№ 101
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора А. Хюсм. К. Р. Ст. И.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100603804 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 08.04.2022 г. по Н.О.Х.Д. № 7853/2021 г. по описа на СРС, НО, 108
състав е признал обвиняемия З. В. Т. за виновен в това, че на 23.11.2019 г. около 11:40 часа
в гр. София, по ул. „******* *******“, с посока на движение от бул. „България“ към бул.
„Цар Борис III“ след завиване вляво по ул. „Дойран“ в района на № 26, при управление на
МПС - лек автомобил „Фиат”, модел „Пунто” с ДК №******* е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно чл. 20 ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“, като е възприел със закъснение навлизащата на ул. „Дойран“ и
движеща се е посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила му пешеходка С. Г.
Н., като реализирал ПТП с нея и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания:
„Счупване на костите на тазовия пръстен в ляво - горното и долно рамо на лявата срамна
кост, крилото на лява хълбочна кост, лявата странична част на сакрума в ляво, които поради
анатомична и функционална свързаност е функцията на долните крайници, при оздравяване
без усложнения поотделно и в съвкупност реализират медикобиологичния признак „трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник“ за срок повече от 30 дни от датата на
травмата, прието за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
На основание чл.54 от НК, СРС е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“, включващо
следните пробационни мерки:
• по чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, е периодичност на явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
1
• по чл. 42а, ал. 2 т. 2 - „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Съобразно разпоредбата на чл. 343г вр. чл. 343 ал.1 б. „б”, пр.2 вр. е чл. 342 ал.1 пр. 3
от НК, съдът кумулативно е наложил на подс. Т. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА.
На основание чл. 304 от НПК първият съд е оправдал подсъдимия по повдигнатото му
обвинение, а именно да е осъществил вмененото му престъпно деяние, нарушавайки
разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП.
Срещу решението в срок е постъпила въззивна жалба, както и допълнение към същата
от подс. Т., чрез упълномощения му защитник – адв. К. С.. В сезиращите СГС въззивна
жалба и допълнение към нея се навеждат доводи за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Акцентира се върху мотивите на първия съд, като
защитата счита, че същите са непълни и неясни до степен да бъдат приравнени до липса на
мотиви. Адв. С. излага аргументи, в насока, че не следва да се дава доверие на показанията,
депозирани от пострадалото лице. Защитникът релевира обстоятелствени възражения и в
посока, че не следва да се кредитира изготвената и приета съдебна автотехническа
експертиза. В заключение се моли СГС да отмени атакуваната присъда и постанови нова,
оправдателна така. В условията на алтернатинвост, защитата отправя искане в хода на
въззивното производство да бъде допуснато ново комплексно тройно съдебномедицинска
експертиза и автотехническа експертизи. Моли се и при евентуален извод за виновност на
подсъдимото лице, СГС да вземе предвид многобройните, според защитата, смекчаващи
отговорността обстоятелства и да намали определеното на Т. наказание.
В разпоредително заседание от 05.10.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че ще се произнесе по доказателствените искания на защитата в
открито съдебно заседание.
Действително СГС констатира известни дефицити в доказателствената съвкупност,
поради което и счете, че за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл.
313 и чл. 314 от НПК, както и за изясняване на обективната истина по делото следва да се
изготви нова комплексна медико автотехническа експертиза, поради което и се наложи
провеждането на съдебно следствие.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, СГС определи да се
изготви комплексна медико-автотехническа експертиза и след разпит на вещите лица прие
заключението по същата.
В хода по същество пред въззивната инстанция адв. С. поддържа подадената жалба и
допълнението към нея с доводите изложени в същите. Изразява несъгласие с новоприетата
КМАТЕ, като излага обстоятелствени аргументи в тази насока. Защитникът счита, че
съществуващите по делото доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че
подзащитниият му следва да бъде признат за виновен. В заключение моли съда да отмени
атакувания първоинстанционен акт, като постанови нов, с който да признае подс. Т. за
невиновен. Прави се и алтернативно искане, ако съдът приеме подсъдимия за виновен, то да
намали срока на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ от 9 /девет/ месеца на 3 /три/ месеца.
Представителят на държавното обвинение счита присъдата на СРС за законосъобразна
и справедлива, постановен в унисон с доказателствената съвкупност. Моли съда да остави
жалбата на защитата без уважение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите
във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното решение, констатира следното:
Първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не
2
намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, установена след
обстойно изследване на приобщения доказателствен материал, която се изразява в следното:
Подсъдимият З. В. Т. е роден на ******* година в гр.
София, ЕГН **********. Същият е българин, български гражданин, неженен, средно
образование, студент, живущ в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. *******, работи като IT
специалист в „Ай Би Ем“. Подсъдимият не е осъждан. С решение от 12.10.2020 г.,
постановено по НАХД № 10843/2020 г. по описа на СРС и влязло в законна сила на
28.10.2020 г. подсъдимият З. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.354а, ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 от НК, освободен е от наказателна отговорност и на
основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
000 лева. С платежно нареждане от 04.11.2020 г. подсъдимият Т. заплатил наложената му
глоба.
Към 23.11.2019 г. подсъдимият З. В. Т. бил правоспособен водач - същият притежавал
свидетелство за управление на МПС № *********, категория В, като същият се водел на
отчет в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
На 23.11.2019 г. преди обяд подсъдимият З. Т. управлявал лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“ с per. № *******, движейки се в гр. София по ул. „******* *******“
с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Цар Борис III“. Времето било ясно,
пътната настилка била асфалтова, суха, видимостта към пътя била добра. Около 11:40 часа
подсъдимият достигнал кръстовището на ул. „******* *******“ с ул. „Дойран“, където
спрял с управлявания от него лек автомобил, тъй като се движел по път без предимство.
Подсъдимият се огледал за други леки автомобили, движещи се по ул. „Дойран“, тъй като
искал да извърши маневра завой на ляво. След като се уверил, че в този участък от пътя
няма движещи се автомобили същият предприел маневра завой на ляво, движейки се със
скорост от около 13,57 км./час.
По същото време свидетЕ.та С. Н. се движела пеша по десния тротоар на ул. „*******
*******“ с посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към бул. „България“. Достигайки до
кръстовището с ул. „Дойран“ свидетЕ.та решила да пресече улицата. Улица „Дойран“ била с
четири ленти за движение, по две във всяка посока. Пътните ленти в посока от бул. „Гоце
Делчев“ към бул. „Т. Каблешков“ били с ширина 3,20 метра всяка, като били разделени от
пътна маркировка „единична прекъсната линия“. СвидетЕ.та се уверила, че в района на
кръстовището на ул. „Дойран“ с ул. „******* *******“ няма движещи се леки автомобили
по ул. „Дойран“ в двете посоки, а отсреща на ул. „******* *******“ видяла, че има спрели
автомобили. На свидетЕ.та й се сторило, че водачът на автомобила, който се намира на ул.
„******* *******“ срещу нея й дал знак с ръка да пресече, поради което тя предприела
пресичане на ул. „Дойран“. Междувременно подсъдимият предприел маневра завой на ляво,
като същият гледал надясно спрямо посоката му на движение, с цел да се увери, че няма
приближаващи по ул. „Дойран“ откъм бул. „Гоце Делчев“ автомобили. Подсъдимият
навлязъл в лявата пътна лента на ул. „Дойран“ с посока към бул. „Т. Каблешков“, движейки
се със скорост от около 13,57 км./час, погледнал направо и възприел със закъснение
пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка Н.. Подсъдимият
Т. предприел спиране, но въпреки това с предната дясната част на управлявания от него
автомобила в областта на десния фар ударил в лявата част на тялото пешеходката С. Н.. От
удара първоначално пешеходката се наклонила към автомобила, след което паднала на
пътната настилка на около 1,30 метра от мястото на удара на дясната си част. Ударът между
автомобила, управляван от подсъдимия З. Т. и пешеходката С. Н. настъпил в лявата пътна
лента на ул. „Дойран“, на около 5,90 м. в ляво от десния край на платното за движение на
ул. „Дойран“ и на около 7,20 метра по дължина на пътното платно на ул. „Дойран“ след
кръстовището е ул. „******* *******“ с посока към бул. „Т. Каблешков“ /след линията на
ориентира, възприет в изготвената в хода на ДП скица/.
Вследствие на удара свидетЕ.та Н. получила травматични увреждания, след които и
следните: счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост, счупване на крилото на
лява хълбочна кост, счупване на лявата странична част на сакрума в ляво, които увреждания
3
поради анатомична и функционална свързаност с функцията на долните крайници в
съвкупност реализирали медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок повече от 30 дни.
След инцидента подсъдимият излязъл от автомобила и опитал да помогне на
свидетЕ.та Н. да се изправи от земята, но тя не успяла. В 11:43 часа на тел. 112 бил подаден
сигнал за реализираното ПТП от свидетелите М.Т. и Г..С.. На място пристигнал екип на
Центъра за спешна медицинска помощ в състав свидетелите М.П. /фелдшер/ и К.Н. /шофьор
на линейката/ и екип от ОПП- СДВР, част от който бил свидетелят М.Т.. Пострадалата С. Н.
била отведена във Военномедицинска академия, а свидетелят Т. изчакал пристигането на
огледна група. Бил извършен оглед на местопроизшествие и изготвен протокол, фотоалбум
и скица на местопроизшествието.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствените
материали, събрани по делото. Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията
на чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил доказателствените източници, обосновали неговите
фактически констатации, вярно и в съответствие на правилата на формалната логика е
интерпретирал тяхното съдържание, като въззивната инстанция споделя доказателствения
анализ, направен от първия съд и затова не се налага да го преповтаря.
Единствените доказателствени изводи на СРС, с които настоящата инстанция не би
могла да се съгласи са относно наличието на основания за кредитириуемост на изготвената в
хода на ДП и приета в хода на съдебното следствие пред СРС автотехническа експертиза.
Съображенията на СГС в тази връзка са следните:
На първо място, е видно и за лице, непритежаващо специални знания и умения става
ясно, че изразите „пълен спирачен път“ и опасна зона“ не са тъждествено /равни/, както
реално експертът е приел. В тази връзка напълно основателни са възраженията на защитата,
касателно начинът по който е установено „мястото на удара“. Съдът намира за неубедителен
механизма, по който вещото лице е достигнало до извода си къде точно пострадалата е била
ударена от автомобилът, управляван от подсъдимия.
На следващо място, за съда обсъжданото заключение и не отговаря в пълнота на
поставените въпроси. Известно е, че експертизата не е нито доказателство, нито
доказателствено средство, а способ за събиране и проверка на доказателства, като към
пристъпването му се прибягва, когато решаващите органи не разполагат със специални
познания от областта на науката, техниката и пр., така че да се разкрият и установят
значими за правилното разрешаване на делото доказателства. За да постигне това си
предназначение, експертизата следва да отговаря на редица изисквания относно
допустимост, обоснованост, пълнота, яснота, задълбоченост и не на последно място -
професионална компетентност и познания у експерта. В конкретния казус цитирания способ
за доказване не отговаря в пълнота на гореизброените изисквания, поради което и
настоящата инстанция не му се довери.
Същевременно обаче, за изясняване на обективната истина се налага отговор на
въпроси, които не са от компетенцията на настоящия съдебен състав, което и обстоятелство
наложи назначаването на комплексна медико автотехническа експертиза, като на вещите
лица са били поставени следните задачи:
да се изготви мащабна скица на местопроизшествието
да се определи мястото на удара между лекия автомобил и пешеходеца по дължина и
широчина на пътното платно
да се отговори каква е била скоростта на автомобила в районна на произшествието
да се определи какво е отстоянието на автомобила до мястото на удара от момента на
стъпването на пешеходеца на платното за движение, както и могъл ли е водачът да
възприеме пешеходеца в този момент.
да се изчисли опасната зона за спиране на автомобила за конкретните пътни условия
при скоростта му на движение
4
да се обясни какъв е механизмът на произшествието
да се даде отговор възможно ли е от техническа и професионална гледна точка
предотвратяването на удара с пешеходеца, както и какви са причините за настъпване
на произшествието.
Експертите, с изготвената комплексна медико автотехническа експертиза, дават
отговори на поставените им въпроси, като настоящият съдебен състав счита заключението
за обосновани и мотивирано и го приема за компетентно изготвено въз основа на научен
подход, отговарящо в пълнота на поставените задачи. Вещите лица са установили, че
мястото на удара по широчина на пътното платно се намира на около 7,2-2.5 вляво от десния
край на платното за движение на ул.Дойран считано в посока на движение на процесния
автомобил, а по дължината на платното на около 6.5 метра след линията на ориентира. С
обсъжданото заключение е прието също, че водачът на автомобила е имал обективната
възможност да възприеме пешеходката в момент преди да предприеме маневрата на ляв
завой, респ. е разполагал с техническата възможност да предотврати удара с пострадалата С.
Н.. Като причина за настъпване на автопроизшествието вещите лица приемат късното
реагиране за спиране на шофьора, както и подценяване от негова страна на опасността,
която е била налице. Внимателният преглед на заключението, както и съпоставката му с
гласните и писмените доказателства, доведе настоящия състав до извод, че експертите
изготвили експертизата в пълнота са отговорили на всички поставени им въпроси.
Заключението, което са изготвили, е логично и разбираемо, а обосновката му - прегледна и
хронологична. Освен това, експертът строго е съблюдавал границите на професионалната си
компетентност, и не се е ангажирал с отговори, които имат правен характер.
На следващо място, обосновано съдът е дал вяра на показанията на свидетЕ.та и
пострадала С. Г. Н.. Същите се явяват безпротиворечиви, подробни, като кореспондират,
както с обясненията на подсъдимия, така и с показанията на свидетеля М.Т.. Заявеното от
пострадалата кореспондира и с приетото в заключенията по изготвените СМЕ и КМАТЕ. По
убедителен начин Н. пресъздава механизма на ПТП, който намира потвърждение също и в
протокола за оглед на местопроизшествие. Обстоятелството, че С. Н. е пострадала,
респективно заинтересована от изхода на делото, не би могло дефинитивно да изключи
достоверността на казаното от нея, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира
недостоверност в показанията . Последните освен доказателствено средство, са и средство
за защита на накърнени интереси. С оглед горните уточнения, правилно първият съд е
кредитирал показанията на посоченото за пострадало лице след обстоен и пълен
доказателствен анализ.
Въззивният съд намира, че напълно акуратно първата инстанция е кредитирала като
достоверни и показанията на свидетеля М.Т.. Последният възпроизвежда факти и
обстоятелства касателно това, което възприел при пристигането му на местопроизшествие,
след като инкриминираното деяние е било осъществено. Коментираният свидетел е младши
автоконтрольор при ОПП-СДВР и същият е възприел кои са пострадалата и шофьора на
автомобила, участвал в реализираното ПТП, както и какъв е бил автомобилът, управляван
от подсъдимия. Обсъжданите гласни доказателствени средства са еднопосочни и
кореспондиращи си, без наличието на съществени противоречия, необясними с
индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на
свидетеля, поради което и настоящата инстанция ги кредитира с доверие.
Не се нуждаят от ревизия и изводите на първия съд относно пълната кредитируемост
на заключението на изготвената в хода на ДП и защитена в съдебно заседание пред първа
инстанция съдебно медицинска експертиза.
Напълно акуратни са изводите на първия съд и касателно доказателствената стойност
на показанията на свидетелите Г..С. и М.Т., депозирани в хода на досъдебното
производство, приобщени посредством реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 и т. 5 от НПК.
Подобно на свид. Т. и тези двама свидетели не са възприели факта на удара, но са видели
пострадалата Н. и подсъдимия непосредствено след това. Цитираните гласни
доказателствени средства се явяват безпротиворечив източник на информация,
5
кореспондиращ с останалите доказателства и доказателствени средства, находящи се в
кориците на делото. Ето защо, настоящата инстанция подобно на първата намира, че следва
да се даде вяра на същите.
С оглед на всичко изложено дотук, СГС намира за несъмнено установен факта, че
пострадалата Н. е имал намерение да пресече пътното платно, а подс. З. Т. след завой е имал
намерение да продължи движението си, при което обаче последният е следвало да съобрази
поведението си с разпоредбата на чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, което не сторил и по този
начин станал причина за настъпилия транспортен инцидент.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд правилно е
приел за установено от правна страна, че обвиняемият З. В. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК., за което го е признал за виновен с присъдата си.
Обосновано СРС е приел, че на 23.11.2019 г. около 11:40 часа в гр. София, по ул.
„******* *******“, с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Цар Борис III“ след
завиване вляво по ул. „Дойран“ в района на № 26, при управление на МПС - лек автомобил
„Фиат”, модел „Пунто” с ДК №******* е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в ЗДвП, а именно чл. 20 ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
като е възприел със закъснение навлизащата на ул. „Дойран“ и движеща се е посока от
дясно на ляво спрямо движението на автомобила му пешеходка С. Г. Н., като реализирал
ПТП с нея и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: „Счупване на костите на
тазовия пръстен в ляво - горното и долно рамо на лявата срамна кост, крилото на лява
хълбочна кост, лявата странична част на сакрума в ляво, които поради анатомична и
функционална свързаност е функцията на долните крайници, при оздравяване без
усложнения поотделно и в съвкупност реализират медикобиологичния признак „трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник“ за срок повече от 30 дни от датата на
травмата.
Подсъдимият е управлявал моторното превозно средство в нарушение на правилата за
движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП и това нарушение е в
пряка причинна връзка с настъпилото произшествие и причинения резултат - причиняването
на телесните увреждания на пострадалата.
Изискването на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП към водачите на МПС-та
е да намалят скоростта или да спрат автомобила в случаите, когато възникне опасност за
движението. Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на
опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане,
при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното
средство.
Извършеното от подсъдимият нарушение на чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП се установява
от заключението на назначената от настоящия съдебен състав комплексна медико
автотехническа експертиза, от която се изясни обстоятелството, че когато пешеходката Н. е
стъпили на трамвайното трасе, управляваният от подс. Т. лек автомобил е отстоял на около
11. 5 метра разстояние от мястото на удара, като опасната зона за спиране на превозното
средство, при скорост 0 км/ч. (каквато е била скоростта на подсъдимия) е била 0 метра. По
делото, от заключението се установи и обстоятелството, че подсъдимият е имал възможност
да възприеме пресичащата пострадала в момента преди да предприеме маневра ляв завой.
При така установените обстоятелства, следва извода, че подс. Т. е имал възможността
да възприеме пострадалата при навлизането й на платното за движение от такова
разстояние, позволяващо му да спре автомобила. Възприемането на пешеходеца създава
задължение за Т. да подходи с достатъчна степен на внимателност и предпазливост към Н.,
намалявайки скоростта на движение на управляваното от него превозно средство и при
необходимост спиране движението на същото.
6
Именно липсата на проявена от подсъдимия внимателност и предпазливост към
намиращата се върху пътното платно Н., в съчетание с неспазване на изискването на чл. 20,
ал. 2, изр.2 от ЗДвП за своевременно предприемане на действия за намаляване на скоростта
и за спиране при възникване на опасност, е довело до удара на пострадалата с лекия
автомобил и до причиняването на телесните ѝ повреди.
На следващо място, СГС намира за напълно правилни изводите на първия съд от
правна страна касателно нормата на чл. 116 от ЗДвП, според която "Водачът на ППС е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците". Обсъжданата разпоредба е
обща и макар да е формулирана като общо задължение, не съдържа каквито и да е
конкретни правни предписания към водачите, поради което тя няма отношение към
протеклия причинно-следствен процес. Подсъдимият е имал задълженията по чл. 20, ал. 2,
изр. 2 ЗДвП - имал е възможност да възприеме застаналия между паркираните автомобила
пешеходец, могъл е да разбере намерението му да пресича от достатъчно голямо разстояние,
за да намали скоростта или да спре. Пострадалата на пътното платно е бил опасност пред
автомобила, която изисквала съответна реакция, като най-подходящата била намаляване на
скоростта и осигуряване на достатъчна дистанция между автомобила и човека, както и
спиране при необходимост. По тези съображения, настоящият състав, сходно на СРС,
намери, че подс. Т. не е нарушил правилата за движение по чл. 116 ЗДвП, като в тази част
присъдата също следва да бъде потвърдена.
От субективна страна, извършеното деяние от подс. З. Т. е осъществено по
непредпазливост и в частност небрежност. Той е могъл да предвиди настъпването на
обществено опасните последици - причиняване на телесните повреди на С. Н., като е бил
длъжен да го направи. Вината му е свързана с обстоятелството, че поради проявената
небрежност е причинил съставомерния нежелан от него общественоопасен резултат, който е
могъл да избегне.
Обективният признак на небрежността - деецът да е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасния резултат, очертава рамките на дължимото, т.е. това,
което деецът е бил длъжен да предвиди. Дължимото поведение се определя от правилата,
които регламентират съответната дейност. В конкретния казус това е Закона за движение по
пътищата. Разпоредбите на цитирания закон очертават границите на грижата, която
обвиняемият е следвало да прояви, за да избегне настъпването на общественоопасния
резултат, а именно причиняването на телесните повреди на пострадалата, вследствие на
нарушаване на правилата за движение.
Въз основа на горните съждения СРС е направил извода, че всички белези на
небрежността са налице, обсъдил е и защо приема, че формата на непредпазливостта е
именно небрежност, а не самонадеяност, с който анализ настоящата инстанция се съгласява
напълно.
На следващо място, СРС резонно е приел, че в процесния казус институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е
неприложим, поради забраната на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Нормата на чл. 78а, ал. 7 НК е ограничителна по съдържание, предвид изчерпателното
посочване на основанията за неприлагане на института, сред които са и случаите на
множество престъпления. Според тълкуването, дадено от правната наука, "множество
престъпления" е особена форма на осъществяване престъпна дейност. Налице е, когато
деецът извърши едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления,
при които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са
възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда
за нито едно от тях, или новото престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден
с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление. В конкретния случай е налична
именно първата описана в хипотеза, а именно между две осъществени престъпни деяния да
не е бил влязъл в сила осъдителен съдебен акт (подс. Т. е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено адм. наказание глоба за престъпление, осъществено на
01.11.2019 г., а процесното деяние е осъществено на 23.11.2019 г.)
7
При индивидуализация на наказанието на подс. Т., напълно правилно първостепенният
съд е посочил смекчаващите отговорността обстоятелства и не е отчел отегчаващи такива,
като законосъобразно е приел, че наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия
следва да бъде определено съобразно правилата на чл. 54 от НК. Действително са налице
единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, но същите не са от степента да
обусловят приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Въззивната инстанция счита, че
наложената санкция ще мотивира осъденото лице към спазване на закона, ще изпълни
целите на НК, като се явява и справедливо наказание с оглед конкретната степен на
обществена опасност.
Не на последно място, настоящата инстанция дължи отговор на възраженията на
защитата касателно кумулативно наложеното наказание на подс. Т. „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от девет месец. СГС счита наложеното от първата инстанция
наказание за напълно съответстващо на генералната и индивидуалната превенция, визирани
в чл. 36 от НК. Настоящият съдебен състав счита, че наложената санкция ще мотивира
осъденото лице към спазване на закона, ще изпълни целите на НК, като се явява и
справедливо наказание с оглед конкретната степен на обществена опасност.
Съобразявайки се с нормата на чл.189, ал.3 от НПК правилно първостепенният съд е
осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
В заключение СГС счита, че първостепенният съд правилно е изградил фактическа
обстановка, както и съобразно изискванията на процесуалния закон е стигнал до крайния си
извод относно деянието и неговия механизъм. Не би могло да бъде споделено и
възражението на защитата за липса на мотиви. В изготвените от СРС мотиви се съдържа
пространен отговор на всички наведени възражения от пледоариите на защитата, поради
което същото е напълно несъстоятелно. Първият съд също така е изградил напълно
правилна фактическа обстановка, подкрепена и от обстоен доказателствен анализ, с който
настоящата инстанция напълно се солидализира. Правните изводи, до които е достигнал
СРС са напълно правилни и в съответствие с материалния закон.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Водим от всичко изложено, и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК ,
Софийски градски съд, НО, І въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.04.2022 г., постановена по НОХД №7853/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 108 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9