№ 748
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Алексиева
при участието на секретаря Антоанета Н. С.а
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело №
20211100106189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба,
подадена от И.С.Х. и С.С.Х. срещу ЗД „Б.И.” АД, с която са предявени
активно субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 05.02.2016 г. около 10 часа в гр.София настъпило
тежко ПТП между л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ******* управляван от водача
му с превишена скорост по бул. „Ботевградско шосе“ в посока от ул.
„Челопешко шосе“ с посока към бул. „Владимир Вазов“ и в района на № 401
блъска попътно движещите се л.а.м. „Ауди ТТ“ с рег.№ ******* и л.а.м.
„Мерцедес 1824“ с рег.№ *******, след което се отклонява, напуска пътното
платно за движение и се удря в паркираните в дясно л.а.м.“Ауди А6“с рег. №
******* и л.а.м. „БМВ Х5“ с рег.№ *******. Поддържа се, че виновният
водач на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ******* ХР починал на място, а
пътуващият пътник на предна дясна седалка И. С. Х.-брат на двамата ищци,
починал на 16.05.2016 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където бил настанен
след произшествието, в резултат на получените при ПТП тежки увреждания,
несъвместими с живота и здравето му и въпреки полаганите усилия от страна
на лекуващия екип.
1
Ищците твърдят, че И. С. Х. е най-големия брат в семейството. Приживе
той и двамата ищци са живели в едно домакинство до смъртта на И.. Били
неразделни, имали градена с години много силна духовна и емоционална
връзка, която е укрепвала от раждането на всеки един до деня на внезапната
му и неочаквана смърт. Приживе отношенията между тримата били основани
на взаимно доверие и братска обич. Като по-голям брат, той се грижел за по-
малката си сестра и брат в дните, когато родителите отсъствали от дома и
поверявали грижите и отговорностите за спазване на установения в
семейството ред. Ищците твърдят, че всеки ден са посещавали болницата,
където брат им бил настанен за реанимационно лечение, за да получат
информация как върви лечението му. Помагали са на своите родители за
закупуване на лекарствени средства и консумативи, необходими за лечението
му. Взаимно се подкрепяли и силно са се надявали ли пострадалия да се
подобри. Твърди се, че ищците търпят и ще търпят пожизнено изключително
тежки душевни болки и страдания.
Ищците твърдят, че увреждащото превозно средство л.а.м. „Опел Астра“ с
рег.№ ******* ХР притежава активна застраховка по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена на 21.01.2016 г. с ответното
дружество, съгласно полица № BG/02/116000402022, с начална дата на
покритие от 22.01.2016 г. до 22.01.2017 г., прекратена на 08.05.2016 г., но
действаща към деня на ПТП-05.02.2016 г.
Молят Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати сумата от по 80 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на брат им И. С. Х., която смърт е в причинно
следствена връзка с ПТП, осъществено на 05.02.2016 г. в гр.София, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ******* чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица №
BG/02/116000402022, с начална дата на покритие от 22.01.2016 г. до
22.01.2017 г., прекратена на 08.05.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждане-16.05.2016 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските по делото, включително и
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
2
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г. и
двамата надлежно упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на
исковата молба.
Ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва да е
причинен деликт от страна на водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ *******
ХР. Оспорва да е налице непрекъсната причинно-следствена връзка между
травмите от ПТП при покойния И. Х. и настъпилата смърт в значителен
период след това. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените
по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина
на настъпване на ПТП. Оспорва да е налице особено близка връзка с
починалия и действително претърпените от смъртта му вреди. Оспорва да е
налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка
между ищците и починалия техен брат. Оспорва иска по размер. Твърди, че
претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата.
Моли съда евентуално да отчете установеното в разпоредбата на чл.493а КЗ и
§96. Твърди, че в случая не се касае за „лимит на отговорност“ по
застраховката, а за методика за определяне на обезщетения за определен кръг
родственици на загинал в ПТП.
Въвежда евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна
на пострадалия И. Х. с твърдението, че той е бил без поставен предпазен
колан, като се е качил в автомобил управляван от пиян водач, с високо
съдържание на алкохол в кръвта.
Въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
предявения иск, с твърдението, че са изтекли пет години от датата на
настъпване на произшествието-05.02.2016 г.
В срока по чл.372 ГПК ищците не са депозирали допълнителна искова
молба.
На 19.10.2021 г. с писмена молба вх.№ 22322 ответникът е представил по
делото списък на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие с
оглед разноските и доказателства за регистрация по ЗДДС.
В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален
представител. Адвокат П. претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗА.
3
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, евентуално да не ги уважава в
пълния размер. Претендира направените по делото разноски, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От констативен протокол за ПТП № К96 от 05.02.2016 г., протокол за
оглед на местопроизшествие от 05.02.2016 г., фотоалбум и скица към него,
намиращи се и в приобщеното към доказателствата по делото гр.д.№
12015/2016 г. по описа на СГС, І-5 състав, както и от неоспореното от
страните заключение на комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че на
05.02.2016 г. около 10 часа в гр.София, на бул. „Ботевградско шосе“, л.а.м.
„Опел Астра“ с рег.№ ******* с посока на движение от ул. „Челопешко
шосе“ към бул. „Владимир Вазов“, в района на № 401 удря попътно
движещите се пред него л.а.м. „Ауди ТТ“ с рег.№ ******* и товарен
автомобил „Мерцедес 1824“ с рег.№ *******, след което л.а.м. „Опел Астра“
се отклонява надясно, напуска платното за движение и се удря в паркираните
л.а.м. „Ауди А8“ с рег.№ ******* и л.а.м. „БМВ Х5“ с рег.№ *******.
Произшествието е настъпило на прав пътен участък с еднопосочно движение,
с четири ленти за движение с широчина по 3,7 м, в светлата част на
денонощието, при добра видимост. Пътната настилка асфалт е била мокра от
снеговалеж.
В пряка причина от описаното по-горе произшествие И. С. Х. е получил
съчетана черепно-мозъчна, лицево-гръдна и коремни травми, следствие на
които почива на 16.05.2016 г. /акт за смърт, приложен по гр.д.№ 12015/2016 г.
по описа на СГС, І-5 състав.
Между страните е прието за безспорно, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие-05.02.2016 г. л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ *******
ХР е имал активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество съгласно полица № BG/02/116000402022, с начална дата
на покритие от 22.01.2016 г. до 22.01.2017 г., прекратена на 08.05.2016 г.
Вещите лица по комплексната експертиза сочат, че от анализа на
4
констатираните увреждания, не може да се направи обоснован извод дали по
време на ПТП И. Х. е бил или не с правилно поставен колан. При процесното
ПТП са били реализирани четири удара, като и четирите са били със
съществена странична компонента. Тялото на И. Х. се е премествало наляво и
надясно спрямо купето на автомобила, като при тези премествания са били
реализирани и ударите в елементите на интериора, от които удари са
получени и описаните травми. Триточковите обезопасителни колани са
конструирани така, че да осигуряват максимална защита при челен удар,
когато тялото на пътника се премества напред. Тези колани не осигуряват
високо ниво на защита при страничен удар. Заключението на вещите лица е,
че описаните травми по И. Х. могат да бъдат получени както при наличието
на правилно поставен обезопасителен колан, така и когато коланът не е
поставен.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се
установява, че в кръвта на водача на л.а.м. „Опел Астра“ е установена висока
концентрация на алкохол-3,75 промила, която кореспондира с тежка степен на
алкохолна интоксикация. При такава концентрация страничен наблюдател
най-често знае или се досеща, че лицето е употребило алкохол, но не си дава
сметка до каква степен са ограничени възможностите му за преценка и
справяне.
С определение, постановено по реда на чл.374 от ГПК съдът е указал
изрично на ищците, че не представят писмено доказателство, макар
двукратно да е описано като приложение както към исковата молба, така и
към молба от 07.06.2021 г., а именно: удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки изх. № 154/23.07.2018 г., от което да се установява, че ищците са
съответно брат и сестра на починалия И. С. Х..
Пред настоящата инстанция са събрани свидетелските показания на Гина
Петрова Бакърджиева-майка на ищците и починалия И. Х., която установява,
че починалият й син И. е най-големия и се грижел както за сестра си и брат
си, с който живеели в една стая, така и за майка си. И. работел и изкарвал
пари, защото искал сестра му и брат му да са по-задоволени. С изкараните
пари И. осигурявал всичко необходимо за спорта, практикуван от по-малкия
си брат. Свидетелката установява, че децата й се обичали много, като всички
братя и сестри се обичали. След катастрофата ищците се чувствали много зле.
5
В. се сринала, защото по принцип била с по-слаба психика. Стилян отказал да
спортува повече – бокс. Двамата ищци посещавали брат си всеки ден в
болницата. Стилян спрял да ходи на училище и тренировки само и само да е
при брат си всеки ден. В деня на погребението хората не могли да отдръпнат
Стилян от ковчега на брат му, защото Стилян искал брат му да си остане у
дома. В. след погребението също била много зле. И до момента ищците
посещават гроба на брат си, включително и на рождените му дни носят торта
и всичко, което обичал И. да яде.
Съдът кредитира показанията на свидетеля. Същите са дадени
добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав приема следното от правна страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
От представеното копие на писмена застрахователна претенция не се
чете датата, на която ищците са предявили извънсъдебно претенциите си, но с
оглед отговора на застрахователя от 16.08.2018 г. може да се направи извод,
че датата на сезиране е предхождаща месец август 2018 г. В
законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не е
заплатил застрахователно обезщетение, а с писмо от 16.08.2018 г. е уведомил
ищците за отказа си да определи и изплати застрахователно обезщетение.
Настоящите искове са предявени в съда на 14.05.2021 г. и в този смисъл се
явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове. Същите са неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло, по следните
съображения:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
6
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 05.02.2016 г. между прекия причинител и ответника и по
отношение на увреждащото МПС, както и настъпване на пътно-транспортно
произшествие.
Въпреки изрично разпределената доказателствена тежест и указания на
съда към ищците, че не ангажират доказателства за елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както
и установена вреда-причинена смърт на брата на ищците, такива не бяха
ангажирани до приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна
инстанция.
Не са ангажирани и събрани писмени доказателства, установяващи
роднинските връзки между ищците и пострадалото лице. Това обстоятелство
се доказва единствено и само с писмени доказателства, каквито не са
ангажирани от ищците.
На следващо място не се установи и доказа главно и пълно вината на
водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ******* не се установи че същият е
управлявал автомобила с превишена скорост и че именно в пряка причинна
връзка от това нарушение или друго, каквото не се установи в настоящия
процес, автомобилът е напуснал пътното платно и са последвали ударите в
другите автомобили. Наличието на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№
12015/2016 г. по описа на СГС, І-5 състав не се ползва със СПН по отношение
на ищците, които не са участвали в процеса по това гражданско дело, поради
което и горните обстоятелства подлежат на главно и пълно доказване в
рамките на настоящия процес.
Ищците и доколкото не ангажираха писмени доказателства,
удостоверяващи роднинската им връзка с починалото лице, съответно и не
доказаха да притежават материално правна легитимация по предявените от
тях искове, с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни
2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
7
Дори да се приеме, че горното обстоятелство не е било спорно между
страните, то ищците не доказаха главно и пълно наличието на особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
С посоченото по-горе тълкувателно решение се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания.
Въпреки изрично разпределената им доказателствена тежест /да докажат,
че търпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка/, ищците не проведоха такова
доказване.
Разпитаният свидетел установи, че трите й деца са се обичали много, като
всички братя и сестри се обичали. Но както е прието и в мотивите на
цитираното по-горе тълкувателно решение, връзките между братя,
бабите/дядовците и внуците по начало се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Но за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната
връзка на родство.
В случая ищците не доказаха конкретни житейски обстоятелства, в
резултат на които привързаността между тях и брат им да е станала толкова
силна, че смъртта на последния да е причинил на ищците морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
тази родствена връзка. Според настоящият съдебен състав не представляват
8
такива мъката и болката от загубата, честият плач, редовното ходене на гроба
на починалия родственик. Това са нормални траурни реакции присъщи на
всеки човек, поставен в такава ситуация-неочаквана смърт на близък
родственик.
Конкретни житейски обстоятелства биха били например ранното оставане
на децата без родител/и, при което починалият като по-голям е полагал грижи
по отглеждането на своите брат и сестра, типични за грижи полагани от
майка/баща. В случая и трите деца са били отглеждани в общ дом съвместно
от своите двама родители, живи и към настоящия момент.
Съобразно приетото с Тълкувателното решение, застрахователно
обезщетение на ищците като сестра и брат на починалия би могло да се
присъди само по изключение. Принципно „изключение“ означава вън от
правилото, от типичното.
Нормалното, типичното е сестра и брат да страдат и да тъгуват за
починалия си брат. В случая обаче ищците следваше да докажат болки и
страдания извън тези типични и нормални за родствената връзка.
И тъй като такива не бяха установени и доказани, то исковете подлежат на
отхвърляне като неоснователни и недоказани.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението на
ответника за погасено по давност вземане на ищците е неоснователно.
Съобразно константната съдебна практика, така например Решение №
72/02.08.2017 г. по описа за 2016 г. на ВКС, ІV г.о., когато смъртта на
пострадалото лице е настъпила след датата на настъпване на произшествието,
застрахователното събитие ще настъпи в момента на смъртта на пострадалото
лице и от този момент ще започне да тече предвидената в закона погасителна
давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по
задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за
обезщетение на претърпените от него вреди и за предявяването на прекия иск
срещу застрахователя за тяхното обезщетяване.
В случая смъртта е настъпила на 16.05.2016 г., а настоящите искове са
предявени на 14.04.2021 г.,т.е. два дни преди да изтече петгодишния
давностен срок.
Предвид отхвърлянето на главната претенция, на отхвърляне подлежи и
9
акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По разноските в процеса:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него
разноски в настоящото производство: 8000 лв. с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие от
04.10.2021 г. и 750 лв.-депозити вещи лица, или общо разноски в размер на
сумата от 8 750 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от И.С.Х.,
ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София, ул.
******* и със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „******* срещу ЗД „Б.И.” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-
София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„*******” № * искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на
ищците сумата от по 80 000 лв. /осемдесет хиляди лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на брат им И. С. Х., която смърт е в
причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 05.02.2016 г. в гр.София,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ******* чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица №
BG/02/116000402022, с начална дата на покритие от 22.01.2016 г. до
22.01.2017 г., прекратена на 08.05.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждане-16.05.2016 г. до окончателното
издължаване.
ОСЪЖДА И.С.Х., ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр.София, ул. ******* и със съдебен адрес: гр.София, ж.к.
„******* да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-
10
София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„*******” № * сумата от 8 750 лв. /осем хиляди седемстотин и петдесет лв./
разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11