставяне от страна
на работодателя извън установеното по договора работно време. Ищецът
2
твърди, че за положения от него за периода от 01.01. 2017г. до 31.04.2019 г.
труд, ответникът не му заплатил полагащите се допълнителни трудови
възнаграждения, както следва:
- неизплатено допълнителното трудово възнаграждение за положения
от ищеца нощен труд в общ размер от 450 лв., от общо 1800 часа;
- неизплатено допълнителното трудово възнаграждение за положения
от ищеца извънреден труд от общо 1800 часа, в общ размер на 8 057,70 лв.
В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати горепосочените възнаграждения, ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът оспорва иска. Твърди, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с него, съгласно сключен договор № 701/30.06.2014 г., но до
21.04.2015 г., когато със заповед № 182/21.04.2015 г. този договор е
прекратен. Твърди, че в последствие ищецът е сключил трудов договор с
друго дружество, а именно „РМ Титан Секюрити“ ЕООД, управителят на
което е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
89/02.05.2019 г. С оглед изложеното, счита че не е налице легитимация на
надлежен ответник. Претендира разноски
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
262, ал. 1 и чл. 261 от КТ, обективно съединени с искове за присъждане на
законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на сумите.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността на предявените искове.
По оплакванията в жалбата :
Твърдението на жалбоподателя, че едва при постъпване на отговора на
исковата молба ищецът е узнал за прекратяването на трудовото му
правоотношение с ответника по делото на 21.04.2015г. и сключването на
трудов договор с „РМ Титан Секюрити “ЕООД е несъстоятелно. Твърдението,
че при подписване на тези два документа ( заповед за прекратяване на
трудовия му договор с ответника и трудовия договор с друг работодател) на
3
ищеца му било обяснено, че това са допълнителни споразумения към
първоначалния му трудов договор , дори и да е доказано ( а то не е) , не
променя извода, че за процесния период, за който ищецът претендира
заплащането на възнаграждение за нощен и извънреден труд, между него и
ответника по делото не е съществувало трудово правоотношение, което да е
възникнало на някое от основанията, предвидени в КТ.
Оплакванията, че съдът не е дал на ищеца възможност да се защити, като
предяви иск за нищожност на трудовия договор от 21.04.2014г. , сключен от
него с „РМ Титан Секюрити “ЕООД и че не е допусната съдебно-
икономическа експертиза, която да установи полаган ли е при ответника
извънреден и нощен труд по трудово правоотношение с ищеца през
процесния период, са неотносими към предмета на повдигнатия спор.
Основният релевантен факт, подлежащ на доказване по така предявените
искови претенции е наличието на валидно трудово правоотношение между
страните по делото за исковия период. В тежест на ищеца е възложено
доказването на този факт и той не го е доказал. Дали трудовият договор
между ищеца и друго лице е валиден или нищожен, е обстоятелство, което
стои извън рамките на повдигнатия пред съда спор. Прекратяването на
трудовия договор на ищеца с ответника през 2014г. е доказано по
категоричен начин, като дори и самият ищец потвърждава обстоятелството,
че екземпляр от заповед № 182/21.04.2014г. на ответника му е връчена .
При това положение липсва основната предпоставка за уважаване на
предявените от ищеца искове, а именно- наличието на валидно трудово
правоотношение между него и ответника за исковия период. Това е
достатъчно за отхвърляне на исковете.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод
за правилност на обжалваното първоинстанционно решение.
Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да
се потвърди.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281/06.07.2021г. по гр.д. № 419/2021г. на
ГОРС.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5