№ 197 / 2.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 02.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕНСЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи състав, в публично съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 552 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Б.А.Ц. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 17 - 0996 - 001963 издадено на 10.07.2017г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР – гр.Монтана, с което му е наложено наказание глоба в размер на по 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.37, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата си до съда санкционираното лице възразява по законосъобразността на наказателното постановление като намира, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно връченият АУАН е изцяло нечетлив, а случаят е и маловажен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание Б.Ц., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите законови последици. Алтернативно предлага в случай, че съдът не уважи наведените оплаквания, да измени размера на наложеното наказание.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на административното производство доказателства, приема за установено следното:
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на подадената жалба констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея оплаквания.
Видно от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 10.05.2017г., около 16:55ч., в гр.Монтана, на бул.,,Парта", жалбоподателят Б.Ц. управлявал лек автомобил марка ,,Р. 1." с рег.№ XXXX . С него била и неговата съпруга свидетелката Е. Ц.. На кръстовище с бул.,,Трети март" при наличието на светофарна уредба, работеща в нормален режим, преминал на разрешаващ сигнал на същата и извършвайки маневра завиване наляво, не пропуснал движещия се направо лек автомобил ,,Ш. Ф." с рег.№ XXXX , управляван от свидетеля И. Ц.. Вследствие на настъпилото съприкосновение между задната лява част на автомобила ,,Ш." и предната лява страна на автомобила ,,Р. 1." били причинени материални щети. След настъпилото ПТП двамата водачи на автомобили излезли от тях видимо притеснени. На място пристигнал екип на сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, който констатирал настъпилото произшествие и изпробвал за алкохол и двамата водачи. Пробата се оказала отрицателна. Младши автоконтрольор В.В. съставил Протокол за ПТП № 1370937, в който бил отразен механизма на настъпилото произшествие, участниците в него, двамата автомобила и настъпилите материални щети по тях. Вследствие на това обстоятелство бил съставен и АУАН № 1963 от младши автоконтрольор В.В., който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Видно от показанията на свидетелите В.В., В.В. и И. Ц. е, че безспорно се установява наличие на настъпило пътно транспортно произшествие, като последният свидетел е и участник в същото и респективно непосредствен очевидец. показанията и на тримата са еднопосочни и непротиворечиви относно времето, мястото, механизма и участниците в настъпилото събитие, поради което съдът кредитира показанията им като правдиви.
Същите се потвърждават частично и от разпита на четвъртия свидетел Е. Ц., както и от приобщения по реда на чл.283 от НПК като писмено доказателство Протокол за ПТП. В последния изрично е упоменат механизма на движение преди и по време на съприкосновението между двамата автомобила. В случая безспорно се установява, че цялостна вина за настъпилото ПТП има именно жалбоподателя, който без да изчака цялостното преминаване на движещия се на път с предимство лек автомобил ,,Ш. Ф.", предприел маневра завиване наляво, което е довело до съприкосновение между двете МПС - та. Съдът кредитира частично показанията на свидетелката Ц., доколкото същата също е била свидетел очевидец на настъпилото ПТП. Не следва да бъде възприето твърдението й в съдебно заседание, че свидетелят И. Ц. се е движел с превишена скорост, което не е позволило на нейния съпруг да довърши започнатата от него маневра и това е довело до настъпването на произшествието. Показанията й в тази част не се потвърждават от останалите гласни доказателствени средства, както и от самия протокол за ПТП. Ако твърдяното от нея беше истина, съприкосновението щеше да бъде челно и материалните щети и по двама автомобила щяха да бъдат на съвсем различни от описаните места.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира същото за необосновано и издадено при наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства е, че механизмът за настъпване на ПТП се намира в съществено противоречие с този, посочен както в АУАН, така и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление. Всички разпитани свидетели са единодушни, че посоката на движение на управлявания от свидетеля И. Ц. е била направо, а в актовете е написана като движещ се на ляво. От приложената скица на движение и на двата автомобила е видно, че съприкосновението помежду им е настъпило вследствие на маневриране само от този, управляван от жалбоподателя. Ако се приеме за меродавна посоката на движение, отразена в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, то двата автомобила или е нямало да се сблъскат или ударът щеше да бъде на друго място. Житейски и логически е невъзможно при едновременното им движение на ляво да се стигне до съприкосновение със задната лява част на управлявания от свидетеля Ц. лек автомобил ,,Ш. Ф.". В самия Протокол за ПТП липсва каквото и да е обозначение за предприета маневра движение на ляво. Намиращият се в лявата страна на посоката на движение на жалбоподателя автомобил, не предопределя извършването на същата маневра. Ето защо като некоректно е била посочена извършената от него маневра с управлявания автомобил, както актосъставителя, така и административно наказващият орган са вменили механизъм на ПТП, съществено различаващ се от този, описан в обжалвания административен акт, което от своя страна обуславя опорочаването му и респективно неговата отмяна.
По отношение на наведеното възражение от страна на защитата, че в хода на проведеното административно производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в съставяне и връчване на нечетлив АУАН, съдът намира че същото е неоснователно и необосновано. Към кориците на делото се намира напълно четливо копие на акта, а и от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител изрично признава в съдебно заседание, че е прочел лично съдържанието му на жалбоподателя. Следователно правото му на защита по никакъв начин не е било нарушено. Още към момента на съставянето на акта за него е станало ясно извършването на какво нарушение му се вменява, текстът му е бил прочетен и впоследствие подписан от него без възражение. Впоследствие му е било връчено и наказателното постановление, с което е наказан именно за нарушение, посочено в АУАН.
Неоснователно е и оплакването, че е нарушен материалният закон. Настъпилото ПТП с материални щети и станало единствено и изцяло по вина на жалбоподателя при подценяване на ситуацията и при самонадеяност на поведението му, разчитайки че насрещно движещия се автомобил ще подмине преди да навлезе в неговата лента за движение. Настъпилите щети по ,,Шкодата” - та са съществени и несъотносими към чистото досие на жалбоподателя.
Не следва да бъде уважено и алтернативното искане на защитника на жалбоподателя за изменение на размера на наложеното му наказание. Това е така, тъй като същото би било основателно ако санкциониращият акт следваше да бъде потвърден, а и разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП е регламентирала точния размер на наказанието от 200.00 лева, поради което и на основание чл.27, ал.5 от ЗАНН същото не подлежи на последващо редуциране.
Тъй като обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна на процесуално основание се явява безпредметно обсъждането на неговата законосъобразност и обоснованост по същество.
Предвид гореизложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 10.00 лева, представляващи пътни разходи на свидетеля В.В., остават в полза на държавата.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 17 - 0996 - 001963, издадено на 10.07.2017г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на Б.А.Ц. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.37, ал.1 от ЗДвП.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.190 от НПК, направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 10.00 лева, представляващи пътни разходи на свидетеля В.В., да остават в полза на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: